9 причини да прочетете "Кралица на сенките" на Сара Дж. Маас

Селена Сардотиен, сега Елин Ашривер Галантиус, кралица на Терасен, се завръща обратно в кралство Адарлан след пътешествието си във Вендлин. Състоянието, в което заварва Рифтхолд, нейн дом за почти година, я шокира. Верните ѝ приятели са се променили коренно - Каол, капитанът на Кралската стража, се държи студено с Елин, а кралят на Адарлан е поробил съзнанието на сина си Дориан. Екзекуциите са ежедневие; робите са повече от преди; демони бродят по улиците на града и търсят души, в които да се вселят. 

Не стига това, а и мъжът, унищожил живота ѝ, отново я търси за една последна услуга...

Тя бе огнената наследница.

Тя беше огън и светлина, и пепел, и въглени. Елин Огнено сърце не се прекланяше пред никого и нищо, освен пред короната, която ѝ принадлежеше по законите на кръвта и оцеляването... и триумфа.

1. Прочетете я заради непоколебимите и храбри женски герои, които могат да ти сритат задника във всеки възможен момент. Благодаря на Сара Дж. Маас за невероятните дами 

2. Ала същите тези персонажи обичат страстно и влагат сърце и душа във всичко, което правят.

3. Иска ли питане - магията! Магическата система в поредицата не е нещо невиждано и нечувано, но е също толкова интересна; определено е един от най-добрите аспекти на "Кралица на сенките" и с удоволствие бих прочела нещичко допълнително за знаците и ключовете на Уирда.

4. Историята е толкова завладяваща, че трудно можеш да се откъснеш от нея, веднъж започнеш ли да четеш. Не отричам, че първите в 100-200 страници действието се развива много бавно, но бързото преминаване през първата трета от книга ще ви разкрие епични битки, забавни диалози и изключително прочувствени такива, и обрати, от които свят ще ви се завие!

5. Мъжките герои също не отстъпват на женските и е трудно да не си харесаш поне един... или всичките. (Where the Ronan fans at?)

source: forursmiles.tumblr.com

6. Напрежението и мистерията. Имаме представени трима нови герои, които са от значение, и авторката определено пести каквато и да информация за тях отначало, подклаждайки интереса ни значително.

7. Стилът на писане беше на ниво както винаги, макар и да четох превода (благодаря на Егмонт за предоставеното копие!); може би единствените ми забележки са към "абзаците", съставени от едно-две изречения, които и без това са накъсани. Ако се пренебрегнат обаче, пред очите ни се разгръща невероятният талант на Маас и способността ѝ да ни унищожи с шепа думи.

8. Романсът, въпреки че някои фенове няма да са особено радостни от поетата посока. Аз все пак се насладих на всеки разговор между двойката, защото все пак това са двама от най-остроумните герои в поредицата!

9. Краят не беше мъчителен cliffhanger в стил Рик Риърдън, но това не означава, че ние, читателите, не очакваме издаването на следващата книга с огромно нетърпение. Смятам, че "Кралица на сенките" беше идеален край за една определена част от историята на Елин Галантиус и сега тя има един проблем по-малко на главата си; но се задава война с много, много страшен враг и тръпна в очакване да видя как ще се развие поредицата.

"Огнената наследница" на Сара Дж. Маас

Ревюто съдържа спойлери за първите две книги от поредицата. Техните ревюта можете да прочетете тук и тук.

Тя беше наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого.

 Селена сега броди из улиците на Вендлинската столица Варис - препича се на слънце, яде тегия и пие отвратително, кисело вино. Сегашната ѝ мисия е да убие наследника на трона на Вендлин Галан Ашривер, но това е само за пред Краля на Адарлан. Истинската ѝ задача и единствената причина тя да е далеч от обичните си, е да намери Ключовете на Уирда и да намери отговори на въпросите, които мъчат съзнанието ѝ от години.

 Ала отговори няма да получи толкова лесно. От нея бива изисквано да се изправи срещу миналото си и да осъзнае товара, който носи върху плещите си. Селена разбира, че е невъзможно да бяга от истинското си Аз вечно. Тя трябва да опитоми древните сили, които спят в нея от цяло десетилетие, и да се пребори с най-големите си страхове. А този, който ще ѝ помогне, е сякаш първият истински приятел, който тя е имало от много, много време...

 "Огнената наследница", макар и не толкова добра, колкото "Среднощна корона", бързо си спечели място в сърцето ми с разкошните легенди, които Емрис разказваше пред огъня в кухните; безпощадните и жадни за кръв вещици; героите, които пребориха собствените си демони и се изправиха пред най-големите си страхове; великолепните описания на места, които само си мечтаеш да бъдат истински. Единственият недостатък на книгата беше бавното развитие на действието в началото и прекаленото разточване на събитията на места, особено към края, но за сметка на това имаме съсредоточаване върху самите герои - нови и стари -, което много ми хареса.

 В 560 страници Сара Дж. Маас е успяла да побере продължението на пленителната история на Селена Сардотиен - жена, която се е върнала от тъмната бездна на душата си, за да се прероди в разумната и несломима кралица, която е трябвало винаги да бъде. А с верните ѝ приятели рамо до рамо с нея, никой няма шанс срещу нея в битката ѝ с тъмните сили, заплашващи цяла Ерилея.

Хиляди благодарности на Егмонт за копието!

Пробуждането на Селена Сардотиен: "Среднощна корона" от Сара Дж. Маас || The awakening of Celaena Sardothien: "Crown of Midnight" by Sarah J. Maas

Ревюто съдържа спойлери за първата книга от поредицата - "Стъкления трон". За нея можете да прочетете тук. Копието ми е предоставено от издателство Егмонт, за което много им благодаря.

 Селена Сардотиен вече е кралският шампион и служи на короната като асасинът на Адарлан - тайното и смъртоносно оръжие на краля. Но никой не знае нейната тайна - тя не убива. Душата ѝ се разкъсва между любовта към най-близките ѝ и задълженията.

 След десет години унищожение и забрана на магията в кралство Адарлан, тя бавно започва да се пробужда. Дориан го усеща, Селена също. Не знаят в какво ще се забъркат.

 "Среднощна корона" е книга, която меко казано обичам в момента. Изумена съм от драстичното развитие на героите само за една книга. Дориан сега не е просто заслепен от любов младеж - в негово лице виждаме истински достоен престолонаследник, готов да се бори срещу деспотството на собствения си баща. Той вече не е в неговата сянка. Същото важи и за Селена - тя най-накрая се превърна в героинята, която очаквах да видя в "Стъкления трон". Миналото ѝ е мрачно, но бъдещето ѝ далеч не изглежда такова. Осъзнала важността си, тя е готова да се бори. За себе си. За обичните си. За Ерилея.

source: maixsa.tumblr.com

 Действията в света на Сара Дж. Маас сега не се въртят само около Рифтхолд и Ейлве. През целия ход на книгата читателят научава за историята на кралство Терасен и благородническите родове, кралският двор на Вендлин, вещерските кланове и религията Уирда.

От 2.5 звезди на първата книга към 4 на втората. Все още имам някои проблеми с поредицата, но "Среднощна корона" беше перфектното продължение. Очаквам с нетърпение да прочета третата книга и после като всички останали да очаквам издаването на четвъртата в началото на септември.

Пазете се от Селена Сардотиен. Яростта в нея е пробудена и не се страхува да отмъсти на всички, които са ѝ причинили зло. 

~

 Celaena Sardothien is the King's Champion now, and Adarland's secret weapon. But while she is playing loyal to the crown, she is keeping a secret from everybody - she fakes the death of her victims. And this puts the lives of her beloved ones in jeopatrdy. Her soul is torn between duty and love; between the wish to save her own life and the life of those she cares the most.

 Ten years have passed since the King of Adarland outlawed magic but it is slowly awakening. Dorian and Celaena can feel it. Little do they know what will happen once they start messing up with magic.

Crown of Midnight was definitely worth reading. Throne of Glass left me disappointed but somewhat still intrigued. I wanted to know what will happen, and after everybody kept telling me how much better the second book was, I drowned into the world of Erilea once again.

 Boy, did I love it.

 The huge character development left me amused with how much can be done in just a single book. Dorian isn't just a lovesick youngster anymore - he is the true Crown Prince and a true Havilliard. Grown up from his father's shadow, he can take decisions on his own. He fears no one, not even the King, and he is going to rebel against him. Celaena is finally the character I wanted her to be in the first book - not the perfect assassin, but a reliastic person. We get to know her past and the way it has shaped her, and even though it's dark, her future looks bright. Celaena has realized how important she is and is ready to fight. For herself. For her beloved ones. For the world of Erilea.

We also learn the history of the different kingdoms, not only what's going on at the Palace. It isn't only Adarland - it's Terrasen, Eylwe, Wendlyn; it's the religion of Wyrda and the Witch clans. 

From 2.5 stars to 4. I still have some issues with the series, but Crown of Midnight is a perfect sequel. I cannot wait to read Heir of Fire and then the newest book in the series, yet to be released - Queen of Shadows.

"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас || Throne of Glass - Sarah J. Maas

Огромни благодарности на издателство Егмонт за книгата!

 Добре дошли в Ерилея - средновековен свят, където някога е съществувала магия, сега вече забранена. Книгите са изгорени. Магьосниците са безполезни.

 Едва на 17 години, Селена Сардотиен е вече най-добрият асасин в цяла Ерилея. Но най-голямата ѝ грешка е, че се оставя да я заловят. Заради това прекарва една мъчителна година в солните мини Ендовиер, където условията едва не я убиват.

 Престолонаследникът Дориан Хавилиард обаче ѝ отправя предложение - да стане кралския шампион в състезанието между най-изпечените крадци и асасини и да победи. Победата ѝ ще означава четири години да работи за краля и след това ще бъде свободна. Не спечели ли - обратно в солните мини.

 Започнах да чета с прекалено високи очаквания. В крайна сметка я харесах, няма да си кривя душата - под напрежение си във всеки един момент и дори да искаш, не можеш да оставиш книгата, защото веднъж отвориш ли я, оставаш въвлечен в този свят. Но един запленяващ сюжет не е достатъчен.

 От всяко фентъзи очаквам най-вече един добре създаден свят. В "Стъкленият трон" такъв донякъде липсва. Географски обекти и факти за религията и историята на Ерилея биват подхвърлени на читателя, без той да разбира за какво се говори, а всичко всъщност е ключово за сюжета. Стилът на писане също не беше подходящ за времевия период и ми беше трудно да си представя, че се намирам в Средновековието.

 Любовният триъгълник се натрапваше най-силно. Описаните емоции бяха едва ли не изкуствено вмъкнати, което правеше ситуациите недостоверни.

 Героите също ме разочароваха - от силните, борбени герои, за които бях слушала толкова много, получих едни недобре изградени герои, които на моменти бяха дори досадни.

 Въпреки че не е забележителна първа книга от поредица, "Стъкленият трон" влиза под кожата с интересно заплетените интриги и проблеми, героите, изправени пред безброй изпитания и проблеми, и света, в който нямам търпение отново да се потопя.

***

Welcome to Erilea - a Medieval world where magic once existed before it was strictly forbidden. The books are burnt. The magic users are powerless.

 Only at the age of 17, Celaena Sardothien is already the best assasin in Erilea. Because of betrayal, she has been serving a hard labor in the Salt Mines in Endovier for a year.

 But the Crown Prince Dorian Havilliard offers her freedom on a condition - Celaena must win a competition between the best assasins and thieves in Erilea. If she wins, she will be the Royal Assasin for four years, and then she is free. If she loses, she will be sent back to Endovier.

 My expectations were too high when I started the series. The plot is interesting, indeed, although not unique. The book is unputdownable and it keeps you on the edge of the seat throughout the whole time. Once you start reading about the world of Erilea, you cannot stop. But a gripping plot is not enough.

 Every fantasy novel needs a well-built world. "Throne of Glass" does not have one. The reader is being thrown at random facts about the geography, religion, and history when there is not enough information about any of them. The writing style is also inappropriate for the time period, and it makes it difficult to imagine a realistic medieval world.

 The love triangle was what annoyed me the most. The emotions felt artificial which made the situations difficult to relate to. Even the characters themselves were a big disappointment - everybody sees them as powerful and badass, I saw them as spineless and whiny. I sincerely hope for a better sequel.

 Despite the weaknesses this first installment of the series has, I cannot deny how much I love "Throne of Glass". It gets under the skin with its complex problems, waiting to be solved, mysteries, and a world I do not want to stop reading about.