"Фенка" от Рейнбоу Роуъл

Миналата година за първи път прочетох роман на Рейнбоу Роуъл и, макар и да останах очарована от четиво, осъзнах, че далеч не е най-доброто, което тя може да предложи. След четене на огромно количество фентъзи имах нуждата от нещо леко и разтоварващо, затова посегнах към втората си книга от тази писателка, а именно "Фенка". Хиляди благодарности на издателство Егмонт за копието!

Катрин "Кат" Ейвъри и нейната сестра-близначка Рен са първокурснички. Допреди това са делили всичко - стая, дрехи, дори и по училищните балове са вървели в комплект; споделяли са и обща мания по Саймън Сноу и голяма част от времето им е минала в писане на фенска литература. Кат прави това и до сега. Историята ѝ "Само напред, Саймън" е сред най-известните в интернет, обожавана почти наравно с оригиналната поредица на Джема Т. Лесли. Ала Рен винаги е била по-екстровертната, отворената към нови неща и свободната. Поведението ѝ не е по-различно и сега, когато им предстои да влязат в университет - тя желае по-голяма независимост и отказва да дели стая с Кат, при което горката Кат попада при на пръв поглед груба съквартирантка, Рийгън. 

Проблемите на Катрин не свършват до тук. Въпреки невероятния курс по творческо писане, където тя е една от любимките на професор Пайпър, професорката ѝ не смята фенската литература за истинска литература, а в това осемнадесетгодишното момиче е най-добро. Не стига това, а и непрекъснато се тревожи за баща си, за пръв път оставащ сам след развода с жена си. Любовни проблеми, причинени от сладкото момче, което постоянно се навърта около Рийгън, допълнително я спъват.

Не веднъж съм споменавала, че една от причините да обичам young adult литературата, е възможността да се свържа максимално с поне един от героите. Трудностите, през които те
преминават, и въпросите, които си задават, често са близки, с тези на читателите - по този начин намираме не само успокоение в книгите, подобно на Кат, а и намираме решенията на проблеми, мъчили ни с години.

Талантът на Роуъл е определено в изграждането на невероятни персонажи. Главните ѝ герои са изпипани до съвършенство (иронията е, че те са далеч от съвършени, и всеки един от тях си има своите недостатъци, правещи го толкова реалистичен, сякаш аха да изскочи от страниците), но авторката не пренебрегва и второстепенните. Подобно на повечето фенове на романа съм влюбена в Кат и Ливай, но Рен също е герой, грабнал ме с промяната, през която минава. 

Както и в "Елинор и Парк", семейните взаимоотношения тук далеч не са на ниво.  Не по-малко харесвам и бащата на близначките и през повечето време ми беше изключително тъжно за него. Все повече и повече се обръща внимание на психичните заболявания в съвременната литература, което може само да ме радва. Плюсът тук е, че, за разлика от повечето романи, където авторите най-често описват героите си като страдащи от депресия или тревожност, Артър Ейвъри е диагностициран с биполярно разстройство. Личи си, че авторката е проучила достатъчно нещата, за да се абстрахира от всички митове около заболяването, и е създала един страхотен герой и любящ родител.

Прочетох "Фенка", подобно на много други романи, точно когато имах нужда от нея и за мен това е една от причините да я обичам с такава сила. Не бих могла да кажа, че се нарежда сред вечните ми фаворити, но определено разбирам защо е толкова хвалена. Дадох втори шанс на Рейнбоу Роуъл и определено не останах разочарована от решението си. Романът ѝ за момиче, срещащо трудности в оставянето на детското си увлечение зад гърба си и плахо навлизащо в света на големите, е увлекателен и красив, а от страниците му едновременно струят всички емоции, през които човек може да премине в този период от живота си.

"Синът на Нептун", Рик Риърдън (Героите на Олимп #2)

"Изгубеният герой" ни остави със заключението на Джейсън, че всеобщият любимец, Пърси Джаксън, би следвало да е в Римския лагер, също изгубил напълно паметта си. Първите четири глави са посветени изцяло на опитите на Пърси да се укрие от преследващите го чудовища и да намери ако не познати лица, то поне приятели - въпреки че е на Западния бряг, далеч от Лагера на нечистокръвните в Лонг Айлънд.

След успешно намиране на другия лагер, Пърси се запознава с устройството на римските легиони, настоящият претор (и кандидат-претора, или господин Убиец на плюшени играчки - наричайте го както искате), римските домашни духове (лар) и основните разлики между двата лагера... а среща и двама нови приятели от Пети легион, с които ще се изправи пред мисия, способна да възстанови честта на легиона.

Както и в "Изчезналият герой", тук голям плюс отново са оригиналните персонажи и начинът, по който са представени.

Франк Занг и Хейзъл Левеск са сравнително нови в легиона, но топло приветстват Пърси сред редиците си.

Хейзъл е неповторима с това, че, следвайки законите на живота, не би следвало все още да е жива. Но това не е обикновеният свят, който всички познаваме, а свят, където боговете все още властват и чудовища върлуват; знаейки се от хилядолетия, че тя ще изиграе огромна роля в животите на всички седем герои от Великото пророчество, тя бива възкресявана. Пази тази тайна от всички, докато не среща останалите шестима от пророчеството.

Франк е персонаж, когото мнозина тинейджъри по света биха разбрали. През целия си живот той не е смятал, че е способен на нещо значимо и, освен стрелбата, никога не е имал други специални умения. Това се променя, когато след смъртта на майка си бива изпратен сред редиците на римляните. 

Както споменах и в ревюто на "Изчезналият герой", атмосферата на поредицата е по-мрачна, а героите - някак по-сериозни. Рик не си поплюва при създаването на историите им. Премеждие след премеждие, трагедия след трагедия изграждат животите както и на Хейзъл, така и на Франк, само за да осъзнаят истинската си стойност едва като се съберат тримата с Пърси на едно място.

Харесва ми как в отделните глави на всеки герой можем да усетим техните несигурности и наистина да надникнем в умовете им. Намирам това за един огромен плюс - вместо да създава перфектни герои и ситуации, авторът умело подбира думите си, за да създаде възможно най-добрите и автентични личности, максимално близо до реалността.

Освен епичното ново трио, второстепенните персонажи са също толкова интересни. От различни божества - някои мили, други желаещи злото на Пърси и компания -, до ужасяващи гиганти, смразяващи кръвта твари, глупави чудовища и невероятни приятели, които, изненадващо, са все още на страната на "добрите".

Обикновено втората книга от поредица се развива по-бавно с цел авторът да разгъне не само света, а и персонажите си по-добре. "Синът на Нептун" за съжаление също спада към тази категория. Макар и далеч да не ѝ липсваше типичното за Рик Риърдън напрежение във всяка глава, динамиката тук на места липсваше. Това все пак беше единственият недостатък на книгата и съм готова да затворя очите си за него - ако действието се ускореше дори малко повече, читателите щяхме малко или много да пропуснем невероятни моменти от миналото на героите и техните мисли.

Оцених книгата с 4/5 звезди в Goodreads, поради простата причина, че "Изгубеният герой" завиши очакванията ми изключително много, но нека видим добрите ѝ страни - има Пърси, един прекрасен Франк, кон с лош език и шеги, на които ако не се смеете с глас, то поне ще се подсмихвате.