Ще ми се...

... времето да спре. не, защото ще мога да направя това, което желая. просто защото лети твърде бързо. ще хвана огромната стрелка на Биг Бен и ще я счупя. ще счупя всеки часовник по света, но времето пак ще тече. времето винаги тече. години, години, години... а на теб даже не ти стигат осем часа да се наспиш, по дяволите. ставаш, лягаш, един и същ шибан механизъм, кАТО НА ЧАСОВНИК.
тик-так. тик... -так. тик-тик, так-так.
всъщност, твърде ми е размито, за да помня дни дори. понеделник ми е петък, четвъртък ми е петък, петък ми е неделя, събота ми е неделя, вторник ми е сряда, сряда ми е четвъртък... дори обърках септември с октомври, боже, аз още се усещам като горд Септемвриец, а то ми зашиба днес някакъв ноемвриец.
спи ми се, но някак не искам да заспя, защото чакам 22:22 като най-наивното дете, можещо да съществува някога. всъщност, няколко пъти желанията ми се сбъднаха и отказвам да приема това за съвпадение.
така де.
ще ми се да спра времето. мисля, че всичко минава някак прекалено бързо, което е доста голям плюс понякога, например когато искаш математиката да свърши. там пак е тик-так, ама онова охльо-бохльо тиктакане, което не знаеш дали е тик-так или тик-так-тик-так-тик-так. паузите между секундите са като цезура в стих на Ботев, дееба.

днес пак псувах много. а исках да премахна този навик...
също и ме черпиха lion и половин млечен шоколад. поне да разведря този така меланхолично звучащ пост. това е доста контрастно нещо, ако трябва да съм честна, принципно цял ден бях усмихната.
както и да е. утре може да имам поправка по математика. повръща ми се вече от математика. наистина. застанала ми е като една буца на гърлото и... седми клас ми е много размит. това нещо профучава покрай мен като животно, за едно мигване и цял месец ми минава пред очите.
май се нуждая от един здрав сън... а петъкът е толкова далечен.

Напук на октомври

вижте го какво ми е мрачно отново, а вчера се усмихнах и накарах слънцето да пекне
а днес... ми го крадат наново
алчни хора
студено е. тук валя. и мрън-мрън, добрах се до спирката. рутина.
евелин ръфаше картофена салата, както винаги успя да ни събуди и изведнъж...
бам!
дежурни. седем часа, човече, а ние ще дежурим и ще казваме на (не)ентусиазирани мъници "Добро утро", "Свали шапката", "Не бягай! Със закуската на първия етаж!".
и... "добро утро", пък колко е добро (моето беше добро, тия пожелания работят)
монотонно. самичка на главния вход. доброутро, добрюутро, доброюютро, доб- добр-ооо утро *прозяв*
промених стратегията, пък и елито дойде.
и си лепнахме едни широки и истиииински усмивки и поздравявахме с най-симпатичното добро утро, а казвахме и "довиждане" и две лелки дори ни пожелаха хубав ден ^^ и помощник-директорката ни похвали, че сме ужасно лъчезарни. ототото :3
така че
Усмихвайте се. Напук на октомври. Вдишайте онзи свеж есенен въздух, защото през лятото е твърде задушно да се усети, през пролетта алергиите се обаждат, а през зимата... АПЧИХ! и настинката. Дишайте. Поне при нас се усеща като планински. Освежаващо е. :з

почти-история #4

Помниш ли? Лежахме на Поляната на многото одеала, зъзнехме (беше Януари все пак), ядяхме пръчици и шоколад и се смеехме на глупавите си изказвания, защото сме добри в това, знаеш. Гледахме звездите и търсехме К (метеори, добре че ми каза, защото не знаех), но аз винаги ги изпусках. Бях неадаптирана от айдемирските светлини или Луната, главно. Обаче ози астероид го видяхме, от средата на небето и май продължи отвъд хоризонта.
Мърморехме колко ни пречеха работещите крушки и ни се искаше токът да спре, за да виждаме всичко по-ясно. ♡
И ето, тринадесети Юли, а аз пиша на две работещи крушки в спалнята, пък Деленките тънат в мрак. Зловещо е. Гробищата май са по-осветени. До около 2am поне и `Флаш`работеше и зелените блокове се виждаха, но вече не.
Чак ме е яд, че не си тука, можехме да си говорим през прозореца като преди. Да търсим съзвездията (а аз поне да се мъча да ги разпозная, тебе те бива повече), да обсъждаме шегите си или поне опитите за такива и да се мъчим да не събуждаме никого, но безуспешно. И да отлагаме заспиванията си с час(ове), разбира се. Помниш ли, опитвахме се да не заспиваме преди да видим изгрева миналата година през Април.
Будуването на мен ми се получаваше само на наблюденията, пък на тебе постоянно. Персеидите... нищо не видяхме, само се изпонамокрихме и се радвахме като петгодишни на светкавиците ('Дъжка пръсд', Коко от Баница ни научи на тези изрази). Но пък изгрева, боже, той беше един път!
Астрономията ни свързва най-силно. Нашата звездна мечта.
(Помниш ли спътниците?)
------------------------------------------------
Общо взето, не ми се спеше, нямаше ток, музата ме фрасна с тухла, пък небето беше суперско, с изключение на един мъничък облак. И заспах в 4 сутринта, навън беше почнало да се съмва лекичко. Не исках да заспивам пък. Ама ме боляха очите вече. И изгревът не се вижда от моята стая.
ПС. Обичам това: http://loneartistx.blogspot.com/
Това е симпатично блогче. Кати, обичам ти блога. ^^

история #3

Шоколадова пеперуда.

Изваждаш я по най-елегантния начин (а всъщност най-глупавия и несръчен). Крилата ѝ са изцапани с карамел, леко разтопени. Ще капнат върху покривката. Смърт по нея, карамелът е отнел здравината...
Проклет карамел.
И ти после ще отчупиш парченце от крилото и ще усетиш как свободата се увива около ребрата ти. Първо ще чуеш тъжни пуквания, после ще усетиш мънички прашинки, полепнали по плътта ти. Чудя се, дали духът на пеперудата обича вкуса на костите?
Ще умираш бавно, заедно с пеперудата. Няма да се смили над нито една твоя кост.
И по време на смъртта, която ще е най-красивата и захаросана някога, ще ти се прияде нещо по-сладко от карамел - захарен памук. Ще бъде облачен, леко сив и примесен със синьо, взет мъничко преди слънцето да изчезне напълно от хоризонта.
И захарният ти памук ще прилича на оченце, защото Слънцето така се беше показало между облаците - един гигантски оранжев ирис. Мигли няма, но ако имаше, щяха да са метеори, падащи нагоре (що за парадокс!). И щеше и тях да изядеш, не са смъртоносни, но просто да знаеш, че ще умреш красиво. Така или иначе пеперудата и тях ще разруши - безброй песъчинки желания.
Слънцето очертава захарния ти памук в златисто. Облакът ти гори, и той умира. Защо всичко на този свят умира?! Особено пък пухкавите захарни облаци.
И твоето време идва. Костите ти раздробени, приличаш на плужек, очите ти се насълзяват, но пеперудата е жадна за още и не ти дава да плачеш, защото иска да умреш с усмивка.
Ето, поглеждаш към Слънцето в стомаха си, както и останалите блещукащи остатъци от метеори. Поне кажи, беше ли вкусно?
------------------------------------------------

Защото на мен не ми идва музата в нормално време. Изведнъж ме обзе чувство да обичам всичко живо, най-вече мама (мами, липсваш :с) и не знам, вдъхнових се и преродих мислите в главата си. Това го обичам. Странно е, разбъркано, с много повторения, но е някак сладко ♡
И наистина убих шоколадова пеперуда, наистина опустоших два крем-карамела (благодаря ти, чичо Сашо ^^). Но съм живичка ВСЕ ОЩЕ. Мисля, че ако Женя не се върне до (вече) днес или четвъртък, ще извивам вратове. Не, шегувам се, ще я задушавам твърде много, но животът ме напуска без нея!
Също, Харматане, Хепсибах Балантайн, Кремен или просто @davidoffbabe, благодаря за опита за успокоение, хехе. =) Имаше ефект.
О, да не забравям Ивет, моята Ивет. Музикалното ми Ивет. Благодаря ти и на тебе за успокоението. Много ти благодаря.
А, и Тара, макар че тя не помогна много, но дори и когато не прави нищо, е невероятна.
Разбира се, Животът, че още е във вените ми.
И на музиката, главно тази песен, защото е вечна и мога да я пея с години:                                   

Лека вечер, аз се оттеглям в компанията на тънко и пухкаво одеало и телевизор. И може би скромничка колекция на списания NatGeo Kids. <3

Сапунени мехури. Сладолед. Снимки. Силна музика. Лято.

Или просто какво ме прави щастлива.
Не знам вас какво ви прави щастливи, но мен ме прави всичко изброено. Плюс хора, свирещи на акустични китари. Момчета с дълги коси. <3 Моментите, когато съм сама вкъщи и без да ме интерсува за тъпите ми съседи, си усилвам музиката и ПЕЯ. Тоест, грача, гласът ми е тотален фейл и грешка на природата. Като споменах грачене - за една седмица видях четири гарвана. Обичам гарвани и не вярвам в лошата съдба, която носят.
Нощта ме прави щастлива.
Летните вечери най-много.
Ей, Мони, ако четеш това - а ти не го правиш - спомни си всяка една наша лятна вечер. Даа, разходките, разговорите и наблюдаването на звездите. Силната музика и пеенето, когато беше 21h, но на нас, разбира се, не ни пукаше. И после леженето по пейките. Не мога, шревнъ!
#drama queen here
А, не, цялото лято ме прави щастлива. Нека просто игнорираме факта, че е горещо и че мразя това горещо. Много е адорабъл да се събудиш по обяд и да си излезеш по нощница на терасата, за да се радваш на слънцето. Някой го правят и без нощници. If you know what I mean.
#pervert here
Нека игнорираме факта, че ходя на море толкова често, колкото и прасетата летят. И че ми доставя удоволствие, равно на това да гледам мъртва животинка. Мразя да ходя по морета и басейни, но нямам нищо против тях. Чувството да си навлезеш ей така в морето, когато Луната го огрява, е незаменимо. Ии да, ПРАВИЛА СЪМ ГО! И бях много радостна.
Duh, сетих се как през лятото по време на един прекрасен залез, съседчето от първия етаж правеше сапунени мехурчета срещу слънцето. Амамамама, то беше тоооолкова очарователно! Щастие, затворено в балонче. ^^
Проклинам тези моменти, когато съм твърде недосетлива да си взема фотоапарата и все нещо готино ще изскочи. И само съзнанието ми трябва да го помни. I need a machine, чрез която да си правя снимки с очите.
Това пък ми напомни, че като се опознавахме все още с едно създание с главно 'С', аз го питах дали обича фотографията и дали се занимава с нея. Meep, той отговори с 'не' - запечатва всичко в съзнанието си. Не е ли по-добре така? Защото всичко на камерите ни все някога може да спре да съществува.
Прави ме щастлива как Женя ми купи сладолед. Благодарение на нея изядох първия си сладолед за тази година. И избра любимия ми, йей!
Правят ме щастлива и самотните разходки, но когато започна да говоря, че това ми е страст, ме гледат като тотален ретард. Нещо лошо да има в това да се разхождаш сам - не. Но е по-добре като не се увличаш да си говориш сам. Нищо лошо няма и в това, но не е добре за мнението на хората около теб.
ЗАЩОТО СА ХОРА, FUCK NORMALITY.
#hipster here
Бъзик, не съм хипстър.
Прави ме щастлива и шоколада, който баща ми ми носи. Нещастна съм, че свършва бързо, но не е като да не съм яла шоколад. Вчера ометох три вафли и мъничък млечен шоколад. полезно е, а и ме прави щастлива. Сега, нещо по-важно от моето щастие? НЕ.
So, ако имате да казвате нещо за безпощадната към шоколадите госпожичка, кажете й го.
Подариха ми усмивка. :3
А да, по повод сапунените мехури - из тези дни няколко пъти направих големи, пълни със щастие, мехури. Ама главата ми можеше да се побере вътре три пъти! Явно Женя е права, че имам малка глава.
Обичам да хрупам лешници и орехи.
Харесва ми как за тази седмица съм изпила поне петнадесет чаши чай. И това ме прави щастлива. Но напоследък ги пия без захар. По-хубаво е.
Ии, вчера опитах кафе за пореден път. И, знаете ли, хареса ми. А не обичам кафе. После реших да направя нещо очарователно - кафе и млечен шоколад. Удивително. Опитайте.
Опитайте да бъдете щастливи. И ще стане, като бъдете себе си. Какво му е хубавото да изпаднете в някакъв рандъм сад мууд, защото нещо ви е направило такива. Усмихнете му се, напук. Fuck life.

Днес споделях мисли, които бяха несвързани и всъщност не бяха истински. Оо да, как този блог щял да бъде причина за нечия усмивка, защото съм надарена с писателски талант. -начесва си егото, щото YOLO-
И хората ще скандират 'MISH FOR PRESIDENT' и ще правят постери. Понякога съм толкова ауисъм, че не се трая. :3

' I'm livin' on such sweet nothing!' - sorry, dudes, Florence Welch said it.
http://www.youtube.com/watch?v=17ozSeGw-fY

Не е трудно да ме направите щастлива. Просто ми кажете нещо мило.
Аз раздавам усмивки. И заключвам щастие в сапунени мехури.
Моля, някой да ми подари течност и от онези пръчки с кръгъл отвор, за да си правя сапунени мехури.
#shitty обяснение here