What is the vocabulary of a person in love? 'The Lover's Dictionary', David Levithan

love, n.

I'm not going to even try.

  An actual small dictionary describing the different stages of love with (mostly) uncommon, beautiful words. This book represents the story of a couple who met on an online dating site. Something neither of them does.
  Everything started well. Laughing. jokes. common things - like their love for The Charlotte's Web; even the sex was good either in a rent-a-car place or on the floor. What is so good about sex on the floor? The narrator says you don't even feel the floor.

alfresco, adv.
...You fell quiet, gestured for me to listen. The sound of the

woods, the feel of the air. The wine settling in my thoughts.

The sky, so present. And you, watching me take it all in.

Naked to the world. The world, naked to us.

  I'm not going to quote the whole book. At least going to try. It is too hard. I read Will Grayson, Will Grayson last year which is co-written by David Levithan and I enjoyed his parts more than John Green's. Levithan is really good with words and his writing style is absolutely perfect.

  By heart, I will always love romantic books and not only classic romantic novels but also young adult. And while fangirling with my mom about 'Wuthering Heights' which she just reread and with which she completely fell in love, I was drowning in a contemporary romantic world. And I liked it. I stopped being so judgemental about young adult books and I like it.

  This isn't a great read for St. Valentine's - it is a little depressing. But it shows love at its real form - funny, awkward, difficult, a little dramatic, a little sad, a little happy and cute. And if two people are destined to be together, they will fit - just like California and Nevada.

'бяла като мляко, червена като кръв', алесандро д'авения

веднъж един царски син седнал да обядва. докато се хранел, си порязал пръста и капка кръв паднала върху изварата. тогава казал на майка си:

- мамо, бих искал жена, която да е бяла като мляко и червена като кръв.

- ех, синко, щом е бяла, няма как да е червена, а ако е червена, няма да е бяла. но пък търси, дано намериш.

"любовта на трите нара"

итало калвино, из "италиански приказки"

нека спра за минута с писането на тази рецензия, защото сърцето ми не си е на мястото. "бяла като мляко, червена като кръв" е нещо като италианската версия на "вината в нашите звезди", но за мен беше дори по-докосваща.

лео - шестнадесетгодишно момче на прага на зрелостта, обичащо футбола, мотопедите и китарата си. мрази да ходи на училище и за него учителите са "защитен животински вид".

има заместник на госпожа аржентиери - преподавателят по история и философия, когото лео нарича "мечтателя".

а мечтата на лео е като мечтата на данте - беатриче. тя е неизлечимо болна от левкемия.

"leukos - бяло. оттам произлиза италианската дума luce. светлината е бяла.

aima - кръв. оттам произлиза думата "ematoma" - съсирек.

ако събереш тези две страшни думи, изниква нова, още по-страшна: левкемия."

левкемия - бяла кръв.

лео се страхува от бялото - за него този цвят е поглъщаща самота, нищо; празна бездна без цвят и без музика. всичко лошо е бяло - например бели петна в паметта и бялата кръв.

любовта е червена - като косите на беатриче и кръвта, която той ѝ прелива.

историята не е наивна, не е детска, не е глупава. истинска е. още преди да прочета книгата, знаех, че ще ми хареса. научих много от скромните 254 страници. красиво написана, увлекателно. историята на човек, който търси любовта и някои отговори на въпроси, зададени от мечтателя, силвия и дори - баща му.

книгата е сърцеразбивач.

оценка: 4/5

"18% сиво", захари карабашлиев

зак е емигрант в щатите. любимата му, стела, го напуска. след сбиване и пиянска нощ в мексико той се озовава с торба марихуана в багажника. не знае какво да я прави. обажда се на приятел - дани - и решава да я продаде в ню йорк.

пресичане на континента - от east coast до west coast, в благи спомени за една истинска, неподправена любов. 

***

- дръж тази карта пред себе си за секунда, трябва да замеря светлината

- какво е това?

- сива хартия

- виждам

- 18% сиво

- 18% сиво?

- термин. 18% сиво

- за какво ти служи това 18% сиво?

- с него настройвам светломера. ето, насочвам го към сивата карта – така – и светломерът вече „знае“, че това сиво е 18% сиво. оттук нататък калкулира кое е по-тъмно от това сиво и кое е по-светло. виждаш ли… на всеки светломер, независимо колко прецизен е, му трябва отправна точка.

***

целият роман е живот на бързи обороти. сякаш ти си зак и си натиснал педала на газта, пресичаш цяла северна америка, за да продадеш един чувал с марихуана и да се отърсиш от спомените за напусналата те любов. трудно е, когато тя е оставила отпечатъци от себе си по всичко - леглото, завивките, саксиите с фрезии, но най-вече - сърцето му.

стилът на писане мъничко наподобява прозата на буковски. всичко е безкрайно реално, реалността те удря с тухла и все пак между страниците се прокрадва една носталгия по красивото минало.

"това е първата екшън носталгия. нов жанр безспорно!" (любен дилов-син)

***

обичам тази книга! знам, че една книга ме е впечатлила, когато е предизвикала емоция в мен; когато съм хвърчала през страниците за минути, когато почти не дишам от света, описан в тях. а светът на "18% сиво" е погледнат през очите на фотограф-писател. виждаш всичко като на забързан кадър пред теб.

***

"красотата на всяка снимка, стела, се крие в разработката на средните ѝ стойности, в сивото. черно и бяло са просто крайности, без които и най-интересният негатив изглежда безконтрастен и недо... недоразвит. детайлите, обаче, животът на снимките, е всъщност в средните им стойности."

***

"самота, която най-силно усещам в онова време между ден и нощ. не още вечер, не вече ден. тогава е най-самотно."

оценка: 4.5/5

'пътеводител на галактическия стопаджия' & 'ресторант на края на вселената', дъглас адамс

малко 2в1, но бях тотално против да говоря само за едната книга, защото и двете бяха твърде невероятни, за да бъде истина.

"в много напредничави цивилизации от външния източен край на галактиката ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ вече е изместил великата ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА като настолна съкровищница на целокупното знание и мъдрост, защото въпреки големите пропуски и многобройните съмнителни - или поне крайно неточни - сведения той превъзхожда по-стария и по-традиционен труд в две важни отношения. първо, той е малко по-евтин; и, второ, на корицата му с големи приветливи букви са изписани думите БЕЗ ПАНИКА"
i. имаме една планета земя, един артър дент, един форд префект, един президент на галактиката зейфод бийблброкс, една трилиън и един кораб "златно сърце". и един параноид андроид марвин*

няма да разказвам какво се случва. трябва да прочетете, за да разберете.

вселената е лъжа.

земята се управлява от мишки.

хората са третите най-умни същества на планетата.

смисълът на живота, вселената и всичко останало е 42.

същевременно смисъл няма никъде и нищо. точно затова книгата е толкова гениална - философите търсят отговорите на всички въпроси от години, а те са синтезирани в две малки книжки, поднесени с хумор. всичко изглежда толкова просто, но тогава идва...

ii. ...ресторант "на края на вселената"

"съществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.съществува и една друга теория, според която това вече се е случило."
артър, форд, трилиън и зейфод стават свидетели на края на вселената.
зейфод търси този, който управлява вселената.

артър и форд са на непозната планета.
откриват въпроса, чийто отговор е 42.

марвин изчезва след половината книга. (което ме направи малко тъжна, харесвах марвин)

за мен "ресторант на края на вселената" е по-добра от "пътеводител на галактическия стопаджия", но и двете книги са невероятно написани и дори да не харесате сюжета, ще се влюбите в начина на писане - прост, изчистен и много хумористичен.

4/5 за първата книга

5/5 за втората

*параноид андроид? окей.

"брулени хълмове", емили бронте

или книгата, която разби сърцето ми

"Жилището на господин Хийтклиф се нарича „Брулени хълмове“, като изразителното прилагателно „брулени“ означава в местното наречие яростната игра на въздушните течения, на които е изложено това място в лошо време."

икономката нели дийн разказва историята на хийтклиф - сираче, донесено от ливърпул от г-н ърншоу. той се влюбва в дъщеря му - катрин. след смъртта на ърншоу, хийтклиф е под постоянния тормоз на хиндли. 

една вечер кати говори с нели и хийтклиф неволно дочува разговорът им - че бракът между тях би я принизил социално и затова тя се омъжва за едгар линтон. смятайки, че любовта им е несподелена, той забягва и се връща след три години с желание за мъст, движещо целия сюжет, и с държанието на тиранин. заживява обратно в "брулени хълмове" при хиндли и неговото дете хертън и ги подлага на тормоз.

въпреки силно отрицателните герои, бурните страсти между героите отекват силно.

защо разбила сърцето ми? защото любимите ми герои умират. умират седмина герои, малко по-добре е от "песен за огън и лед".
защото не е блудкава любовна история. защото любовта между катрин и хийтклиф ги подтиква към тяхното самоунищожение, защото се мразят и обичат, защото всеки мрази и обича, защото мразех и обичах героите.

цялата книга е изградена върху любовта и омразата, желанието за отмъщение отново заради любимата.

защото когато я затворих, усетих, че сърцето ми принадлежи на нея.

обратите в сюжетите, така реалистичните герои - всеки с радостите и проблемите си; как само чрез описанието на техния поглед или държание можеш да разбереш какво изпитват.

защото не е просто роман.

оцелял толкова дълго време и смятан за класика, "брулени хълмове" не може да бъде сравняван с която и да е книга от критиците. и с право. защото историята е уникална.

"All I care about in this goddamn life is me, my drums and you."

"кери", стивън кинг

СЪДЪРЖАНИЕ НА СПОЙЛЕРИ, ЧЕТЕТЕ НА СВОЙ РИСК

първата книга на кинг - "кери" - е началото на майстора на ужасни истории.
главната героиня е кери уайт - момиче с телекинетични способности, подигравано от всички. майка ѝ - маргарет уайт - е християнка и религиозен фанатик, баща ѝ - ралф уайт - баптист преди да се ожени за маргарет.
през цялото време се чудех как някои може да има такива мисли в главата си - гениални, на моменти зловещи, напълно извратени (имам предвид, частта със съблекалнята и цикъла на кери? "свинска кръв за свиня"? целия герой били нолан, защото на мен ми беше отвратителен и го мразех? су снел, която изневерява на собствения си морал? да не говорим за крис харгенсен...) и съчетани с невероятен стил на писане.
книгата предизвикваше у мен повече съжаление към главната героиня, отколкото отвращение или ужас. кери е мразена, унижавана, обиждана, наранявана, измъчвана в продължение на всичките си години в гимназията. майка ѝ е ужасна с нея. понякога я затваря в килера - ужасно място, където кери трябва да се моли на бог в продължение на часове, за да бъдат опростени греховете ѝ; бие я, презира я, смята я за "вещица" и "дявол", заради владяната от нея телекинеза.
кери е един въздействащ герой, способен да ЧУВСТВА точно както всички могат:
"намерен текст, изписан многократно на тетрадка от гимназията иуйн, притежавана от кери уайт:
всеки тук я смята/ прокълната в главата/ но тя вече откри/ че няма с другите грам разлика дори"
&
"исус ме гледа от скалата,/ с лице, студено кат скала./ и, ако ме обича, както казва тя,/ защо се чувствам тъй съвсем сама?" - тези стихове сякаш описват скръбта на кери; учителят ѝ по литература ги описва като изплакващи нещо.
на моменти книгата изглежда по напълно действителен случай с всички извадки от "документи", описани в нея ("името ми е сузан снел", "сянката експлодира", "кери: черната зора на т.к.", "речник на физическите феномени на огилви").
въпреки всичко, давам 4/5, но книгата се нарежда сред любимите ми. дори и само на 26, кинг е роден да пише, а книгите му - да се превръщат в бестселъри. ако все още не сте се запознали с майсторът на ужасите, направете го. стилът на писане е зашеметяващ, сюжетът - интересен, умът - болен. и това е причината да го харесвам.

"еманципирана магия", тери пратчет

накратко - живеем в света на диска, където мъжете са магьосници, а жените вещици и никой не е нарушавал това от както съществува вселената. магьосникът тъпан пънски ще предаде магията на вече предсказан човек - осмият син на осмият син. който всъщност се оказва дъщеря.
това е първата книга за вещиците и първата среща с баба вихронрав или есмерелда вихронрав. има навика да носи цялото съдържание на гардероба си наведнъж, няма типична за вещици брадавица, има здрави зъби, носи здрави ботуши и не обича да лети на метла. разчита на главознанието (или нещо подобно на нашето плацебо), а не на истинската магия. изключителен майстор на заемането.
ескарина смит е предсказаната. когато една зимна вечер е нападната от вълци, баба вихронрав решава да я вземе при себе си и еск да чиракува при нея за вещица. тя обаче предпочита да стане истински магьосник и затова заминава за невидимия университет. което може да създаде много неприятности.
по време на пътуването си към невидимия университет еск среща саймън - също бъдещ магьосник, който много заеква. учил се е сам на магия и няма търпение да види библиотеката на университета - пълна с хиляди книги, които да прочете (познато чувство). той дори преподава на висши служители още през първата си година. лекциите му не са разбрани от никого, но всички ги смятат за важни.

защо ми хареса:
- защото шегите на пратчет са невероятни и цялата книга е изпълнена с тях;
- защото образите са пълни, а това е едва първата книга от серията witches of lancre. (съвет: не четете книгата онлайн. като цяло не четете пратчет онлайн. а и онлайн преводът е ужасен и овнерог е рамтоп, а вихронрав - уедъруекс);
- защото е толкова увлекателна, че за минута съм минала 20 страници и след още минута вече съм свършила книгата;
- защото е от книгите, които са станали част от теб, хванали са те от първото изречение и когато затвориш задната корица, кълбото от нерви в стомаха ти се разбунтува и ти е жал, че няма още. 

и пратчет очевидно е достатъчно добър, за да накара съученичка, която по принцип не чете, да си купи книгата.
заемете я от библиотеката или си я купете, за да я имате под ръка, когато се нуждаете.

“Million-to-one chances...crop up nine times out of ten.”

последната книга, която прочетох, и защо ми хареса

обещах си да направя нова рубрика. не пиша резюмета, не знам как изобщо се формулира резюме, нямам идея какво правя и все пак. 
последната книга, която прочетох, е "да убиеш присмехулник" на харпър ли. още с първата страница разбрах защо е част от класиката. близо половин месец не бях чела нищо, после случайно отворих pdf-ката ми с "да убиеш присмехулник" и не можах да спра да чета. на всичкото отгоре беше нощ и трябваше да спя.
сюжетът не е нещо сложно. имаме главни герои скаут (която разказва от нейната гледна точка), джем (брат ѝ) и баща им атикус. действието се развива в мейкомб. участват и съседите мисис дюбоуз, мисис моди и още в началото се споменава семейство редли и легендата за артър "бу" редли; също и дил, който живее в меридиан, но през лятото остава в мейкомб при леля си рейшъл. атикус е адвокат и защитава негър, обвинен в изнасилване.
why i like(d) it:
- стилът на писане е изчистен и няма дълги изречения (които много ме объркваха при четенето на дикенс). дори описанията са с кратки изречения и все пак са пълни (велики обяснения, заклевам се) и човек лесно може да си представи картината.
- в текстът почти не присъстват метафори с изключение на тази за присмехулника. метафорите понякога са твърде натоварващи.
- наличието на много обрати в сюжета. тази книга изненадва с всяка изминала страница.
- героите са деца, като скаут в началото на книгата нямаше седем, а в края нямаше девет; в края на книгата джем навърши тринадесет години. научават нещо ново с всеки изминал ден, а джем мина през няколко периода, но няма да давам спойлери.
- харесах я, защото е истинска. защото почти ме разплака на публично място, защото героите са толкова живи, че могат да изскочат от страниците. защото скаут понякога приличаше на мен, защото понякога се оприличавах и с джем, защото ужасно ми се прииска да опитам сладкишите на мисис моди, защото искам да посетя църквата с калпурния. защото. прочетох книгата на един дъх и напълно си заслужаваше.