Monday, March 14, 2016

"Синът на Нептун", Рик Риърдън (Героите на Олимп #2)



"Изгубеният герой" ни остави със заключението на Джейсън, че всеобщият любимец, Пърси Джаксън, би следвало да е в Римския лагер, също изгубил напълно паметта си. Първите четири глави са посветени изцяло на опитите на Пърси да се укрие от преследващите го чудовища и да намери ако не познати лица, то поне приятели - въпреки че е на Западния бряг, далеч от Лагера на нечистокръвните в Лонг Айлънд.
След успешно намиране на другия лагер, Пърси се запознава с устройството на римските легиони, настоящият претор (и кандидат-претора, или господин Убиец на плюшени играчки - наричайте го както искате), римските домашни духове (лар) и основните разлики между двата лагера... а среща и двама нови приятели от Пети легион, с които ще се изправи пред мисия, способна да възстанови честта на легиона.

Както и в "Изчезналият герой", тук голям плюс отново са оригиналните персонажи и начинът, по който са представени.
Франк Занг и Хейзъл Левеск са сравнително нови в легиона, но топло приветстват Пърси сред редиците си.
Хейзъл е неповторима с това, че, следвайки законите на живота, не би следвало все още да е жива. Но това не е обикновеният свят, който всички познаваме, а свят, където боговете все още властват и чудовища върлуват; знаейки се от хилядолетия, че тя ще изиграе огромна роля в животите на всички седем герои от Великото пророчество, тя бива възкресявана. Пази тази тайна от всички, докато не среща останалите шестима от пророчеството.
Франк е персонаж, когото мнозина тинейджъри по света биха разбрали. През целия си живот той не е смятал, че е способен на нещо значимо и, освен стрелбата, никога не е имал други специални умения. Това се променя, когато след смъртта на майка си бива изпратен сред редиците на римляните. 
Както споменах и в ревюто на "Изчезналият герой", атмосферата на поредицата е по-мрачна, а героите - някак по-сериозни. Рик не си поплюва при създаването на историите им. Премеждие след премеждие, трагедия след трагедия изграждат животите както и на Хейзъл, така и на Франк, само за да осъзнаят истинската си стойност едва като се съберат тримата с Пърси на едно място.
Харесва ми как в отделните глави на всеки герой можем да усетим техните несигурности и наистина да надникнем в умовете им. Намирам това за един огромен плюс - вместо да създава перфектни герои и ситуации, авторът умело подбира думите си, за да създаде възможно най-добрите и автентични личности, максимално близо до реалността.
Освен епичното ново трио, второстепенните персонажи са също толкова интересни. От различни божества - някои мили, други желаещи злото на Пърси и компания -, до ужасяващи гиганти, смразяващи кръвта твари, глупави чудовища и невероятни приятели, които, изненадващо, са все още на страната на "добрите".

Обикновено втората книга от поредица се развива по-бавно с цел авторът да разгъне не само света, а и персонажите си по-добре. "Синът на Нептун" за съжаление също спада към тази категория. Макар и далеч да не ѝ липсваше типичното за Рик Риърдън напрежение във всяка глава, динамиката тук на места липсваше. Това все пак беше единственият недостатък на книгата и съм готова да затворя очите си за него - ако действието се ускореше дори малко повече, читателите щяхме малко или много да пропуснем невероятни моменти от миналото на героите и техните мисли.

Оцених книгата с 4/5 звезди в Goodreads, поради простата причина, че "Изгубеният герой" завиши очакванията ми изключително много, но нека видим добрите ѝ страни - има Пърси, един прекрасен Франк, кон с лош език и шеги, на които ако не се смеете с глас, то поне ще се подсмихвате.

Monday, March 7, 2016

Percy Jackson and the Heroes of Olympus: The Lost Hero by Rick Riordan

A year and a half had passed since I had last read anything by Rick Riordan. I was fascinated by the world he had created when I read the first PJ series in 2014 - Greek mythology mixed with the 21-st century; gods talking on mobile phones, Poseidon wearing beach shorts. You know, things that every teen would find hilarious. But no matter how much I had enjoyed The Olympians, I couldn't find myself to pick up Heroes of Olympus.
Until now.



Unlike in Rick's first series, there's more than one point of view here. Plus, it would've been hard for Percy to relate the story, when he isn't the main character in the novel - or when he isn't at Camp Half-Blood at all anymore. He has been gone for eight months and the entire camp has been looking for him everywhere. Instead of Percy, they are introduced to three new demigods... And one of them doesn't really fit in. He doesn't even belong to this camp.

Jason wakes up in a school bus on a trip to Grand Canyon, next to, apparently, his friends Leo Valdez and Piper McLean (who might be his girlfriend. Who knows? Definitely not Jason.) He doesn't remember who he is. Or who they are.
After the new trio has been taken to Camp and claimed by their godly parents, a prophecy opens to them:

Seven half-bloods shall answer the call,
To storm or fire the world must fall.
An oath to keep with a final breath,
And foes bear arms to the Doors of Death.


The three demigods have a short time to free a god, which definitely isn't an easy task when one of the mightiest goddesses has turned against all heroes. Moreover, she has gained a lot of followers who will try to trip the gang during their journey. 

You see, I had been putting this book off for a long time, thinking that I was over my Percy Jackson obsession. Boy, was I wrong. 
While The Olympians is more middle-grade-ish and predictable, Heroes of Olympus is darker and much more twisted. Monsters seem to have gotten stronger and more difficult to beat - but so have the characters. Life (and gods) throw an, at first sight impossible, quest at Jason, Piper, and Leo, testing their willpower and strength.
Not only has Rick's writing bettered, but so has his sense of humor - I found myself laughing out loud not only once or twice. Their utter positivity is contagious. Even in the darkest of times, the trio manages to find the light and crack a joke or two. 
This book's biggest plus is, in my opinion, the characters. None of them has it easy. Leo is left completely alone in the world, Piper is covering the truth about her only family left, and Jason doesn't remember the first thing about his life. Leo's story touched me the most and he was definitely my favorite character in this book.
Another aspect of their personaliities that is not to be missed, is the fact that there are PoC characters - Leo is a Latino character, and Piper is Native American. It might not be huge or groundbreaking for many people, but a lot of popular authors create only cishet white able-bodied neurotypical characters, and these here aren't neurotypical either! But anyone invested in the PJ series knows that the majority of demigods have either ADHD, dyslexia, or both. 

Although The Lost Hero lacked Persassy - excuse me, Percy -, it's still phenomenal and mind-blowing. After all, who doesn't love a good page-turner with metal dragons and elements from two different mythologies interweaving?!
Definitely a solid 5