[English follows]
ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ.
ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ.
Ти ще умреш.
Ако не можеш да понесеш тази истина, не посягай към "Крадецът на книги". Там витае единствено смърт и това се усеща чрез просто прокарване на пръст по гръбчето ѝ. Дори разказвачът ѝ е Смъртта.
Аз не нося коса или сърп.
Нося само черна мантия с качулка, когато е студено.
И нямам онова подобно на череп лице,
което обичате да ми приписвате.
Искате да знаете как изглеждам.
Ще ви помогна. Намерете си огледало,
докато продължа да разказвам.
Тя разказва историята на едно малко, мършаво момиче на име Лизел Мемингер, живеещо по времето на Третия Райх. Всичко започва със смъртта на брат ѝ във влака по пътя за Мюнхен и първата книга - "Наръчник на гробаря", чието открадване променя живота ѝ. Майка ѝ я отвежда в едно малко градче в покрайнините на Мюнхен, наречено Молкинг, и по-точно - на улица "Химел", което в превод от немски означава "рай" - а раят не е улица "Химел".
На "Химел"№33 обаче живеят приемните ѝ родители Ханс и Роза Хуберман, а в мазето ѝ са всички нови думи, изписани с боя по стената; там е и капещото слънце, нарисувано от един евреин, там са написани и двете ѝ най-скъпи книги и нейната собствена история и може би това е достатъчно за Лизел да усети поне веднъж живота.
Писането на Маркъс Зюсак, едновременно красиво и плавно и удрящо с юмруци в стомаха, показва как въпреки издигането на Третия Райх и омразата в хитлеровото сърце, все пак има хора с останала човещина в тях. Има германци, които биха нахранили евреин в късните часове на нощта, и точно този евреин може да промени живота на едно малко момиче с шепа думи.
За разлика от "Задната къща", на която въпреки че знаем тъжния край, можем да усетим тънкия лъч надежда и да видим слънцето през прозореца на мансардата, в "Крадецът на книги" всичко е един безкраен мрак. Небето е сиво като гривата на бял кон, слънцето е вечно закрито от плътни облаци прах, а надеждата отдавна не е нищо повече от легенда.
***
Here is a small fact.
You are going to die.
If you cannot handle the truth, do not open this book because Death's presence can be felt just by touching the spine.
This book is where Death lives.
This story is told by Death herself.
I do not carry a sickle or scythe.
I only wear a hooded black robe when it’s cold.
And I don’t have those skull-like
facial features you seem to enjoy
pinning on me from a distance. You
want to know what I truly look like?
I’ll help you out. Find yourself
a mirror while I continue.
 |
| source: schizoidsprite, deviantart |
Liesel Meminger lives during the rising of the Third Reich. Her story begins with her brother's death and her first theft of a book named "The Grave Digger's Handbook". She does not know stealing books is going to become a part of her character.
Liesel's mother is taking her to a small town in the outskirts of München called Mölching. Rosa and Hans Hubermann - her new parents - live on Himmel Street. Himmel Street may not be Himmel (for Himmel means heaven in German) but in its basement all the new words for Liesel are written with paint on the walls, and also her own story. A Jew wrote two books in this very basement, and drew a dripping yellow sun on the walls. Maybe this is enough for a place to be Himmel.
Markus Zusak's beautiful writing style describes how despite the dark days of the World War II and the hatred in Germans' eyes, there are people who will feed a hungry Jew in the late night hours, and how this Jew can change a girl's life with a few words.
Unlike "The Diary of Anne Frank", there is no hope in this book. There are happy and sunny days for Anne. There almost aren't any for Liesel. The atmosphere in "The Book Thief" is nothing but darkness; the sky is white-horse gray, the sun is hidden behind dark ash clouds, and hope is nothing but a legend.
No comments:
Post a Comment