обещах си да направя нова рубрика. не пиша резюмета, не знам как изобщо се формулира резюме, нямам идея какво правя и все пак.
последната книга, която прочетох, е "да убиеш присмехулник" на харпър ли. още с първата страница разбрах защо е част от класиката. близо половин месец не бях чела нищо, после случайно отворих pdf-ката ми с "да убиеш присмехулник" и не можах да спра да чета. на всичкото отгоре беше нощ и трябваше да спя.
сюжетът не е нещо сложно. имаме главни герои скаут (която разказва от нейната гледна точка), джем (брат ѝ) и баща им атикус. действието се развива в мейкомб. участват и съседите мисис дюбоуз, мисис моди и още в началото се споменава семейство редли и легендата за артър "бу" редли; също и дил, който живее в меридиан, но през лятото остава в мейкомб при леля си рейшъл. атикус е адвокат и защитава негър, обвинен в изнасилване.
why i like(d) it:
- стилът на писане е изчистен и няма дълги изречения (които много ме объркваха при четенето на дикенс). дори описанията са с кратки изречения и все пак са пълни (велики обяснения, заклевам се) и човек лесно може да си представи картината.
- в текстът почти не присъстват метафори с изключение на тази за присмехулника. метафорите понякога са твърде натоварващи.
- наличието на много обрати в сюжета. тази книга изненадва с всяка изминала страница.
- героите са деца, като скаут в началото на книгата нямаше седем, а в края нямаше девет; в края на книгата джем навърши тринадесет години. научават нещо ново с всеки изминал ден, а джем мина през няколко периода, но няма да давам спойлери.
- харесах я, защото е истинска. защото почти ме разплака на публично място, защото героите са толкова живи, че могат да изскочат от страниците. защото скаут понякога приличаше на мен, защото понякога се оприличавах и с джем, защото ужасно ми се прииска да опитам сладкишите на мисис моди, защото искам да посетя църквата с калпурния. защото. прочетох книгата на един дъх и напълно си заслужаваше.
No comments:
Post a Comment