Saturday, July 26, 2014

'бяла като мляко, червена като кръв', алесандро д'авения

веднъж един царски син седнал да обядва. докато се хранел, си порязал пръста и капка кръв паднала върху изварата. тогава казал на майка си:
- мамо, бих искал жена, която да е бяла като мляко и червена като кръв.
- ех, синко, щом е бяла, няма как да е червена, а ако е червена, няма да е бяла. но пък търси, дано намериш.
"любовта на трите нара"
итало калвино, из "италиански приказки"

нека спра за минута с писането на тази рецензия, защото сърцето ми не си е на мястото. "бяла като мляко, червена като кръв" е нещо като италианската версия на "вината в нашите звезди", но за мен беше дори по-докосваща.
лео - шестнадесетгодишно момче на прага на зрелостта, обичащо футбола, мотопедите и китарата си. мрази да ходи на училище и за него учителите са "защитен животински вид".
има заместник на госпожа аржентиери - преподавателят по история и философия, когото лео нарича "мечтателя".
а мечтата на лео е като мечтата на данте - беатриче. тя е неизлечимо болна от левкемия.
"leukos - бяло. оттам произлиза италианската дума luce. светлината е бяла.
aima - кръв. оттам произлиза думата "ematoma" - съсирек.
ако събереш тези две страшни думи, изниква нова, още по-страшна: левкемия."
левкемия - бяла кръв.
лео се страхува от бялото - за него този цвят е поглъщаща самота, нищо; празна бездна без цвят и без музика. всичко лошо е бяло - например бели петна в паметта и бялата кръв.
любовта е червена - като косите на беатриче и кръвта, която той ѝ прелива.


историята не е наивна, не е детска, не е глупава. истинска е. още преди да прочета книгата, знаех, че ще ми хареса. научих много от скромните 254 страници. красиво написана, увлекателно. историята на човек, който търси любовта и някои отговори на въпроси, зададени от мечтателя, силвия и дори - баща му.
книгата е сърцеразбивач.
оценка: 4/5