"Куидичът през вековете" от Кенилуърти Уисп (Дж. К. Роулинг)

"Хари Потър" е поредица, която, веднъж прочетена, остава с теб завинаги. Затварянето на задната корица на "Даровете на смъртта" е болезнено преживяване, защото никога няма да спреш да искаш още и още от великолепния свят на Дж. К. Роулинг. Всеки фен е доволен да получи нова доза любопитни факти, без значение дали ще е пост в Туитър или нещо в Pottermore.

Чудите се откъде се е появил сничът? Дали куидичът е известен и в други страни? От кога изобщо датира? Тази малка книжка съдържа отговорите на всичките ви въпроси за този невероятен и изключително важен за магьосници и вещици навсякъде по земния глобус спорт - и то само в стотина страници!

"Куидичът през вековете" е точно копие на книгата от библиотеката в Хогуъртс - на първата страница дори има списък с учениците, които са я заели, заедно с предупреждението на изключително строгата библиотекарка Ирма Пинс. Така че при заемането, т.е., закупуването, на книжлето, грижете се изключително много за него, за да не ви застигнат най-сериозните наказания.

Деничке, мерси за чудесния подарък! :D

Книжлето връща спомените от първото четене на поредицата и разсейва за час-два. Това, което ми хареса, беше възможността надникна в света на "Хари Потър" под друг ъгъл, тъй като реално, без да си чел "Куидичът", знаеш само основните правила на играта.
Не мога да кажа, че определено е грабваща и завладяваща, но я препоръчвам на всички истински фенове на куидич (тъй като това е един абсолютно истински спорт и никога няма да ме убедите в обратното). 

"Писма до мъртвите с любов" на Ава Дилийра

 Trigger warning for r*pe, domestic violence & death.

 Колко често една книга ви влиза под кожата без да се усетите, разтърсва ви до основи и, четейки, я усещате все едно писана за вас? Точно това ми се случи с "Писма до мъртвите с любов".

 15-годишната Лоръл получава за домашно по литература да пише до мъртъв човек и тя избира Кърт Кобейн - гласът на цяло едно предишно поколение. Споделя му за починалата си вече от година сестра, негова голяма почитателка; за първата голяма любов, за новите си приятели, разпадналото ѝ се семейство. И от едно обикновено домашно, скоро цялата ѝ тетрадка бива изписана с писма до, вече мъртви, известни личности, което за нея изглежда като единственият начин да се освободи от мислите, тормозещи съзнанието ѝ.

 Както пише и на задната корица, книга като тази определено се подарява с няколко музикални албума, стихосбирки и много филми и определено с един тон носни кърпички, защото "Писма до мъртвите с любов" ще ви хване за гърлото и ще забие нокти в него. Книгата изважда на показ най-големите проблеми, през които един тинейджър може да мине, и най-страшните мисли, които могат да минат през главите им ни. Доста трудно се говори за този тип книги, защото сякаш са докоснали онази част от теб, която никой не се предполага, че може, камо ли пък да улови толкова добре. От трепетите на първата любов до трудността на това да поддържаш приятелства, когато ти самият стоиш на ръба и усещаш как всеки момент можеш да се подхлъзнеш и да паднеш в бездна, от която няма измъкване; до разбитите семейства, които просто вгорчават нещата още повече.

 Въпреки че в крайна сметка мнението ми за книгата не е толкова негативно, не мога да не засегна и нещата, които смятам, че можеха да бъдат подобрени. Първата половина от книгата, макар и самата тя да ме беше завладяло от първото изречение, ми се стори доста плоска откъм стил на писане и създаване на героите. Проблеми като хомофобията, ментални заболявания и възстановяване след потенциален опит за изнасилване можеха да бъдат адресирани далеч по-добре, както можеха да бъдат развити и LGBTQIA+ героите в книгата, а не само да има няколко сцени, в които те биват представени. Не харесах начина, по който Мей ни беше показана като перфектно същество, нито идолизирането на хората, до които Лоръл пишеше писмата си. Далеч не смятам, че това са незначителни забележки, което доведе и до по-ниската ми оценка в Goodreads, когато книгата имаше толкова потенциал.

 Обаче параграф след параграф, писмо след писмо, вече не различавах реалността от художественият свят, създаден от Ава Дилийра. И плаках, и се смях, и отбелязвах толкова много цитати, че копието ми, предоставено от издателство Софтпрес, набъбна с един-два сантиметра. Осъзнаването на недостатъците не провали четенето ми, дори напротив - обичам тази книга въпреки всичко. Защото когато намериш книга, която кара сърцето ти да препуска един удар и всяка дума носи най-силният емоционален заряд на света, знаеш, че авторът си е свършил работата, а дебютът на Ава Дилийра е просто поразителен.

"Огнената наследница" на Сара Дж. Маас

Ревюто съдържа спойлери за първите две книги от поредицата. Техните ревюта можете да прочетете тук и тук.

Тя беше наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого.

 Селена сега броди из улиците на Вендлинската столица Варис - препича се на слънце, яде тегия и пие отвратително, кисело вино. Сегашната ѝ мисия е да убие наследника на трона на Вендлин Галан Ашривер, но това е само за пред Краля на Адарлан. Истинската ѝ задача и единствената причина тя да е далеч от обичните си, е да намери Ключовете на Уирда и да намери отговори на въпросите, които мъчат съзнанието ѝ от години.

 Ала отговори няма да получи толкова лесно. От нея бива изисквано да се изправи срещу миналото си и да осъзнае товара, който носи върху плещите си. Селена разбира, че е невъзможно да бяга от истинското си Аз вечно. Тя трябва да опитоми древните сили, които спят в нея от цяло десетилетие, и да се пребори с най-големите си страхове. А този, който ще ѝ помогне, е сякаш първият истински приятел, който тя е имало от много, много време...

 "Огнената наследница", макар и не толкова добра, колкото "Среднощна корона", бързо си спечели място в сърцето ми с разкошните легенди, които Емрис разказваше пред огъня в кухните; безпощадните и жадни за кръв вещици; героите, които пребориха собствените си демони и се изправиха пред най-големите си страхове; великолепните описания на места, които само си мечтаеш да бъдат истински. Единственият недостатък на книгата беше бавното развитие на действието в началото и прекаленото разточване на събитията на места, особено към края, но за сметка на това имаме съсредоточаване върху самите герои - нови и стари -, което много ми хареса.

 В 560 страници Сара Дж. Маас е успяла да побере продължението на пленителната история на Селена Сардотиен - жена, която се е върнала от тъмната бездна на душата си, за да се прероди в разумната и несломима кралица, която е трябвало винаги да бъде. А с верните ѝ приятели рамо до рамо с нея, никой няма шанс срещу нея в битката ѝ с тъмните сили, заплашващи цяла Ерилея.

Хиляди благодарности на Егмонт за копието!