Wednesday, October 23, 2013

Ще ми се...

... времето да спре. не, защото ще мога да направя това, което желая. просто защото лети твърде бързо. ще хвана огромната стрелка на Биг Бен и ще я счупя. ще счупя всеки часовник по света, но времето пак ще тече. времето винаги тече. години, години, години... а на теб даже не ти стигат осем часа да се наспиш, по дяволите. ставаш, лягаш, един и същ шибан механизъм, кАТО НА ЧАСОВНИК.
тик-так. тик... -так. тик-тик, так-так.
всъщност, твърде ми е размито, за да помня дни дори. понеделник ми е петък, четвъртък ми е петък, петък ми е неделя, събота ми е неделя, вторник ми е сряда, сряда ми е четвъртък... дори обърках септември с октомври, боже, аз още се усещам като горд Септемвриец, а то ми зашиба днес някакъв ноемвриец.
спи ми се, но някак не искам да заспя, защото чакам 22:22 като най-наивното дете, можещо да съществува някога. всъщност, няколко пъти желанията ми се сбъднаха и отказвам да приема това за съвпадение.
така де.
ще ми се да спра времето. мисля, че всичко минава някак прекалено бързо, което е доста голям плюс понякога, например когато искаш математиката да свърши. там пак е тик-так, ама онова охльо-бохльо тиктакане, което не знаеш дали е тик-так или тик-так-тик-так-тик-так. паузите между секундите са като цезура в стих на Ботев, дееба.

днес пак псувах много. а исках да премахна този навик...
също и ме черпиха lion и половин млечен шоколад. поне да разведря този така меланхолично звучащ пост. това е доста контрастно нещо, ако трябва да съм честна, принципно цял ден бях усмихната.

както и да е. утре може да имам поправка по математика. повръща ми се вече от математика. наистина. застанала ми е като една буца на гърлото и... седми клас ми е много размит. това нещо профучава покрай мен като животно, за едно мигване и цял месец ми минава пред очите.
май се нуждая от един здрав сън... а петъкът е толкова далечен.