Wednesday, July 16, 2014

Хартиени тайни

storytime! със зизи от valar morghulis написахме кратка обща история със заглавието "книжни тайни".
(звуча като деветгодишно момиченце, което рекламира близалки)
частите на зизи са в синьо, моите в зелено.

Джема усети как капките от дъжда се стичаха надолу по лицето и сякаш се опитваха нежно да я погалят. Беше тръгнала към книжарницата, когато дъждът започна да пада от небето. Джема не успя да спре въображението си и си представи как някоя голяма капка окуражава децата си да полетят към земята, но те не успяват, тъй като все още са твърде малки и крилата им са недоразвити. Засмя се на своето глупаво въображение и отключи вратата на книжарницата. Бързо влезе вътре и се опита да стои далеч от книгите. Което беше невъзможно, тъй като те бяха навсякъде. Остави шлифера си на стола. извади книга от чантата си и започна да чете. Чакаше клиенти. Дъждът създаваше уютна атмосфера. Лампите светеха в приятна оранжева светлина. Капките от косата и оставяха малки мокри следи върху страниците на книгата и тя се опита да си придърпа косата назад. Върза я на кок и я остави да се изсуши сама. след няколко минути четене чу скърцане от отдела за фентъзи книги. Дали някой клиент беше влязъл без тя да забележи? Чуваха се стъпки и разлистване на страници. Една книга липсваше от рафта - старо копие с твърди корици на 'Хрониките на Амбър'. Шумът идваше от един от другите отдели и Джема бавно пристъпи към него. Едно малко момче с черна коса прелистваше бързо книгата, сякаш търсеше нещо много важно. Джема не знаеше дали да го остави или да го попита какво търси. Обърна се, но си удари ръката в ръба на един рафт. Изохка. Момчето я чу и се огледа стреснато. Ръката му затвори книгата. Прегъна ъгълчето на една от страниците. Двамата стояха там и се гледаха втренчено. Изведнъж момчето започна да тича обратно към отдела за фентъзи книги. Джема тръгна след него и видя как то внимателно постави книгата на земята. После стъпи върху и нея и тъкмо когато джема тръгна да му се кара, то се изпари в сребърен прах. Джема гледаше прахта с учудване и в следващия момент книгата изсмука това, което беше останало от момчето. Вече беше сигурна, че не е била "Хрониките на Амбър". Имаше нещо в книжарницата ѝ, нещо могъщо, силно и древно. Книгата липсваше. разлистването продължаваше да се чува, но посоката се сменяше. Идваше от раздела с хорър, английска класика, после научна фантастика и фентъзи. Бледи образи се очертаваха във въздуха като мараня. Книги изчезваха. По рафтовете оставаше малко сребърен прах. Джема разгледа купчинките отблизо. Виждаха се малки букви в тях. Буквите изписваха едно изречение: "Книгите крият повече тайни, отколкото си въобразяваш."