"Всички наши места" на Дженифър Нивън

Отварям книгата за първи път, чета първото изречение. Стомахът ми се свива и усещам буца в гърлото си...

Бележка към себе си: спри с високите очаквания към книгите.

Сега късам бележката на много малки парченца, оставям я настрани и мислено пиша една нова с всички хубави неща за "Всички наши места".

В Индиана, на шест етажа от земята, от едната страна на камбанарията е застанал Тиодор Финч. Шантавелкото. Всеки ден в главата му има нова идея за самоубийство, но всеки ден намира нещо ново, което да придаде смисъл на живота му.

От другата страна на камбанарията е Вайлет Мърки (въпреки че скоро ще получи ново име.) Преди пълната с живот съавторка на уеб-списание, сега прекършена след смъртта на сестра си, е на път да сложи край на живота си.

В този момент Финч я вижда и спасява живота ѝ. Дали срещата им е била съдба никой не знае, но е променяща и за двамата. Момиче научава тайните за живота от момче, което търси начини да умре.

source: www.existing-shadows.tumblr.com

Приятелството им започва с правене на общ проект по география - обикаляне на Индиана и търсене на чудесата ѝ.

След високите мнения на Айви, Зин и Ева наистина очаквах тази книга да ме остави без дъх и да ме промени поне малко, но за съжаление нищо такова не стана. Напомняше ми на книгите на Джон Грийн - с изключение, че беше няколко идеи по-добра. За първи път срещам добри и точни описания на ментални заболявания - нещо, което напоследък е често срещано в YA литературата, но никога представено достатъчно добре. Засегната е и темата за домашното насилие, въпреки че можеше да е разгърната малко повече.

Щастието, странно как, струи от страниците. Съществува във всеки един цитат, изпратен от Финч или Вайълет и във всяко едно посетено чудо - защото "не е важно какво взимаш, а какво оставяш", а те оставят спомени и наслада от познанство, което нямаше да съществува, ако те не бяха живи.

Не харесах книгата толкова, колкото ми се искаше, но "Всички наши места" е наръчник как да търсиш и цениш живота и аз го следвам. Ценя живота, местата около мен, които може да са грозни за някои, но не и за всички, и символите. Още повече се научих да гледам за символи, защото най-дребното нещо в точното време, на точното място може да промени живота ти.