Saturday, December 27, 2014

'Night of Cake and Puppets', Laini Taylor

I mentioned that book in my TBR pile for 2015 but I couldn't resist on reading it. This is about cute, teen love and maybe you won't expect much but Laini Taylor has written word porn. WORD PORN, I tell you. 
Night of Cake and Puppets is a spin-off of the Daughter of Smoke and Bone trilogy which means it's not necessary to have read the other books. Everything you need to know is exposed in the first chapter.
Zuzana is Carou's best friend. She is a 4'8'' person but is vengeful for the whole planet, mostly because of her bigger brother Tomas. She has a twisted mind and her Deda used to tell her creepy bedtime stories when she was a child.

Truly, if I ever turn out to be a murderer or something, the newspapers can pretty much say, She didn’t have a chance to be normal. Her family twisted her from the day she was born.

Also, something less creepy and more innocent, she is a puppet-maker. A puppet-maker, fallen in love. What Zuze knows about him is:
  1. His name is Mik.
  2. He plays violin in the same theater she makes puppets for.
Mik, happily, knows more about her. (Yes, the story has two points of view, thank you, Laini!) He knows WHOLE FOUR THINGS! Well, three. The fourth is a quality. But at least he knows about her love for cake. If someone had a secret crush on me, I'd love him to know about my love for chocolate, and, yeah, cake, I lovelovelove cake. You don't know how sad I felt when Zuze had cake. Chocolate cake. Much tears, very wow, I want cake.
This is when the magic happens.
Scoopies are what Carou has - little beads, everyone with a unique pattern, and they make wishes come true. Simple, super small wishes, but Zuzana is satisfied. Scoopies are enough for her to... Well, read the goddamn book and find out what she does with her five scoopies. It is cute. It is magical. It is what I needed those days.
I needed something like that right then - I had more Christmas spirit in November rather than now, and my Christmas wasn't much Christmas-y at all. I didn't have a Christmas tree, only two garlands and three meters of Christmas lights in my room, that's it. I didn't know what magic was and I had lost my excitement.
Until I read that book.
For a reader, books are the little magic everyone wants, hopes for and or needs. And if you don't believe me, read Night of Cake and Puppets

Life doesn’t need magic to be
(But a little bit sure doesn’t hurt.)
Книгата не е преведена на български, но я има безплатно в интернет в pdf формат само като ebook. Самата книга няма paperback/hardcover издание (за съжаление.)

Thursday, December 25, 2014

2015 To-Be-Read

I promise myself (and you all) that I will AT LEEEEEAST!!!!!! try to read all these books. And many others.

  • Jane Austen: Pride and Prejudice
  • Rick Riordan: Percy Jackson and The Heroes of Olympus (and gooooooosh, I so wanna read Greek Gods, but 30 euros unfortunately aren't something I have)
  • Jeffrey Eugenides: Middlesex
  • Laini Taylor: Days of Blood and Starlight and Dreams of Gods and Monsters. It's a shame I still haven't read those babies and I just loved Daughter of Smoke and Bone. There is a spin-off(?) of the series called Nights of Cakes and Puppets which is about Mik and Zuze. Maybe even Lips Touch: Three Times.
  • Sylvia Plath: The Bell Jar
  • Douglas Adams: Life, the Universe, and Everything, So Long and Thanks for All the Fish and Mostly Harmless
  • David Levithan: Every Day
  • Carl Sagan: Cosmos
  • George R. R. Martin: A Feast For Crows and A Dance with Dragons. And, the same as with Greek Gods - The World of Ice and Fire
  • John R. R. Tolkien: A Legend of Sigurd and Gudrún. I started it moooonths ago, it was the end of May, but reading 'poetry' in the spirit of the Norwegian mythology is hard.
365 days. 15 must-read books. Most of them are biiiig, man. But there is nothing hard for a reader.
I wonder what your TBR piles are. Share, if you want. :)
Обещавам, че поне ще се опитам да прочета всички тези книги. И много други. Но целта ми са тези. 
  • Джейн Остин: Гордост и предразсъдъци
  • Рик Риърдън: Пърси Джаксън и героите на Олимп (и ако някак си, с Божията воля, по случайност, както и да е, имам, ама дай боже!!! Greek Gods, ще отида на църква и свещичка ще запаля :D)
  • Джефри Юдженидис: Мидълсекс. Четейки резюмето, ми напомня за Физика на тъгата, въпреки че нямат нищо общо освен колко уникални са.
  • Лейни Тейлър: Дни на кръв и звездна светлина и Сънища за богове и чудовища. Има и спин-оф по поредицата, който се отнася само и единствено за любовната история между Мик и Зузана (Nights of Cakes and Puppets), който ЗА-ДЪЛ-ЖИ-ТЕЛ-НО прочитам!!! Може би дори Lips Touch: Three Times.
  • Силвия Плат: Стъкления похлупак
  • Дъглас Адамс: За живота, Вселената и всичко останало, Сбогом и благодаря за рибата и Почти безобидна.
  • Дейвид Левитан: Every Day (книгата я няма на български)
  • Карл Саган: Космос
  • Джордж Р. Р. Мартин (защо ли не се учудваме :D): Пир за врани и Танц с дракони. И отново с Божията воля, The World of Ice and Fire.
  • Джон Р. Р. Толкин: Легенда за Сигурд и Гудрун
365 дни. 15 задължителни за цялата година книги, повечето от които са големички. Ама нищо не може да спре един читател.
Чудно ми е какво вие задължително искате да прочетете през годината? :)

Wednesday, December 24, 2014

Книжна равносметка || Merry Bookish Christmas!

Inspired by my favourite Ivy, I decided to sum up all the great books I've read. I cried like a baby, my heart goes vroom-vroom when I just think about them.
Вдъхновена от така любимата ми Айви, реших да си направя равносметка на всички прочетени книги през годината, накарали сърцето ми да бие бясно и само мисълта за тях да ме прави щастлива.
I started the year with Sir Arthur Conan Doyle and his 'A Study in Scarlet', 'The Sign of Four' and 'The Hound of the Baskervilles'. I cannot think of something I don't like about Sherlock Holmes (especially Benedict Cumberbatch, ahem (you didn't read this)).
Започнах годината със сър Артър Конан Дойл и неговите "Етюд в червено", "Знакът на четиримата" и "Баскервилското куче" и не мога да се сетя за нещо, което не харесвам в книгите за Шерлок Холмс (пък и Бенедикт Къмбърбатч (ама това не сте го прочели)).
...And the year continued with 'High Fidelity' - a funny, yet kind of boring novel, by Nick Hornby, which tells the story of Rob. He works in a record shop and is obsessed with music. The novel is about how much the adulthood sucks, and so does love, and so do women, and so does he.
 It was February and I was in a reading slump, so I decided to finish a novel I had put down months ago - 'The Heart in the Cardboard Box' or whatever its name has to be in English because it is a Bulgarian book. I can't say I liked it. It started in an amazing way but finished bad. I felt obligated to read it.
 Karma, what have I done to read a bad book after a bad book? Another famous Bulgarian writer, Nikolay Tellalov, is famous for his trilogy 'To Wake Up a Dragon' and I had read so many positive reviews about it. It includes Bulgarian folklore bUT ALSO THERE ARE DRAGONS!!! Let me explain it: Radoslav, our protagonist, gets lost in a forest during a walk in the mountains with his friends. He is searching for the right way to get out, but then he founds an ancient stone. And Verena wakes up after a thousand years of sleeping, and they fall in love, blah blah blah. I forced myself to like it - it didn't work out.
...Годината продължи с "Ега ти живота" на Ник Хорнби - забавна, макар и донякъде скучна. Разказва историята на Роб, който работи в магазин за винилови плочи и е обсебен от музиката. Според него е ужасно трудно да си възрастен и любовният му живот не струва, пък и той самият също.
 Беше февруари и трудно четях каквото и да е, затова реших да довърша книга, започната още през 2013 - "Сърцето в картонената кутия" на Светослав Минков. Дори не мога да кажа, че ми хареса, въпреки обещаващото начало и интересното заглавие.
 А кармата продължаваше да ми поднася лошо четиво след лошо четиво. Следващата прочетена книга беше "Да пробудиш драконче", която много хора намират за великолепна и една от най-добрите в българската литература. Не я харесах. Прекрасната идея за вплитане на българския фолклор и ДРАКОНИТЕ (♥) е провалена, а любовната история - недоизпипана. Искаше ми се да заобичам тази книга. Не се получи.
 It was spring and not only the whole planet woke up after the bad winter, but so did my desire for reading. Ladies and gentlemen, one of the best books for me, 'Sputnik Sweetheart'! And then I read 'The Brothers Lionheart' which I'd enjoy more if I were a kid. And then Pratchett's 'Equal Rites'. Oh. My. Gosh. In the beginning of the year I read 'The Colour of Magic' but it was the same as with 'High Fidelity' - funny, cool, yet boring and didn't leave me satisfied. BUT THEN I READ 'EQUAL RITES' AND FELL IN LOVE WITH PRATCHETT.
 'To Kill a Mockingbird'. I think everybody should read it because it is so important - talking about racism, rape victims, growing up; it shows us the coexistence of good and evil, and how we are not able to remove one of them. It shows us the existence of social unequality and the worst thing is that it still exists, sixty years later.
 'Legacies' by F. Paul Wilson is a pretty cool and mindblowing book I didn't expect to like. I read, like, almost the whole book for a day. I could not get enough of it. The characters are developed so well, and let's not talk about the plot twists that are in maybe every sentence. A quote I love:
Life really sucked sometimes.

But it didn't have to suck all the time. Sometimes things could be fixed.
I am so thankful a friend of mine gave it to me. That's what I call destiny.

 A book I was searching for a really long time - 'The Diary of a Young Girl' by Anne Frank. Although I expected much more, it still left me satisfied and I do think it is an important part of the contemporary literature. Most of the people can relate to Anne - she is growing up in front of the reader's eyes, falling in love, trying to deal with her parents, struggling with her identity. 
 Пролетта дойде и не само цялата планета се събуди след лошата зима, ами и литературният ми глад. Една от най-добрите книги, които съм чела тази година - "Спутник, моя любов". И после прочетох "Братята с лъвски сърца", на която със сигурност бих се насладила повече, ако бях дете. И после Пратчетовата "Еманципирана магия". В началото на годината прочетох и "Цветът на магията" но беше същото като "Ега ти живота" - забавна и все пак донякъде скучна и не ми допадна толкова много. После прочетох "Еманципирана магия" и се влюбих в Пратчет.
 "Да убиеш присмехулник". Според мен всеки трябва да я прочете, защото е толкова важна - повдига темите за расизма, жертвите на изнасилване, че и порастването; показва ни съществуването едновременно на добро и зло и как не сме способни да оставим само едното. Показва ни съществуването на социалното неравенство и как все още съществува, за нещастие.
 "Завещанието" на Ф. Пол Уилсън, която не очаквах да харесам, а всъщност не можах да оставя. Прочетох я буквално за ден и после имах ужасно главоболие, но си струваше. Героите са развити толкова добре и нека не говорим за обратите в сюжета, които са едва ли не във всяко изречение.
Сигурна съм, че тая книга дойде при мен заради съдба и съм много благодарна, че ми я заеха. (защото аз мразя да заемам книги)
 Книга, която търсех над година може би - "Дневникът на Ане Франк", по-известна в България като "Задната къща". Въпреки че очаквах повече, все пак наистина харесах книгата и я смятам за толкова важна, колкото и "Да убиеш присмехулник". Голяма част от хората може би биха се асоциирали с Ане, която израства пред очите на читателите в период от две години, открива трепетите на любовта за първи път, опитва се да не се кара с родителите си и се опитва да намери своята идентичност, лутайки се из дебрите на съзнанието си.
 SUMMER! No school, no homework, only warm days and a comfortable couch made only for reading. While my friends were sunbathing or hiking, or going to the countryside, I was lying in the living room, with the air conditioner on, reading and listening to music.
 I was super interested in this year's Booktube-A-Thon, so I challenged myself into reading a book series for only 7 days. PERCY JACKSON AND THE OLYMPICS, IS THIS BOOK SERIES EVEN FOR REAL? I tortured myself into reading half of the books on my phone, then I took them from the library, and I'm super sad I don't own them. But, still. Rick Riordan, you have my admirations. Give that man a cookie for being SO GOOD. I usually don't read young adult because it is really stupid most of the times (not to offend anyone!), I can easily predict the plot, there are so many clichés repeating in every damn book but, gosh, Rick totally nailed YA. I can't wait to get my stipend and buy 'Percy Jackson and the Heroes of Olympus' because it is going to be so good (and I'm gonna cry sooo much).
 The other YA book that broke my heart into TINYTINYTINYTIIIINY pieces - 'As White As Milk, As Red As Blood'. I can't think about it without feeling an emptiness in my heart. I've read mostly negative reviews, I don't know why. This book is so touching and real.
 '18% Gray' is another Bulgarian book I read this year. if they ever translate it in English, read it. Buy it as fast as you can, and start reading it before going out of the book store. There is no such story, no such emotions, it is one of its kind. I totally recommend it.
 Brönte's 'Wuthering Heights' is a must-read for classic lovers. I thought it was really boring at the beginning and I forced myself into reading it. After the thirtieth page, I was sniffing and wiping tears.
 And, again, Pratchett. AND 'THE REAPER MAN'. I feel like Death for using caps (you SEE WHAT I DID HERE?) This book is a masterpiece. Death is a masterpiece. Pratchett is a masterpiece.
 Whatever said for the books above, there are only three book series that have a special place in my heart - first of them is 'Percy Jackson and the Olympics'. Second of them - Douglas Adams' The Hitchhiker's Guide To the Galaxy'. Adams' books are as funny and yet so meaningful, just like Pratchett's but they're sci-fi. THIS GUY BROUGHT ME INTO SCI-FI!!! Now I own the full book series and I don't know why I still don't have an altar with a picture of Douglas Adams and the book series in the middle of it.
 'Carrie' by Stephen King was a good book but not enough in the same time. 'The Green Mile' is my favourite of King's by what I've read so far.
 ЛЯТО! Без училище, без домашни, само топли дни и удобно канапе, създадено само и единствено за четене. Докато всичките ми приятели се пекоха по плажовете или бяха на разходки из планините, аз си лежах в хола, климатикът ми беше включен, избирах си подходяща музика и четях. И мога да кажа, че имах страхотно лято.
 "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" е една от най-прекрасните поредици, които съм чела. Отне ми само шест дни да я завърша. Дори да не чета young adult, тази книга е guilty pleasure-ът ми. :D Нямам търпение да получа парите от стипендията, за да си купя "Героите на Олимп". Не ми се мисли колко сълзи ще изплача.
 Друга young adult книга, която не очаквах да е толкова добра, беше "Бяла като мляко, червена като кръв" и разби сърцето ми на малкималкималки парченца. 
 "18% сиво" е една от най-добрите български книги, които съм чела. Тя е за всички българи, които се съмняват в литературата ни. Единствена по вида си.
 Следващите прочетени - "Брулени хълмове" и "Жътварят". Но върхът на сладоледа за цялото лято беше поредицата "Пътеводителят на галактическия стопаджия", която е като "Светът на диска", ама сай-фааааааааай! Ама е точно толкова забавна и прекрасна! И обичам и двамата автори еднакво! Мога да си я препрочитам редовно. Не знам как все още не съм си направила паган-олтар на Пътеводителя. 
 И последно "Кери" на Кинг, която беше... meh.
 Autumn brought me into another reading slump I tried to fight with a small book such as Bukowski's 
'Post Office' but it was so boring I gave up on reading for a while. But then my bestie gave me 'The Secret Garden' which is one of cutest books eveeeeeeer! It isn't childish, not even a little!
Another heartbreaker - 'Breakfast at Tiffany's' and I still associate myself with Holly Golightly.
And, finally, it is time to discuss my, already endless, love for
I finished the first two books, currently reading 'A Storm of Swords' and secretly crying for 'A World of Ice and Fire'. I even had a dream and I was Arya, like, what the fuck, maaaaaaaaan? Whatever. I can't read anything else and I feel like constantly living in Westeros. And I certainly am a Stark, you can't convince me otherwise.
 Есента пак имах период, в който не ми се четеше, и се опитах да го "изгоня" с малка книжка като "Поща" на Буковски, но беше толкова лоша, че просто се отказах от четенето. Докато не ми подариха "Тайната градина" за рождения ден, която е толкова сладурска!
И, най-накрая, моментът, който чаках през цялото време...
"ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД". Не знам къде съм бляла през цялото време, но откакто съм започнала поредицата, друга книга Н Е  М О Г А да погледна. (а мога, кой каза :P)
Живея на Вестерос от няколко месеца и някои нека си припадат по Огъстъс Уотърс, аз умииииирам за Джон Сняг!
Edit: I skipped a few favourites:

  • Ray Bradbury - Fahrenheit 451. All time favourite.
  • Again Bradbury - 'Farewell, Summer'. I read 'Dandelion Wine' back in 2013.
  • Herman Hesse's 'Siddhartha' - a deeeeep book :D I can't say I really enjoyed it, but there is something about that book I really love.
  • 'Will Grayson, Will Grayson' by John Green & David Levithan. A fun and enjoyable book, yet not so good as I expected it to be.
Moral of the story: less expectations&prejudices, more optimistic thoughts for books and more bought books.
Merry Bookish Christmas everyone!

Thursday, November 13, 2014


More like People-Of-America(-And-Germany)-Who-Are-Visiting-Silistra but they are still here and I got a chance to meet one more American. We have a volunteer from America, so a friend of his, Ryan, flew to Bulgaria and I got chance to chance to meet him. People who are closer to me know how excited I get when it comes to 'Murrica. I just wrote down two questions and he answered them. Then I talked with him a little more. It turned out Ryan watches 'Game of Thrones' and I fangirled a little :D He also loves travelling and the opportunity to visit Bulgaria is more than amazing for him.
По-скоро хора-от-Америка(-и-Германия)-които-посещават-Силистра, но все пак са в града и имах шанса да се запозная с още един американец. В училище имаме доброволец от Америка и негов приятел в момента е в града, така че имах шанса да се запозная с него. Хората, които са ми по-близки, знаят колко обичам Америка. Написах два въпроса в тетрадката си и той им отговори. После говорих с него още малко. Оказа се, че гледа "Игра на тронове" и обича да пътува. Възможността да посети България за него е била повече от невероятна.

Me: What do you like most about Bulgaria?
Ryan: I like many things about Bulgaria, but my favorites are the history and the food. I enjoy learning about the culture, and Bulgaria has a fascinating history with Greek, Roman, Turks, Russian and other empires that have shaped the people and culture. I
really enjoyed seeing the fort on the hilltop that overlooks the city, and hope to see many other historical sites in Sofia next week.
In terms of the food, I was able to try many Bulgarian dishes including:
shopska salata
bean soup
кюфте (which was written in Bulgarian)
Аз: Какво най-много харесваш в България?
Раян: Харесвам много неща, но любимите ми са историята и храната. Харесва ми да научавам много нови неща относно културата, а България има просто невероятна история с Гръцката, Римската, Османската, Руската и други империи, оформили хората и самата култура. Харесах крепостта на върха (става дума за Меджиди Табия), която има изглед към целия град, и се надявам да видя много други исторически забележителности в София другата седмица.
Ставайки дума за храната, опитах много типично български ястия, включващи:
шопска салата
кюфте (което беше написано на чист български)
Just a week ago I also had the chance to meet a German - Hannah. She is one of the kindest girls you could ever hope to meet, and she is so pretty that it hurted. I just came into her and she wasn't even a little confused - we talked for about two minutes and she was smiling all the time.

I asked her what she likes most about Bulgaria, too, it's always nice to hear 'What a beautiful country and what hospitable and wonderful people Bulgarians are!'

So, Hannah also likes banitsa. When Ryan said that he also loves it, I laughed, I couldn't resist - how NOT to love banitsa! What she also loves are the landmarks. When I asked her what she thinks about the city, she said it's more than beautiful but she wouldn't live here for life.
Преди седмица имах шанса да се запозная и с германка - Хана, която е доброволка в немската паралелка. Тя е едно от най-милите момичета, които някога бихте се надявали да срещнете и е ужасно хубава. Просто я видях и я заговорих, и тя дори не се почувства неловко - говорихме за около две минути, а тя се усмихваше през цялото време.
Нея също я попитах какво най-много харесва в България, винаги е хубаво да чуеш колко хубава страна е и колко са прекрасни и гостоприемни хората.
Тя също обича баница. Когато Раян каза, че е едно от любимите му ястия, се засмях, не успях да се сдържа - как да не обичаш баница! Хана обича и българските забележителности.
Когато я попитах какво мисли за града, каза, че е повече от прекрасен, но не би живяла тук завинаги.
How not to love the school, it's so damn international! :D 

Sunday, November 2, 2014

On being vegeterian

First of all, this article is NOT about becoming a vegetarian but my experience. I've been vegetarian for an year now and I'm proud of myself - I didn't think I'd do it.
Като за начало, статията не е за да те накарам да станеш вегетарианец. Вегетарианка съм от година и съм горда със себе си - не мислех, че ще успея.

I'm actually not a veggie - I'm a pescetarian which means I eat fish but that's because of my parents - I don't want to be a burden. When I am already able to cook and buy my own food, I will stop eating it. And since I'm eating it rarely I think it's fine. But whatever.

Всъщност не съм и точно вегетарианка - водя се песцетарианка, което означава че яда риба, но това е защото не искам да съм в тежест на родителите ми. Когато съм способна да приготвям и купувам собствената си храна, ще спра. И все пак яда рядко, така че е добре. Както и да е.
There are several pretty common myths about being a vegeterian - you can google them, they are all busted.

Има няколко често срещани мита за това да си вегетарианец - можете да ги проверите в Google, всички са разбити.
We don't get enough protein. It's scientifically proved that meat contains more protein an average man should take. Also, plants have plentiful protein. So don't worry about us - we know what we eat.
Не получаваме достатъчно протеини. Научно доказано е, че месото съдържа повече протеини, отколкото човек трябва да приема. Също, растенията имат много протеини и всички необходими за човека се съдържат в тях. Така че не се тревожете за нас - знаем какво ядем.
We don't eat anything except plants. W-R-O-N-G. This is wrong on so many levels. There are lots of meals you can prepare without meat, for example spaghetti bolognese - my father just doesn't put mince in the sauce and it's still delicious. And let's not talk about foreign cuisines - so. many. different. things. What I want to say is meat is not an essential part of a meal at all.
AND THERE ARE SO MANY VEGAN/VEGETARIAN RECIPES WHICH ARE SUPER DELICIOUS, don't even dare to say we don't have what to eat. I'd kill for a fruit salad because I'm really sick and I need vitamins. And GRAPEFRUITS, oh my god, they are sooooo good for fall and winter, and oranges, and PUMPKINS. Gosh, I have three pumpkins in the kitchen!!!
Не ядем нищо друго, освен растения. Г-Р-Е-Ш-Н-О. Толкова безкрайно грешно. Има много ястия, които могат да се приготвят без месо, например спагети болонезе - баща ми просто не слага кайма в соса и са все още ужасно вкусни. И нека не говорим за различните кухни - толкова. много. храни. Искам да кажа, че месото не е съставна част от едно ястие.
И ИМА ТОЛКОВА МНОГО ВКУСНИ ВЕГАН/ВЕГЕТАРИАНСКИ РЕЦЕПТИ, дори не смейте да кажете, че нямаме какво да ядем. Бих убила за плодова салата защото съм настинала и се нуждая от витамини. И ГРЕЙПФРУТИ, боже, толкова са подходящи за есента и зимата, и портокалите, и ТИКВИТЕ. Имам три тикви в кухнята!!!
You need meat. Again, wrong on so many levels. We're designed to eat meat occasionally as a survival mechanism but we are not as carnivores - our digestive systems are more similar to herbivores i.e. plant-eating animals. Eating a lot of meat can also cause many diseases such as high blood preasure or heart attack. 
Нуждаем се от месо. Отново, толкова грешно. Създадени сме да ядем месо от време на време като механизъм за оцеляване, но не сме като месоядните животни - храносмилателните ни системи са подобни на растителноядните животни. Яденето на много месо може да причини много болести като високо кръвно налягане и инфаркт, например.
So on and so on. You get my point - don't trust myths, stereotypes, whatsoever. Do your own research, ask other vegetarians, what works out for you.
И така нататък, и така нататък. Схващате - не се доверявайте на митове, стереотипи, каквото и да е. Проучете, питайте други вегетарианци, каквото ви е най-удобно.
I became a vegetarian because I understood what factory farming really is. I suggest you to look for it on YouTube, I don't want to show it because it's really disgusting and even I can't force myself to watch it. It makes me want to cry and really angry, it's awful, it's unfair to animals.
I used to love meat, I used to eat a lot of meat and I can tell you there's a difference. I don't just feel better - I help the enviroment, too.
It's good for you to go veggie for a single day, a week or a month - it will defecate you from the toxins.
For me it's not a diet, it's a way of living. I'm not forcing you, nobody is forcing you, vegetarians are not judging you for eating meat - we are tollerant and we understand. Make your own choice.
Станах вегетарианка, защото разбрах истината зад отглеждането на животни за месо във фабрики. Съветвам ви да видите в YouTube един кратък документален филм по темата - не искам да го показвам, защото е отвратителен, гнусен и не мога да се накарам да го изгледам докрай. Прави ме агресивна, ужасно е, нечестно е спрямо животните. 
Обичах месо, ядях много месо и мога да ви кажа, че има разлика. Не само се чувствам по-добре, но и от друга страна помагам на природата.
Полезно е да не ядете месо за ден, за седмица, дори за месец - така ще се изчистите от токсините.
За мен не е диета, а начин на живот. Не ви карам, никой не ви кара да станете вегетарианци, вегетарианците не ви съдят за това, че ядете месо - толерантни сме и разбиране. Имате свобода да направите избора си.

Friday, October 31, 2014

Заешки истории #2: Halloween || A Freshman's Tales #2: Halloween

Отново е това време от годината. Честит Хелоуин на тези, които го празнуват, а на тези, които не го - честит петък! Петъците са една добра причина да живееш. Аз също не празнувам.
Мислех си да гледам класически хоръри, "Мизъри" и "Зеленият път" току-що се изтеглиха. Лошото е, че нямам бонбони, сладки и най-важното - торта. А просто умирам за едно парче!
It's that time of the year again. Happy Halloween to those who celebrate it and to those who don't - happy Friday! Fridays are one good reason to live. I don't celebrate it either. 
I thought about watching classic horror movies - downloading 'Misery' (1990) and 'The Green Mile)' (1999) - I loveloveLOVE the novels! The worst thing is I don't have any candies, sweets or the most important - cake. And I'm dying for just a single piece of cake!
Езикова също беше хелоуински настроена - ученическият съвет направихме украса и отвсякъде висят оранжеви тикви, вещици с техните черни котки и сладки прилепи. В клас гледахме 'Sinister' (2012) и ако търсите свестен филм, НЕ си губете времето с този. Сюжетът е интересен, изпълнението е скапано, но какво да очакваш от съвременен хорър.
Организирахме си и мини-състезание с костюми/грим - имахме вещица, войник и  Синем беше великолепна като sugar skull (аз си снимах само нея, че беше най-яка и много си я обичам, и ми остави грим по лицето, когато ме целуна по бузата. И само нея успях да снимам).
The high school was also in Halloween mood - we, the school board, made typical decoration and you can see orange pumpkins, witches with their black cats and cute bats hanging from everywhere. We watched 'Sinister' (2012) in class and if you're looking for a nice movie, DON'T waste your time with this one. The plot is interesting, but the game is stupid. What can you expect from a contemporary movie, tho'.
We had a mini-costume/make up-competition - we had a witch, a soldier and Sinem looked amazing with her sugar skull make up (I took a picture only of her because she was the best and I love her a lot, and she put make up on my face while giving me a kiss on the cheek. And she was the only person I could take a picture of). 

(А Айви има нов блогпост за booknerd turn-ons. ЧЕ-ТЕ-ТЕ, че ми е прекрасна. ♥)

Saturday, October 25, 2014

Farewell, Autumn

Навън вали сняг, всичко е бяло и... зимно. Зимата иде. (Нека игнорираме, че още съм едва на първата книга)
Колекционирах есен в снимки и попивах последните слънчеви лъчи.
Толкова съм щастлива да живея в свят, където има септември. Не цитирам грешно, просто не съм фен на октомври. Септември е моят месец, защото е достатъчно слънчев, за да е летен, и достатъчно цветен, за да е есенен.
Нуждае ли се от доказателства? Просто погледнете.
It's snowing outside, everything is covered in white and it's so... winter-ish. Winter is coming. (Let's ignore that I'm still on the first book)
I was collecting autumn in pictures and absorbing the last sunbeams.
I'm so glad I live in a world where there are Septembers. I'm not misquoting, I'm just not a fan of Octobers. September is my month because it's sunny enough to feel the summer and colourful enough to feel the autumn in it.
Do I need to prove that? Just take a look. 

(За нещастие не успях да си извадя телефона навреме, за да хвана птиците как излизат от една градинка с тикви и слънчогледи)

(Unfortunately, I couldn't take a picture of how the birds fly out from a garden with lots of pumpkins and sunflowers)


Monday, October 13, 2014

какво всеки читател мрази да чува

посветено на Айви, която ме надъха да напиша статията и ми помогна. и на Зизи също. те разбират проблемите.
вечният въпрос:


защото не струва. дори когато е на нивото на "властелина на пръстените". не бях гледала филмите преди да прочета трилогията миналата година. изобщо не съжалявам. направих място в сърцето си за Толкин, за трилогията, за Средната земя, за хобитите, за елфите - особено за Галадриел и Леголас, за Боромир, за Билбо и Фродо много преди питър джаксън да успее да ме завладее с филмите.
не, няма да гледам "игра на тронове". за петдесет минути мога да прочета няколко глави.
не, няма да гледам филмите за пърси джаксън, защото са слаби.
книгата ВИНАГИ е по-добра.
още не съм гледала "вината в нашите звезди", между другото.

от твоя гледна точка. 

не ми става скучно да се потопя в цял един нов свят.
не ми става скучно да се запознавам с толкова много хора, да надниквам в душите им и да ме научават на нещо.
не ми става скучно да раста с тези герои, да дишам, да плача, да се смея с тях.

ти си скучен, ама си трая.

не. ама имам много приятели. някои даже са дракони. я ти ми се похвали с приятел-дракон. можеш ли? не. аз пък мога.

без кой орган ще живееш без проблем? майка ти или баща ти? коя е любимата ти песен? ще оцелееш ли без кислород? въпросът е точно толкова абсурден, колкото тези. никой няма само една любима книга. а аз определено нямам толкова време, за да ви изброявам всички. 

мога и за ден. не ме предизвиквай.

ти само дишаш, не ти ли писва?

защо съществуваш? и без това ще бъдеш забравен.


случва се от време на време.
започнах да чета "закуска в тифани". доспа ми се, легнах си. не можех да спя. дочетох я в четири сутринта на другия ден след закупуването ѝ.
миналата година не можех да спя и дочитах "зеленият път".
в шести клас не можех да спя и дочитах "властелинът на пръстените". всяка свободна минута рано сутрин си я крадях, за да довърша. глава, абзац... сънят е за слабаци.
не страдам от инсомния - просто обичам да чета.

за интелигентността мода няма.

и вселената е сложна за разбиране, но учените пак се занимават да я разберат. знаеш ли кой я е разбрал, а дори не е учен? дъглас адамс. ама и без това няма да прочетеш "пътеводител на галактическия стопаджия", какво ли се впрягам.

очевидно пак чета. очевидно не са ми омръзнали. знаеш ли какво ми е омръзнало? този въпрос.

КАК ЧЕТЕШ?! (учудено изражение)
мама и тате ме научиха да чета, а после ни развиха това умение в училище. четенето на вицове и списание "браво" не се броят за четене, между другото.

твой проблем.

оле, човеко, ти чел ли си джейн остин? коя нейна книга ти е любима? защото още не съм я чела, а не знам с коя да започна. "разум и чувства" или "гордост и предразсъдъци" предпочиташ? чакай, защо ме гледаш толкова глупаво? не знаеш коя е джейн остин? о, съжалявам, не знаех, че не си информиран за писателите извън джон грийн.

отново: кой орган ти е любим? 
минала съм през антиутопия, научна фантастика, young adult, фентъзи, английски класицизъм; чела съм писатели, които спадат към бийт-поколението на америка. хоръри. трилъри. екшън. 
харесвам поезията на смирненски, харесвам и на буковски, и на георги господинов.
обичам пратчет, обичам и хемингуей. умирам за дъглас адамс и рей бредбъри. колко много стивън кинг не съм чела. ами толкин? боже, колко обичам "митопея" не е истина.
като цяло съм се спряла на фентъзи и научна фантастика. доволен?

не, не съм рязка.
не, никой не е рязък с вас.
никой не ви мрази.
просто ние, читателите, мразим тези въпроси и изказвания.
дори нямаме против хората, които не четат. с удоволствие бих изгледала този филм с теб, разбираш ли? само дето ако има книга по него, аз първо ще я прочета и обещавам да не мрънкам за разликите между филма и книгата... или поне не много.
и не обичаме да заемаме книги, защото те са ни като деца. ако направиш нещо лошо на бебето ми, ще платиш с живота си.
и молим те,
никога. не. ни. прекъсвай. докато. четем.

с обич, една любителка-читателка от името на читателите. 

Friday, October 3, 2014

заешки истории и #peopleofsilistra

не, това не е блогът на свет и няма да гледате снимки на сладичките й зайчета, не и животни-зайчета.
...имало едно време една езикова гимназия. миш била приета там. сега е зайче на "пейо яворов" и е изключително радостна от факта.
на петнайсти септември започнала осмата ѝ учебна година. тя за първи път била развълнувана да отиде на училище, защото имала страхотен клас, страхотни учители, била там, където иска, и учела любимия си език.
...ей така започнало всичко...
...с малко селфита

...с много моркови!!!
(един от дванадесетокласниците т.е. терористите с моркови)

- за колко време си пусна толкова дълга коса?
- три години, сега карам четвъртата.
...с двама доброволци
me: what do you like at most about bulgaria?
michael: the people are very hospitable.
me: and what about north america?
michael: i love the state of north carolina. i grew up there. it has beautiful mountains and beaches.

(за нещастие не успях да снимам германката хана)
...и размишления, бъзици, ранно ставане, типични училищни неща.

имах три седмици да наблюдавам учителите, които май навсякъде си приличат. 
по физическо винаги пускат лафове в часа. трима учители по физическо съм имала, нямало е час, в който да не се търкаляме от смях заради затапки и бисери. хора от други училища също са ми "докладвали".
тези по български и музика са оптимистични и лъчезарни и говорят с толкова любов, че ги усещаш като майки.
по информационни технологии гледат строго.
географите имат много енергия в себе си.
"диваците" от началните училища сега са малко по-сериозни и осъзнали важността на гимназията. момичетата са далеч от превзетите седмокласнички, които наблюдавах толкова често по коридорите. някак си всички са абсолютно по-различни, сякаш три месеца ваканция могат да те променят тотално.
това бяха кратките истории на едно зайче. странно е пак да сме най-малките в училище. нищо, другата година ще приемем новите зайци с отворени обятия, пък дано и те ни се радват толкова. :)

Monday, September 29, 2014

"закуска в тифани", труман капоти

една история за жена с главно Ж, разпростряна в сто и петнадесет страници и още три реда; за муза, за една напълно смахната, човек, който живее и гори.
главната героиня холи голайтли обича да ходи в "тифани" - известен бижутерен магазин на пето авеню №727 в ню йорк - защото там всичко е толкова красиво.
една книга, пълна с толкова живот, че ще стигне за десет човека.

завърших книгата преди месец и половина и нямам нито една дума, за да мога да опиша цялата любов, която изпитвам към "закуска в тифани", чистата гениалност, любовта, пейзажите, емоцията. за книга като тази, за жена като тази може да се говори само на един дъх.
не исках да свършва. мога да слушам за холи голайтли, стъпващата леко холи, с часове. такива хора идват за кратко в живота ти, зашеметяват те, не можеш да ги задържиш и после цял живот се чудиш къде са отишли и какво е станало с тях, а те може би просто са тъжни и са отишли в "тифани" за утеха.
дали препоръчвам? с две ръце, два крака и милиардите клетки в тялото ми, защото те бяха изпълнени с това четиво. 5/5 и ми се ще да прочета и друго на капоти. предложения?

Sunday, September 28, 2014

"тайната градина", франсис бърнет

първо, специални благодарности на Багера, че ми я подари за рождения ден.


второ, за Книгите с главно К.

знаеш, че си попаднал на такава, когато попаднеш на нея в книжарницата напълно случайно, сякаш те тегли с магнит. не си измислям, сериозно, книжните плъхове знаят за какво говоря. отваряте прочитате първите изречения и знаете, че има химия, аура, както искате го наричайте. за мен е любов. моментална, истинска любов!"тайната градина" е такава Книга.

когато разглезената мери ленъкс загубва родителите си, тя е изпратена при чичо си в мрачното имение мисълтуейт. там тя се запознава с "момчето от полята" дикън и болният й братовчед колин.
един ден вълшебна червеношийка, "приятелка" на градинаря бен уедърстаф, показва на мери пътят към една тайна градина, забравена за повече от десет години. мери, колин и дикън се захващат да съживят градината.
книгата ти припомня детската наслада от това да пазиш тайна,
какво е да бягаш сред полята и да се върнеш с румени бузи и щастлив,
учи те на магията и на красотата на живота,
учи те на това какво е да си Дете... дори когато вече си попораснал. :)
за "тайната градина" няма възрастови граници. и или се влюбваш в нея, или се влюбваш още повече в нея. 

- разбира се, в света сигурно има много магия - един ден обясняваше умно, - но хората не знаят как изглежда или как да я направят. може би началото ѝ е, когато просто казваш, че ще се случат хубави неща - и ти ще ги накараш да се случат.