Every pencil holds a promise: "The Promise of a Pencil: How an Ordinary Person Can Create Extraordinary Change", Adam Braun

"The Promise of a Pencil: How an Ordinary Person Can Create Extraordinary Change" is:

1. The first nonfiction book I've ever read;

2. The first book for mandatory reading I've ended up enjoying;

3. One of the most inspirational books that exist out there.

"Every pencil holds a promise" - that's the fourth mantra out of the thirty different ones in the book. Everything starts with Adam Braun traveling through India in 2006 and asks a boy the same question he has asked other children in other countries before: "If you could have anything in the world, what would you want the most?"

The boy answers: "A pencil."

A pencil that is a portal to creativity for someone who has never been to school. The moment Adam gave this boy the pencil he had in his pocket, a whole organization was born - "Pencils of Promise". And it began with just $25. 

Now more than 300 schools are built all around the world.

Not an ordinary book, I tell you. It brings positivity back to those who have lost hope, and celebrates happiness. It is written for those with revolutions in their hearts and dreams so big, they scare them a little bit. But that just shows these dreams are ready to become goals.

"The Promise of a Pencil" teaches its readers that they aren't too young to change the world because Adam Braun himself was in his late twenties when he started the organization.

“You may be safe, but I am free.' Take advantage of the freedom that comes with your youth. Inhale life, exhale fire, and embrace the late, sleepless nights, because that's when the magic happens- when everyone else is asleep and you're awake thinking about the world as it is, and the world as it would be. Make the most of those moments," I said forcefully. "And in the coming years people will tell you that you're too young to change the world. I'm here to tell you, that's fucking bullshit.” 

Красивите лъжи в "Тайната история" на Дона Тарт || The beautiful lies in "The Secret History" by Donna Tartt

 През 2015 чета по-малко. Не знам дали се дължи на застоя, обхванал ме от няколко месеца, или нещо друго, но знам, че захвана ли се с книга и не я ли пусна, то не съм я прочела случайно. "Тайната история" на Дона Тарт не просто се нареди сред любимите ми самостоятелни романи, но и сред книгите, които смятам, че всеки трябва да прочете поне веднъж. 

 Сюжетът е елементарен. Ричард Папен е отегчен от живота си в Калифорния 19-годишен младеж. Записва се да следва в престижен колеж в Нова Англия, където, поради влечението си към Древността, става част от група студенти, изучаващи древногръцки. Учителят им е ексцентрик и рядко приема ученици. В началото са били само петима - близнаците Камила и Чарлз, Едмънд "Бъни" Коркоран, Хенри Уинтър и Франсис Абърнати - мистериозни, богати, красиви, интелигентни.

 Разказана в ретроспекция от името на Ричард, това е историята на петима убийци, чиято жертва е Бъни Коркоран. Но не попадайте в капана на разказвача, който не само, че е непоправимо голям лъжец, но и заличава недостатъците на петимата ученици и ги издига на пиедестал по време на цялата книга. Задача на читателя е да избяга от авторската клопка като чете между редовете, но това е невъзможно. Дона Тарт не ви позволява да мразите героите, докато не дойде края на книгата, където вие оставате с отворени уста, абсолютно объркани как може да сте харесвали такива чудовища.

 "Тайната история" е не просто доказателство за брилянтността на авторката - това е изследване на човешкия начин на мислене и неговите граници. А междувременно, с всичките си препратки към древни текстове и богати описания, е наслада за сетивата на интелигентния човек.

***

 This year I don't read as much as I used to. I don't know if it's due to a reading slump or something else. but everything I've read in 2015 so far has either turned into a new favorite book or at least something near favorite.

 "The Secret History" is much more than a new favorite standalone novel. It's a book I'll never stop recommending because people need to read Donna Tartt's extraordinary work at least once in a lifetime.

 The plot is simple. Richard Papen is a 19-year-old young man, bored with his life in California. He decides to enrol in a small, prestigious univerisety in New England. Thanks to his interest in the Old World, he becomes part of an eccentric teacher's class that consists only of the fraternal twins Charles and Camilla, Edmund "Bunny" Corcoran, Henry Winter, and Francis Abernathy - all mysterious, rich, intelligent, and mesmerizingly beautiful.

 The story, narrated by Richard, tells the story of five murderers and their victim - Bunny.

 Be careful not to fall into Richard's trap, though. Not only is he a liar, but he also doesn't stop to put all of the students on a pedestal throughout all the 559 pages of the book. It's the reader's task to realize who the real characters are by reading between the lines, but it's impossible to deny that, at some point, you've started to love them. Just don't forget that at the end Donna Tartt will crush your soul when she reveals the true nature of the characters Richard once worshipped.

 "The Secret History" isn't just a proof for Tartt's brilliance - it's an investigation of a person's way of thinking and his own limits. And meanwhile, it's nothing but a delight for the soul with this beautiful descriptions, references to ancient works, and rich metaphors.

Новата история на Пепеляшка: "Синдер", Мариса Мейър || The new version of Cinderella: "Cinder", Marissa Meyer

"Свалиха от гърба хубавите ѝ дрехи, навлякоха я в стара, сива рокля и я обуха в дървени обуща."

 "Синдер" е научнофантастичният преразказ на така познатата ни история за Пепеляшка. Годината е 126 след Четвъртата световна война. На Земята върлува смъртоносна болест - летумозис.

 Синдер не знае нищо за миналото си. Тя е сирак, киборг и най-добрият механик в Нов Пекин. Приемното ѝ семейство я мрази с изключение на една от доведените ѝ сестри - Пеони. Но за съжаление Пеони е една от поредните жертви на летумозиса.

 Принц Каи е не кой да е, а бъдещият император на Източната република. И именно той кани Синдер на бала.

 Колко тайни са готови да бъдат разкрити...

 Това е едно невероятно начало на поредица. Още когато излезе през 2012 и прочетох откъс от първата глава, имах високи очаквания за книгата. Очакванията ми не просто бяха оправдани, но и надминати. Всичко, което търся в едно четиво, се побира в "Синдер" - динамичен, интересен и завладяващ сюжет, богат свят, добре изградени герои, красив стил на писане. Нямаше нито един скучен или слаб момент. Макар и да не блести с някаква литературна стойност, началото на "Лунните хроники" се нареди не само сред едни от най-добрите книги, които съм чела досега през 2015, но и сред любимите ми изобщо.

Благодаря на издателство "Егмонт" за книгата.

+++

They took away her beautiful clothes, dressed her in an old gray smock, and gave her wooden shoes.

 "Cinder" retells the story of Cinderella. The year is 126 after World War IV. Earth has been plagues by a deadly illness called letumosis.

 Cinder does not know anything about her past. She's an orphan, a cyborg, and the best mechanic in New Beijing. Her foster family hates her except for one of her step sisters - Peony. But Peony is one of the many victims of the disease.

 Kai is the Crown Prince of the Eastern Commonwelath. And it is he who invites Cinder to the ball.

How many secrets are ready to be revealed...

 This is a great first installment. I have had high expectations for the series since I first read an excerpt back in 2012, and not only were my expectations legitimate but exceeded. Everything I look for in a book can be found in "Cinder" - interesting and grabbing plot, fast-paced action, well-built world, deep and complex characters, and a beautiful writing style. Although it does not have literary value, the first book of "The Lunar Chronicles" series is not just one of the best books I've read so far this year, but also one of my most favorite books in general.

The world through Mila's Lens

 Когато написах постът за годишнината на блога, Мила от The world through my lens ми предложи да ме снима за новата си поредица фото-разкази. Бях ужасно ентусиазирана за целия процес, защото, въпреки че се знаем от няколко години, все още не сме се опознали напълно (а тя си струва опознаването). Няколко дни по-късно ми хрумна да направим collab пост заедно като две "колежки блогърки". :D

 И ето ни горе на Крепостта в понеделник, аз съм закъсняла и ми е ужасно неловко, защото "никога не излизам добре на снимки". Но не е от значение процесът на снимане. Мила е фотографът, тя ще ви говори за него. Аз междувременно пиша - за нея, за фотографията, за блогърството. Девет въпроса, които, надяваме се, ще ви помогнат да опознаете малко по-добре прекрасният човек, стоящ зад обектива. А ако искате да видите мен зад обектива, цъкнете тук.

***

 When I wrote the "anniversary post", Mila from The world through my lens offered me to shoot me for her new photo series. I got very ehthusiastic for the whole process - we've known each other for years but not very well. A couple of days later I had the idea of writing a collab post with her, as we are two "fellow bloggers".

 And there we are, it's Monday, I'm late and everything is very awkward for me because "I don't look nice on photos". But this post is for the amazing person behind the lens. And her post about me in front of the lens can be read here.

1. Какъв фотоапарат използваш? 

Canon EOS 650D. Не е от най-високите класове професионални фотоапарати, но за мен е идеален на този етап.

1. What camera do you use?

Canon EOS 650D. Not one of the best professional cameras, but right now it's the perfect one for me. 

2. Кога започна да се занимаваш с фотография?

Фотографията се появи в онзи период от моя живот, който бих могла да нарека „неосъзнато израстване”. Това беше времето между куклите и гимназията – преди две години. Тя запълни своеобразната празнина у мен и ми помогна да отворя очите си за света. Беше липсващото парченце от пъзела.  

2. When did you take up photography?

Photography's appeared in my life during a period that can be told as "unconsciously grow". This was the period between playing with dolls and my high school years - two years ago. It filled the void inside of me and helped me to open my eyes for the world. It was the missing piece of the puzzle. 

3. Какво те вдъхновява?

Децата, природата, книгите, музиката, хората. Включително и ти. Фотографията ме научи да черпя вдъхновение от всичко около мен. Във всяка моя снимка е вложено моментното ми настроение, което, разбира се, е повлияно от заобикалящия ме свят. 

3. What inspires you?

Children, nature, music, people. Even you. Photography taught me how to look for inspiration everywhere. My mood, affected by the surrounding world, reflects on my photos

4. Кои фотографи са ти "повлияли"?

Много са, но например Ансел Адамс, чиито думи за фотографията я описват най-точно. Както и Ани Лейбовиц, не защото снима за Vanity Fair и Rolling Stone, а защото е гениална и скандална едновременно. Много съм далеч от нейния стил снимане, но не и от нейното мислене. Тя е изключителна – и като жена, и като фотограф. 

4. Are there any photographers who have  had an influence on you?

Ansel Adams for example. Her opinion on photography describes her the best. Annie Leibowitz too, but not because she shoots for Vanity Fair and Rolling Stone, but because she is a genius and scandalous at the same time. I'm far from her style but not from her way of thinking. She's extraordinary - both as a woman and a photographer. 

5. По какъв начин фотографията е променила светогледа ти?

Както вече казах, тя отвори очите ми. Тоест ме направи по-широкоскроена.  Вече гледам „отвъд”. 

5. In what way has photography changed you?

As I've already said, it has opened my eyes for the world. It made me more open-minded. I'm now thinking outside the box.

6. А поддържането на блога променило ли те е по някакъв начин? 

Блогът промени начина, по който прекарвам времето си в Интернет.  Промени ме и като човек. Конкретно как не мога да кажа, но със сигурност мимоходом чрез публикациите съм отразила промените. 

6. And has the maintenance of a blog changed you in some way?

Blogging has changed the way I spend my time on the Internet. It changed me as a person, too. I can't say how, but probably if someone looks through my posts, they'll see the differences.

7. Всеки фотограф си има свой уникален стил. Какъв е твоят? 

Не мисля, че си имам стил. Не мисля, че ще познаеш моя снимка, ако е без лого. Това е, защото снимам емоционално, а емоциите ми никога не се повтарят. Поне що се отнася до процеса на снимане.

7. Every photographer has his own style. What's yours?

I don't think i have one. I'm not sure you'll recognize my photos if they don't have a logo. This is because I take pictures emotionally, and my emotions are never the same. At least when it comes to shooting. 

8. Кое мислиш, че отличава фотографията от другите изкуства? 

Фотографията успява да запечатва мигове за 1/125sec. Мигове, които никога повече няма да се повторят, но благодарение на фотографията ще се помнят. Никое друго изкуство не е толкова бързо и паметливо или толкова реално и безпристрастно. 

8. What's the difference between photography and other arts?

Photography captures moments for 1/125 sec. Moments that are never coming back but will be remembered thanks to the taken pictures. No other art is as fast, realistic, and impartial.

9. Какво те прави по-щастлива докато снимаш - самият процес на снимане или готовият кадър? 

Не мисля, че мога да избера. Процесът на снимане ме научи на перфекционизъм, а процесът на редакция - на търпение. Готовият кадър пък ме прави удовлетворена и ме кара да се чувствам пълноценна. 

9. What makes you happier when taking pictures - the process itself or the final frame?

I don't think I can choose one. The shooting process made me a perfectionist and the process of editing - to be patient. The final frame makes me feel delighted and fullfilled.

"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас || Throne of Glass - Sarah J. Maas

Огромни благодарности на издателство Егмонт за книгата!

 Добре дошли в Ерилея - средновековен свят, където някога е съществувала магия, сега вече забранена. Книгите са изгорени. Магьосниците са безполезни.

 Едва на 17 години, Селена Сардотиен е вече най-добрият асасин в цяла Ерилея. Но най-голямата ѝ грешка е, че се оставя да я заловят. Заради това прекарва една мъчителна година в солните мини Ендовиер, където условията едва не я убиват.

 Престолонаследникът Дориан Хавилиард обаче ѝ отправя предложение - да стане кралския шампион в състезанието между най-изпечените крадци и асасини и да победи. Победата ѝ ще означава четири години да работи за краля и след това ще бъде свободна. Не спечели ли - обратно в солните мини.

 Започнах да чета с прекалено високи очаквания. В крайна сметка я харесах, няма да си кривя душата - под напрежение си във всеки един момент и дори да искаш, не можеш да оставиш книгата, защото веднъж отвориш ли я, оставаш въвлечен в този свят. Но един запленяващ сюжет не е достатъчен.

 От всяко фентъзи очаквам най-вече един добре създаден свят. В "Стъкленият трон" такъв донякъде липсва. Географски обекти и факти за религията и историята на Ерилея биват подхвърлени на читателя, без той да разбира за какво се говори, а всичко всъщност е ключово за сюжета. Стилът на писане също не беше подходящ за времевия период и ми беше трудно да си представя, че се намирам в Средновековието.

 Любовният триъгълник се натрапваше най-силно. Описаните емоции бяха едва ли не изкуствено вмъкнати, което правеше ситуациите недостоверни.

 Героите също ме разочароваха - от силните, борбени герои, за които бях слушала толкова много, получих едни недобре изградени герои, които на моменти бяха дори досадни.

 Въпреки че не е забележителна първа книга от поредица, "Стъкленият трон" влиза под кожата с интересно заплетените интриги и проблеми, героите, изправени пред безброй изпитания и проблеми, и света, в който нямам търпение отново да се потопя.

***

Welcome to Erilea - a Medieval world where magic once existed before it was strictly forbidden. The books are burnt. The magic users are powerless.

 Only at the age of 17, Celaena Sardothien is already the best assasin in Erilea. Because of betrayal, she has been serving a hard labor in the Salt Mines in Endovier for a year.

 But the Crown Prince Dorian Havilliard offers her freedom on a condition - Celaena must win a competition between the best assasins and thieves in Erilea. If she wins, she will be the Royal Assasin for four years, and then she is free. If she loses, she will be sent back to Endovier.

 My expectations were too high when I started the series. The plot is interesting, indeed, although not unique. The book is unputdownable and it keeps you on the edge of the seat throughout the whole time. Once you start reading about the world of Erilea, you cannot stop. But a gripping plot is not enough.

 Every fantasy novel needs a well-built world. "Throne of Glass" does not have one. The reader is being thrown at random facts about the geography, religion, and history when there is not enough information about any of them. The writing style is also inappropriate for the time period, and it makes it difficult to imagine a realistic medieval world.

 The love triangle was what annoyed me the most. The emotions felt artificial which made the situations difficult to relate to. Even the characters themselves were a big disappointment - everybody sees them as powerful and badass, I saw them as spineless and whiny. I sincerely hope for a better sequel.

 Despite the weaknesses this first installment of the series has, I cannot deny how much I love "Throne of Glass". It gets under the skin with its complex problems, waiting to be solved, mysteries, and a world I do not want to stop reading about.