Saturday, July 13, 2013

почти-история #4

Помниш ли? Лежахме на Поляната на многото одеала, зъзнехме (беше Януари все пак), ядяхме пръчици и шоколад и се смеехме на глупавите си изказвания, защото сме добри в това, знаеш. Гледахме звездите и търсехме К (метеори, добре че ми каза, защото не знаех), но аз винаги ги изпусках. Бях неадаптирана от айдемирските светлини или Луната, главно. Обаче ози астероид го видяхме, от средата на небето и май продължи отвъд хоризонта.
Мърморехме колко ни пречеха работещите крушки и ни се искаше токът да спре, за да виждаме всичко по-ясно. 

И ето, тринадесети Юли, а аз пиша на две работещи крушки в спалнята, пък Деленките тънат в мрак. Зловещо е. Гробищата май са по-осветени. До около 2am поне и `Флаш`работеше и зелените блокове се виждаха, но вече не.
Чак ме е яд, че не си тука, можехме да си говорим през прозореца като преди. Да търсим съзвездията (а аз поне да се мъча да ги разпозная, тебе те бива повече), да обсъждаме шегите си или поне опитите за такива и да се мъчим да не събуждаме никого, но безуспешно. И да отлагаме заспиванията си с час(ове), разбира се. Помниш ли, опитвахме се да не заспиваме преди да видим изгрева миналата година през Април.
Будуването на мен ми се получаваше само на наблюденията, пък на тебе постоянно. Персеидите... нищо не видяхме, само се изпонамокрихме и се радвахме като петгодишни на светкавиците ('Дъжка пръсд', Коко от Баница ни научи на тези изрази). Но пък изгрева, боже, той беше един път!
Астрономията ни свързва най-силно. Нашата звездна мечта.
(Помниш ли спътниците?)

------------------------------------------------
Общо взето, не ми се спеше, нямаше ток, музата ме фрасна с тухла, пък небето беше суперско, с изключение на един мъничък облак. И заспах в 4 сутринта, навън беше почнало да се съмва лекичко. Не исках да заспивам пък. Ама ме боляха очите вече. И изгревът не се вижда от моята стая.
ПС. Обичам това: http://loneartistx.blogspot.com/

Това е симпатично блогче. Кати, обичам ти блога. ^^