Историята зад "И заживели щастливо": "Островът на изгубените" на Мелиса де ла Круз || The story behind "And they lived happily ever after": "The Isle of the Lost" by Melissa de la Cruz

Огледалце, огледалце на стената, кой е най-злият на Земята?

Една огромна част от детството ми бяха филмите на Дисни, които съм гледала по сигурно десет-двадесет пъти. Нямах нищо против историите за безпомощни принцеси, спасени от принца на бял кон, нито да знам, че в края доброто винаги ще възтържествува. Но пораснах. Сега като знам, че зад действията на злодеите има мотиви, те са ми някак по-интересните, а принцесите ми станаха скучни и сега предпочитам да чета за силни и борбени жени, които разбиват стереотипа, че си или само умна, или само красива.

В тази книга има от всичко това по много.

Въпреки че отначало нямах особено намерение да чета най-новата книга на Мелиса де ла Круз - "Островът на изгубените" - Егмонт ми дадоха великолепната възможност да я прочета преди издаването ѝ, за което много им благодаря.

Някога чудели ли сте се какво се случва със злодеите след "и заживели щастливо"?

През погледа на Мелиса де ла Круз и Дисни изглежда така: Крал Звяр и Кралица Бел управляват Съединените Щати на Аурадон - място на вечно щастие и почти може да се нарече рай.

На Островът на изгубените живеят всички злодеи - някои дори върнати от отвъдния свят, за да продължат да страдат. Историята се разказва от гледните точки на децата на четирите най-големи злодеи. Мал е дъщерята на Злодеида, Джей е синът на Джафар, Карлос е синът на Круела де Вил, а Иви - дъщерята на Злата кралица. Целият им живот се състои в това да докажат, че са като родителите си - зли, без капчица милост в сърцата им, изгнили, но за съжаление не спират да се провалят в това си начинание. Преди да се появи нещо, което може да докаже покварата в сърцата им...

Книжката е перфектна за разпускане и изключително лесна за четене, за което помага оригиналния сюжет, прекрасния стил на писане и многото забавни, очарователни моменти. Не мисля, че има начин да останеш безразличен към който и да е от героите, които сами по себе си за мен са уникални и прекрасно развити. Те са извън стереотипа по всеки параграф, но за това можете да прочетете повече тук.

Бих препоръчала "Островът на изгубените" не само на по-малките, ами и дори и на вече порасналите деца. Мелиса де ла Круз има силата да накара всеки да се посмее и може би дори мъничко да си поплаче от носталгия към детството. 

Прочетете ревютата и на Ева, Елена, Кая и Ана! :)

***

Mirror, mirror on the wall, who's the baddest of them all?

Disney was a huge part of my childhood. I've watched The Lion King way too many times to

remember the exact number (and Mufasa's death still makes me sad just thinking about it). I always hid my face behind a pillow whenever I saw the Evil Queen from Snow White. I kept dreaming of Fairy Godmather from Cinderella. But I never really thought of what happened to the villains. I was happy to see them die. I was happy to see good winning over evil again and again, and again.

In "The Isle of the Lost", USA - United States of Auradon - is a happy, heaven-like place, ruled by King Beast and Queen Belle. Twenty years ago, King Beast brought back to life all the villains, banished them to the Isle of the Lost under a protective dome and cursed them to live without magic. The story is told by Mal, daughter of Maleficent; Jay, son of Jaffar; Evie, daughter of the Evil Queen; and Carlos de Vil, son of Cruela de Vil. Their whole life is trying to please their parents' only wish - to be as evil as they once were.

This is a perfect read for anyone who wants a breath of fresh air from all the repetitive books that keep being published. The book is easy to read, thanks to the unique plot, the beautiful, even enchanting, writing style, and the characters you cannot help but fall for.
I recommend "The Isle of the Lost" to every hardcore Disney fan and every adult who is still a child deep inside his/her soul.