Thursday, May 15, 2014

последната книга, която прочетох, и защо ми хареса

обещах си да направя нова рубрика. не пиша резюмета, не знам как изобщо се формулира резюме, нямам идея какво правя и все пак. 
последната книга, която прочетох, е "да убиеш присмехулник" на харпър ли. още с първата страница разбрах защо е част от класиката. близо половин месец не бях чела нищо, после случайно отворих pdf-ката ми с "да убиеш присмехулник" и не можах да спра да чета. на всичкото отгоре беше нощ и трябваше да спя.
сюжетът не е нещо сложно. имаме главни герои скаут (която разказва от нейната гледна точка), джем (брат ѝ) и баща им атикус. действието се развива в мейкомб. участват и съседите мисис дюбоуз, мисис моди и още в началото се споменава семейство редли и легендата за артър "бу" редли; също и дил, който живее в меридиан, но през лятото остава в мейкомб при леля си рейшъл. атикус е адвокат и защитава негър, обвинен в изнасилване.
why i like(d) it:
- стилът на писане е изчистен и няма дълги изречения (които много ме объркваха при четенето на дикенс). дори описанията са с кратки изречения и все пак са пълни (велики обяснения, заклевам се) и човек лесно може да си представи картината.

- в текстът почти не присъстват метафори с изключение на тази за присмехулника. метафорите понякога са твърде натоварващи.
- наличието на много обрати в сюжета. тази книга изненадва с всяка изминала страница.
- героите са деца, като скаут в началото на книгата нямаше седем, а в края нямаше девет; в края на книгата джем навърши тринадесет години. научават нещо ново с всеки изминал ден, а джем мина през няколко периода, но няма да давам спойлери.
- харесах я, защото е истинска. защото почти ме разплака на публично място, защото героите са толкова живи, че могат да изскочат от страниците. защото скаут понякога приличаше на мен, защото понякога се оприличавах и с джем, защото ужасно ми се прииска да опитам сладкишите на мисис моди, защото искам да посетя църквата с калпурния. защото. прочетох книгата на един дъх и напълно си заслужаваше.

Sunday, May 4, 2014

триенето на блогове е като рязането на коса

трети блог в рамките на две години, ако не заслужавам медал, кой изобщо заслужава?!
(май е четвърти)
ако не знаете коя съм, вероятно случайно попадате на този блог от скука. ако има такива хора - поздравления. обикновено нещата ми се знаят само от приятели, а ако реша - и от роднини. но роднините понякога засрамват и ми се отщява.
всъщност, ако наистина не знаете коя съм, аз съм съни. или миш. както ви е удобно, мразя си името. мешам езици и ужасно много искам да знам поне три езика добре. завършвам седми клас, имам изпити след по-малко от месец, а учебник не съм бутвала. и правя блог. трети или четвърти.
вечната дилема на живота ми е -20 сантиметра коса или +20. винаги, когато се чувствам някак... подновена, режа косата си. или по-точно - огромни части от косата си. когато все още гледах анимета, четох, че самураите никога не режат косите си и за тях са специален символ. ако ги отрежат, все едно си правят харакири. та оттогава и аз като самурай действам.
бих ви казала да се насладите на престоя си тук, но съм нередовна и не знам на какво точно ще се наслаждавате.
искам да се занимавам с литература и съм се самопровъзгласила за писател, но дори не се упражнявам често. заседнала съм в writer's block и толкова.
---
Слънчева съм. уж. или поне си го повтарям, за да не се карам да валя отвътре.
дишам, значи съм жива.
и тъй като е неделя, а по national geographic започва "космос", а аз съм твърде запалена по всякакви науки...
просто изчезвам като дим и ви оставям с Клас.
а, да. обичам алтернативна музика. и ню уейв. и инди. и прекалявам с употребата на съюзи в началото на изречението. извинете ме.