Saturday, December 27, 2014

'Night of Cake and Puppets', Laini Taylor


I mentioned that book in my TBR pile for 2015 but I couldn't resist on reading it. This is about cute, teen love and maybe you won't expect much but Laini Taylor has written word porn. WORD PORN, I tell you. 
Night of Cake and Puppets is a spin-off of the Daughter of Smoke and Bone trilogy which means it's not necessary to have read the other books. Everything you need to know is exposed in the first chapter.
Zuzana is Carou's best friend. She is a 4'8'' person but is vengeful for the whole planet, mostly because of her bigger brother Tomas. She has a twisted mind and her Deda used to tell her creepy bedtime stories when she was a child.

Truly, if I ever turn out to be a murderer or something, the newspapers can pretty much say, She didn’t have a chance to be normal. Her family twisted her from the day she was born.

Also, something less creepy and more innocent, she is a puppet-maker. A puppet-maker, fallen in love. What Zuze knows about him is:
  1. His name is Mik.
  2. He plays violin in the same theater she makes puppets for.
Mik, happily, knows more about her. (Yes, the story has two points of view, thank you, Laini!) He knows WHOLE FOUR THINGS! Well, three. The fourth is a quality. But at least he knows about her love for cake. If someone had a secret crush on me, I'd love him to know about my love for chocolate, and, yeah, cake, I lovelovelove cake. You don't know how sad I felt when Zuze had cake. Chocolate cake. Much tears, very wow, I want cake.
Whatever.
This is when the magic happens.
Scoopies are what Carou has - little beads, everyone with a unique pattern, and they make wishes come true. Simple, super small wishes, but Zuzana is satisfied. Scoopies are enough for her to... Well, read the goddamn book and find out what she does with her five scoopies. It is cute. It is magical. It is what I needed those days.
I needed something like that right then - I had more Christmas spirit in November rather than now, and my Christmas wasn't much Christmas-y at all. I didn't have a Christmas tree, only two garlands and three meters of Christmas lights in my room, that's it. I didn't know what magic was and I had lost my excitement.
Until I read that book.
For a reader, books are the little magic everyone wants, hopes for and or needs. And if you don't believe me, read Night of Cake and Puppets

Life doesn’t need magic to be
magical. 
(But a little bit sure doesn’t hurt.)
---
Книгата не е преведена на български, но я има безплатно в интернет в pdf формат само като ebook. Самата книга няма paperback/hardcover издание (за съжаление.)

Monday, October 13, 2014

какво всеки читател мрази да чува

посветено на Айви, която ме надъха да напиша статията и ми помогна. и на Зизи също. те разбират проблемите.
***
вечният въпрос:


ЗАЩО НЕ ГЛЕДАШ ФИЛМА?

защото не струва. дори когато е на нивото на "властелина на пръстените". не бях гледала филмите преди да прочета трилогията миналата година. изобщо не съжалявам. направих място в сърцето си за Толкин, за трилогията, за Средната земя, за хобитите, за елфите - особено за Галадриел и Леголас, за Боромир, за Билбо и Фродо много преди питър джаксън да успее да ме завладее с филмите.
не, няма да гледам "игра на тронове". за петдесет минути мога да прочета няколко глави.
не, няма да гледам филмите за пърси джаксън, защото са слаби.
книгата ВИНАГИ е по-добра.
още не съм гледала "вината в нашите звезди", между другото.

ЧЕТЕНЕТО Е ЗАГУБА НА ВРЕМЕ.
от твоя гледна точка. 


ЧЕТЕНЕТО Е СКУЧНО. НЕ ТЕ ЛИ ОТЕГЧАВА?
не ми става скучно да се потопя в цял един нов свят.
не ми става скучно да се запознавам с толкова много хора, да надниквам в душите им и да ме научават на нещо.
не ми става скучно да раста с тези герои, да дишам, да плача, да се смея с тях.

ти си скучен, ама си трая.


ТИ НЯМАШ ЛИ СОЦИАЛЕН ЖИВОТ?
не. ама имам много приятели. някои даже са дракони. я ти ми се похвали с приятел-дракон. можеш ли? не. аз пък мога.


КОЯ ТИ Е ЛЮБИМАТА КНИГА?
без кой орган ще живееш без проблем? майка ти или баща ти? коя е любимата ти песен? ще оцелееш ли без кислород? въпросът е точно толкова абсурден, колкото тези. никой няма само една любима книга. а аз определено нямам толкова време, за да ви изброявам всички. 


ТАЗИ ГОЛЯМАТА КНИГА ЗА КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ Я ПРОЧЕТЕШ?
мога и за ден. не ме предизвиквай.


ТИ САМО ЧЕТЕШ, НЕ ТИ ЛИ ПИСВА?
ти само дишаш, не ти ли писва?


ЗАЩО ЧЕТЕШ? ЩЕ ЗАБРАВИШ КНИГАТА.
защо съществуваш? и без това ще бъдеш забравен.

ТИ СПИШ ЛИ ИЗОБЩО?

случва се от време на време.
започнах да чета "закуска в тифани". доспа ми се, легнах си. не можех да спя. дочетох я в четири сутринта на другия ден след закупуването ѝ.
миналата година не можех да спя и дочитах "зеленият път".
в шести клас не можех да спя и дочитах "властелинът на пръстените". всяка свободна минута рано сутрин си я крадях, за да довърша. глава, абзац... сънят е за слабаци.
не страдам от инсомния - просто обичам да чета.


ЧЕТЕНЕТО Е СТАРОМОДНО.
за интелигентността мода няма.


ТАЗИ КНИГА Е МНОГО СЛОЖНА.
и вселената е сложна за разбиране, но учените пак се занимават да я разберат. знаеш ли кой я е разбрал, а дори не е учен? дъглас адамс. ама и без това няма да прочетеш "пътеводител на галактическия стопаджия", какво ли се впрягам.


ПАК ЛИ ЧЕТЕШ, НЕ ТИ ЛИ ОМРЪЗНАХА ТЕЗИ КНИГИ?
очевидно пак чета. очевидно не са ми омръзнали. знаеш ли какво ми е омръзнало? този въпрос.

КАК ЧЕТЕШ?! (учудено изражение)
мама и тате ме научиха да чета, а после ни развиха това умение в училище. четенето на вицове и списание "браво" не се броят за четене, между другото.

МРАЗЯ ДА ЧЕТА.
твой проблем.


ОЛЕ, МИШ, ЧЕЛА ЛИ СИ "ВИНАТА В НАШИТЕ ЗВЕЗДИ"?
оле, човеко, ти чел ли си джейн остин? коя нейна книга ти е любима? защото още не съм я чела, а не знам с коя да започна. "разум и чувства" или "гордост и предразсъдъци" предпочиташ? чакай, защо ме гледаш толкова глупаво? не знаеш коя е джейн остин? о, съжалявам, не знаех, че не си информиран за писателите извън джон грийн.


КАКЪВ ЖАНР ПРЕДПОЧИТАШ? ИМАШ ЛИ ЛЮБИМ ПИСАТЕЛ?
отново: кой орган ти е любим? 
минала съм през антиутопия, научна фантастика, young adult, фентъзи, английски класицизъм; чела съм писатели, които спадат към бийт-поколението на америка. хоръри. трилъри. екшън. 
харесвам поезията на смирненски, харесвам и на буковски, и на георги господинов.
обичам пратчет, обичам и хемингуей. умирам за дъглас адамс и рей бредбъри. колко много стивън кинг не съм чела. ами толкин? боже, колко обичам "митопея" не е истина.
като цяло съм се спряла на фентъзи и научна фантастика. доволен?


не, не съм рязка.
не, никой не е рязък с вас.
никой не ви мрази.
просто ние, читателите, мразим тези въпроси и изказвания.
дори нямаме против хората, които не четат. с удоволствие бих изгледала този филм с теб, разбираш ли? само дето ако има книга по него, аз първо ще я прочета и обещавам да не мрънкам за разликите между филма и книгата... или поне не много.
и не обичаме да заемаме книги, защото те са ни като деца. ако направиш нещо лошо на бебето ми, ще платиш с живота си.
и молим те,
МОЛИМ ТЕ,
никога. не. ни. прекъсвай. докато. четем.

с обич, една любителка-читателка от името на читателите. 

Monday, September 29, 2014

"закуска в тифани", труман капоти

една история за жена с главно Ж, разпростряна в сто и петнадесет страници и още три реда; за муза, за една напълно смахната, човек, който живее и гори.
главната героиня холи голайтли обича да ходи в "тифани" - известен бижутерен магазин на пето авеню №727 в ню йорк - защото там всичко е толкова красиво.
***
една книга, пълна с толкова живот, че ще стигне за десет човека.

завърших книгата преди месец и половина и нямам нито една дума, за да мога да опиша цялата любов, която изпитвам към "закуска в тифани", чистата гениалност, любовта, пейзажите, емоцията. за книга като тази, за жена като тази може да се говори само на един дъх.
не исках да свършва. мога да слушам за холи голайтли, стъпващата леко холи, с часове. такива хора идват за кратко в живота ти, зашеметяват те, не можеш да ги задържиш и после цял живот се чудиш къде са отишли и какво е станало с тях, а те може би просто са тъжни и са отишли в "тифани" за утеха.
дали препоръчвам? с две ръце, два крака и милиардите клетки в тялото ми, защото те бяха изпълнени с това четиво. 5/5 и ми се ще да прочета и друго на капоти. предложения?

Sunday, September 28, 2014

"тайната градина", франсис бърнет

първо, специални благодарности на Багера, че ми я подари за рождения ден.

***

второ, за Книгите с главно К.


знаеш, че си попаднал на такава, когато попаднеш на нея в книжарницата напълно случайно, сякаш те тегли с магнит. не си измислям, сериозно, книжните плъхове знаят за какво говоря. отваряте прочитате първите изречения и знаете, че има химия, аура, както искате го наричайте. за мен е любов. моментална, истинска любов!"тайната градина" е такава Книга.


когато разглезената мери ленъкс загубва родителите си, тя е изпратена при чичо си в мрачното имение мисълтуейт. там тя се запознава с "момчето от полята" дикън и болният й братовчед колин.
един ден вълшебна червеношийка, "приятелка" на градинаря бен уедърстаф, показва на мери пътят към една тайна градина, забравена за повече от десет години. мери, колин и дикън се захващат да съживят градината.
***
книгата ти припомня детската наслада от това да пазиш тайна,
какво е да бягаш сред полята и да се върнеш с румени бузи и щастлив,
учи те на магията и на красотата на живота,
учи те на това какво е да си Дете... дори когато вече си попораснал. :)
за "тайната градина" няма възрастови граници. и или се влюбваш в нея, или се влюбваш още повече в нея. 
***

- разбира се, в света сигурно има много магия - един ден обясняваше умно, - но хората не знаят как изглежда или как да я направят. може би началото ѝ е, когато просто казваш, че ще се случат хубави неща - и ти ще ги накараш да се случат.

Tuesday, September 16, 2014

за четиринадесетте и наученото от тях

няма да лъжа - четиринадесет са малко, особено ако кажеш, че не си "почти на петнадесет", а на четиринадесет-навършени-преди-двадесет часа. обаче никой не е казал, че не можеш да научиш нещо, така че: 14 неща, които научих, докато навърша 14.

1. сиртаки. и не го играя добре. и го научих днес.
2. щастието ти зависи само и единствено от теб.
3. ако сам не се обичаш, никой друг няма да го направи.
4. след бурята изгрява дъга. след по-голяма буря изгрява по-голяма дъга.
5. усмихвай(те) се повече. усмивките са важни. без начумерени лица :)
6. покер. не се научих да играя сантасе и белот, но преди поназнайвах за блекджека.
7. не се срамувай(те) да се запознаваш(-те) с нови хора.
8. хората съдържат цели вселени в себе си и винаги си струват опознаването.
9. щастие с пари не се купува, но можеш да си купиш книги и шоколад с пари, а това е почти същото!
10. писма > смси. но пък получих смс за рождения си ден и е от непознат номер. сладурско.
11. ризи. много ризи. повече ризи. възможно най-много ризи.
12. не е важно на колко си, а на колко се чувстваш. документите обаче са друго.
13. ако нещо не може да се оправи със спане и шоколад, значи трябват повече спане и шоколад.
14. блогването е забавно и е моето нещо.
благодаря на всички, които са ми помагали да развивам блоговете си, на тези, които са ме подкрепяли, на тези, които са ми казвали толкова мили неща за тях.
***
благодаря на всички. за всичко. за пожеланията особено. на двамата човека, които се навиха да ги снимам за #peopleofsilistra днес (снимки ще публикувам всеки петък, между другото).

***

благодаря на viii-a, че ми пяха happy birthday. два пъти. и че бяха такива милички.

***
а, и на женя i.e. my bestie, че ми взе "тайната градина". dude, i love it. <3 и тебе те обичам. багер.
***
благодаря на мама и тати, че са родили такава яка дъщеричка и им завиждам, че и аз няма да си имам едно толкова прекрасно хлапе :D

Monday, September 15, 2014

#peopleofsilistra

има humans of new york, има people of sofia, of plovdiv, of burgas, но моето градче е малко, така че реших да организирам един нов хаштаг: #PEOPLEOFSILISTRA. не съм питала двама от трима човека, но пък...
призовавам всички силистренци да снимат разни хора и да постват снимките във фейсбук с този хаштаг, за да се разпространяват.
нямам професионална техника, а само един телефон и голяма доза срам, защото изпуснах седем очарователни човека, че и повече. двама мъже имаха чудесни дълги коси, а един - страхотни ръкави.

enjoy. :)

***

 ***

***
 - защо избра да изработваш дърворезба с български орнаменти?

- за да следвам традицията.

Monday, September 1, 2014

"жътварят", тери пратчет

смърт е... изчезнал. грубо казано. всъщност вече не е изпълнявал задълженията си правилно и е започнал да се развива в личност. затова го изпращат със собствените му часовник и коса да живее сред останалите.
в невидимия университет уиндъл пунс умира, но се връща към живот като труп. целия свят се напълва с мъртъвци и се натрупва много жизнена сила. когато магьосниците от университета "погребват" уиндъл пунс, той намира бележка на капака на ковчега си - клуб "ново начало", ръководен от рег шу. членовете му са двама вампири, върколакът лупин, последното банши - господин иксолит - има говорен проблем и е твърде срамежлив да пищи над дома, където ще умре някой. затова той пише УууИииУууИииУуу на едно листче и го пъха под вратата. а караконджолът шлепел се страхува от открити пространства и затова ходи зад врата.
а в планините овнерог нещата са дълги и сложни, но отсега ви казвам - ще обичате бил порталски. 
***
— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО. — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
— И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.
***
„Слънчевата светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.“
***
когато няколко магьосници и клуб "ново начало" се втурват да спасяват света на диска, няма как да останеш безразличен. тери пратчет поднася всичко просто и с хумор и ти е трудно да вдигнеш поглед от книгата.
оценка: 4,5/5

Sunday, August 31, 2014

"поща", чарлз буковски


"поща" е полу-автобиографична книга, разказваща историята на хенри чинаски, който работи в американските пощи. и дотам. пощи, псувни, чукане на жени, сортиране на касети с писма, псувни за получателите, псувни за адресантите и падащи мушката, докато прави секс в тексас.
***
разочарована съм. отлагам написването на тази рецензия цял месец, защото почти нямам какво да кажа. единственото хубаво е стилът на писане - прост, без излишни метафори и увъртания. буковски все едно сяда до теб и те удря по лицето с тухла, на която пише "реалност". и после ти разказва как реалността ти го начуква.

***
- Когато не ни се обаждаш, знаеш ли какво ни казваш?
- Не.
- Чинаски, ти тогава казваш "Да ѝ го начукам на пощенската станция!".
- Така ли казвам?
- И, г-н Чинаски, знаеш ли какво значи това?
- Не, какво значи?
- Това значи, г-н Чинаски, че пощенската станция ще ти го Начука на теб!
***

останах със страхотно впечатление от "капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба" - неговият дневник, няколко разказа от сборника му "factotum" и откъси от "на юг от никъде", но тази книга не ми хареса. проточвах четенето няколко дни.
давам ѝ 2,5/5, защото съм чела и по-лоши неща. 

Saturday, July 26, 2014

'бяла като мляко, червена като кръв', алесандро д'авения

веднъж един царски син седнал да обядва. докато се хранел, си порязал пръста и капка кръв паднала върху изварата. тогава казал на майка си:
- мамо, бих искал жена, която да е бяла като мляко и червена като кръв.
- ех, синко, щом е бяла, няма как да е червена, а ако е червена, няма да е бяла. но пък търси, дано намериш.
"любовта на трите нара"
итало калвино, из "италиански приказки"

нека спра за минута с писането на тази рецензия, защото сърцето ми не си е на мястото. "бяла като мляко, червена като кръв" е нещо като италианската версия на "вината в нашите звезди", но за мен беше дори по-докосваща.
лео - шестнадесетгодишно момче на прага на зрелостта, обичащо футбола, мотопедите и китарата си. мрази да ходи на училище и за него учителите са "защитен животински вид".
има заместник на госпожа аржентиери - преподавателят по история и философия, когото лео нарича "мечтателя".
а мечтата на лео е като мечтата на данте - беатриче. тя е неизлечимо болна от левкемия.
"leukos - бяло. оттам произлиза италианската дума luce. светлината е бяла.
aima - кръв. оттам произлиза думата "ematoma" - съсирек.
ако събереш тези две страшни думи, изниква нова, още по-страшна: левкемия."
левкемия - бяла кръв.
лео се страхува от бялото - за него този цвят е поглъщаща самота, нищо; празна бездна без цвят и без музика. всичко лошо е бяло - например бели петна в паметта и бялата кръв.
любовта е червена - като косите на беатриче и кръвта, която той ѝ прелива.


историята не е наивна, не е детска, не е глупава. истинска е. още преди да прочета книгата, знаех, че ще ми хареса. научих много от скромните 254 страници. красиво написана, увлекателно. историята на човек, който търси любовта и някои отговори на въпроси, зададени от мечтателя, силвия и дори - баща му.
книгата е сърцеразбивач.
оценка: 4/5

Thursday, July 24, 2014

"пърси джаксън и боговете на олимп", рик риърдън

"Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Да не кажеш после, че не съм те предупредил..."

ако не сте чували за тази поредица и сте тинейджър или поне за пърси джаксън, ви съдя. все едно не знаете за "песен за огън и лед" или "хари потър", или "властелинът на пръстените", или филмът "300". рик риърдън е един от най-известните писатели на фентъзи и напълно заслужено. поредицата е изпълнена с напрежение, красиви моменти, тъжни моменти; описано е толкова добре, че ти се отщява да посетиш ню йорк (където се развива действието), за да не би случайно да попаднеш на нещо... или може би имаш умението да виждаш през мъглата.
отначало подходих скептично към книгите - обикновено не харесвам този жанр. бях опровергана от абсолютните умения на рик риърдън и умело преплетената митология със съвремието (въпреки че ми е трудно да си представя посейдон с хавайска риза и шорти-бермуди, или хермес с анцуг и маратонки с крила, или да има чудовища, служещи си с мобилни телефони).
***
действието накратко:
ню йорк през погледа на персей "пърси" джаксън - дванадесет годишно хлапе с дислексия и синдром на дефицит на вниманието (СДВ). по време на училищна екскурзия той разбира, че е полубог. роден е след "сделка" между тримата големи бога - хадес, посейдон и зевс - да нямат повече деца. 

***
бих написала какво се случва във всяка от петте книги, но не искам да пусна случаен спойлер.
***
веднъж започнеш ли да четеш, няма спиране. всяко изречение е някакъв plot twist или разкрива тайна, неспомената досега; най-голямата лъжа, която си казвах по време на четенето, беше "само още една глава". чета и не мога да си поема дъх.
***
може би не харесах толкова много само първата книга, а може да се дължеше и на скептицизма ми. развитието на героите може да се проследи във всяка следваща книга. хубавото е, че рик риърдън не се повтаря - единственият такъв "мотив" в поредицата беше попадане в някакво невероятно място с мили хора > милите хора се оказват чудовища, което определено беше досадно.
книгите не са шедьовър. развлекателни са, интересни, идеални за таргет-групата си. щом дори и аз ги харесах, значи горе-долу всеки може да ги хареса.
плаках и се смях, радвах се и си припомних абсолютно всичко за гръцката митология, че и отгоре.
препоръчвам. 5/5 за всяка книга.
(п.с. прочетох поредицата за седмица, а мислех, че е невъзможно да я прочета толкова бързо)

Tuesday, July 22, 2014

"18% сиво", захари карабашлиев

зак е емигрант в щатите. любимата му, стела, го напуска. след сбиване и пиянска нощ в мексико той се озовава с торба марихуана в багажника. не знае какво да я прави. обажда се на приятел - дани - и решава да я продаде в ню йорк.
пресичане на континента - от east coast до west coast, в благи спомени за една истинска, неподправена любов. 
***

- дръж тази карта пред себе си за секунда, трябва да замеря светлината

- какво е това?
- сива хартия
- виждам
- 18% сиво
- 18% сиво?
- термин. 18% сиво
- за какво ти служи това 18% сиво?
- с него настройвам светломера. ето, насочвам го към сивата карта – така – и светломерът вече „знае“, че това сиво е 18% сиво. оттук нататък калкулира кое е по-тъмно от това сиво и кое е по-светло. виждаш ли… на всеки светломер, независимо колко прецизен е, му трябва отправна точка.
***
целият роман е живот на бързи обороти. сякаш ти си зак и си натиснал педала на газта, пресичаш цяла северна америка, за да продадеш един чувал с марихуана и да се отърсиш от спомените за напусналата те любов. трудно е, когато тя е оставила отпечатъци от себе си по всичко - леглото, завивките, саксиите с фрезии, но най-вече - сърцето му.
стилът на писане мъничко наподобява прозата на буковски. всичко е безкрайно реално, реалността те удря с тухла и все пак между страниците се прокрадва една носталгия по красивото минало.
"това е първата екшън носталгия. нов жанр безспорно!" (любен дилов-син)
***
обичам тази книга! знам, че една книга ме е впечатлила, когато е предизвикала емоция в мен; когато съм хвърчала през страниците за минути, когато почти не дишам от света, описан в тях. а светът на "18% сиво" е погледнат през очите на фотограф-писател. виждаш всичко като на забързан кадър пред теб.
***
"красотата на всяка снимка, стела, се крие в разработката на средните ѝ стойности, в сивото. черно и бяло са просто крайности, без които и най-интересният негатив изглежда безконтрастен и недо... недоразвит. детайлите, обаче, животът на снимките, е всъщност в средните им стойности."
***
"самота, която най-силно усещам в онова време между ден и нощ. не още вечер, не вече ден. тогава е най-самотно."



оценка: 4.5/5

Wednesday, July 16, 2014

Хартиени тайни

storytime! със зизи от valar morghulis написахме кратка обща история със заглавието "книжни тайни".
(звуча като деветгодишно момиченце, което рекламира близалки)
частите на зизи са в синьо, моите в зелено.

Джема усети как капките от дъжда се стичаха надолу по лицето и сякаш се опитваха нежно да я погалят. Беше тръгнала към книжарницата, когато дъждът започна да пада от небето. Джема не успя да спре въображението си и си представи как някоя голяма капка окуражава децата си да полетят към земята, но те не успяват, тъй като все още са твърде малки и крилата им са недоразвити. Засмя се на своето глупаво въображение и отключи вратата на книжарницата. Бързо влезе вътре и се опита да стои далеч от книгите. Което беше невъзможно, тъй като те бяха навсякъде. Остави шлифера си на стола. извади книга от чантата си и започна да чете. Чакаше клиенти. Дъждът създаваше уютна атмосфера. Лампите светеха в приятна оранжева светлина. Капките от косата и оставяха малки мокри следи върху страниците на книгата и тя се опита да си придърпа косата назад. Върза я на кок и я остави да се изсуши сама. след няколко минути четене чу скърцане от отдела за фентъзи книги. Дали някой клиент беше влязъл без тя да забележи? Чуваха се стъпки и разлистване на страници. Една книга липсваше от рафта - старо копие с твърди корици на 'Хрониките на Амбър'. Шумът идваше от един от другите отдели и Джема бавно пристъпи към него. Едно малко момче с черна коса прелистваше бързо книгата, сякаш търсеше нещо много важно. Джема не знаеше дали да го остави или да го попита какво търси. Обърна се, но си удари ръката в ръба на един рафт. Изохка. Момчето я чу и се огледа стреснато. Ръката му затвори книгата. Прегъна ъгълчето на една от страниците. Двамата стояха там и се гледаха втренчено. Изведнъж момчето започна да тича обратно към отдела за фентъзи книги. Джема тръгна след него и видя как то внимателно постави книгата на земята. После стъпи върху и нея и тъкмо когато джема тръгна да му се кара, то се изпари в сребърен прах. Джема гледаше прахта с учудване и в следващия момент книгата изсмука това, което беше останало от момчето. Вече беше сигурна, че не е била "Хрониките на Амбър". Имаше нещо в книжарницата ѝ, нещо могъщо, силно и древно. Книгата липсваше. разлистването продължаваше да се чува, но посоката се сменяше. Идваше от раздела с хорър, английска класика, после научна фантастика и фентъзи. Бледи образи се очертаваха във въздуха като мараня. Книги изчезваха. По рафтовете оставаше малко сребърен прах. Джема разгледа купчинките отблизо. Виждаха се малки букви в тях. Буквите изписваха едно изречение: "Книгите крият повече тайни, отколкото си въобразяваш."

Wednesday, July 9, 2014

'пътеводител на галактическия стопаджия' & 'ресторант на края на вселената', дъглас адамс

малко 2в1, но бях тотално против да говоря само за едната книга, защото и двете бяха твърде невероятни, за да бъде истина.
"в много напредничави цивилизации от външния източен край на галактиката ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ вече е изместил великата ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА като настолна съкровищница на целокупното знание и мъдрост, защото въпреки големите пропуски и многобройните съмнителни - или поне крайно неточни - сведения той превъзхожда по-стария и по-традиционен труд в две важни отношения. първо, той е малко по-евтин; и, второ, на корицата му с големи приветливи букви са изписани думите БЕЗ ПАНИКА"
i. имаме една планета земя, един артър дент, един форд префект, един президент на галактиката зейфод бийблброкс, една трилиън и един кораб "златно сърце". и един параноид андроид марвин*
няма да разказвам какво се случва. трябва да прочетете, за да разберете.
вселената е лъжа.
земята се управлява от мишки.
хората са третите най-умни същества на планетата.
смисълът на живота, вселената и всичко останало е 42.
същевременно смисъл няма никъде и нищо. точно затова книгата е толкова гениална - философите търсят отговорите на всички въпроси от години, а те са синтезирани в две малки книжки, поднесени с хумор. всичко изглежда толкова просто, но тогава идва...
ii. ...ресторант "на края на вселената"
ъществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.съществува и една друга теория, според която това вече се е случило."
артър, форд, трилиън и зейфод стават свидетели на края на вселената.
зейфод търси този, който управлява вселената.
артър и форд са на непозната планета.
откриват въпроса, чийто отговор е 42.
марвин изчезва след половината книга. (което ме направи малко тъжна, харесвах марвин)
за мен "ресторант на края на вселената" е по-добра от "пътеводител на галактическия стопаджия", но и двете книги са невероятно написани и дори да не харесате сюжета, ще се влюбите в начина на писане - прост, изчистен и много хумористичен.
4/5 за първата книга
5/5 за втората
*параноид андроид? окей.

Saturday, July 5, 2014

сутрини

хей, няма нищо лошо...



...някак си да се събудиш в 5:21 (помня го) сутринта, да не можеш да заспиш, изгревът да е в 5:33, да не се вижда от твоята стая, но да спамиш хора (т.е. хави) (т.е. ХАВИ) със снимки на пастелно небе


и да си четеш "пътеводител на галактическия стопаджия". няма лошо.
ок? ок.


Thursday, July 3, 2014

"брулени хълмове", емили бронте

или книгата, която разби сърцето ми

"Жилището на господин Хийтклиф се нарича „Брулени хълмове“, като изразителното прилагателно „брулени“ означава в местното наречие яростната игра на въздушните течения, на които е изложено това място в лошо време."

икономката нели дийн разказва историята на хийтклиф - сираче, донесено от ливърпул от г-н ърншоу. той се влюбва в дъщеря му - катрин. след смъртта на ърншоу, хийтклиф е под постоянния тормоз на хиндли. 
една вечер кати говори с нели и хийтклиф неволно дочува разговорът им - че бракът между тях би я принизил социално и затова тя се омъжва за едгар линтон. смятайки, че любовта им е несподелена, той забягва и се връща след три години с желание за мъст, движещо целия сюжет, и с държанието на тиранин. заживява обратно в "брулени хълмове" при хиндли и неговото дете хертън и ги подлага на тормоз.
въпреки силно отрицателните герои, бурните страсти между героите отекват силно.

защо разбила сърцето ми? защото любимите ми герои умират. умират седмина герои, малко по-добре е от "песен за огън и лед".
защото не е блудкава любовна история. защото любовта между катрин и хийтклиф ги подтиква към тяхното самоунищожение, защото се мразят и обичат, защото всеки мрази и обича, защото мразех и обичах героите.
цялата книга е изградена върху любовта и омразата, желанието за отмъщение отново заради любимата.
защото когато я затворих, усетих, че сърцето ми принадлежи на нея.
обратите в сюжетите, така реалистичните герои - всеки с радостите и проблемите си; как само чрез описанието на техния поглед или държание можеш да разбереш какво изпитват.
защото не е просто роман.
оцелял толкова дълго време и смятан за класика, "брулени хълмове" не може да бъде сравняван с която и да е книга от критиците. и с право. защото историята е уникална.

"All I care about in this goddamn life is me, my drums and you."

Wednesday, June 25, 2014

"кери", стивън кинг


СЪДЪРЖАНИЕ НА СПОЙЛЕРИ, ЧЕТЕТЕ НА СВОЙ РИСК
първата книга на кинг - "кери" - е началото на майстора на ужасни истории.
главната героиня е кери уайт - момиче с телекинетични способности, подигравано от всички. майка ѝ - маргарет уайт - е християнка и религиозен фанатик, баща ѝ - ралф уайт - баптист преди да се ожени за маргарет.
през цялото време се чудех как някои може да има такива мисли в главата си - гениални, на моменти зловещи, напълно извратени (имам предвид, частта със съблекалнята и цикъла на кери? "свинска кръв за свиня"? целия герой били нолан, защото на мен ми беше отвратителен и го мразех? су снел, която изневерява на собствения си морал? да не говорим за крис харгенсен...) и съчетани с невероятен стил на писане.
книгата предизвикваше у мен повече съжаление към главната героиня, отколкото отвращение или ужас. кери е мразена, унижавана, обиждана, наранявана, измъчвана в продължение на всичките си години в гимназията. майка ѝ е ужасна с нея. понякога я затваря в килера - ужасно място, където кери трябва да се моли на бог в продължение на часове, за да бъдат опростени греховете ѝ; бие я, презира я, смята я за "вещица" и "дявол", заради владяната от нея телекинеза.
кери е един въздействащ герой, способен да ЧУВСТВА точно както всички могат:
"намерен текст, изписан многократно на тетрадка от гимназията иуйн, притежавана от кери уайт:
всеки тук я смята/ прокълната в главата/ но тя вече откри/ че няма с другите грам разлика дори"
&
"исус ме гледа от скалата,/ с лице, студено кат скала./ и, ако ме обича, както казва тя,/ защо се чувствам тъй съвсем сама?" - тези стихове сякаш описват скръбта на кери; учителят ѝ по литература ги описва като изплакващи нещо.
на моменти книгата изглежда по напълно действителен случай с всички извадки от "документи", описани в нея ("името ми е сузан снел", "сянката експлодира", "кери: черната зора на т.к.", "речник на физическите феномени на огилви").

въпреки всичко, давам 4/5, но книгата се нарежда сред любимите ми. дори и само на 26, кинг е роден да пише, а книгите му - да се превръщат в бестселъри. ако все още не сте се запознали с майсторът на ужасите, направете го. стилът на писане е зашеметяващ, сюжетът - интересен, умът - болен. и това е причината да го харесвам.

Friday, June 6, 2014

"еманципирана магия", тери пратчет

накратко - живеем в света на диска, където мъжете са магьосници, а жените вещици и никой не е нарушавал това от както съществува вселената. магьосникът тъпан пънски ще предаде магията на вече предсказан човек - осмият син на осмият син. който всъщност се оказва дъщеря.
това е първата книга за вещиците и първата среща с баба вихронрав или есмерелда вихронрав. има навика да носи цялото съдържание на гардероба си наведнъж, няма типична за вещици брадавица, има здрави зъби, носи здрави ботуши и не обича да лети на метла. разчита на главознанието (или нещо подобно на нашето плацебо), а не на истинската магия. изключителен майстор на заемането.
ескарина смит е предсказаната. когато една зимна вечер е нападната от вълци, баба вихронрав решава да я вземе при себе си и еск да чиракува при нея за вещица. тя обаче предпочита да стане истински магьосник и затова заминава за невидимия университет. което може да създаде много неприятности.
по време на пътуването си към невидимия университет еск среща саймън - също бъдещ магьосник, който много заеква. учил се е сам на магия и няма търпение да види библиотеката на университета - пълна с хиляди книги, които да прочете (познато чувство). той дори преподава на висши служители още през първата си година. лекциите му не са разбрани от никого, но всички ги смятат за важни.

защо ми хареса:
- защото шегите на пратчет са невероятни и цялата книга е изпълнена с тях;
- защото образите са пълни, а това е едва първата книга от серията witches of lancre. (съвет: не четете книгата онлайн. като цяло не четете пратчет онлайн. а и онлайн преводът е ужасен и овнерог е рамтоп, а вихронрав - уедъруекс);
- защото е толкова увлекателна, че за минута съм минала 20 страници и след още минута вече съм свършила книгата;
- защото е от книгите, които са станали част от теб, хванали са те от първото изречение и когато затвориш задната корица, кълбото от нерви в стомаха ти се разбунтува и ти е жал, че няма още. 

и пратчет очевидно е достатъчно добър, за да накара съученичка, която по принцип не чете, да си купи книгата.
заемете я от библиотеката или си я купете, за да я имате под ръка, когато се нуждаете.

“Million-to-one chances...crop up nine times out of ten.”

Thursday, May 15, 2014

последната книга, която прочетох, и защо ми хареса

обещах си да направя нова рубрика. не пиша резюмета, не знам как изобщо се формулира резюме, нямам идея какво правя и все пак. 
последната книга, която прочетох, е "да убиеш присмехулник" на харпър ли. още с първата страница разбрах защо е част от класиката. близо половин месец не бях чела нищо, после случайно отворих pdf-ката ми с "да убиеш присмехулник" и не можах да спра да чета. на всичкото отгоре беше нощ и трябваше да спя.
сюжетът не е нещо сложно. имаме главни герои скаут (която разказва от нейната гледна точка), джем (брат ѝ) и баща им атикус. действието се развива в мейкомб. участват и съседите мисис дюбоуз, мисис моди и още в началото се споменава семейство редли и легендата за артър "бу" редли; също и дил, който живее в меридиан, но през лятото остава в мейкомб при леля си рейшъл. атикус е адвокат и защитава негър, обвинен в изнасилване.
why i like(d) it:
- стилът на писане е изчистен и няма дълги изречения (които много ме объркваха при четенето на дикенс). дори описанията са с кратки изречения и все пак са пълни (велики обяснения, заклевам се) и човек лесно може да си представи картината.

- в текстът почти не присъстват метафори с изключение на тази за присмехулника. метафорите понякога са твърде натоварващи.
- наличието на много обрати в сюжета. тази книга изненадва с всяка изминала страница.
- героите са деца, като скаут в началото на книгата нямаше седем, а в края нямаше девет; в края на книгата джем навърши тринадесет години. научават нещо ново с всеки изминал ден, а джем мина през няколко периода, но няма да давам спойлери.
- харесах я, защото е истинска. защото почти ме разплака на публично място, защото героите са толкова живи, че могат да изскочат от страниците. защото скаут понякога приличаше на мен, защото понякога се оприличавах и с джем, защото ужасно ми се прииска да опитам сладкишите на мисис моди, защото искам да посетя църквата с калпурния. защото. прочетох книгата на един дъх и напълно си заслужаваше.

Sunday, May 4, 2014

триенето на блогове е като рязането на коса

трети блог в рамките на две години, ако не заслужавам медал, кой изобщо заслужава?!
(май е четвърти)
ако не знаете коя съм, вероятно случайно попадате на този блог от скука. ако има такива хора - поздравления. обикновено нещата ми се знаят само от приятели, а ако реша - и от роднини. но роднините понякога засрамват и ми се отщява.
всъщност, ако наистина не знаете коя съм, аз съм съни. или миш. както ви е удобно, мразя си името. мешам езици и ужасно много искам да знам поне три езика добре. завършвам седми клас, имам изпити след по-малко от месец, а учебник не съм бутвала. и правя блог. трети или четвърти.
вечната дилема на живота ми е -20 сантиметра коса или +20. винаги, когато се чувствам някак... подновена, режа косата си. или по-точно - огромни части от косата си. когато все още гледах анимета, четох, че самураите никога не режат косите си и за тях са специален символ. ако ги отрежат, все едно си правят харакири. та оттогава и аз като самурай действам.
бих ви казала да се насладите на престоя си тук, но съм нередовна и не знам на какво точно ще се наслаждавате.
искам да се занимавам с литература и съм се самопровъзгласила за писател, но дори не се упражнявам често. заседнала съм в writer's block и толкова.
---
Слънчева съм. уж. или поне си го повтарям, за да не се карам да валя отвътре.
дишам, значи съм жива.
и тъй като е неделя, а по national geographic започва "космос", а аз съм твърде запалена по всякакви науки...
просто изчезвам като дим и ви оставям с Клас.
а, да. обичам алтернативна музика. и ню уейв. и инди. и прекалявам с употребата на съюзи в началото на изречението. извинете ме.