Огромни благодарности на издателство Егмонт за книгата!
Добре дошли в Ерилея - средновековен свят, където някога е съществувала магия, сега вече забранена. Книгите са изгорени. Магьосниците са безполезни.
Едва на 17 години, Селена Сардотиен е вече най-добрият асасин в цяла Ерилея. Но най-голямата ѝ грешка е, че се оставя да я заловят. Заради това прекарва една мъчителна година в солните мини Ендовиер, където условията едва не я убиват.
Престолонаследникът Дориан Хавилиард обаче ѝ отправя предложение - да стане кралския шампион в състезанието между най-изпечените крадци и асасини и да победи. Победата ѝ ще означава четири години да работи за краля и след това ще бъде свободна. Не спечели ли - обратно в солните мини.
Започнах да чета с прекалено високи очаквания. В крайна сметка я харесах, няма да си кривя душата - под напрежение си във всеки един момент и дори да искаш, не можеш да оставиш книгата, защото веднъж отвориш ли я, оставаш въвлечен в този свят. Но един запленяващ сюжет не е достатъчен.
От всяко фентъзи очаквам най-вече един добре създаден свят. В "Стъкленият трон" такъв донякъде липсва. Географски обекти и факти за религията и историята на Ерилея биват подхвърлени на читателя, без той да разбира за какво се говори, а всичко всъщност е ключово за сюжета. Стилът на писане също не беше подходящ за времевия период и ми беше трудно да си представя, че се намирам в Средновековието.
Любовният триъгълник се натрапваше най-силно. Описаните емоции бяха едва ли не изкуствено вмъкнати, което правеше ситуациите недостоверни.
Героите също ме разочароваха - от силните, борбени герои, за които бях слушала толкова много, получих едни недобре изградени герои, които на моменти бяха дори досадни.
Въпреки че не е забележителна първа книга от поредица, "Стъкленият трон" влиза под кожата с интересно заплетените интриги и проблеми, героите, изправени пред безброй изпитания и проблеми, и света, в който нямам търпение отново да се потопя.
***
Welcome to Erilea - a Medieval world where magic once existed before it was strictly forbidden. The books are burnt. The magic users are powerless.
Only at the age of 17, Celaena Sardothien is already the best assasin in Erilea. Because of betrayal, she has been serving a hard labor in the Salt Mines in Endovier for a year.
But the Crown Prince Dorian Havilliard offers her freedom on a condition - Celaena must win a competition between the best assasins and thieves in Erilea. If she wins, she will be the Royal Assasin for four years, and then she is free. If she loses, she will be sent back to Endovier.
My expectations were too high when I started the series. The plot is interesting, indeed, although not unique. The book is unputdownable and it keeps you on the edge of the seat throughout the whole time. Once you start reading about the world of Erilea, you cannot stop. But a gripping plot is not enough.
Every fantasy novel needs a well-built world. "Throne of Glass" does not have one. The reader is being thrown at random facts about the geography, religion, and history when there is not enough information about any of them. The writing style is also inappropriate for the time period, and it makes it difficult to imagine a realistic medieval world.
The love triangle was what annoyed me the most. The emotions felt artificial which made the situations difficult to relate to. Even the characters themselves were a big disappointment - everybody sees them as powerful and badass, I saw them as spineless and whiny. I sincerely hope for a better sequel.
Despite the weaknesses this first installment of the series has, I cannot deny how much I love "Throne of Glass". It gets under the skin with its complex problems, waiting to be solved, mysteries, and a world I do not want to stop reading about.
No comments:
Post a Comment