"Фенка" от Рейнбоу Роуъл

Миналата година за първи път прочетох роман на Рейнбоу Роуъл и, макар и да останах очарована от четиво, осъзнах, че далеч не е най-доброто, което тя може да предложи. След четене на огромно количество фентъзи имах нуждата от нещо леко и разтоварващо, затова посегнах към втората си книга от тази писателка, а именно "Фенка". Хиляди благодарности на издателство Егмонт за копието!

Катрин "Кат" Ейвъри и нейната сестра-близначка Рен са първокурснички. Допреди това са делили всичко - стая, дрехи, дори и по училищните балове са вървели в комплект; споделяли са и обща мания по Саймън Сноу и голяма част от времето им е минала в писане на фенска литература. Кат прави това и до сега. Историята ѝ "Само напред, Саймън" е сред най-известните в интернет, обожавана почти наравно с оригиналната поредица на Джема Т. Лесли. Ала Рен винаги е била по-екстровертната, отворената към нови неща и свободната. Поведението ѝ не е по-различно и сега, когато им предстои да влязат в университет - тя желае по-голяма независимост и отказва да дели стая с Кат, при което горката Кат попада при на пръв поглед груба съквартирантка, Рийгън. 

Проблемите на Катрин не свършват до тук. Въпреки невероятния курс по творческо писане, където тя е една от любимките на професор Пайпър, професорката ѝ не смята фенската литература за истинска литература, а в това осемнадесетгодишното момиче е най-добро. Не стига това, а и непрекъснато се тревожи за баща си, за пръв път оставащ сам след развода с жена си. Любовни проблеми, причинени от сладкото момче, което постоянно се навърта около Рийгън, допълнително я спъват.

Не веднъж съм споменавала, че една от причините да обичам young adult литературата, е възможността да се свържа максимално с поне един от героите. Трудностите, през които те
преминават, и въпросите, които си задават, често са близки, с тези на читателите - по този начин намираме не само успокоение в книгите, подобно на Кат, а и намираме решенията на проблеми, мъчили ни с години.

Талантът на Роуъл е определено в изграждането на невероятни персонажи. Главните ѝ герои са изпипани до съвършенство (иронията е, че те са далеч от съвършени, и всеки един от тях си има своите недостатъци, правещи го толкова реалистичен, сякаш аха да изскочи от страниците), но авторката не пренебрегва и второстепенните. Подобно на повечето фенове на романа съм влюбена в Кат и Ливай, но Рен също е герой, грабнал ме с промяната, през която минава. 

Както и в "Елинор и Парк", семейните взаимоотношения тук далеч не са на ниво.  Не по-малко харесвам и бащата на близначките и през повечето време ми беше изключително тъжно за него. Все повече и повече се обръща внимание на психичните заболявания в съвременната литература, което може само да ме радва. Плюсът тук е, че, за разлика от повечето романи, където авторите най-често описват героите си като страдащи от депресия или тревожност, Артър Ейвъри е диагностициран с биполярно разстройство. Личи си, че авторката е проучила достатъчно нещата, за да се абстрахира от всички митове около заболяването, и е създала един страхотен герой и любящ родител.

Прочетох "Фенка", подобно на много други романи, точно когато имах нужда от нея и за мен това е една от причините да я обичам с такава сила. Не бих могла да кажа, че се нарежда сред вечните ми фаворити, но определено разбирам защо е толкова хвалена. Дадох втори шанс на Рейнбоу Роуъл и определено не останах разочарована от решението си. Романът ѝ за момиче, срещащо трудности в оставянето на детското си увлечение зад гърба си и плахо навлизащо в света на големите, е увлекателен и красив, а от страниците му едновременно струят всички емоции, през които човек може да премине в този период от живота си.

"Скъпа Елена Сергеевна" - отзив

Учениците от 12 "Б" клас не са се представили добре на изпита си по математика - меко казано. Страхувайки се за бъдещето си, едно от момчетата в групата, Володя, поема инициативата и измисля план как могат да поправят изпитните си материали.

На рождения ден на Елена Сергеевна, тяхната учителка по математика, те пристигат с букет цветя и подарък - на пръв поглед мил жест с цел да създадат един хубав спомен с нея, тъй като им е последна година с преподавателката. Но истинската им цел не е да зарадват жената, а да я принудят да ги извади от лошото им положение, давайки им железния ключ от касата, където се пазят изпитните материали, и позволявайки им да поправят грешките си, за да изкарат достатъчно добри оценки и да влязат в желаните университети.

"Животът като цяло е нещо подло, Елена Сергеевна."

Не бях ходила на театър от години, за което се чувствам просто... глупаво (въпреки че ще се старая да поправя тази си грешка за в бъдеще.) Липсва ми каквато и да е база за сравнение, но имам чувството, че дори и да ходех на театър често, отново щях да остана без думи пред осъвременената версия на "Скъпа Елена Сергеевна", написана преди три десетилетия от съветската авторка Людмила Разумовская. Постановката оживя на силистренската сцена под режисурата на Христо Христов и изиграна от учениците-актьори към Театрално студио "Питър Пан".

Въпреки значителната разлика във времевите периоди, проблемите, които Людмила Разумовская е поставила, са също толкова актуални и сега. Учениците са готови буквално на всичко да отърват кожите си и да си осигурят едно по-добро бъдеще, за разлика от скъпата си учителка по математика - самотна жена, задоволяваща се с най-малкото. Някои от учениците престъпват всякакви граници на поведение и загърбват общоприетия морал, а други, макар и все още желаещи хубаво бъдеще, решават да се откажат от плана, показвайки изключителната сложност на човешката природа. Аз, като ученичка, едновременно разбирах трудностите, през които кандидат-студентите преминаваха, и желанието им да се бунтуват срещу системата заради взаимното им желание за по-добър живот; ала не по-малко мъдрост излезе от устата на прекрасната Елена Сергеевна, опитваща се да поучи кривналите от пътя дванадесетокласници, използвайки дългогодишния си опит. Подобно на истински любяща майка, тя не губи надежда за учениците и продължава да ги убеждава, че това, което правят, е грешно.

Уникалността на спектакъла дойде, разбира се, от перфектната хармония между актьорите, които, макар и все още гимназисти, се бяха отдали напълно на постановката, и техният режисьор. Заразната им любов към театралното изкуство личеше от всяко тяхно движение и всяка промяна в гласа, от която настръхваш. 

Определено не претендирам за професионализъм - далеч не. Но ако ви се отдаде възможност да гледате пиесата "Скъпа Елена Сергеевна", и особено ако играят младите актьори от "Питър Пан", определено не пропускайте, защото това бяха едни от най-добре прекараните час и четиридесет минути от живота ми!

"Гневът и зората" на Рене Ахдие

След "Героите на Олимп" нищо не беше хубаво, нищо не беше интересно, всичко беше сиво и скучно, и глупаво, и безсмислено. Рядко книга (или поредица) ме оставят с такива чувства. Търсех заместител. Търсих и дирих, и рових, и си седях пред рафтовете, мислено плачейки. Междувременно в чата на блогърите Ева и кака ни Елена тотално се бяха обсебили с "Гневът и зората", което беше и причината да си я поръчам, но дори не пипвах... до началото на пролетната ваканция. Просто така се случи, че инцидентно със Зин четохме книгата заедно, макар и тя да я свърши преди мен. И плакахме заедно. И пищяхме заедно по Халид.

Един живот за една зора. 

Над Хорасан тегне жестоко проклятие.

Младият му халиф Халид ибн ал Рашид е жестоко чудовище - или поне за такъв го смятат всички, тъй като с всеки изгрев над Хорасан той отнема живота на едно момиче, обесвайки я с копринено въженце.

Шахризад ал Хайзуран не е на себе си след загубата на най-добрата си приятелка Шива. Тя се заклева да отмъсти не само за Шива, но и за всички семейства, покрусени след смъртта на обичните си дъщери. Шази не само, че има намеренията да надживее останалите, а и да сложи край на безпричинното клане.

А как ще омае халифа? Чрез приказки, разбира се.

Рискувайки живота си нощ след нощ, Шахризад открива, че истинският Халид само се прикрива зад маската на чудовищен тиранин и с цяло сърце се бори да избута чувствата колкото се може по-назад в ума си, ала това се оказва невъзможно.

Как въобще се случи това?

Защото той не е чудовището, за което го мислех.

По-голямата част от съвременния книжен пазар е залята от стереотипни истории с бели хора, развиващи се или в Европа, или в Щатите. За щастие има автори като Рене Ахдие, които разнообразяват иначе скучното и клишираното ни ежедневие с щипка екзотика. 

Сюжетът е клиширан, знам - колко ли романи не съм чела за любов, която не е трябвало да се заражда на първо време, но после се превръща в изпепеляваща страст; ала самият начин, по който авторката е поднесла разказът за обрулените на ранна възраст от живота Шази и Халид разбиваше сърцето ми и насълзяваше очите ми. 

Ахдие все пак не е забравила и за второстепенните си герои. Деспина, прислужницата на Шахризад, е на пръв поглед забавна героиня с леко сърце, но и тя, подобно на господаря си, носи само маска и трудностите и проблемите ѝ са големи, колкото и тези на останалите. Тя е първият човек, с когото Шази се сближава след като отнемат най-добрата ѝ приятелка. Джахандар също е герой, чиято съдба се промени много в рамките на 400 страници. Отначало поема по грешния път, но се променя достатъчно бързо, за да осъзнае прегрешенията си, и това го издигна много в очите ми. Тарик и Рахим може би бяха единствените герои, чиито гледни точки не ми носеха толкова наслада от четенето, колкото на останалите, но те също допринасят много към сюжета.

Писателката е изпипала всеки един детайл - от богатото, пищно облекло на героите до чуждите подправки, чиито аромати едва ли не усещаш, четейки. Подходяща лексика беше подбрана да се опишат климат и обстановка, към което със сигурност допринасят и родните преводачи. Рядко се наслаждавам на превод толкова много, но в този роман всичко се преливаше идеално!

Имаше малък брой неща, които не ми харесаха, но те идват главно откъм стила на писане. Без значение колко богат и красив е, изреченията често звучат накъсани. Параграфите също бяха прекалено кратки и всяко уж важно нещо беше отделено на нов ред - прекалено използван подход в книгата, който убиваше моментът в някои случаи. Любовта между Шази и Халид отначало също се появява сякаш от нищото, но задълбавайки в сюжета стигаме до реални причини и отговори на всички въпроси.

Това не е обикновена история. Рене Ахдие не е обикновен писател.

"Гневът и зората", нейният феноменален дебют, е невероятна история в стила на "Хиляда и една нощи", съчетаваща в себе си страстна, изгаряща любов, магия, храброст и приятелство и дълго време няма да напусне съзнанието ви. Това е от онези книги, които ви примамват от рафтовете, за да ви пристрастят, държейки ви в плен между страниците си. 

"Синът на Нептун", Рик Риърдън (Героите на Олимп #2)

"Изгубеният герой" ни остави със заключението на Джейсън, че всеобщият любимец, Пърси Джаксън, би следвало да е в Римския лагер, също изгубил напълно паметта си. Първите четири глави са посветени изцяло на опитите на Пърси да се укрие от преследващите го чудовища и да намери ако не познати лица, то поне приятели - въпреки че е на Западния бряг, далеч от Лагера на нечистокръвните в Лонг Айлънд.

След успешно намиране на другия лагер, Пърси се запознава с устройството на римските легиони, настоящият претор (и кандидат-претора, или господин Убиец на плюшени играчки - наричайте го както искате), римските домашни духове (лар) и основните разлики между двата лагера... а среща и двама нови приятели от Пети легион, с които ще се изправи пред мисия, способна да възстанови честта на легиона.

Както и в "Изчезналият герой", тук голям плюс отново са оригиналните персонажи и начинът, по който са представени.

Франк Занг и Хейзъл Левеск са сравнително нови в легиона, но топло приветстват Пърси сред редиците си.

Хейзъл е неповторима с това, че, следвайки законите на живота, не би следвало все още да е жива. Но това не е обикновеният свят, който всички познаваме, а свят, където боговете все още властват и чудовища върлуват; знаейки се от хилядолетия, че тя ще изиграе огромна роля в животите на всички седем герои от Великото пророчество, тя бива възкресявана. Пази тази тайна от всички, докато не среща останалите шестима от пророчеството.

Франк е персонаж, когото мнозина тинейджъри по света биха разбрали. През целия си живот той не е смятал, че е способен на нещо значимо и, освен стрелбата, никога не е имал други специални умения. Това се променя, когато след смъртта на майка си бива изпратен сред редиците на римляните. 

Както споменах и в ревюто на "Изчезналият герой", атмосферата на поредицата е по-мрачна, а героите - някак по-сериозни. Рик не си поплюва при създаването на историите им. Премеждие след премеждие, трагедия след трагедия изграждат животите както и на Хейзъл, така и на Франк, само за да осъзнаят истинската си стойност едва като се съберат тримата с Пърси на едно място.

Харесва ми как в отделните глави на всеки герой можем да усетим техните несигурности и наистина да надникнем в умовете им. Намирам това за един огромен плюс - вместо да създава перфектни герои и ситуации, авторът умело подбира думите си, за да създаде възможно най-добрите и автентични личности, максимално близо до реалността.

Освен епичното ново трио, второстепенните персонажи са също толкова интересни. От различни божества - някои мили, други желаещи злото на Пърси и компания -, до ужасяващи гиганти, смразяващи кръвта твари, глупави чудовища и невероятни приятели, които, изненадващо, са все още на страната на "добрите".

Обикновено втората книга от поредица се развива по-бавно с цел авторът да разгъне не само света, а и персонажите си по-добре. "Синът на Нептун" за съжаление също спада към тази категория. Макар и далеч да не ѝ липсваше типичното за Рик Риърдън напрежение във всяка глава, динамиката тук на места липсваше. Това все пак беше единственият недостатък на книгата и съм готова да затворя очите си за него - ако действието се ускореше дори малко повече, читателите щяхме малко или много да пропуснем невероятни моменти от миналото на героите и техните мисли.

Оцених книгата с 4/5 звезди в Goodreads, поради простата причина, че "Изгубеният герой" завиши очакванията ми изключително много, но нека видим добрите ѝ страни - има Пърси, един прекрасен Франк, кон с лош език и шеги, на които ако не се смеете с глас, то поне ще се подсмихвате.

"Memoirs of a Teenage Amnesiac" by Gabrielle Zevin

I think I have a pattern.

I start interesting books either on Sundays, or at the end of any holiday, and I go to bed too late, because goddammit, interesting plots! Not that I ever regret reading, even when it eats from my precious sleep.

Memoirs of a Teenage Amnesiac is like that one person you chat with till the sunrise, and you can feel your eyes burning already, but no, you'll stay awake for them. That's a little what I did with this book to finish it - I skipped my usual Friday nap (I mean my three-or-four-hours-long "nap") and devoured Gabrielle Zevin's masterpiece in one sitting, after having read only a hundred pages in the course of one week.

Above all, mine is a love story.

And like most love stories, this one involves chance, gravity, and a dash of head trauma.

It began with a coin toss.

The coin came up tails; I was heads.

Naomi Porter wakes up in a hospital bed and realizes she has no idea who she is, or what has happened during the last four years. No memory occurs of her parents' divorce, her boyfriend (does she have one at all?), her friends at school, French (which she used to be so fluent at). Diagnosis: amnesia. The one to help her remember her life is her best friend, Will, who does it the old-fashioned way - with a letter, written on an old typewriter. That's just who Will is - old-fashioned, but always willing to help.
Naomi is perplexed. All the activities she was passionate about before the accident, now seem... ordinary to her. And she doesn't know what connected her with her friends in the first place. Only after going back to school and trying to get her memory back, does she realize the past can sometimes be too overwhelming, and her head trauma might be a chance for a new life.

I was going to be all about now, about am, about present tense.

I prefer reading books in one sitting, or if not one - just reading them quickly in general. I like the slight headache I get after staring at the pages for several hours straight, and I like the occasional blurriness of my sight when, ahem, someone's cutting onions again! That was the only reason why I preferred to devour Memoirs of a Teenage Amnesiac. I could truly connect with the characters and the plot itself. I didn't always agree with Naomi's actions, as they could be unreasonable at times, but, for me, she is one of the best YA heroines I've read about. She wasn't the typical one-dimensional character, which is something I always look for in good books - Naomi was flawed, she showed emotions and atitude; she built a new friendship, got her heart broken several times, disappointed people and then managed to give them reasons to forgive her. 
Although the writing style could've been more complex, indeed. I'm fine with it the way it is - beautiful and flowing, yet simple. It didn't worsen the book; it even added for a better experience in some way. 

I've been reading a lot of contemporary YA fiction lately, and I find myself again and again in every book. 15 and 16 are the perfect ages, I guess. So, if you are as confused and emotional as me, and are looking for answers to questions bigger than you, pick up Memoirs of a Teenage Amnesiac. It may not answer the questions you have, but books always make things easier to bear, I promise.

"Рапунцел, Рапунцел, спусни си косата!" - "Крес", Мариса Мейър || "Rapunzel, let down your fair hair!" - "Cress", Marissa Meyer

English follows.

Ревюто съдържа спойлери за първите две книги от поредицата, за които можете да прочетете тук и тук. Ако още не сте прочели поредицата, затваряйте този прозорец и отивайте да си я поръчате веднага.

Когато беше малко момиче, вещицата я заключи в кула, която нямаше ни врати, ни стълбище.

Добре дошли на един от многото сателити, движещи се в орбита около Земята - но този специално е домът на главната героиня, Крес, в третата част от великолепната поредица "Лунните хроники" на Мариса Мейър. Шестнадесетгодишното момиче няма нищо общо с оригиналната Рапунцел, за която всички знаем, с изключение на дългите ѝ руси коси. Тя е най-добрият лунен хакер и софтуерен инженер, но въпреки уникалната си дарба, съдбата не се отнася добре с нея.

Най-доверената чародейка на кралица Левана я държи затворена в сателита откакто е била на седем години, единствено с малката Крес - компютър, създаден от нея да ѝ прави компания през дългите, самотни часове. Работата на хакерката е да докладва на чародейката новини за Синдер, Вълка, Трън и Скарлет с цел тяхното залавяне, но вместо това тя ги укрива през цялото време без те да знаят.

Междувременно, на кораба Рампион Синдер и компания се опитват да измислят начин да предотвратят сватбата между император Каито и кралица Левана, която не би довела до нищо друго, освен непоправими щети върху цялата планета. Тогава Синдер се сеща за момичето, свързало се с нея по ДИРКОМ-а, и се опитва да намери координатите ѝ. Да стигнат до Крес ще бъде трудно и няма да мине без поражения, но помощта ѝ ще бъде жизнено важна за успеха на цялата мисия. 

source: cresscarswell.tumblr.com

Мариса Мейър спечели сърцето ми още със "Синдер". "Скарлет" отвя ума ми и ме остави безмълвна, сгъната на кравайче в леглото ми с течащи сълзи по лицето, неспособна да затворя последната страница.
"Крес", обаче, ме правеше ядосана от време на време. И си траех. И мислено хвърлях книгата срещу стената. На училище ходих недоспала, на мама казвах "последна глава, шест страници има само", тя заспива до мене, аз тайно се подсмихвам и прочитам още две глави възможно най-бързо, че да не ме усети. Какво да кажа, чета след вечерния си час. Ех...
Любимите ми герои от предишните две книги са се променили до неузнаваемост - от сравнително плоските персонажи, все още не напълно осъзнали сериозността на нещата, в едни зрели и борбени хора. Дори и новата героиня се разви с неочаквано бързи темпове и метаморфозата ѝ беше наслада да се наблюдава. 

Засега това определено ми е любимата част от поредицата. Имаше си от всичко по малко - любовни сцени по средата на епични битки (това мое вечно шипърско сърчице...), красиви описания, обрати. Просто тръпна за финалната книга - "Зима". А фактът, че в края на "Крес" успяхме да видим малка част от новата главна героиня, прави чакането още по-сладко.
И се надявам чакането да си струва, разбира се, защото от 800 страници томче хич не очаквам малко. :)

***

The review contains spoilers for the first and second book. If you still haven't read them, correct this mistake as soon as possible. Go to the bookstore. Right now. Close this tab and visit the nearest bookstore.

When she was just a child, the witch locked her

away in a tower that had neither doors nor stairs.

Welcome to one of the many satellites, orbiting the Earth. But this particular satellite is Cress' prison and the only home she has ever known. Queen Levana's closest thraumatuge keeps her locked in order to get as much information about Cinder, Scarlet, Thorne, and Wolf as possible. Instead of that, she secretly helps them without their knowledge, and never gives a thing away. 

But this isn't Rapunzel as we know her. In fact, the only thing both of these fictional characters have in common is their long fair hair and being kept in a tower (I mean, if by 'tower' you understand a satellite thousands of meters above the Earth's atmosphere...) Not only is Cress an amazing hacker, but she is the best hacker on Luna. Her only company is the computer version of her 10-year-old self. Despite her unique talent, she wasn't destined to live a happy, fortunate life. 

Meanwhile, on the board of Rampion Cinder and company are trying to find a way to stop the wedding between Emperor Kaito and Queen Levana. Cinder remembers a girl who tried to call her through the portscreen hidden in Kaito's android, Nainsi. Reaching Cress will be difficult, but the entire crew needs her help to succeed in their difficult mission.

source: thaliagraced.tumblr.com

Mrs. Meyer won my heart with her debut novel. Scarlet totally blew me away and left me curled in a fetal position in my bed, crying my eyes out.
Cress, my friend, was different.
I got angry. I mentally threw the book against the wall because, tell me, how can someone be so dumb?! These dumb decisions eventually lead to unexpected plot twists that made me stay awake for another, ehm, hour, when I was supposed to sleep because I'm still a student and I need a lot of sleep. Eh, I read past my bedtime, blame me, Mom. Yes, I did read two more chapters although I'd promised you that was my last one. Fight me.
My favorite characters have grown up a lot since I last read Scarlet more than four months ago. Back then, they were rather one-dimensional, while now... Now we have true revolutioners, brave, smart, and fucking kick-ass. Even the new character changed from a pretty naive and fragile girl, to a strong woman ready to destroy Luna. Her metamorphosis was pleasure to observe.

So far, this is definitely my favorite TLC installment. It has absolutely everything - from beautiful descriptions, to love scenes in the middle of epic, action-packed battles (they are cute when needed! Dont'judge me.) 
I can't wait to finally pick up Winter. I've already set up my expectations pretty high. I mean, it's a solid 800-page monster, there's a ton of things that need to happen!

"Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" by Benjamin Alire Saénz

I haven't read that many books as a lot of people like to think. But I've read enough to know that, sometimes, this very weird combination of ink, paper, all of the 26 letters of the English alphabet, and the different punctuation marks can entirely fuck you up, break your heart, scatter your brain, make you weep like a gigantic baby. You still love them, though - after all, if a book has affected you this way, it's impossible for it not to stay with you till the end of your life.

I opened the PDF file on my phone out of complete boredom. Read the first sentence. Then read the second one.

"It's Sunday, you need to go to bed early."

"But Moooooom, can't you see I'm reading!"

My mother gave up on me eventually. You simply don't make a bookworm put their book down. Especially when the book has completely absorbed them to the point of forgetting the surrounding world.

"Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" is the story of two Mexican American boys and their beautiful, strong friendship.

Aristotle Mendoza is a quiet 15-year-old guy who has decided to shrink inside himself. He has no friends, everything bores him to death, he is miserable. On one hot summer day, Ari decides to go to the swimming pool, although he can't swim. Who knew the boy who was going to change his life, was going to be there to teach him how to swim. 

Ah, Dante - the smart, caring, Dante, Dante who loved poetry, Dante with his great sketches. Dante, Dante, Dante.

As Dante was watching me search the sky through the lens of a telescope, he whispered, “Someday,

I’m going to discover all the secrets of the universe.”

That made me smile. “What are you going to do with all those secrets, Dante?”

“I’ll know what to do with them,” he said. “Maybe change the world.”

I believed him.

Have you ever met someone with whom you just have this natural click; conversations never feel forced, silence is never awkward, and you think you're basically soulmates? Ari and Dante are like that. 

Have you ever read a book where you associate with the main character so much, you can predict their future actions and their thougths? Because, swear to God, I am so Ari. And thanks to him, I got to know myself better.

There is something so comforting about this book. 

Maybe it's the writing style - there is so much beauty in the short sentences, in the dialogues and the sometimes repetitive lines; Benjamin Alire Saénz made me feel at home all the time - which, to that day, only J. R. R. Tolkien and Ray Bradbury had succeeded at.

Maybe it's the realistic characters. I'm still not over the fact that I will never see any of them. Goddammit, fictional literature.

Maybe it's the plot - or the lack of it, depending on how you look at it. The book is kind of like a journal, and a very messy one, exactly like the mind of a teenager.

Do I recommend this book? Absolutely. Just not to everyone.

Do not read Ari and Dante's story. Unless, of course, you're willing to turn reading into a sob fest, and have a ton of highlighters next to you, because almost every single line is worth highlighting.

Most importantly, do not read Ari and Dante's story unless you're ready to open your mind heart for those two boys, as they did for each other.

"Куидичът през вековете" от Кенилуърти Уисп (Дж. К. Роулинг)

"Хари Потър" е поредица, която, веднъж прочетена, остава с теб завинаги. Затварянето на задната корица на "Даровете на смъртта" е болезнено преживяване, защото никога няма да спреш да искаш още и още от великолепния свят на Дж. К. Роулинг. Всеки фен е доволен да получи нова доза любопитни факти, без значение дали ще е пост в Туитър или нещо в Pottermore.

Чудите се откъде се е появил сничът? Дали куидичът е известен и в други страни? От кога изобщо датира? Тази малка книжка съдържа отговорите на всичките ви въпроси за този невероятен и изключително важен за магьосници и вещици навсякъде по земния глобус спорт - и то само в стотина страници!

"Куидичът през вековете" е точно копие на книгата от библиотеката в Хогуъртс - на първата страница дори има списък с учениците, които са я заели, заедно с предупреждението на изключително строгата библиотекарка Ирма Пинс. Така че при заемането, т.е., закупуването, на книжлето, грижете се изключително много за него, за да не ви застигнат най-сериозните наказания.

Деничке, мерси за чудесния подарък! :D

Книжлето връща спомените от първото четене на поредицата и разсейва за час-два. Това, което ми хареса, беше възможността надникна в света на "Хари Потър" под друг ъгъл, тъй като реално, без да си чел "Куидичът", знаеш само основните правила на играта.
Не мога да кажа, че определено е грабваща и завладяваща, но я препоръчвам на всички истински фенове на куидич (тъй като това е един абсолютно истински спорт и никога няма да ме убедите в обратното). 

"Писма до мъртвите с любов" на Ава Дилийра

 Trigger warning for r*pe, domestic violence & death.

 Колко често една книга ви влиза под кожата без да се усетите, разтърсва ви до основи и, четейки, я усещате все едно писана за вас? Точно това ми се случи с "Писма до мъртвите с любов".

 15-годишната Лоръл получава за домашно по литература да пише до мъртъв човек и тя избира Кърт Кобейн - гласът на цяло едно предишно поколение. Споделя му за починалата си вече от година сестра, негова голяма почитателка; за първата голяма любов, за новите си приятели, разпадналото ѝ се семейство. И от едно обикновено домашно, скоро цялата ѝ тетрадка бива изписана с писма до, вече мъртви, известни личности, което за нея изглежда като единственият начин да се освободи от мислите, тормозещи съзнанието ѝ.

 Както пише и на задната корица, книга като тази определено се подарява с няколко музикални албума, стихосбирки и много филми и определено с един тон носни кърпички, защото "Писма до мъртвите с любов" ще ви хване за гърлото и ще забие нокти в него. Книгата изважда на показ най-големите проблеми, през които един тинейджър може да мине, и най-страшните мисли, които могат да минат през главите им ни. Доста трудно се говори за този тип книги, защото сякаш са докоснали онази част от теб, която никой не се предполага, че може, камо ли пък да улови толкова добре. От трепетите на първата любов до трудността на това да поддържаш приятелства, когато ти самият стоиш на ръба и усещаш как всеки момент можеш да се подхлъзнеш и да паднеш в бездна, от която няма измъкване; до разбитите семейства, които просто вгорчават нещата още повече.

 Въпреки че в крайна сметка мнението ми за книгата не е толкова негативно, не мога да не засегна и нещата, които смятам, че можеха да бъдат подобрени. Първата половина от книгата, макар и самата тя да ме беше завладяло от първото изречение, ми се стори доста плоска откъм стил на писане и създаване на героите. Проблеми като хомофобията, ментални заболявания и възстановяване след потенциален опит за изнасилване можеха да бъдат адресирани далеч по-добре, както можеха да бъдат развити и LGBTQIA+ героите в книгата, а не само да има няколко сцени, в които те биват представени. Не харесах начина, по който Мей ни беше показана като перфектно същество, нито идолизирането на хората, до които Лоръл пишеше писмата си. Далеч не смятам, че това са незначителни забележки, което доведе и до по-ниската ми оценка в Goodreads, когато книгата имаше толкова потенциал.

 Обаче параграф след параграф, писмо след писмо, вече не различавах реалността от художественият свят, създаден от Ава Дилийра. И плаках, и се смях, и отбелязвах толкова много цитати, че копието ми, предоставено от издателство Софтпрес, набъбна с един-два сантиметра. Осъзнаването на недостатъците не провали четенето ми, дори напротив - обичам тази книга въпреки всичко. Защото когато намериш книга, която кара сърцето ти да препуска един удар и всяка дума носи най-силният емоционален заряд на света, знаеш, че авторът си е свършил работата, а дебютът на Ава Дилийра е просто поразителен.

"Огнената наследница" на Сара Дж. Маас

Ревюто съдържа спойлери за първите две книги от поредицата. Техните ревюта можете да прочетете тук и тук.

Тя беше наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого.

 Селена сега броди из улиците на Вендлинската столица Варис - препича се на слънце, яде тегия и пие отвратително, кисело вино. Сегашната ѝ мисия е да убие наследника на трона на Вендлин Галан Ашривер, но това е само за пред Краля на Адарлан. Истинската ѝ задача и единствената причина тя да е далеч от обичните си, е да намери Ключовете на Уирда и да намери отговори на въпросите, които мъчат съзнанието ѝ от години.

 Ала отговори няма да получи толкова лесно. От нея бива изисквано да се изправи срещу миналото си и да осъзнае товара, който носи върху плещите си. Селена разбира, че е невъзможно да бяга от истинското си Аз вечно. Тя трябва да опитоми древните сили, които спят в нея от цяло десетилетие, и да се пребори с най-големите си страхове. А този, който ще ѝ помогне, е сякаш първият истински приятел, който тя е имало от много, много време...

 "Огнената наследница", макар и не толкова добра, колкото "Среднощна корона", бързо си спечели място в сърцето ми с разкошните легенди, които Емрис разказваше пред огъня в кухните; безпощадните и жадни за кръв вещици; героите, които пребориха собствените си демони и се изправиха пред най-големите си страхове; великолепните описания на места, които само си мечтаеш да бъдат истински. Единственият недостатък на книгата беше бавното развитие на действието в началото и прекаленото разточване на събитията на места, особено към края, но за сметка на това имаме съсредоточаване върху самите герои - нови и стари -, което много ми хареса.

 В 560 страници Сара Дж. Маас е успяла да побере продължението на пленителната история на Селена Сардотиен - жена, която се е върнала от тъмната бездна на душата си, за да се прероди в разумната и несломима кралица, която е трябвало винаги да бъде. А с верните ѝ приятели рамо до рамо с нея, никой няма шанс срещу нея в битката ѝ с тъмните сили, заплашващи цяла Ерилея.

Хиляди благодарности на Егмонт за копието!

Красивите лъжи в "Тайната история" на Дона Тарт || The beautiful lies in "The Secret History" by Donna Tartt

 През 2015 чета по-малко. Не знам дали се дължи на застоя, обхванал ме от няколко месеца, или нещо друго, но знам, че захвана ли се с книга и не я ли пусна, то не съм я прочела случайно. "Тайната история" на Дона Тарт не просто се нареди сред любимите ми самостоятелни романи, но и сред книгите, които смятам, че всеки трябва да прочете поне веднъж. 

 Сюжетът е елементарен. Ричард Папен е отегчен от живота си в Калифорния 19-годишен младеж. Записва се да следва в престижен колеж в Нова Англия, където, поради влечението си към Древността, става част от група студенти, изучаващи древногръцки. Учителят им е ексцентрик и рядко приема ученици. В началото са били само петима - близнаците Камила и Чарлз, Едмънд "Бъни" Коркоран, Хенри Уинтър и Франсис Абърнати - мистериозни, богати, красиви, интелигентни.

 Разказана в ретроспекция от името на Ричард, това е историята на петима убийци, чиято жертва е Бъни Коркоран. Но не попадайте в капана на разказвача, който не само, че е непоправимо голям лъжец, но и заличава недостатъците на петимата ученици и ги издига на пиедестал по време на цялата книга. Задача на читателя е да избяга от авторската клопка като чете между редовете, но това е невъзможно. Дона Тарт не ви позволява да мразите героите, докато не дойде края на книгата, където вие оставате с отворени уста, абсолютно объркани как може да сте харесвали такива чудовища.

 "Тайната история" е не просто доказателство за брилянтността на авторката - това е изследване на човешкия начин на мислене и неговите граници. А междувременно, с всичките си препратки към древни текстове и богати описания, е наслада за сетивата на интелигентния човек.

***

 This year I don't read as much as I used to. I don't know if it's due to a reading slump or something else. but everything I've read in 2015 so far has either turned into a new favorite book or at least something near favorite.

 "The Secret History" is much more than a new favorite standalone novel. It's a book I'll never stop recommending because people need to read Donna Tartt's extraordinary work at least once in a lifetime.

 The plot is simple. Richard Papen is a 19-year-old young man, bored with his life in California. He decides to enrol in a small, prestigious univerisety in New England. Thanks to his interest in the Old World, he becomes part of an eccentric teacher's class that consists only of the fraternal twins Charles and Camilla, Edmund "Bunny" Corcoran, Henry Winter, and Francis Abernathy - all mysterious, rich, intelligent, and mesmerizingly beautiful.

 The story, narrated by Richard, tells the story of five murderers and their victim - Bunny.

 Be careful not to fall into Richard's trap, though. Not only is he a liar, but he also doesn't stop to put all of the students on a pedestal throughout all the 559 pages of the book. It's the reader's task to realize who the real characters are by reading between the lines, but it's impossible to deny that, at some point, you've started to love them. Just don't forget that at the end Donna Tartt will crush your soul when she reveals the true nature of the characters Richard once worshipped.

 "The Secret History" isn't just a proof for Tartt's brilliance - it's an investigation of a person's way of thinking and his own limits. And meanwhile, it's nothing but a delight for the soul with this beautiful descriptions, references to ancient works, and rich metaphors.

Новата история на Пепеляшка: "Синдер", Мариса Мейър || The new version of Cinderella: "Cinder", Marissa Meyer

"Свалиха от гърба хубавите ѝ дрехи, навлякоха я в стара, сива рокля и я обуха в дървени обуща."

 "Синдер" е научнофантастичният преразказ на така познатата ни история за Пепеляшка. Годината е 126 след Четвъртата световна война. На Земята върлува смъртоносна болест - летумозис.

 Синдер не знае нищо за миналото си. Тя е сирак, киборг и най-добрият механик в Нов Пекин. Приемното ѝ семейство я мрази с изключение на една от доведените ѝ сестри - Пеони. Но за съжаление Пеони е една от поредните жертви на летумозиса.

 Принц Каи е не кой да е, а бъдещият император на Източната република. И именно той кани Синдер на бала.

 Колко тайни са готови да бъдат разкрити...

 Това е едно невероятно начало на поредица. Още когато излезе през 2012 и прочетох откъс от първата глава, имах високи очаквания за книгата. Очакванията ми не просто бяха оправдани, но и надминати. Всичко, което търся в едно четиво, се побира в "Синдер" - динамичен, интересен и завладяващ сюжет, богат свят, добре изградени герои, красив стил на писане. Нямаше нито един скучен или слаб момент. Макар и да не блести с някаква литературна стойност, началото на "Лунните хроники" се нареди не само сред едни от най-добрите книги, които съм чела досега през 2015, но и сред любимите ми изобщо.

Благодаря на издателство "Егмонт" за книгата.

+++

They took away her beautiful clothes, dressed her in an old gray smock, and gave her wooden shoes.

 "Cinder" retells the story of Cinderella. The year is 126 after World War IV. Earth has been plagues by a deadly illness called letumosis.

 Cinder does not know anything about her past. She's an orphan, a cyborg, and the best mechanic in New Beijing. Her foster family hates her except for one of her step sisters - Peony. But Peony is one of the many victims of the disease.

 Kai is the Crown Prince of the Eastern Commonwelath. And it is he who invites Cinder to the ball.

How many secrets are ready to be revealed...

 This is a great first installment. I have had high expectations for the series since I first read an excerpt back in 2012, and not only were my expectations legitimate but exceeded. Everything I look for in a book can be found in "Cinder" - interesting and grabbing plot, fast-paced action, well-built world, deep and complex characters, and a beautiful writing style. Although it does not have literary value, the first book of "The Lunar Chronicles" series is not just one of the best books I've read so far this year, but also one of my most favorite books in general.

"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас || Throne of Glass - Sarah J. Maas

Огромни благодарности на издателство Егмонт за книгата!

 Добре дошли в Ерилея - средновековен свят, където някога е съществувала магия, сега вече забранена. Книгите са изгорени. Магьосниците са безполезни.

 Едва на 17 години, Селена Сардотиен е вече най-добрият асасин в цяла Ерилея. Но най-голямата ѝ грешка е, че се оставя да я заловят. Заради това прекарва една мъчителна година в солните мини Ендовиер, където условията едва не я убиват.

 Престолонаследникът Дориан Хавилиард обаче ѝ отправя предложение - да стане кралския шампион в състезанието между най-изпечените крадци и асасини и да победи. Победата ѝ ще означава четири години да работи за краля и след това ще бъде свободна. Не спечели ли - обратно в солните мини.

 Започнах да чета с прекалено високи очаквания. В крайна сметка я харесах, няма да си кривя душата - под напрежение си във всеки един момент и дори да искаш, не можеш да оставиш книгата, защото веднъж отвориш ли я, оставаш въвлечен в този свят. Но един запленяващ сюжет не е достатъчен.

 От всяко фентъзи очаквам най-вече един добре създаден свят. В "Стъкленият трон" такъв донякъде липсва. Географски обекти и факти за религията и историята на Ерилея биват подхвърлени на читателя, без той да разбира за какво се говори, а всичко всъщност е ключово за сюжета. Стилът на писане също не беше подходящ за времевия период и ми беше трудно да си представя, че се намирам в Средновековието.

 Любовният триъгълник се натрапваше най-силно. Описаните емоции бяха едва ли не изкуствено вмъкнати, което правеше ситуациите недостоверни.

 Героите също ме разочароваха - от силните, борбени герои, за които бях слушала толкова много, получих едни недобре изградени герои, които на моменти бяха дори досадни.

 Въпреки че не е забележителна първа книга от поредица, "Стъкленият трон" влиза под кожата с интересно заплетените интриги и проблеми, героите, изправени пред безброй изпитания и проблеми, и света, в който нямам търпение отново да се потопя.

***

Welcome to Erilea - a Medieval world where magic once existed before it was strictly forbidden. The books are burnt. The magic users are powerless.

 Only at the age of 17, Celaena Sardothien is already the best assasin in Erilea. Because of betrayal, she has been serving a hard labor in the Salt Mines in Endovier for a year.

 But the Crown Prince Dorian Havilliard offers her freedom on a condition - Celaena must win a competition between the best assasins and thieves in Erilea. If she wins, she will be the Royal Assasin for four years, and then she is free. If she loses, she will be sent back to Endovier.

 My expectations were too high when I started the series. The plot is interesting, indeed, although not unique. The book is unputdownable and it keeps you on the edge of the seat throughout the whole time. Once you start reading about the world of Erilea, you cannot stop. But a gripping plot is not enough.

 Every fantasy novel needs a well-built world. "Throne of Glass" does not have one. The reader is being thrown at random facts about the geography, religion, and history when there is not enough information about any of them. The writing style is also inappropriate for the time period, and it makes it difficult to imagine a realistic medieval world.

 The love triangle was what annoyed me the most. The emotions felt artificial which made the situations difficult to relate to. Even the characters themselves were a big disappointment - everybody sees them as powerful and badass, I saw them as spineless and whiny. I sincerely hope for a better sequel.

 Despite the weaknesses this first installment of the series has, I cannot deny how much I love "Throne of Glass". It gets under the skin with its complex problems, waiting to be solved, mysteries, and a world I do not want to stop reading about. 

Книгите променят животи: "Крадецът на книги", Маркъс Зюсак || Books can change lives: "The Book Thief", Markus Zusak

[English follows]


ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ.

Ти ще умреш.

   Ако не можеш да понесеш тази истина, не посягай към "Крадецът на книги". Там витае единствено смърт и това се усеща чрез просто прокарване на пръст по гръбчето ѝ. Дори разказвачът ѝ е Смъртта.

Аз не нося коса или сърп. 

Нося само черна мантия с качулка, когато е студено.

И нямам онова подобно на череп лице,

което обичате да ми приписвате.

Искате да знаете как изглеждам.

Ще ви помогна. Намерете си огледало,

докато продължа да разказвам.

   Тя разказва историята на едно малко, мършаво момиче на име Лизел Мемингер, живеещо по времето на Третия Райх. Всичко започва със смъртта на брат ѝ във влака по пътя за Мюнхен и първата книга - "Наръчник на гробаря", чието открадване променя живота ѝ. Майка ѝ я отвежда в едно малко градче в покрайнините на Мюнхен, наречено Молкинг, и по-точно - на улица "Химел", което в превод от немски означава "рай" - а раят не е улица "Химел".

   На "Химел"№33 обаче живеят приемните ѝ родители Ханс и Роза Хуберман, а в мазето ѝ са всички нови думи, изписани с боя по стената; там е и капещото слънце, нарисувано от един евреин, там са написани и двете ѝ най-скъпи книги и нейната собствена история и може би това е достатъчно за Лизел да усети поне веднъж живота.

    Писането на Маркъс Зюсак, едновременно красиво и плавно и удрящо с юмруци в стомаха, показва как въпреки издигането на Третия Райх и омразата в хитлеровото сърце, все пак има хора с останала човещина в тях. Има германци, които биха нахранили евреин в късните часове на нощта, и точно този евреин може да промени живота на едно малко момиче с шепа думи.

   За разлика от "Задната къща", на която въпреки че знаем тъжния край, можем да усетим тънкия лъч надежда и да видим слънцето през прозореца на мансардата, в "Крадецът на книги" всичко е един безкраен мрак. Небето е сиво като гривата на бял кон, слънцето е вечно закрито от плътни облаци прах, а надеждата отдавна не е нищо повече от легенда.

***

Here is a small fact.

You are going to die.

   If you cannot handle the truth, do not open this book because Death's presence can be felt just by touching the spine. 

   This book is where Death lives.

   This story is told by Death herself.

I do not carry a sickle or scythe.

I only wear a hooded black robe when it’s cold.

And I don’t have those skull-like

facial features you seem to enjoy

pinning on me from a distance. You

want to know what I truly look like?

I’ll help you out. Find yourself

a mirror while I continue.

source: schizoidsprite, deviantart

   Liesel Meminger lives during the rising of the Third Reich. Her story begins with her brother's death and her first theft of a book named "The Grave Digger's Handbook". She does not know stealing books is going to become a part of her character.

   Liesel's mother is taking her to a small town in the outskirts of München called Mölching. Rosa and Hans Hubermann - her new parents - live on Himmel Street.    Himmel Street may not be Himmel (for Himmel means heaven in German) but in its basement all the new words for Liesel are written with paint on the walls, and also her own story. A Jew wrote two books in this very basement, and drew a dripping yellow sun on the walls. Maybe this is enough for a place to be Himmel.

     Markus Zusak's beautiful writing style describes how despite the dark days of the World War II and the hatred in Germans' eyes, there are people who will feed a hungry Jew in the late night hours, and how this Jew can change a girl's life with a few words.

   Unlike "The Diary of Anne Frank", there is no hope in this book. There are happy and sunny days for Anne. There almost aren't any for Liesel. The atmosphere in "The Book Thief" is nothing but darkness; the sky is white-horse gray, the sun is hidden behind dark ash clouds, and hope is nothing but a legend.

Необикновената любов на двама необикновени герои: "Елинор и Парк", Рейнбоу Роуъл || The extraordinary love of two misfits: "Eleanor and Park", Rainbow Rowell

Огромни благодарности на Издателство "Егмонт" за книгата.

[English follows]

Парк Шеридан прави всичко възможно да избягва вниманието. Той е тихо азиатско момче, което е навътре в пънка, рока и комиксите.

Елинор Дъглас е новото момиче в ново училище в Омаха, Небраска, и за нея е невъзможно да избегне вниманието, колкото и силно да се опитва.

И двамата са аутсайдери и особняци. Парк отначало също не харесва Елинор, както и всеки останал човек. След време, обаче, той я хваща да чете комикса му в автобуса на път за училище, а себе си, че вече обръща страниците по-бавно и следи погледа ѝ по страницата.

След дългата и неловка тишина започват дългите и оживени разговори.

А след тях настъпва любовта.

Елинор идва от разбито, тъжно семейство. Заспивала е на фона на крясъците на втория баща и плача на майка ѝ. Семейството ѝ, съставено от пет деца и двама възрастни, спи не в къща, а в едва ли не подобие на барака. Четките за зъби са лукс. И петте деца спят в претъпкана стая. Такъв начин на живот е превърнал Елинор в един затворен човек, който не би допуснал никой да види какво става вътре в главата ѝ. Дори и Парк.
Парк обаче намира начини да види истинската Елинор и това, което той вижда, е изключително красивата душа на едно изключително красиво момиче.

"Елинор беше права. Не беше хубава. Беше като произведение на изкуството, от което не се очаква да е красиво, а да те накара да почувстваш нещо."

Рейнбоу Роуъл е създала реалистично описание на чувствата, които само първата любов може да породи. За първи път да държиш нечия ръка е сякаш държиш пеперуда. Искаш да запознаеш абсолютно всекиго с твоя любим човек. Заспиваш с мисълта, че някой те желае, в главата ти.
"Елинор и Парк" е една невероятна книга с герои, към които лесно се привързваш. Действието се развива толкова бързо, че прочиташ книгата само за два дни.
А краят те оставя с горчив вкус в устата, искащ още и още. 

***

Park Sheridan does everything he can to avoid attention. He is the quiet Asian boy who is into punk, rock, and comic books.
Eleanor Douglas is the new girl in a new school in Omaha, Nebraska, and cannot avoid attention, no matter how hard she tries.

Source: candy8496, deviantart.com

At first, Park does not like Eleanor either, just like everybody else. After some time, though, he catches her reading his comic book, and he realizes he has started to turn the pages slower.
The long and awkward silence between them is followed of long and lively conversations.
And the conversations are followed by love.

Eleanor comes from a crooked family. She has fallen asleep to the sounds of her second father yelling and her mother crying. Her family - five children and two adults - is so poor, they sleep not in a normal house but in a shack, if not. Toothbrushes are luxurious. All the five kids sleep in a cramped room. Such way of living has turned Eleanor in an introvert who will not let anybody see what is going on in her head. Not even Park.
But Park finds his ways to look inside Eleanor. And what he finds is one beautiful soul of one really beautiful girl.

“Eleanor was right. She never looked nice. She looked like art, and art wasn't supposed to look nice; it was supposed to make you feel something.” 

Rainbow Rowell has managed to create a realistic description of the feelings only first love can raise. Holding someone's hand feels like holding a butterfly for a first time in your life, and you want everybody to meet your favorite person. You want to fall asleep with "I want you" in your ears.

Eleanor and Park is an amazing story with characters you can easily relate to. The plot is moving so fast, you end up reading the book for a couple of days. And the ending leaves you craving for more.