Saturday, December 5, 2015

NaNoWriMo, успехи и провали


Не, това не е мираж - аз... публикувам пост. Уау. Еха.

Ако следвате моя блог, значи следвате и блога на Ева (а ако не го следвате, ви хвърлям стотици злобни погледи) и сте разбрали, че тя е гордостта на малката ни book blogger community, тъй като победи в NaNoWriMo - или, на чис' български, Национален месец за писане на роман. Т'ва не звучи и наполовина толкова яко, колкото нанораймо.
Навих доста хора да пишат с мен, а мен ме нави американецът, който преподава в училище (и който ми даваше да пиша в часовете му, preach). Но въпреки че имах толкова амбиция в началото, познавам се прекалено добре и знаех, че ще изчезне след няколко дни. Права бях. Три дни подред покривах the word goal - 1667. Но следващите четири дни бяха кошмарни и дори и да си отнемах от съня, за да пиша, едва стигах хиляда думи и Вик и Зин ме умоляваха да си лягам.
Общо взето, останах с 6703 думи общо и още-някакви-си-там думи, написани в тетрадката ми по английски, докато другите гледаха The Breakfast Club.

Дойде ред на частта с успехите. За нея ми е най-трудно да говоря.
Като една истинска Дева - не просто със зодиакален знак Дева, ами и асцендент - аз съм перфекционист до мозъка на костите си*. Сърцето ме заболяваше като погледнех часовника и видех, че полунощ наближава, а аз съм на половината на 1667, о, Боже господи, Михаела, как смееш да си толкова далече от целта, засрами се!

НО!!!
В writer's block съм от... бе, много време. Пиша от дъжд на вятър и под дъжд на вятър имам предвид "пиша толкова често, колкото вали в пустинята". Не се гордея. 
6703-плюс-още-малко-които-така-и-не-бяха-преписани-от-тетрадката-по-английски-на-уърдовския-документ обаче са много по-добре от нула думи за няколко месеца. Всъщност, не са "добре". Добре е слаба дума, а аз съм си забранила да използвам слаби думи. Невероятно е. Изумително. Великолепно (обичам тази дума). Превъзходно
Създадох трима нови герои, които обичам с цялото си същество, нищо че съм им създала прекалено много проблеми; създадох и един куп второстепенни и n-степенни герои. Някои изпълват сърцето ми, други искам да ударя с юмрук в лицето. Нормално. Част от процеса е. 
Процес, който не успях да завърша.
Обаче за да звуча по-оптимистично: процес, който съм щастлива, че изобщо започнах.

NaNoWriMo ще има и догодина. Кой знае - може пък догодина да спечеля. Или поне да стигна 10 000. Ще съм доволна и от двете.
Дотогава, ще опитвам да пиша по-често. Аз това го обещавам постоянно, вие решете дали ще ми повярвате. Ама работя ли върху поема в момента? Работя. И се гордея с поемата си и 6703+ думи, стоящи в лаптопа ми.

Мно'о ви здраве,
очаквайте мастърпост за учебната година досега. 

Спойлер: девети клас е малко гаден.
("But I haven't taken the test."
"You're a bad person." 
"I was with you in Rousse when my class took the test."
"Yeah, you're a bad person."
"So are you."
"The next time I'll take the test with us and you'll do it on the bus."
"Okay, English is easy."
[sassy look] "I'll give you a test in Chemisty."
[returns sassy look] "Great, I'm freaking good at chemistry."
[look of victory] "I'll give you a Bulgarian test on The Iliad then."
[cries] "NOOOOOOOOOOOO.")

*Дори линиите на ръката ми могат да докажат перфекционизма ми. За гледането на ръка ще ви разкажа в мастърпоста.