"Кухнята", Банана Йошимото - ревю

Трудно е да стъпиш на краката си, след като изгубиш всичките си близки на този свят.

Микаге Сакураи е японка, отгледана от баба си и дядо си, след като остава сираче още от дете. Дядо й умира с влизането на Микаге в прогимназията. Баба й го последва след няколко години и така Микаге се оказва абсолютно сама и изгубена в огромния Токио и въртележката, която е животът. За щастие, намира се кой да подаде ръка на отчаяната млада японка - добрият приятел на баба й, Юичи Танабе. Заедно с майка си, той дава покрив над главата на Микаге и тя временно заживява у тях.

"Всички ние си мислим, че имаме много пътища и можем да избираме. Сега обаче ясно разбирах нещо, което можех добре да изразя с думи. Не бях фаталистка, но бях убедена, че пътят винаги е предопределен. Всекидневното дихание, погледите, повтарящите се дни - всичко е предопределено. И тогава става така, че преди да се осъзнаеш, съвсем естествено се оказваш легнал посред зима в някаква локва на някакъв покрив в непознато място, с някакъв кацудон в раницата и с поглед, вперен в нощното небе.

О, колко е красив месецът!"  

Всеки си има една голяма страст. У главната героиня, това са кухните на хората и готварството. От там и така простичкото, очевидно заглавие на романа. За нея не е проблем да спи на пода до хладилника, хладилникът да е препълнен с продукти, да има много плочки за почистване и прочее - важното е да може да се приготвя храна и да е просторно. Именно тази любов на Микаге към кухните и кулинарията я крепи и в най-тежките ѝ моменти. Голяма част от времето си прекарва в приготвяне на закуска, обяд и вечеря на семейство Танабе, отблагодарявайки им се за стореното добро. Храната е енергия, топлина и обич и всеки детайл в процеса на сготвяне е от значение.

Но какво се крие в останалите стаи на дома извън кухнята? Какви възможности има пространството извън Токио?

Книгата е само сто и десет страници и сюжетната линия не е богата и заплетена. За разлика от единствения друг японски автор, който съм чела - Харуки Мураками, Банана Йошимото е заложила на изчистеност откъм герои, сюжетни линии и множество похвати. Действието се развива праволинейно, без да отегчава читателя дори за един момент, и обхваща най-важните моменти за шестте месеца, в които се развива. Стилът на писане е красив, бих посмяла да го нарека дори нежен и песенен. Авторката е заредила страниците с описания, без те да са натрапчиви, дълги или разсейващи; разкош за четене. Темата за смъртта не е пряко засегната през цялото време и последиците от нея са предадени чрез меланхоличния изказ на Микаге, чрез постъпките на Юичи и диалозите между двамата герои, вместо да бъде в центъра на целия роман.

Успях да я прочета за не повече от четири часа и ми беше трудно да се разсея от нея. На "Кухнята" може да ѝ липсва интересен, грабващ сюжет, на какъвто повечето хора са свикнали в последните години; но богатството ѝ се крие в дребните житейски уроци и философията зад трагедията; необходимата сила да продължиш напред. И че винаги има човек зад гърба ти, готов да те измъкне от черните дупки.

Вик ми подари книгата през 2016, а аз, прекрасният човек, който съм, я чета чак сега. Не за друго, сега ѝ е дошло времето... или поне това ми е вечното оправдание. 

"Създадена от дим и кост" - Лейни Тейлър || "Daughter of Smoke and Bone" by Laini Taylor

Наистина исках някакво интригуващо заглавие, но "Създадена от дим и кост" само по себе си звучи прекрасно, нека не го разваляме.

"Създадена от дим и кост" е бестселър-трилогията на Лейни Тейлър. Жанрът се определя като ърбън ("градско") фентъзи и романтика, но според мен е страхотна смесица между ърбън и high фентъзи. И романтика. И сарказъм. Както и да е.

Действието се развива в Прага, 21-и век, нищо интересно...

...Освен Кару, де. Главната ни героиня има естествено синя коса и странни татуировки на дланите, които са ѝ по рождение, за които нищо не знае. Всъщност дори не знае коя е. Какво е.

Навремето беше невинна, просто едно малко момиченце, което си играеше к перушина на пода в бърлогата на дявола. Сега загуби невинността си и не знаеше как това може да се поправи.

Освен, че Кару вероятно ви звучи като абсолютна откачалка, първите няколко страници я представят като нормално момиче: наскоро е скъсала с нарцистичния си, гаден приятел Казимир (когото не мога да понасям и случилото му се в началото на втора книга беше невероятно,) учи в художествена гимназия в Прага заедно с най-добрата си приятелка Зузана (повече за Зузето тук.)

Всичките рисунки на Кару са на невероятни създания като Исса - женско тяло от кръста нагоре и змия от кръста надолу; или Ясри - къдрава оранжева коса, човешки очи и клюн на папагал. Най-интересен и обожаван (и лично най-трудният ми за описване и представяне) герой е Бримстоун - единствено помня, че е смесица между много животни, някои от които мечка, овен и, мисля, лъв.

Бримстоун си има дюкянче, където продава зъби. Всякакви зъби - от тигър, от лъв, мечка, хиена; бивни на мамути и слонове; понякога дори скъпоценни камъни. Кару "работи" за него като доставя стока на бракониери. За да бъде доставена стоката, тя минава през портали... но един ден вижда, че дървото е прогорено и дамгата има форма на длан. Никой не знае кой поставя тези длани. От тук започва развръзката. Пълна лудница.

Отначало толкова увлекателно, симпатично, магично, трогателно.

После е... мистично. Интересно.

А краят е повече от болезнен.

Имало едно време един ангел и един дявол, които се обикнали. Това не завършило добре.

Книгата е микс от истории и личности, тийн хумор и сериозни теми, любов и омраза, магия и реалност, а трилогията - десет пъти по това. Всяка книга носи различно усещане и представя нови идеи и проблеми пред героите, а всяка глава развива отделните персонажи. Имаме различни гледни точки, понякога няколко на глава, което прави всичко още по-реалистично.

Обща оценка: 4,5/5

***

I wanted to come up with a super intriguing title but I couldn't come up with anything. Let it be just the name of the trilogy, right? The title itself is magical enough either way.

Daughter of Smoke and Bone (or DOSAB) is Laini Taylor's best-selling trilogy, usually labeled as a YA urban fantasy but I'd say it's a very strong mix between urban and high fantasy.

The story is set in Prague, 21st century, nothing exiting...

...Despite Karou, our main character. Her hair is naturally blue, azure, to be more certain. She has weird tattoos on her palms and doesn't know anything about them. Actually, she doesn't know anything about herself. Who is she?

She had been innocent once, a little girl playing with feathers on the floor of a devil's lair. She wasn't innocent now, but she didn't know what to do about it.

But despite her being a total gaga, she is an artist and studies Art in Prague with her best friend and classmate Zuzana (read more about her here.) All her drawings show amazing creatures which she talks about as if they are real, although other people don't believe her. Creatures like Issa - a woman with a human torso and a snake tail instead of legs; or Yasri - she has curly orange hair, human-eyed and a parrot beak. The most amazing character, though, is Brimstone, and he is the most difficult for to describe and imagine. There is something about rams, about bears, I think lion traits were mentioned too.

Brimstone has a small shop. What is interesting about it: the teeth. Yes, he sells teeth. Don't let the teeth bother you, the story behind them will surprise you. And oh, what teeth create... NEVERMIND, It's a spoiler. And Karou "works" for him by giving teeth and sometimes jewellery or gems to poachers. To reach them, she has to walk through gates (more like doors.)

But one day somebody starts leaving burnt marks on the doors, and that's when everything goes cRAZY.

Start reading.

Enjoy the descriptions (while reading only the first paragraph of this exciting story, you can so vividly imagine the snowy, paved streets, the steam rising from Karou's coffee, Prague being foggy and mystical.)

And then enjoy the pain, cry your heart out until you reach the final sentence. Then you will crave for more and more.

“Once upon a time, an angel and a devil fell in love. 

It did not end well.” 

What Laini Taylor has created, is an unforgettable world full of relatable characters, fine humour, chocolate, cake, chocolate cake, interesting cultures&cultural references, unbelievably detailed history, beautiful races, a lot of sarcasm and stupid jokes, and last but not least: love. Tons of love. At first magical, but then painful and heartbreaking. At the end, though, there is always hope for something better.

(and there are women-warriors, that's super cool!)

What is the vocabulary of a person in love? 'The Lover's Dictionary', David Levithan

love, n.

I'm not going to even try.

  An actual small dictionary describing the different stages of love with (mostly) uncommon, beautiful words. This book represents the story of a couple who met on an online dating site. Something neither of them does.
  Everything started well. Laughing. jokes. common things - like their love for The Charlotte's Web; even the sex was good either in a rent-a-car place or on the floor. What is so good about sex on the floor? The narrator says you don't even feel the floor.

alfresco, adv.
...You fell quiet, gestured for me to listen. The sound of the

woods, the feel of the air. The wine settling in my thoughts.

The sky, so present. And you, watching me take it all in.

Naked to the world. The world, naked to us.

  I'm not going to quote the whole book. At least going to try. It is too hard. I read Will Grayson, Will Grayson last year which is co-written by David Levithan and I enjoyed his parts more than John Green's. Levithan is really good with words and his writing style is absolutely perfect.

  By heart, I will always love romantic books and not only classic romantic novels but also young adult. And while fangirling with my mom about 'Wuthering Heights' which she just reread and with which she completely fell in love, I was drowning in a contemporary romantic world. And I liked it. I stopped being so judgemental about young adult books and I like it.

  This isn't a great read for St. Valentine's - it is a little depressing. But it shows love at its real form - funny, awkward, difficult, a little dramatic, a little sad, a little happy and cute. And if two people are destined to be together, they will fit - just like California and Nevada.

'Night of Cake and Puppets', Laini Taylor

I mentioned that book in my TBR pile for 2015 but I couldn't resist on reading it. This is about cute, teen love and maybe you won't expect much but Laini Taylor has written word porn. WORD PORN, I tell you. 
Night of Cake and Puppets is a spin-off of the Daughter of Smoke and Bone trilogy which means it's not necessary to have read the other books. Everything you need to know is exposed in the first chapter.
Zuzana is Carou's best friend. She is a 4'8'' person but is vengeful for the whole planet, mostly because of her bigger brother Tomas. She has a twisted mind and her Deda used to tell her creepy bedtime stories when she was a child.

Truly, if I ever turn out to be a murderer or something, the newspapers can pretty much say, She didn’t have a chance to be normal. Her family twisted her from the day she was born.

Also, something less creepy and more innocent, she is a puppet-maker. A puppet-maker, fallen in love. What Zuze knows about him is:

1. His name is Mik.
2. He plays violin in the same theater she makes puppets for.

Mik, happily, knows more about her. (Yes, the story has two points of view, thank you, Laini!) He knows WHOLE FOUR THINGS! Well, three. The fourth is a quality. But at least he knows about her love for cake. If someone had a secret crush on me, I'd love him to know about my love for chocolate, and, yeah, cake, I lovelovelove cake. You don't know how sad I felt when Zuze had cake. Chocolate cake. Much tears, very wow, I want cake.

Whatever.

This is when the magic happens.

Scoopies are what Carou has - little beads, everyone with a unique pattern, and they make wishes come true. Simple, super small wishes, but Zuzana is satisfied. Scoopies are enough for her to... Well, read the goddamn book and find out what she does with her five scoopies. It is cute. It is magical. It is what I needed those days.

I needed something like that right then - I had more Christmas spirit in November rather than now, and my Christmas wasn't much Christmas-y at all. I didn't have a Christmas tree, only two garlands and three meters of Christmas lights in my room, that's it. I didn't know what magic was and I had lost my excitement.
Until I read that book.
For a reader, books are the little magic everyone wants, hopes for and or needs. And if you don't believe me, read Night of Cake and Puppets. 

Life doesn’t need magic to be

magical. 

(But a little bit sure doesn’t hurt.)

---

Книгата не е преведена на български, но я има безплатно в интернет в pdf формат само като ebook. Самата книга няма paperback/hardcover издание (за съжаление.)

'бяла като мляко, червена като кръв', алесандро д'авения

веднъж един царски син седнал да обядва. докато се хранел, си порязал пръста и капка кръв паднала върху изварата. тогава казал на майка си:

- мамо, бих искал жена, която да е бяла като мляко и червена като кръв.

- ех, синко, щом е бяла, няма как да е червена, а ако е червена, няма да е бяла. но пък търси, дано намериш.

"любовта на трите нара"

итало калвино, из "италиански приказки"

нека спра за минута с писането на тази рецензия, защото сърцето ми не си е на мястото. "бяла като мляко, червена като кръв" е нещо като италианската версия на "вината в нашите звезди", но за мен беше дори по-докосваща.

лео - шестнадесетгодишно момче на прага на зрелостта, обичащо футбола, мотопедите и китарата си. мрази да ходи на училище и за него учителите са "защитен животински вид".

има заместник на госпожа аржентиери - преподавателят по история и философия, когото лео нарича "мечтателя".

а мечтата на лео е като мечтата на данте - беатриче. тя е неизлечимо болна от левкемия.

"leukos - бяло. оттам произлиза италианската дума luce. светлината е бяла.

aima - кръв. оттам произлиза думата "ematoma" - съсирек.

ако събереш тези две страшни думи, изниква нова, още по-страшна: левкемия."

левкемия - бяла кръв.

лео се страхува от бялото - за него този цвят е поглъщаща самота, нищо; празна бездна без цвят и без музика. всичко лошо е бяло - например бели петна в паметта и бялата кръв.

любовта е червена - като косите на беатриче и кръвта, която той ѝ прелива.

историята не е наивна, не е детска, не е глупава. истинска е. още преди да прочета книгата, знаех, че ще ми хареса. научих много от скромните 254 страници. красиво написана, увлекателно. историята на човек, който търси любовта и някои отговори на въпроси, зададени от мечтателя, силвия и дори - баща му.

книгата е сърцеразбивач.

оценка: 4/5

"18% сиво", захари карабашлиев

зак е емигрант в щатите. любимата му, стела, го напуска. след сбиване и пиянска нощ в мексико той се озовава с торба марихуана в багажника. не знае какво да я прави. обажда се на приятел - дани - и решава да я продаде в ню йорк.

пресичане на континента - от east coast до west coast, в благи спомени за една истинска, неподправена любов. 

***

- дръж тази карта пред себе си за секунда, трябва да замеря светлината

- какво е това?

- сива хартия

- виждам

- 18% сиво

- 18% сиво?

- термин. 18% сиво

- за какво ти служи това 18% сиво?

- с него настройвам светломера. ето, насочвам го към сивата карта – така – и светломерът вече „знае“, че това сиво е 18% сиво. оттук нататък калкулира кое е по-тъмно от това сиво и кое е по-светло. виждаш ли… на всеки светломер, независимо колко прецизен е, му трябва отправна точка.

***

целият роман е живот на бързи обороти. сякаш ти си зак и си натиснал педала на газта, пресичаш цяла северна америка, за да продадеш един чувал с марихуана и да се отърсиш от спомените за напусналата те любов. трудно е, когато тя е оставила отпечатъци от себе си по всичко - леглото, завивките, саксиите с фрезии, но най-вече - сърцето му.

стилът на писане мъничко наподобява прозата на буковски. всичко е безкрайно реално, реалността те удря с тухла и все пак между страниците се прокрадва една носталгия по красивото минало.

"това е първата екшън носталгия. нов жанр безспорно!" (любен дилов-син)

***

обичам тази книга! знам, че една книга ме е впечатлила, когато е предизвикала емоция в мен; когато съм хвърчала през страниците за минути, когато почти не дишам от света, описан в тях. а светът на "18% сиво" е погледнат през очите на фотограф-писател. виждаш всичко като на забързан кадър пред теб.

***

"красотата на всяка снимка, стела, се крие в разработката на средните ѝ стойности, в сивото. черно и бяло са просто крайности, без които и най-интересният негатив изглежда безконтрастен и недо... недоразвит. детайлите, обаче, животът на снимките, е всъщност в средните им стойности."

***

"самота, която най-силно усещам в онова време между ден и нощ. не още вечер, не вече ден. тогава е най-самотно."

оценка: 4.5/5

'пътеводител на галактическия стопаджия' & 'ресторант на края на вселената', дъглас адамс

малко 2в1, но бях тотално против да говоря само за едната книга, защото и двете бяха твърде невероятни, за да бъде истина.

"в много напредничави цивилизации от външния източен край на галактиката ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ вече е изместил великата ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА като настолна съкровищница на целокупното знание и мъдрост, защото въпреки големите пропуски и многобройните съмнителни - или поне крайно неточни - сведения той превъзхожда по-стария и по-традиционен труд в две важни отношения. първо, той е малко по-евтин; и, второ, на корицата му с големи приветливи букви са изписани думите БЕЗ ПАНИКА"
i. имаме една планета земя, един артър дент, един форд префект, един президент на галактиката зейфод бийблброкс, една трилиън и един кораб "златно сърце". и един параноид андроид марвин*

няма да разказвам какво се случва. трябва да прочетете, за да разберете.

вселената е лъжа.

земята се управлява от мишки.

хората са третите най-умни същества на планетата.

смисълът на живота, вселената и всичко останало е 42.

същевременно смисъл няма никъде и нищо. точно затова книгата е толкова гениална - философите търсят отговорите на всички въпроси от години, а те са синтезирани в две малки книжки, поднесени с хумор. всичко изглежда толкова просто, но тогава идва...

ii. ...ресторант "на края на вселената"

"съществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.съществува и една друга теория, според която това вече се е случило."
артър, форд, трилиън и зейфод стават свидетели на края на вселената.
зейфод търси този, който управлява вселената.

артър и форд са на непозната планета.
откриват въпроса, чийто отговор е 42.

марвин изчезва след половината книга. (което ме направи малко тъжна, харесвах марвин)

за мен "ресторант на края на вселената" е по-добра от "пътеводител на галактическия стопаджия", но и двете книги са невероятно написани и дори да не харесате сюжета, ще се влюбите в начина на писане - прост, изчистен и много хумористичен.

4/5 за първата книга

5/5 за втората

*параноид андроид? окей.

"брулени хълмове", емили бронте

или книгата, която разби сърцето ми

"Жилището на господин Хийтклиф се нарича „Брулени хълмове“, като изразителното прилагателно „брулени“ означава в местното наречие яростната игра на въздушните течения, на които е изложено това място в лошо време."

икономката нели дийн разказва историята на хийтклиф - сираче, донесено от ливърпул от г-н ърншоу. той се влюбва в дъщеря му - катрин. след смъртта на ърншоу, хийтклиф е под постоянния тормоз на хиндли. 

една вечер кати говори с нели и хийтклиф неволно дочува разговорът им - че бракът между тях би я принизил социално и затова тя се омъжва за едгар линтон. смятайки, че любовта им е несподелена, той забягва и се връща след три години с желание за мъст, движещо целия сюжет, и с държанието на тиранин. заживява обратно в "брулени хълмове" при хиндли и неговото дете хертън и ги подлага на тормоз.

въпреки силно отрицателните герои, бурните страсти между героите отекват силно.

защо разбила сърцето ми? защото любимите ми герои умират. умират седмина герои, малко по-добре е от "песен за огън и лед".
защото не е блудкава любовна история. защото любовта между катрин и хийтклиф ги подтиква към тяхното самоунищожение, защото се мразят и обичат, защото всеки мрази и обича, защото мразех и обичах героите.

цялата книга е изградена върху любовта и омразата, желанието за отмъщение отново заради любимата.

защото когато я затворих, усетих, че сърцето ми принадлежи на нея.

обратите в сюжетите, така реалистичните герои - всеки с радостите и проблемите си; как само чрез описанието на техния поглед или държание можеш да разбереш какво изпитват.

защото не е просто роман.

оцелял толкова дълго време и смятан за класика, "брулени хълмове" не може да бъде сравняван с която и да е книга от критиците. и с право. защото историята е уникална.

"All I care about in this goddamn life is me, my drums and you."

"кери", стивън кинг

СЪДЪРЖАНИЕ НА СПОЙЛЕРИ, ЧЕТЕТЕ НА СВОЙ РИСК

първата книга на кинг - "кери" - е началото на майстора на ужасни истории.
главната героиня е кери уайт - момиче с телекинетични способности, подигравано от всички. майка ѝ - маргарет уайт - е християнка и религиозен фанатик, баща ѝ - ралф уайт - баптист преди да се ожени за маргарет.
през цялото време се чудех как някои може да има такива мисли в главата си - гениални, на моменти зловещи, напълно извратени (имам предвид, частта със съблекалнята и цикъла на кери? "свинска кръв за свиня"? целия герой били нолан, защото на мен ми беше отвратителен и го мразех? су снел, която изневерява на собствения си морал? да не говорим за крис харгенсен...) и съчетани с невероятен стил на писане.
книгата предизвикваше у мен повече съжаление към главната героиня, отколкото отвращение или ужас. кери е мразена, унижавана, обиждана, наранявана, измъчвана в продължение на всичките си години в гимназията. майка ѝ е ужасна с нея. понякога я затваря в килера - ужасно място, където кери трябва да се моли на бог в продължение на часове, за да бъдат опростени греховете ѝ; бие я, презира я, смята я за "вещица" и "дявол", заради владяната от нея телекинеза.
кери е един въздействащ герой, способен да ЧУВСТВА точно както всички могат:
"намерен текст, изписан многократно на тетрадка от гимназията иуйн, притежавана от кери уайт:
всеки тук я смята/ прокълната в главата/ но тя вече откри/ че няма с другите грам разлика дори"
&
"исус ме гледа от скалата,/ с лице, студено кат скала./ и, ако ме обича, както казва тя,/ защо се чувствам тъй съвсем сама?" - тези стихове сякаш описват скръбта на кери; учителят ѝ по литература ги описва като изплакващи нещо.
на моменти книгата изглежда по напълно действителен случай с всички извадки от "документи", описани в нея ("името ми е сузан снел", "сянката експлодира", "кери: черната зора на т.к.", "речник на физическите феномени на огилви").
въпреки всичко, давам 4/5, но книгата се нарежда сред любимите ми. дори и само на 26, кинг е роден да пише, а книгите му - да се превръщат в бестселъри. ако все още не сте се запознали с майсторът на ужасите, направете го. стилът на писане е зашеметяващ, сюжетът - интересен, умът - болен. и това е причината да го харесвам.

"еманципирана магия", тери пратчет

накратко - живеем в света на диска, където мъжете са магьосници, а жените вещици и никой не е нарушавал това от както съществува вселената. магьосникът тъпан пънски ще предаде магията на вече предсказан човек - осмият син на осмият син. който всъщност се оказва дъщеря.
това е първата книга за вещиците и първата среща с баба вихронрав или есмерелда вихронрав. има навика да носи цялото съдържание на гардероба си наведнъж, няма типична за вещици брадавица, има здрави зъби, носи здрави ботуши и не обича да лети на метла. разчита на главознанието (или нещо подобно на нашето плацебо), а не на истинската магия. изключителен майстор на заемането.
ескарина смит е предсказаната. когато една зимна вечер е нападната от вълци, баба вихронрав решава да я вземе при себе си и еск да чиракува при нея за вещица. тя обаче предпочита да стане истински магьосник и затова заминава за невидимия университет. което може да създаде много неприятности.
по време на пътуването си към невидимия университет еск среща саймън - също бъдещ магьосник, който много заеква. учил се е сам на магия и няма търпение да види библиотеката на университета - пълна с хиляди книги, които да прочете (познато чувство). той дори преподава на висши служители още през първата си година. лекциите му не са разбрани от никого, но всички ги смятат за важни.

защо ми хареса:
- защото шегите на пратчет са невероятни и цялата книга е изпълнена с тях;
- защото образите са пълни, а това е едва първата книга от серията witches of lancre. (съвет: не четете книгата онлайн. като цяло не четете пратчет онлайн. а и онлайн преводът е ужасен и овнерог е рамтоп, а вихронрав - уедъруекс);
- защото е толкова увлекателна, че за минута съм минала 20 страници и след още минута вече съм свършила книгата;
- защото е от книгите, които са станали част от теб, хванали са те от първото изречение и когато затвориш задната корица, кълбото от нерви в стомаха ти се разбунтува и ти е жал, че няма още. 

и пратчет очевидно е достатъчно добър, за да накара съученичка, която по принцип не чете, да си купи книгата.
заемете я от библиотеката или си я купете, за да я имате под ръка, когато се нуждаете.

“Million-to-one chances...crop up nine times out of ten.”

последната книга, която прочетох, и защо ми хареса

обещах си да направя нова рубрика. не пиша резюмета, не знам как изобщо се формулира резюме, нямам идея какво правя и все пак. 
последната книга, която прочетох, е "да убиеш присмехулник" на харпър ли. още с първата страница разбрах защо е част от класиката. близо половин месец не бях чела нищо, после случайно отворих pdf-ката ми с "да убиеш присмехулник" и не можах да спра да чета. на всичкото отгоре беше нощ и трябваше да спя.
сюжетът не е нещо сложно. имаме главни герои скаут (която разказва от нейната гледна точка), джем (брат ѝ) и баща им атикус. действието се развива в мейкомб. участват и съседите мисис дюбоуз, мисис моди и още в началото се споменава семейство редли и легендата за артър "бу" редли; също и дил, който живее в меридиан, но през лятото остава в мейкомб при леля си рейшъл. атикус е адвокат и защитава негър, обвинен в изнасилване.
why i like(d) it:
- стилът на писане е изчистен и няма дълги изречения (които много ме объркваха при четенето на дикенс). дори описанията са с кратки изречения и все пак са пълни (велики обяснения, заклевам се) и човек лесно може да си представи картината.
- в текстът почти не присъстват метафори с изключение на тази за присмехулника. метафорите понякога са твърде натоварващи.
- наличието на много обрати в сюжета. тази книга изненадва с всяка изминала страница.
- героите са деца, като скаут в началото на книгата нямаше седем, а в края нямаше девет; в края на книгата джем навърши тринадесет години. научават нещо ново с всеки изминал ден, а джем мина през няколко периода, но няма да давам спойлери.
- харесах я, защото е истинска. защото почти ме разплака на публично място, защото героите са толкова живи, че могат да изскочат от страниците. защото скаут понякога приличаше на мен, защото понякога се оприличавах и с джем, защото ужасно ми се прииска да опитам сладкишите на мисис моди, защото искам да посетя църквата с калпурния. защото. прочетох книгата на един дъх и напълно си заслужаваше.