Огромни благодарности на Издателство "Егмонт" за книгата. [English follows]
Парк Шеридан прави всичко възможно да избягва вниманието. Той е тихо азиатско момче, което е навътре в пънка, рока и комиксите.
Елинор Дъглас е новото момиче в ново училище в Омаха, Небраска, и за нея е невъзможно да избегне вниманието, колкото и силно да се опитва.
И двамата са аутсайдери и особняци. Парк отначало също не харесва Елинор, както и всеки останал човек. След време, обаче, той я хваща да чете комикса му в автобуса на път за училище, а себе си, че вече обръща страниците по-бавно и следи погледа ѝ по страницата.
След дългата и неловка тишина започват дългите и оживени разговори.
А след тях настъпва любовта.
Елинор идва от разбито, тъжно семейство. Заспивала е на фона на крясъците на втория баща и плача на майка ѝ. Семейството ѝ, съставено от пет деца и двама възрастни, спи не в къща, а в едва ли не подобие на барака. Четките за зъби са лукс. И петте деца спят в претъпкана стая. Такъв начин на живот е превърнал Елинор в един затворен човек, който не би допуснал никой да види какво става вътре в главата ѝ. Дори и Парк. Парк обаче намира начини да види истинската Елинор и това, което той вижда, е изключително красивата душа на едно изключително красиво момиче.
"Елинор беше права. Не беше хубава. Беше като произведение на изкуството, от което не се очаква да е красиво, а да те накара да почувстваш нещо."
Рейнбоу Роуъл е създала реалистично описание на чувствата, които само първата любов може да породи. За първи път да държиш нечия ръка е сякаш държиш пеперуда. Искаш да запознаеш абсолютно всекиго с твоя любим човек. Заспиваш с мисълта, че някой те желае, в главата ти. "Елинор и Парк" е една невероятна книга с герои, към които лесно се привързваш. Действието се развива толкова бързо, че прочиташ книгата само за два дни. А краят те оставя с горчив вкус в устата, искащ още и още.
***
Park Sheridan does everything he can to avoid attention. He is the quiet Asian boy who is into punk, rock, and comic books. Eleanor Douglas is the new girl in a new school in Omaha, Nebraska, and cannot avoid attention, no matter how hard she tries.
Source: candy8496, deviantart.com
At first, Park does not like Eleanor either, just like everybody else. After some time, though, he catches her reading his comic book, and he realizes he has started to turn the pages slower. The long and awkward silence between them is followed of long and lively conversations. And the conversations are followed by love. Eleanor comes from a crooked family. She has fallen asleep to the sounds of her second father yelling and her mother crying. Her family - five children and two adults - is so poor, they sleep not in a normal house but in a shack, if not. Toothbrushes are luxurious. All the five kids sleep in a cramped room. Such way of living has turned Eleanor in an introvert who will not let anybody see what is going on in her head. Not even Park. But Park finds his ways to look inside Eleanor. And what he finds is one beautiful soul of one really beautiful girl.
“Eleanor was right. She never looked nice. She looked like art, and art wasn't supposed to look nice; it was supposed to make you feel something.”
Rainbow Rowell has managed to create a realistic description of the feelings only first love can raise. Holding someone's hand feels like holding a butterfly for a first time in your life, and you want everybody to meet your favorite person. You want to fall asleep with "I want you" in your ears.
Eleanor and Park is an amazing story with characters you can easily relate to. The plot is moving so fast, you end up reading the book for a couple of days. And the ending leaves you craving for more.
Meet Auggie. He's a ten-year old boy who likes Star Wars and ice cream; he rides his bike and has an Xbox. He does normal things but despite that, Auggie Pullman is not a normal boy. He suffers from a strange syndrome which has deformed his face.
"I won't describe what I look like. Whatever you're thinking, it's probably worse."
Auggie has always been homeschooled but the real stress comes when he is made to go to a real one. It is difficult enough for other kids to adapt to middle school so can you imagine what it is for a child who has always been stared and laughed at?
Although the universe can give someone a bad lottery ticket, although your life being good or bad depends on pure luck, the universe takes care of its most fragile creations in ways we can’t see. like with parents who adore you blindly. and a big sister who feels guilty for being human over you.
"Wonder" is one of those books whose covers (or in my case, pdf files) you close with a sigh. It leaves you with lumps in your throat, your hands quiver while brushing the tears off your face. This book is heartbreaking and holds sad truths about life, and at the same time it makes you so happy, you want to hug every person out there. Because if you a boy like August Pullman can be brave enough to handle all the surgeries, prejudices, and bitternes of life, so can you. And if Auggie Pullman can survive middle school, everybody can.
“Kinder than is necessary. Because it's not enough to be kind. One should be kinder than needed.”
***
Запознайте се с Огъст Пулман. Той е обикновено десетгодишно момче, което харесва сладолед и "Междузвездни войни"; кара колело и играе на Xbox-а си. Но това, което различава Оги от останалите деца, е редкият му синдром, причинил тежка лицева аномалия.
"Няма да описвам как изглеждам. Убеден съм, че както и да си ме представяш, в действителност е много, много по-лошо."
Оги винаги е бил обучаван у дома. Истинският стрес за него идва, когато родителите му решават да го изпратят в средно училище. Всички деца са достатъчно нервни преди да постъпят в ново училище, а представяте ли си какво е за човек, който е бил постоянен повод за подигравки и неприлично втренчване? Въпреки че вселената може да даде "лош лотариен билет" на всеки, тя "никога не би загърбила своите най-крехки създания по какъвто и да е начин." Дори напротив - грижи се за нас по начини, които ние никога не бихме забелязали. "Чудо" е една от тези книги, чиито корици затваряте с въздишка. След прочита ѝ усещате буци в гърлото си и тихо бършете сълзите от лицето си. Книгата е сърцераздирателна и поднася изключителни истини за живота, но едновременно с това може да сгрее душата на малки и големи и ви се иска да подадете ръка на всеки жив човек. "Чудо" учи на милосърдие, състрадание и подкрепа. Бъдете по-мили отколкото е нужно. Ако можете да изберете дали да бъдете прави или мили, изберете мили.
Уау, блогът ми навърши една година! Старият не доживя толкова, първият нямаше и два месеца май. А този издържа 365 дни, за сто от които аз изпълних 100 happy days challenge, започнах да пиша рецензии на книги и открих, че потенциално това най-много би ме зарадвало да правя в бъдеще; споделих щастие и красиви, ценни моменти с прекрасни и скъпи ми хора. Показах ви снимки на изгреви, показах ви снимки на залези (мале, над половината ми постове сигурно включват това!), говорих ви за литература и бях абсолютен сноб. Училищните ми постове от края на седми клас ме правят тъжна, а сега, цяла една година по-късно, ми остават два месеца до края на осми и, уау, аз вече почти не съм заек!
Благодаря на всички, които са с мен от началото на този блог до сега, благодаря и на тези, които следяха и Миш в шести клас с втория ми блог.
И тъй като това е най-щастливата ми година засега - периодът между 2014 и 2015, когато този блог е съществувал, - реших да включа и вас в един много, много радостен пост. Събрах хора от фейсбук и ask.fm и се получи нещо изключително красиво.
WOW, It's 4th May and my blog is now a year old! The old one almost turned one, and my very first one didn't even last two months. And this one is 365 days old! I challenged myself to do the 100 happy days challenge, and I succeeded. I started writing book reviews and found that this is probably what I want to do for living. I shared my personal moments of happiness: pictures of sunrises, so many pictures of sunsets; I talked about literature, I talked about school, too: my seventh-grade posts are full of nostalgia, my eighth-grade posts are all full of happiness.
Thank you, people, for being such a huge part of what is now my biggest personal achievement. I want to share this happiness with all of you so I asked a bunch of people on ask.fm and facebook to share their recipes for happy lives. Spread the happiness!
Джим: Айви и готина музика, и шипков мармалад, и да скицирам случайни хора в автобуса.
Jim: Ivy makes me happy. Also chocolate, and briar jam, and doodling random people on the public transport.
Синем: Футбол, семейство и шестички в училище.
Sinem: Football, my family, and A+ grades at school.
Amanita :)
Аманита (Елена): Любов. Книги. Шоколад. Музика. Игри. Последните четири - споделени.
Amanita (Elena): Love. Sharing books, music, chocolate, and games.
Марго: Истинското, чистото, пълното с живот. И обичания Човек.
Margo: The Person I love... And what is pure and full of life.
Ан: Нейната усмивка, нейните очи, нейното сърце.
Ann: Her smile, her eyes, her heart...
Zin
Зин: Чатовете с вас [Айви и мен]. Гледането на небето след полунощ в компанията на някого, когото обича. Смехът с приятели на най-простите неща и гримирането, и четенето с часове наред, и изливането на душата върху лист хартия. Миризмата на нови книги. Люляци и животинки. Снимането и обработването на клипове, и също снимането на хората, когато правят грозни физиономии, и, разбира се, селфита! (Ох, онова мое селфи, Зин...) Foster the people и Imagine Dragons. Котешките очи. Добри оценки след заслужен труд. Да правя други хора щастливи и да слушам хората да говорят за любимите си неща. Поемите на Георги Господинов и неговата книга "Балади и разпади". "Хари Потър" и "Мъглороден". И Uptown Funk.
Zin:Chatting with you [Ivy and me]. Stargazing after midnight with somebody I love. Laughing with friends at the most stupid things, and reading for hours. Lilac and animals. Taking pictures and editing videos, and taking pictures of people making funny faces, and, of course, selfies! Foster the People and Imagine Dragons. Cats' eyes. Good grades after hours of hard working. Making other people happy, and listening to people talking about their favourite things. I like Georgi Gospodinov's poetry, Harry Potter, and Mistborn. And Uptown Funk.
Ivy
Айви: Ароматни пръчици. Миризмата на нови книги и учебници. Някой да лежи в скута ти и ти да си с oversized дрехи и мокра коса, и заедно да гледате cheesy филми. Да си споделяш храната с някого. Да няма ток и да стоиш на свещи. Да спиш на отворен прозорец, докато си се увил в завивките си. Да те прегръща някой по-висок и едър от теб и ти да се чувстваш мъничка в ръцете му. Да правиш сладкиш и да облизваш лъжичката. Миризмата на ванилова есенция. Да се излегнеш на слънце в тревата. Да държиш някого за ръката и той също да я стисне. Слънцето, показващо се през короните на дърветата. Музеи. Да стоиш на плажа през пролетта/ есента/ зимата.
Ivy:I like aroma sticks, and the smell of new books. Somebody lying on my lap while I'm wearing oversized clothes, and we are watching cheesy movies together. When there's no electricity and I've got candles lighten up. Sleeping on an open window wrapped inside all my blankets.
I love it when somebody taller and bigger than me hugs me and makes me feel so small. I love making cake and licking the spoon. I like holding someone's hand and him/her holding mine, too. Smelling vanilla extract. Lying on the grass under the sun. Museums. Being on the beach during the spring/autumn/winter.
Йо: Диня, книги, хубава музика, цигари, енергийни напитки, някой да ме топли.
Yo: I love watermelon, books, nice music, cigarettes, energy drinks, somebody making me warm.
Мирела: Да побеждавам себе си, да прескачам границите си, да бъда повече от себе си вчера. А и планината, споделеното обичане, материално отражение на това, което постигам, и онези дни с идеална температура, в които въздухът те гали, и можеш да носиш както потник, така и пуловер, и да се чувстваш идеално.
Mirela: Winning against myself. Crossing my boundaries. Being more than what I was yesterday. Also, mountains, reciprocated love, the material reflection of what I achieve. The days with ideal temperature when the air caresses your skin. You can wear a tank top as well as a jumper, and feel perfect.
Di being cute as hell!
Нел: Първият влак нанякъде, сайдер в мрака, джаз и страшни истории.
Nell: The first train for somewhere, cider in the darkness, jazz, and horror stories.
Габи: Пътуванията, нови хора и да крада усмивки на непознати по пътя.
Gabby: Travelling, meeting new people, and stealing strangers' smiles.
Даяна: Случайни котки по улицата, дълго желана книга за подарък, к-поп, ароматни свещи, жените ми и глухарчета.
Dayana: Random stray cats, receiving long-expected books as gifts, k-pop, aroma candles, my wives *giggling*, and dandelions.
Мерт: Фантастика (щот' си мой човек), книги, спорт и приятели.
Mert: Fantasy & sci-fi, my friends, sport, and books.
Дени: Добрите приятели.
Denny: Good friends.
Ян: Най-щастлива съм, когато съм полезна на някого и карам хората да се усмихват с нещо простичко, но значително. Щастлива съм да съм здрава; да имам дом, семейство и приятели.
Yan: I feel the happiest when I've helped somebody or make people smile by doing something small but significant. I know I'm healthy and I have friends, family, and a place to live - this makes me happy, too.
Крис:Всичко (може да) ме (на)прави щастлива. От котки и кучета, до сапунени мехури, балони, брокат, люлки, песнички, концерти, нелепо "танцуване" с разни хора пред сцената. Да усмихна/зарадвам някого с нещо. Чужди и лични постижения. Спонтанни целувки и гушкане. Театър и хубави книги.
Chris: Many things (can) make me happy. From stray cats and dogs, to soap bubbles, balloons, swings, songs, concerts, ridiculous "dancing" right in front of the stage. I love being the reason behind somebody's smile or good mood. I like my personal achievements and am happy when I see others achieve great things, too. And spontaneous huggs and kisses, and theater, and nice books.
(Мисти) Ян: Онези безкрайни разговори за манджи. Пътуванията нанякъде. Обстановките и хората около мен, които създават вдъхновение в мислите ми. Новата книжка в ръцете ти. Да завършим сутрешно с кафе.
(Misty) Yan: Endless food talks. Travelling. Place settings and people that inspire me. Ending a beautiful morning with coffee.
Bambi
Бамби: БРОКАТЕНИ НЕЩА!!! С тях идва щастието. Ванилена захар и канела. Кремове за ръце/тяло, които миришат на шоколад. Много, много, много цветя. Мока лешник.
Bambi: GLITTER!!! Vanilla sugar and cinnamon. Hazelnut mocha. Hand/body cream that smells like chocolate.
Йоана:Щастлива съм, когато ми се обадят, че поредната книга е пристигнала. Когато излезем във ваканция и мога да се видя с повечето от хората, които обичам. Когато успея да зарадвам някого. Да успея да отделя цял ден за мързелуване и гушкане. Правене на поредните глупости, след които (не) съм си научила урока. Малки неща, които ме държат в настроение през целия ден.
Yoana: I'm happy when I receive a call that a book has arrived. When the school breaks up so I can meet with most of my beloved people. Making someone happy. I love lazy days, cuddling, and doin stupid things.
Митко: Да бия Стефан и Станислав на Фифа.
Mitko: Defeating Stefan and Stan on FIFA.
Иван: Хубавата музика и честните и културни хора.
Ivan: Nice music. Honest and polite people.
Жени: Шоколадът винаги е на първо място. Да знам, че има кой да оцени свършеното от мен или да ме подкрепи във всяко мое начинание. Приятели, на които да разчитам! Интернет сродни души! *смях* Хора, достатъчно смели да бъдат себе си и тези, които не се страхуват да мечтаят. Дъждът, луната, звездите! Хубави думи като "мастило", "разковниче", "роса", "petrichor", "ephemeral", "limerence", "vellichor" (аз научих две нови думи!)... И миризмата на книги.
Jenny: Always chocolate! And I love knowing there's someone who will always appreciate what I have done, or support every decision of mine. Friends whom I can trust no matter what. Internet soulmates. People who aren't afraid to show who they really are. The moon, the stars, and the rain! Words like limerence, vellichor, petrichor, ephemeral. The smell of books.
Mila Dragomirova and her great picture of
Kaliakra cape
Mila: True friends, the sun, nature, traveling, books, cinema, art in general, love, dreams, people...
Цвети: Същото, което ме натъжава - хората.
Tsvety: People make me happy as well as sad.
Вики: Малките неща като шоколада, дългите пътувания, миризмата на книгите, залеза, изгрева ни правят щастливи. Но това, което ме прави най-радостна, е самият живот. Изненадва ме и ми предлага не повече от това, което мога да понеса. Показва ми взаимоотношенията между хората, чувствата им, сърцата им, добротата им, любовта им. Хората ме правят щастлива, да. Призовавам повече хора да се вгледат в това, което пропускат: а именно себе си и тези около тях.
Vicky: Of course, small things like chocolate, long road trips, the smell of books, sunsets, and sunrises make me happy. But what makes me the happiest is life itself. It surprises me, and doesn't offer me more than I can hold. It shows me the relationships between people, their feelings, souls, kindness, love. Yes, humans make me happy. And I wish more people could see more of those who surround them.
Клем: Музика, която не съм слушала, но ми говори на емоционално равнище. Да ме будят сутрин с целувки. Среднощен Пловдив. Когато видя сестра ми на летището. Когато науча нещо ново. Когато вечерям с нашите. И сигурно още сто неща.
Clem: Songs I haven't heard of before but that speak to me on an emotional level. Waking up with kisses. Midnight Plovdiv. When I see my sister t the airport. Learning something new. Having dinner with my parents. And many more things.
Хавок:(съжалявам, отговори с твърде много caps lock, сега ще се затрие целия ентусиазъм) (обичам те) ПРИ-РО-ДА!!! Дървета, мъх, храсти, лалета, ПРИРОДА!!! Концерти, окултизъм, софийското метро, кубинки, ПРИРОДА, алтернативни хора, арт хора, писатели, хора с отворени съзнания, tumlbr geeks, other-kin хора, queer хора, цветни коси, body modifications, софийски градинки, България, майски и юнски вечери и нощи! Изгреви, изгреви, изгреви! Български ъндъграунд банди. (как искам да бъда на маймунарника на 15 май с тебе) Безплатни концерти. Да позная нечия зодия от първия или втория път. Стари книги!!! Трамваи. Черно море. Лятолятолято. И пролет. Източноевропейска/ азиатска митология и митология изцяло. Баща ми. Ти. И още твърде-голямо-число хора. Западноевропейски и американски романи от началото на ХХ век и поезия от тогава.
Havok: NATURE!!! Trees, moss, bushes, tulips, NATURE! Concerts, ocultism, Sofia's subway&gardens, combat boots, tumblr geeks, other-kin&queer people, dyed hair, body modifications,, Bulgaria, nights in May or June! Sunsets, and sunrises, God, SUNRISES! Bulgarian underground bands. Free concert tickets. Guessing someone's zodiac sign from the first time. Old books! Trams. The Black sea coast. Summeeer! And spring. Eastern Europian/ Asian mythology. Mythology in general. My father. You. And so many other people. Western Europian & American novels and poetry from the beginning of the 20th century.
Mi
Бу: Природа, концерти, дълго желани книги, изкуство, животни, приятелите ми, среднощни разходки. Всичко, изпълнено с положителна енергия. (ﾉ◕ヮ◕)ﾉ*:･ﾟ✧ Ти самата си щастие, Съни.
Boo: Nature, concerts, long-expected books, art, animals, my friends, midnight walks. Everything positive. You are happiness, Sunny.
Ми:Рисуване след месеци нерисуване. Моя си плейлист в ютюб. Подреден гардероб. Наргиле с приятели. Усмихнати хора. Когато е топло.
Mi: Drawing after an art block. My own youtube playlist. Tidy wardrobes. Hookah with friends. Happy people. When the weather is warm.
Ана: Сладурски човечета като теб. Снимки. Когато някой нарече момче "хубаво" (някак си това е перфектната дума да наречеш някое момче.) Социални хора. Гората. Милички жестове. Crush-ът ми. Хубаво направени стаи. Музика. Миризмата на книги. Горски животинки. Пижамени партита. Кока кола. Ед Шийрън.
Anna: Cute people like you. Pictures. Somebody calling boys "pretty"(for unknown reasons, this is the perfect word to describe a boy.) Social people. Forests. Lovely gestures. Wild animals. Pajama parties. Coca Cola. Ed Sheeran.
Лана: Да се събудя до любим човек и да се сгуша в него (или той да се сгуши в мен.) Семейството ми. А то се простира извън кръвната връзка. Да ме залее вълна от творческо вдъхновение. Дълги разходки из гората. Да осъзная, че съм променила нещо в нечий живот към по-добро. Да погледна назад и да забележа промяната в мен към нещо по-добро.
Лана
Lana: Waking up next to the beloved person and hugging him (or him hugging me.) My family... which is much more than my blood relatives. Lots of inspiration. Taking long walks in the forest. Realising I've changed somebody's life for better. Recognizing I have changed for better.
Соня:Crush-овете ми, Биб, всичко, свързано с извънземни и космоса, красиви гласове, ръце и души. Да радвам хората... пък и като цяло хората ме правят щастлива. Обичам да ми правят искрени комплименти и да намирам перфектна песен за настроението ми. Кафето сутрин преди училище или когато съм втора смяна, прибирам се по любимия ми път и слушам онази песен. Моите си моменти, когато вървя към спирката и е шест и половина сутринта, и слънцето вече се показва. Да сънувам нещо много хубаво и да си го спомням след това. Футболът, сладоледът, поезията, книгите и филмите, които чувствам мои, и спагетите ме правят щастлива. Хубави миризми. Нощите, когато заспивам почти безпроблемно. Вечерите прекарани в deep или не-толкова-deep разговори с любимите ти хора, докато сте сами в апартамент/къща на някоя тераса, гледате звездите, пушите и накрая посрещате изгрева.
Sonya: My crushes. Bib. Everything related to aliens and space. Beautiful voices and souls. It makes me happy to make people happy... People, in general, make me happy. I love people complimenting me, and when I find a song that matches my mood perfectly. Coffee in the morning, before school. When I'm second shift at school, and I'm coming back home, and I'm listening to that particular song. Those moments of mine when I'm walking to the bus stop, and it's 6:30am, and the sun is showing. When I've had a very nice dream and I remember it. Footbal, ice cream, poetry, books, movies, and spaghetti make me happy. Nice scents. When I fall asleep without any troubles. Nights spent in (not-so-)deep conversations with your favorite people, you're at somebody's balcony, home alone, stargazing, and waiting for the sun to rise.
Лу: Обичам всеки път, когато видя баба. Обичам да пия горещ шоколад през декември, сладки двойки, пухкави чорапи. Deep разговорите с приятели, които никога не искаш да свършват. Да спя. И да ям вкусна домашна здравословна храна.
Lu: I love visiting my grandma; drinking hot chocolate in December; cute couples; fuzzy socks. Deep conversations with friends. Sleeping. And eating yummy homemade healthy food.
This is the longest post I've ever written. But the happiest, too. Happy birthday to my blog, and thank you for being a huge part of this super good year!
Всичко започва все някъде, макар и мнозина физици да не са съгласни с това.
Хората обаче винаги са напипвали — смътно в повечето случаи — проблема с началото на нещата. Питат се например как шофьорите на снегорините успяват да стигнат до гаража след страшната виелица, за да започнат разчистването, или откъде съставителите на речници са научили правописа на думите. И не могат да се отърват от желанието да намерят все някое възелче в усуканите и разръфани мрежи на пространство-времето, за да го посочат поне метафорично с пръст и да заявят: „Ето, оттук се започна…“
Убийствен читателски застой. И ето я там, скрита между няколко други дребни книжки и още една пратчетова: "Дядо Прас", която още с първото си изречение ме въвлича отново в Света на Диска - плосък диск, крепящ се на четири слонски гърба, които стоят върху гигантската костенурка А'Туин.
Светът на Диска има изключително интересни празници, обичаи и култура, а най-обичаният и важен празник е Прасоколеда - еквивалент на християнската Коледа - където Дядо Коледа е Дядо Прас и шейната му се кара не от седем елена, а от четири шопара. Дядо Прас не яде курабийки и не пие мляко - вместо това, децата му оставят свински пай и вермут.
Прасоколеда се празнува на зимното слънцестоене с идеята слънцето да се издигне в небето на следващия ден. Проблемът е, че Дядо Прас го... как да се изразя... няма. Не е мъртъв. Не е жив. Няма го. Слънцето няма да се издигне в небето и хората вярват в това.
Кой се заема с намирането му? Гувернантката Сюзън, която не е сполучила особено откъм спътници - в това екстремно приключение я следват Смърт на мишките, един гарван, който много обича очи, и о, богът на махмурлука.
Кой обаче оставя подаръци? Защото те реално биват оставяни.
...ХО-ХО-ХО!
"Дядо Прас" е уж категоризирана като adult literature, а сякаш само ако си дете, ще успееш да вникнеш в нея. Възрастните не мислят, че ги преследват караконджоли и техните кошмари не оживяват под формата на сенки в тъмното. Кошмарите на възрастните са по-реални и изглеждат като сметки за ток и такива страшни неща. Те не могат да бъдат победени с ръжен.
В една детска глава къщите са задължително квадратни, задължително имат комин, пушекът е задължително на спирали, слънцето задължително е жълто, а смъртта е нереална. Никой никога не умира, само се транспортира от едно място на друго.
Вярата тук е представена като доста общо понятие, за разлика от някои други книги на Пратчет.
Когато в в едно божество спре да се вярва, остава свободна вяра, и заради това всички малки досад--..., съжалявам, имам предвид богове, се възползват от нея и се появяват отново.
— Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от...фантазии, за да понасят живота?
— ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
— И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад...
— ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
— За да повярваме и в големите?
— ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА...
— Нямат нищо общо помежду си.
— НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА...„ПРАВОТА“, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.
"Дядо Прас" е брилянтна книга - една от малкото, където самият Смърт е заинтересован от природата на хората, хора се опитват да бъдат нормални, защото им е писнало от необикновените им способности, и шейна да бъде карана от четири шопара далеч не звучи странно.
Весела Прасоколеда един ден преди началото на месец май!
***
Everything starts somewhere, although many physicists disagree.
But people have always been dimly aware of the problem with the start of things.
They wonder aloud how the snowplough driver gets to work, or how the makers of
dictionaries look up the spelling of the words. Yet there is the constant desire to find
some point in the twisting, knotting, ravelling nets of space-time on which a
metaphorical finger can be put to indicate that here, here, is the point where it all
began...
The reading slump was killing me. I was desperately looking for a light fantasy book and there it was - among my classics and Good Omens, Pratchett's Hogfather wanted me to pick it up. And I did it. Who cared it was 1am?! The Discworld was waiting for me and I didn't mind drowning into it for the fourth time.
For those who don't know, the Discworld is a flat disc balanced on the backs of four elephants which stand on the the back of the great turtle A'Tuin.
The Discworld is extremely interesting with its culture, traditions, and celebrations. The most loved holiday, though, is Hogswatch - the equivalent of Christmas where Hogfather (not Santa Claus, nor Father Christmas!) drinks vermouth and eats pork pie instead of drinking milk and eating cookies. There are no seven deers but four hogs.
Hogswatch is celebrated so that the sun can rise again. The Hogfather gives presents to children from all around the world only for a night, we know this stuff. But there is a minor problem: Hogfather is... how to say it... gone. Neither dead, nor alive. And people believe that the sun won't rise in the sky the following day.
But wait! Susan Sto Helit is going to find him! And do you who she has got for company? Death of Rats, Oh God of Hangovers, and a raven which really likes eyes. Great!
But who gives presents to children? Because presents indeed are given.
Can you hear this?...
HO-HO-HO!
Although "Hogfather" is labeled as adult high fantasy, I feel like only kids can understand it perfectly. Adults' nightmares don't include demons hiding in the dark - their nightmares are bills and other scary adult-ish things. You can't fight bills with a poker.
In a child's world, the houses are always square, there is always a chimney, the smoke is always spiral, th sun is always yellow. And death doesn't exist - whenever your time has come, you just transport somewhere else.
Belief is shown in a very general way in this book but Pratchett has also included it as a major theme in some other books (like Small Gods or Reaper Man) but it still plays a very important role in this one.
For example, when people stop believing in a god, it disappears, and there is more "space" for new gods to come. So a bunch of little anno--, oops, I mean gods, appear.
“All right," said Susan. "I'm not stupid. You're saying humans need... fantasies to make life bearable."
REALLY? AS IF IT WAS SOME KIND OF PINK PILL? NO. HUMANS NEED FANTASY TO BE HUMAN. TO BE THE PLACE WHERE THE FALLING ANGEL MEETS THE RISING APE.
"Tooth fairies? Hogfathers? Little—"
YES. AS PRACTICE. YOU HAVE TO START OUT LEARNING TO BELIEVE THE LITTLE LIES.
"So we can believe the big ones?"
YES. JUSTICE. MERCY. DUTY. THAT SORT OF THING.
"They're not the same at all!"
YOU THINK SO? THEN TAKE THE UNIVERSE AND GRIND IT DOWN TO THE FINEST POWDER AND SIEVE IT THROUGH THE FINEST SIEVE AND THEN SHOW ME ONE ATOM OF JUSTICE, ONE MOLECULE OF MERCY. AND YET—Death waved a hand. AND YET YOU ACT AS IF THERE IS SOME IDEAL ORDER IN THE WORLD, AS IF THERE IS SOME...SOME RIGHTNESS IN THE UNIVERSE BY WHICH IT MAY BE JUDGED."
Hogfather is a brilliant book. I mean, there isn't another book where Death himself is interested into people's nature, Santa Claus isn't Santa Claus but Hogfather who has four hogs instead of seven deers, and where somebody wants to fit into the stereotypes for normal because he is tired of being extraordinary, right?
Наистина исках някакво интригуващо заглавие, но "Създадена от дим и кост" само по себе си звучи прекрасно, нека не го разваляме.
"Създадена от дим и кост" е бестселър-трилогията на Лейни Тейлър. Жанрът се определя като ърбън ("градско") фентъзи и романтика, но според мен е страхотна смесица между ърбън и high фентъзи. И романтика. И сарказъм. Както и да е.
Действието се развива в Прага, 21-и век, нищо интересно...
...Освен Кару, де. Главната ни героиня има естествено синя коса и странни татуировки на дланите, които са ѝ по рождение, за които нищо не знае. Всъщност дори не знае коя е. Какво е.
Навремето беше невинна, просто едно малко момиченце, което си играеше к перушина на пода в бърлогата на дявола. Сега загуби невинността си и не знаеше как това може да се поправи.
Освен, че Кару вероятно ви звучи като абсолютна откачалка, първите няколко страници я представят като нормално момиче: наскоро е скъсала с нарцистичния си, гаден приятел Казимир (когото не мога да понасям и случилото му се в началото на втора книга беше невероятно,) учи в художествена гимназия в Прага заедно с най-добрата си приятелка Зузана (повече за Зузето тук.)
Всичките рисунки на Кару са на невероятни създания като Исса - женско тяло от кръста нагоре и змия от кръста надолу; или Ясри - къдрава оранжева коса, човешки очи и клюн на папагал. Най-интересен и обожаван (и лично най-трудният ми за описване и представяне) герой е Бримстоун - единствено помня, че е смесица между много животни, някои от които мечка, овен и, мисля, лъв.
Бримстоун си има дюкянче, където продава зъби. Всякакви зъби - от тигър, от лъв, мечка, хиена; бивни на мамути и слонове; понякога дори скъпоценни камъни. Кару "работи" за него като доставя стока на бракониери. За да бъде доставена стоката, тя минава през портали... но един ден вижда, че дървото е прогорено и дамгата има форма на длан. Никой не знае кой поставя тези длани. От тук започва развръзката. Пълна лудница.
Отначало толкова увлекателно, симпатично, магично, трогателно.
После е... мистично. Интересно.
А краят е повече от болезнен.
Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре.
Книгата е микс от истории и личности, тийн хумор и сериозни теми, любов и омраза, магия и реалност, а трилогията - десет пъти по това. Всяка книга носи различно усещане и представя нови идеи и проблеми пред героите, а всяка глава развива отделните персонажи. Имаме различни гледни точки, понякога няколко на глава, което прави всичко още по-реалистично.
Обща оценка: 4,5/5
***
I wanted to come up with a super intriguing title but I couldn't come up with anything. Let it be just the name of the trilogy, right? The title itself is magical enough either way.
Daughter of Smoke and Bone (or DOSAB) is Laini Taylor's best-selling trilogy, usually labeled as a YA urban fantasy but I'd say it's a very strong mix between urban and high fantasy.
The story is set in Prague, 21st century, nothing exiting...
...Despite Karou, our main character. Her hair is naturally blue, azure, to be more certain. She has weird tattoos on her palms and doesn't know anything about them. Actually, she doesn't know anything about herself. Who is she?
She had been innocent once, a little girl playing with feathers on the floor of a devil's lair. She wasn't innocent now, but she didn't know what to do about it.
But despite her being a total gaga, she is an artist and studies Art in Prague with her best friend and classmate Zuzana (read more about her here.) All her drawings show amazing creatures which she talks about as if they are real, although other people don't believe her. Creatures like Issa - a woman with a human torso and a snake tail instead of legs; or Yasri - she has curly orange hair, human-eyed and a parrot beak. The most amazing character, though, is Brimstone, and he is the most difficult for to describe and imagine. There is something about rams, about bears, I think lion traits were mentioned too.
Brimstone has a small shop. What is interesting about it: the teeth. Yes, he sells teeth. Don't let the teeth bother you, the story behind them will surprise you. And oh, what teeth create... NEVERMIND, It's a spoiler. And Karou "works" for him by giving teeth and sometimes jewellery or gems to poachers. To reach them, she has to walk through gates (more like doors.)
But one day somebody starts leaving burnt marks on the doors, and that's when everything goes cRAZY.
Start reading.
Enjoy the descriptions (while reading only the first paragraph of this exciting story, you can so vividly imagine the snowy, paved streets, the steam rising from Karou's coffee, Prague being foggy and mystical.)
And then enjoy the pain, cry your heart out until you reach the final sentence. Then you will crave for more and more.
“Once upon a time, an angel and a devil fell in love.
It did not end well.”
What Laini Taylor has created, is an unforgettable world full of relatable characters, fine humour, chocolate, cake, chocolate cake, interesting cultures&cultural references, unbelievably detailed history, beautiful races, a lot of sarcasm and stupid jokes, and last but not least: love. Tons of love. At first magical, but then painful and heartbreaking. At the end, though, there is always hope for something better.
(and there are women-warriors, that's super cool!)
An actual small dictionary describing the different stages of love with (mostly) uncommon, beautiful words. This book represents the story of a couple who met on an online dating site. Something neither of them does.
Everything started well. Laughing. jokes. common things - like their love for The Charlotte's Web; even the sex was good either in a rent-a-car place or on the floor. What is so good about sex on the floor? The narrator says you don't even feel the floor.
alfresco, adv. ...You fell quiet, gestured for me to listen. The sound of the
woods, the feel of the air. The wine settling in my thoughts.
The sky, so present. And you, watching me take it all in.
Naked to the world. The world, naked to us.
I'm not going to quote the whole book. At least going to try. It is too hard. I read Will Grayson, Will Grayson last year which is co-written by David Levithan and I enjoyed his parts more than John Green's. Levithan is really good with words and his writing style is absolutely perfect.
By heart, I will always love romantic books and not only classic romantic novels but also young adult. And while fangirling with my mom about 'Wuthering Heights' which she just reread and with which she completely fell in love, I was drowning in a contemporary romantic world. And I liked it. I stopped being so judgemental about young adult books and I like it.
This isn't a great read for St. Valentine's - it is a little depressing. But it shows love at its real form - funny, awkward, difficult, a little dramatic, a little sad, a little happy and cute. And if two people are destined to be together, they will fit - just like California and Nevada.
I mentioned that book in my TBR pile for 2015 but I couldn't resist on reading it. This is about cute, teen love and maybe you won't expect much but Laini Taylor has written word porn. WORD PORN, I tell you. Night of Cake and Puppets is a spin-off of the Daughter of Smoke and Bone trilogy which means it's not necessary to have read the other books. Everything you need to know is exposed in the first chapter. Zuzana is Carou's best friend. She is a 4'8'' person but is vengeful for the whole planet, mostly because of her bigger brother Tomas. She has a twisted mind and her Deda used to tell her creepy bedtime stories when she was a child.
Truly, if I ever turn out to be a murderer or something, the newspapers can pretty much say, She didn’t have a chance to be normal. Her family twisted her from the day she was born.
Also, something less creepy and more innocent, she is a puppet-maker. A puppet-maker, fallen in love. What Zuze knows about him is:
His name is Mik.
He plays violin in the same theater she makes puppets for.
Mik, happily, knows more about her. (Yes, the story has two points of view, thank you, Laini!) He knows WHOLE FOUR THINGS! Well, three. The fourth is a quality. But at least he knows about her love for cake. If someone had a secret crush on me, I'd love him to know about my love for chocolate, and, yeah, cake, I lovelovelove cake. You don't know how sad I felt when Zuze had cake. Chocolate cake. Much tears, very wow, I want cake.
Whatever.
This is when the magic happens.
Scoopies are what Carou has - little beads, everyone with a unique pattern, and they make wishes come true. Simple, super small wishes, but Zuzana is satisfied. Scoopies are enough for her to... Well, read the goddamn book and find out what she does with her five scoopies. It is cute. It is magical. It is what I needed those days.
I needed something like that right then - I had more Christmas spirit in November rather than now, and my Christmas wasn't much Christmas-y at all. I didn't have a Christmas tree, only two garlands and three meters of Christmas lights in my room, that's it. I didn't know what magic was and I had lost my excitement. Until I read that book. For a reader, books are the little magic everyone wants, hopes for and or needs. And if you don't believe me, read Night of Cake and Puppets.
Life doesn’t need magic to be
magical.
(But a little bit sure doesn’t hurt.)
---
Книгата не е преведена на български, но я има безплатно в интернет в pdf формат само като ebook. Самата книга няма paperback/hardcover издание (за съжаление.)
няма да лъжа - четиринадесет са малко, особено ако кажеш, че не си "почти на петнадесет", а на четиринадесет-навършени-преди-двадесет часа. обаче никой не е казал, че не можеш да научиш нещо, така че: 14 неща, които научих, докато навърша 14.
1. сиртаки. и не го играя добре. и го научих днес.
2. щастието ти зависи само и единствено от теб.
3. ако сам не се обичаш, никой друг няма да го направи.
4. след бурята изгрява дъга. след по-голяма буря изгрява по-голяма дъга.
5. усмихвай(те) се повече. усмивките са важни. без начумерени лица :)
6. покер. не се научих да играя сантасе и белот, но преди поназнайвах за блекджека.
7. не се срамувай(те) да се запознаваш(-те) с нови хора.
8. хората съдържат цели вселени в себе си и винаги си струват опознаването.
9. щастие с пари не се купува, но можеш да си купиш книги и шоколад с пари, а това е почти същото!
10. писма > смси. но пък получих смс за рождения си ден и е от непознат номер. сладурско.
11. ризи. много ризи. повече ризи. възможно най-много ризи.
12. не е важно на колко си, а на колко се чувстваш. документите обаче са друго.
13. ако нещо не може да се оправи със спане и шоколад, значи трябват повече спане и шоколад.
14. блогването е забавно и е моето нещо.
благодаря на всички, които са ми помагали да развивам блоговете си, на тези, които са ме подкрепяли, на тези, които са ми казвали толкова мили неща за тях.
***
благодаря на всички. за всичко. за пожеланията особено. на двамата човека, които се навиха да ги снимам за #peopleofsilistra днес (снимки ще публикувам всеки петък, между другото).
***
благодаря на viii-a, че ми пяха happy birthday. два пъти. и че бяха такива милички.
***
а, и на женя i.e. my bestie, че ми взе "тайната градина". dude, i love it. <3 и тебе те обичам. багер.
***
благодаря на мама и тати, че са родили такава яка дъщеричка и им завиждам, че и аз няма да си имам едно толкова прекрасно хлапе :D
