9 причини да прочетете "Кралица на сенките" на Сара Дж. Маас

Селена Сардотиен, сега Елин Ашривер Галантиус, кралица на Терасен, се завръща обратно в кралство Адарлан след пътешествието си във Вендлин. Състоянието, в което заварва Рифтхолд, нейн дом за почти година, я шокира. Верните ѝ приятели са се променили коренно - Каол, капитанът на Кралската стража, се държи студено с Елин, а кралят на Адарлан е поробил съзнанието на сина си Дориан. Екзекуциите са ежедневие; робите са повече от преди; демони бродят по улиците на града и търсят души, в които да се вселят. 

Не стига това, а и мъжът, унищожил живота ѝ, отново я търси за една последна услуга...

Тя бе огнената наследница.

Тя беше огън и светлина, и пепел, и въглени. Елин Огнено сърце не се прекланяше пред никого и нищо, освен пред короната, която ѝ принадлежеше по законите на кръвта и оцеляването... и триумфа.

1. Прочетете я заради непоколебимите и храбри женски герои, които могат да ти сритат задника във всеки възможен момент. Благодаря на Сара Дж. Маас за невероятните дами 

2. Ала същите тези персонажи обичат страстно и влагат сърце и душа във всичко, което правят.

3. Иска ли питане - магията! Магическата система в поредицата не е нещо невиждано и нечувано, но е също толкова интересна; определено е един от най-добрите аспекти на "Кралица на сенките" и с удоволствие бих прочела нещичко допълнително за знаците и ключовете на Уирда.

4. Историята е толкова завладяваща, че трудно можеш да се откъснеш от нея, веднъж започнеш ли да четеш. Не отричам, че първите в 100-200 страници действието се развива много бавно, но бързото преминаване през първата трета от книга ще ви разкрие епични битки, забавни диалози и изключително прочувствени такива, и обрати, от които свят ще ви се завие!

5. Мъжките герои също не отстъпват на женските и е трудно да не си харесаш поне един... или всичките. (Where the Ronan fans at?)

source: forursmiles.tumblr.com

6. Напрежението и мистерията. Имаме представени трима нови герои, които са от значение, и авторката определено пести каквато и да информация за тях отначало, подклаждайки интереса ни значително.

7. Стилът на писане беше на ниво както винаги, макар и да четох превода (благодаря на Егмонт за предоставеното копие!); може би единствените ми забележки са към "абзаците", съставени от едно-две изречения, които и без това са накъсани. Ако се пренебрегнат обаче, пред очите ни се разгръща невероятният талант на Маас и способността ѝ да ни унищожи с шепа думи.

8. Романсът, въпреки че някои фенове няма да са особено радостни от поетата посока. Аз все пак се насладих на всеки разговор между двойката, защото все пак това са двама от най-остроумните герои в поредицата!

9. Краят не беше мъчителен cliffhanger в стил Рик Риърдън, но това не означава, че ние, читателите, не очакваме издаването на следващата книга с огромно нетърпение. Смятам, че "Кралица на сенките" беше идеален край за една определена част от историята на Елин Галантиус и сега тя има един проблем по-малко на главата си; но се задава война с много, много страшен враг и тръпна в очакване да видя как ще се развие поредицата.

"Синът на Нептун", Рик Риърдън (Героите на Олимп #2)

"Изгубеният герой" ни остави със заключението на Джейсън, че всеобщият любимец, Пърси Джаксън, би следвало да е в Римския лагер, също изгубил напълно паметта си. Първите четири глави са посветени изцяло на опитите на Пърси да се укрие от преследващите го чудовища и да намери ако не познати лица, то поне приятели - въпреки че е на Западния бряг, далеч от Лагера на нечистокръвните в Лонг Айлънд.

След успешно намиране на другия лагер, Пърси се запознава с устройството на римските легиони, настоящият претор (и кандидат-претора, или господин Убиец на плюшени играчки - наричайте го както искате), римските домашни духове (лар) и основните разлики между двата лагера... а среща и двама нови приятели от Пети легион, с които ще се изправи пред мисия, способна да възстанови честта на легиона.

Както и в "Изчезналият герой", тук голям плюс отново са оригиналните персонажи и начинът, по който са представени.

Франк Занг и Хейзъл Левеск са сравнително нови в легиона, но топло приветстват Пърси сред редиците си.

Хейзъл е неповторима с това, че, следвайки законите на живота, не би следвало все още да е жива. Но това не е обикновеният свят, който всички познаваме, а свят, където боговете все още властват и чудовища върлуват; знаейки се от хилядолетия, че тя ще изиграе огромна роля в животите на всички седем герои от Великото пророчество, тя бива възкресявана. Пази тази тайна от всички, докато не среща останалите шестима от пророчеството.

Франк е персонаж, когото мнозина тинейджъри по света биха разбрали. През целия си живот той не е смятал, че е способен на нещо значимо и, освен стрелбата, никога не е имал други специални умения. Това се променя, когато след смъртта на майка си бива изпратен сред редиците на римляните. 

Както споменах и в ревюто на "Изчезналият герой", атмосферата на поредицата е по-мрачна, а героите - някак по-сериозни. Рик не си поплюва при създаването на историите им. Премеждие след премеждие, трагедия след трагедия изграждат животите както и на Хейзъл, така и на Франк, само за да осъзнаят истинската си стойност едва като се съберат тримата с Пърси на едно място.

Харесва ми как в отделните глави на всеки герой можем да усетим техните несигурности и наистина да надникнем в умовете им. Намирам това за един огромен плюс - вместо да създава перфектни герои и ситуации, авторът умело подбира думите си, за да създаде възможно най-добрите и автентични личности, максимално близо до реалността.

Освен епичното ново трио, второстепенните персонажи са също толкова интересни. От различни божества - някои мили, други желаещи злото на Пърси и компания -, до ужасяващи гиганти, смразяващи кръвта твари, глупави чудовища и невероятни приятели, които, изненадващо, са все още на страната на "добрите".

Обикновено втората книга от поредица се развива по-бавно с цел авторът да разгъне не само света, а и персонажите си по-добре. "Синът на Нептун" за съжаление също спада към тази категория. Макар и далеч да не ѝ липсваше типичното за Рик Риърдън напрежение във всяка глава, динамиката тук на места липсваше. Това все пак беше единственият недостатък на книгата и съм готова да затворя очите си за него - ако действието се ускореше дори малко повече, читателите щяхме малко или много да пропуснем невероятни моменти от миналото на героите и техните мисли.

Оцених книгата с 4/5 звезди в Goodreads, поради простата причина, че "Изгубеният герой" завиши очакванията ми изключително много, но нека видим добрите ѝ страни - има Пърси, един прекрасен Франк, кон с лош език и шеги, на които ако не се смеете с глас, то поне ще се подсмихвате.

"Огнената наследница" на Сара Дж. Маас

Ревюто съдържа спойлери за първите две книги от поредицата. Техните ревюта можете да прочетете тук и тук.

Тя беше наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого.

 Селена сега броди из улиците на Вендлинската столица Варис - препича се на слънце, яде тегия и пие отвратително, кисело вино. Сегашната ѝ мисия е да убие наследника на трона на Вендлин Галан Ашривер, но това е само за пред Краля на Адарлан. Истинската ѝ задача и единствената причина тя да е далеч от обичните си, е да намери Ключовете на Уирда и да намери отговори на въпросите, които мъчат съзнанието ѝ от години.

 Ала отговори няма да получи толкова лесно. От нея бива изисквано да се изправи срещу миналото си и да осъзнае товара, който носи върху плещите си. Селена разбира, че е невъзможно да бяга от истинското си Аз вечно. Тя трябва да опитоми древните сили, които спят в нея от цяло десетилетие, и да се пребори с най-големите си страхове. А този, който ще ѝ помогне, е сякаш първият истински приятел, който тя е имало от много, много време...

 "Огнената наследница", макар и не толкова добра, колкото "Среднощна корона", бързо си спечели място в сърцето ми с разкошните легенди, които Емрис разказваше пред огъня в кухните; безпощадните и жадни за кръв вещици; героите, които пребориха собствените си демони и се изправиха пред най-големите си страхове; великолепните описания на места, които само си мечтаеш да бъдат истински. Единственият недостатък на книгата беше бавното развитие на действието в началото и прекаленото разточване на събитията на места, особено към края, но за сметка на това имаме съсредоточаване върху самите герои - нови и стари -, което много ми хареса.

 В 560 страници Сара Дж. Маас е успяла да побере продължението на пленителната история на Селена Сардотиен - жена, която се е върнала от тъмната бездна на душата си, за да се прероди в разумната и несломима кралица, която е трябвало винаги да бъде. А с верните ѝ приятели рамо до рамо с нея, никой няма шанс срещу нея в битката ѝ с тъмните сили, заплашващи цяла Ерилея.

Хиляди благодарности на Егмонт за копието!

За вярата и детското у нас: "Дядо Прас", Тери Пратчет || "Hogfather", Terry Pratchett

[English follows]

Всичко започва все някъде, макар и мнозина физици да не са съгласни с това.

Хората обаче винаги са напипвали — смътно в повечето случаи — проблема с началото на нещата. Питат се например как шофьорите на снегорините успяват да стигнат до гаража след страшната виелица, за да започнат разчистването, или откъде съставителите на речници са научили правописа на думите. И не могат да се отърват от желанието да намерят все някое възелче в усуканите и разръфани мрежи на пространство-времето, за да го посочат поне метафорично с пръст и да заявят: „Ето, оттук се започна…“

Убийствен читателски застой. И ето я там, скрита между няколко други дребни книжки и още една пратчетова: "Дядо Прас", която още с първото си изречение ме въвлича отново в Света на Диска - плосък диск, крепящ се на четири слонски гърба, които стоят върху гигантската костенурка А'Туин.

Светът на Диска има изключително интересни празници, обичаи и култура, а най-обичаният и важен празник е Прасоколеда - еквивалент на християнската Коледа - където Дядо Коледа е Дядо Прас и шейната му се кара не от седем елена, а от четири шопара. Дядо Прас не яде курабийки и не пие мляко - вместо това, децата му оставят свински пай и вермут. 

Прасоколеда се празнува на зимното слънцестоене с идеята слънцето да се издигне в небето на следващия ден. Проблемът е, че Дядо Прас го... как да се изразя... няма. Не е мъртъв. Не е жив. Няма го. Слънцето няма да се издигне в небето и хората вярват в това.

Кой се заема с намирането му? Гувернантката Сюзън, която не е сполучила особено откъм спътници - в това екстремно приключение я следват Смърт на мишките, един гарван, който много обича очи, и о, богът на махмурлука.

Кой обаче оставя подаръци? Защото те реално биват оставяни.

...ХО-ХО-ХО!

"Дядо Прас" е уж категоризирана като adult literature, а сякаш само ако си дете, ще успееш да вникнеш в нея. Възрастните не мислят, че ги преследват караконджоли и техните кошмари не оживяват под формата на сенки в тъмното. Кошмарите на възрастните са по-реални и изглеждат като сметки за ток и такива страшни неща. Те не могат да бъдат победени с ръжен.

В една детска глава къщите са задължително квадратни, задължително имат комин, пушекът е задължително на спирали, слънцето задължително е жълто, а смъртта е нереална. Никой никога не умира, само се транспортира от едно място на друго.

Вярата тук е представена като доста общо понятие, за разлика от някои други книги на Пратчет.

Когато в в едно божество спре да се вярва, остава свободна вяра, и заради това всички малки досад--..., съжалявам, имам предвид богове, се възползват от нея и се появяват отново.

— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от...фантазии, за да понасят живота?

— ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.

— И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад...

— ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.

— За да повярваме и в големите?

— ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА...

— Нямат нищо общо помежду си.

— НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА...„ПРАВОТА“, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.

"Дядо Прас" е брилянтна книга - една от малкото, където самият Смърт е заинтересован от природата на хората, хора се опитват да бъдат нормални, защото им е писнало от необикновените им способности, и шейна да бъде карана от четири шопара далеч не звучи странно.

Весела Прасоколеда един ден преди началото на месец май!

***

Everything starts somewhere, although many physicists disagree. 

But  people  have  always  been  dimly  aware  of  the  problem with  the  start  of  things. 

They wonder  aloud  how  the  snowplough  driver  gets  to work,  or  how  the makers  of 

dictionaries  look up the spelling of the words. Yet there is the constant desire to find 

some  point  in  the  twisting,  knotting,  ravelling  nets  of  space-time  on  which  a 

metaphorical  finger  can  be  put  to  indicate  that  here,  here,  is  the  point  where  it  all 

began... 

The reading slump was killing me. I was desperately looking for a light fantasy book and there it was - among my classics and Good Omens, Pratchett's Hogfather wanted me to pick it up. And I did it. Who cared it was 1am?! The Discworld was waiting for me and I didn't mind drowning into it for the fourth time.

For those who don't know, the Discworld is a flat disc balanced on the backs of four elephants which stand on the the back of the great turtle A'Tuin.

The Discworld is extremely interesting with its culture, traditions, and celebrations. The most loved holiday, though, is Hogswatch - the equivalent of Christmas where Hogfather (not Santa Claus, nor Father Christmas!) drinks vermouth and eats pork pie instead of drinking milk and eating cookies. There are no seven deers but four hogs.

Hogswatch is celebrated so that the sun can rise again. The Hogfather gives presents to children from all around the world only for a night, we know this stuff. But there is a minor problem: Hogfather is... how to say it... gone. Neither dead, nor alive. And people believe that the sun won't rise in the sky the following day.

But wait! Susan Sto Helit is going to find him! And do you who she has got for company? Death of Rats, Oh God of Hangovers, and a raven which really likes eyes. Great!

But who gives presents to children? Because presents indeed are given.

Can you hear this?...

HO-HO-HO!

Although "Hogfather" is labeled as adult high fantasy, I feel like only kids can understand it perfectly. Adults' nightmares don't include demons hiding in the dark - their nightmares are bills and other scary adult-ish things. You can't fight bills with a poker.

In a child's world, the houses are always square, there is always a chimney, the smoke is always spiral, th sun is always yellow. And death doesn't exist - whenever your time has come, you just transport somewhere else.

Belief is shown in a very general way in this book but Pratchett has also included it as a major theme in some other books (like Small Gods or Reaper Man) but it still plays a very important role in this one.

For example, when people stop believing in a god, it disappears, and there is more "space" for new gods to come. So a bunch of little anno--, oops, I mean gods, appear.

“All right," said Susan. "I'm not stupid. You're saying humans need... fantasies to make life bearable."

REALLY? AS IF IT WAS SOME KIND OF PINK PILL? NO. HUMANS NEED FANTASY TO BE HUMAN. TO BE THE PLACE WHERE THE FALLING ANGEL MEETS THE RISING APE.

"Tooth fairies? Hogfathers? Little—"

YES. AS PRACTICE. YOU HAVE TO START OUT LEARNING TO BELIEVE THE LITTLE LIES.

"So we can believe the big ones?"

YES. JUSTICE. MERCY. DUTY. THAT SORT OF THING.

"They're not the same at all!"

YOU THINK SO? THEN TAKE THE UNIVERSE AND GRIND IT DOWN TO THE FINEST POWDER AND SIEVE IT THROUGH THE FINEST SIEVE AND THEN SHOW ME ONE ATOM OF JUSTICE, ONE MOLECULE OF MERCY. AND YET—Death waved a hand. AND YET YOU ACT AS IF THERE IS SOME IDEAL ORDER IN THE WORLD, AS IF THERE IS SOME...SOME RIGHTNESS IN THE UNIVERSE BY WHICH IT MAY BE JUDGED."

Hogfather is a brilliant book.  I mean, there isn't another book where Death himself is interested into people's nature, Santa Claus isn't Santa Claus but Hogfather who has four hogs instead of seven deers, and where somebody wants to fit into the stereotypes for normal because he is tired of being extraordinary, right?

"Създадена от дим и кост" - Лейни Тейлър || "Daughter of Smoke and Bone" by Laini Taylor

Наистина исках някакво интригуващо заглавие, но "Създадена от дим и кост" само по себе си звучи прекрасно, нека не го разваляме.

"Създадена от дим и кост" е бестселър-трилогията на Лейни Тейлър. Жанрът се определя като ърбън ("градско") фентъзи и романтика, но според мен е страхотна смесица между ърбън и high фентъзи. И романтика. И сарказъм. Както и да е.

Действието се развива в Прага, 21-и век, нищо интересно...

...Освен Кару, де. Главната ни героиня има естествено синя коса и странни татуировки на дланите, които са ѝ по рождение, за които нищо не знае. Всъщност дори не знае коя е. Какво е.

Навремето беше невинна, просто едно малко момиченце, което си играеше к перушина на пода в бърлогата на дявола. Сега загуби невинността си и не знаеше как това може да се поправи.

Освен, че Кару вероятно ви звучи като абсолютна откачалка, първите няколко страници я представят като нормално момиче: наскоро е скъсала с нарцистичния си, гаден приятел Казимир (когото не мога да понасям и случилото му се в началото на втора книга беше невероятно,) учи в художествена гимназия в Прага заедно с най-добрата си приятелка Зузана (повече за Зузето тук.)

Всичките рисунки на Кару са на невероятни създания като Исса - женско тяло от кръста нагоре и змия от кръста надолу; или Ясри - къдрава оранжева коса, човешки очи и клюн на папагал. Най-интересен и обожаван (и лично най-трудният ми за описване и представяне) герой е Бримстоун - единствено помня, че е смесица между много животни, някои от които мечка, овен и, мисля, лъв.

Бримстоун си има дюкянче, където продава зъби. Всякакви зъби - от тигър, от лъв, мечка, хиена; бивни на мамути и слонове; понякога дори скъпоценни камъни. Кару "работи" за него като доставя стока на бракониери. За да бъде доставена стоката, тя минава през портали... но един ден вижда, че дървото е прогорено и дамгата има форма на длан. Никой не знае кой поставя тези длани. От тук започва развръзката. Пълна лудница.

Отначало толкова увлекателно, симпатично, магично, трогателно.

После е... мистично. Интересно.

А краят е повече от болезнен.

Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре.

Книгата е микс от истории и личности, тийн хумор и сериозни теми, любов и омраза, магия и реалност, а трилогията - десет пъти по това. Всяка книга носи различно усещане и представя нови идеи и проблеми пред героите, а всяка глава развива отделните персонажи. Имаме различни гледни точки, понякога няколко на глава, което прави всичко още по-реалистично.

Обща оценка: 4,5/5

***

I wanted to come up with a super intriguing title but I couldn't come up with anything. Let it be just the name of the trilogy, right? The title itself is magical enough either way.

Daughter of Smoke and Bone (or DOSAB) is Laini Taylor's best-selling trilogy, usually labeled as a YA urban fantasy but I'd say it's a very strong mix between urban and high fantasy.

The story is set in Prague, 21st century, nothing exiting...

...Despite Karou, our main character. Her hair is naturally blue, azure, to be more certain. She has weird tattoos on her palms and doesn't know anything about them. Actually, she doesn't know anything about herself. Who is she?

She had been innocent once, a little girl playing with feathers on the floor of a devil's lair. She wasn't innocent now, but she didn't know what to do about it.

But despite her being a total gaga, she is an artist and studies Art in Prague with her best friend and classmate Zuzana (read more about her here.) All her drawings show amazing creatures which she talks about as if they are real, although other people don't believe her. Creatures like Issa - a woman with a human torso and a snake tail instead of legs; or Yasri - she has curly orange hair, human-eyed and a parrot beak. The most amazing character, though, is Brimstone, and he is the most difficult for to describe and imagine. There is something about rams, about bears, I think lion traits were mentioned too.

Brimstone has a small shop. What is interesting about it: the teeth. Yes, he sells teeth. Don't let the teeth bother you, the story behind them will surprise you. And oh, what teeth create... NEVERMIND, It's a spoiler. And Karou "works" for him by giving teeth and sometimes jewellery or gems to poachers. To reach them, she has to walk through gates (more like doors.)

But one day somebody starts leaving burnt marks on the doors, and that's when everything goes cRAZY.

Start reading.

Enjoy the descriptions (while reading only the first paragraph of this exciting story, you can so vividly imagine the snowy, paved streets, the steam rising from Karou's coffee, Prague being foggy and mystical.)

And then enjoy the pain, cry your heart out until you reach the final sentence. Then you will crave for more and more.

“Once upon a time, an angel and a devil fell in love. 

It did not end well.” 

What Laini Taylor has created, is an unforgettable world full of relatable characters, fine humour, chocolate, cake, chocolate cake, interesting cultures&cultural references, unbelievably detailed history, beautiful races, a lot of sarcasm and stupid jokes, and last but not least: love. Tons of love. At first magical, but then painful and heartbreaking. At the end, though, there is always hope for something better.

(and there are women-warriors, that's super cool!)

'Night of Cake and Puppets', Laini Taylor

I mentioned that book in my TBR pile for 2015 but I couldn't resist on reading it. This is about cute, teen love and maybe you won't expect much but Laini Taylor has written word porn. WORD PORN, I tell you. 
Night of Cake and Puppets is a spin-off of the Daughter of Smoke and Bone trilogy which means it's not necessary to have read the other books. Everything you need to know is exposed in the first chapter.
Zuzana is Carou's best friend. She is a 4'8'' person but is vengeful for the whole planet, mostly because of her bigger brother Tomas. She has a twisted mind and her Deda used to tell her creepy bedtime stories when she was a child.

Truly, if I ever turn out to be a murderer or something, the newspapers can pretty much say, She didn’t have a chance to be normal. Her family twisted her from the day she was born.

Also, something less creepy and more innocent, she is a puppet-maker. A puppet-maker, fallen in love. What Zuze knows about him is:

1. His name is Mik.
2. He plays violin in the same theater she makes puppets for.

Mik, happily, knows more about her. (Yes, the story has two points of view, thank you, Laini!) He knows WHOLE FOUR THINGS! Well, three. The fourth is a quality. But at least he knows about her love for cake. If someone had a secret crush on me, I'd love him to know about my love for chocolate, and, yeah, cake, I lovelovelove cake. You don't know how sad I felt when Zuze had cake. Chocolate cake. Much tears, very wow, I want cake.

Whatever.

This is when the magic happens.

Scoopies are what Carou has - little beads, everyone with a unique pattern, and they make wishes come true. Simple, super small wishes, but Zuzana is satisfied. Scoopies are enough for her to... Well, read the goddamn book and find out what she does with her five scoopies. It is cute. It is magical. It is what I needed those days.

I needed something like that right then - I had more Christmas spirit in November rather than now, and my Christmas wasn't much Christmas-y at all. I didn't have a Christmas tree, only two garlands and three meters of Christmas lights in my room, that's it. I didn't know what magic was and I had lost my excitement.
Until I read that book.
For a reader, books are the little magic everyone wants, hopes for and or needs. And if you don't believe me, read Night of Cake and Puppets. 

Life doesn’t need magic to be

magical. 

(But a little bit sure doesn’t hurt.)

---

Книгата не е преведена на български, но я има безплатно в интернет в pdf формат само като ebook. Самата книга няма paperback/hardcover издание (за съжаление.)