Saturday, May 31, 2014

??? 26

за пореден път в силистра валя. ходих до библиотеката и просто минавах покрай сцената. изглеждаше ми адски красиво, а този град може да изглежда красиво. нда. мерси на редактора на google+ снимки, lol.
взех си "жътварят" и "еманципирана магия".
разминах се с айви и ужасно много ме е яд (пък нейното съобщение не е могло да се изпрати) (fuck this shit)
после отидох да извикам женя и нейният вход е с чип, останах долу да я чакам; виждам някакъв метъл отпред. ама баш метъл. махайте ги тия тийнове, а-у - дългокос, с кожено яке, успях да видя само емблемите на мейдън и сепултура и ми стана яко, нищо че съм далече от тази музика. помолиха ме да отворя, за да влязат. и влизат, нали :ДД
мене ме хвана срам. имаха син с по-дълга коса от моята :/ малко момиченце имаше тениска на металика и му беше като рокличка. душевно пуснах сълзичка от щастие. другият мъж нямаше сантиметър върху якето си, който да няма значка,и косата му беше до кръста. не се сдържах и изръсих "ЛЕЛЕ, КОЛКО МНОГО ЗНАЧКИ" и се израдвах :Д заговорихме се и са много приятни хора. казах им, че съм щастлива да виждам хора, слушащи хубава музика и взаимно си се радвахме.
хубав ден беше. и гушках буба. само дето я търсих 20 минути и обиколих училището три пъти и трите етажа, за да я търся. ама им запомних програмата за понеделник почти наизуст, хаштаг да имаш яка памет.

Thursday, May 15, 2014

последната книга, която прочетох, и защо ми хареса

обещах си да направя нова рубрика. не пиша резюмета, не знам как изобщо се формулира резюме, нямам идея какво правя и все пак. 
последната книга, която прочетох, е "да убиеш присмехулник" на харпър ли. още с първата страница разбрах защо е част от класиката. близо половин месец не бях чела нищо, после случайно отворих pdf-ката ми с "да убиеш присмехулник" и не можах да спра да чета. на всичкото отгоре беше нощ и трябваше да спя.
сюжетът не е нещо сложно. имаме главни герои скаут (която разказва от нейната гледна точка), джем (брат ѝ) и баща им атикус. действието се развива в мейкомб. участват и съседите мисис дюбоуз, мисис моди и още в началото се споменава семейство редли и легендата за артър "бу" редли; също и дил, който живее в меридиан, но през лятото остава в мейкомб при леля си рейшъл. атикус е адвокат и защитава негър, обвинен в изнасилване.
why i like(d) it:
- стилът на писане е изчистен и няма дълги изречения (които много ме объркваха при четенето на дикенс). дори описанията са с кратки изречения и все пак са пълни (велики обяснения, заклевам се) и човек лесно може да си представи картината.

- в текстът почти не присъстват метафори с изключение на тази за присмехулника. метафорите понякога са твърде натоварващи.
- наличието на много обрати в сюжета. тази книга изненадва с всяка изминала страница.
- героите са деца, като скаут в началото на книгата нямаше седем, а в края нямаше девет; в края на книгата джем навърши тринадесет години. научават нещо ново с всеки изминал ден, а джем мина през няколко периода, но няма да давам спойлери.
- харесах я, защото е истинска. защото почти ме разплака на публично място, защото героите са толкова живи, че могат да изскочат от страниците. защото скаут понякога приличаше на мен, защото понякога се оприличавах и с джем, защото ужасно ми се прииска да опитам сладкишите на мисис моди, защото искам да посетя църквата с калпурния. защото. прочетох книгата на един дъх и напълно си заслужаваше.

- ако имам тардис, ще те взема за спътница (#10)

мертито има рожден ден и яаотвоэжтвтж <3
и той е, лайк, единственият хувиън в цялото училище
и защото аз съм някаква супер запалена по доктор ху
и му пожелах тардис
и той ми каза, че ще ме вземе за спътница <3
оли, как нямах фес и папионка под ръка, he would be the 13th doctor
---
в 15,30 на 15.05 огромна част от косата ми замина. call me princess shorthair.
ужасно щастлива съм с новата си прическа. нищо не ми тежи на главата вече. свободна съм и ще си летя в облаците, без нищо да се заплита някъде.
---
женя: даваш ли, даваш балканджи йово,
хубаво мюсли на турска вяра?
аз: море, войводо, глава си давам,
ама мюслито си - не! 
---
вчера беше едно намусено време, аз се усмихнах и то взе, че пекна. викса каза, че ако се упражнявам, ще контролирам времето :P
---
а собственичката на този блог: www.loneartistx.blogspot.com ми написа това:
само исках да ти кажа, че ужасно ме вдъхновяваш. обичам ти блога и не мога да разбера как въобще може да има толкова прекрасни хора като теб. знам, че да си позитивен е избор и аз се опитвам, но при мен все ги има и негативните неща, докато ти си самото щастие в човешки образ. благодаря ти, че те има.

Tuesday, May 13, 2014

#8 и защо се гордея със себе си

това, което ме направи щастлива днес, беше чашата какао, която си направих следобед.

- никога не съм опитвала нещо по-вкусно от това, което сама си приготвям. ще направя пандишпан, само да имам продуктите, и ще стане по-хубав от този, който приготвих баба, защото тя ми помага тогава. нейната салата, която имаше яйца, лук, домати, краставици, репички, маруля и дресинг от зехтин и лимонов сок е нищо пред моята шопска. you know why? 'ми 'щото аз си я направих.

(умирам да си сложа сметана в какаото, мрън)
- започнах да тренирам, въпреки че съм непостоянна. самата мисъл, че изобщо се захванах, ме кара да се чувствам достатъчно горда със себе си. а и резултатите започват да се появяват доста бързо, което ме прави изключително щастлива.
- започнах да се обичам и да се чувствам добре в кожата си.
- започнах да чета повече отпреди и да вниквам в смисъла на текста.
- започнах да се отнасям по-добре с хората около себе си и получавам повече позитивна енергия. or at least i hope so.
- нещо, което на много хора може да изглежда глупаво, но почти мога да направя шпагат без да се разтягам. остава ми доста малко.
- започнах да разбирам математиката.
- научих се да правя нещата, които обичам, а по-малко любимите да ги изтиквам назад. аз съм си най-важна.
- научих се да оценявам всичко, което правя. например, последното ми изделие по технологии беше ароматизираща лампа и съм толкова горда с нея, че не можах да спра да ѝ се радвам.

- имам хубави нокти. не дълги, но, по дяволите, пет години ги гризах и най-накрая спрях. в момента се подават на около милиметър над възглавничката на пръста и са едни прекрасни, прекрасни бебета.
- отървавам бавно, но славно от всички лоши мисли.
- започнах да се храня по-добре и единствено не устоявам на шоколад и пица. meh.
---

между другото, имам и яко селфи.

Monday, May 12, 2014

понеделник (#7)

"добро утро, аз съм добре,
мигам с очи умно и
поглеждам навън - сив град -
нормално е, някак..."
най-прекрасното е да изглеждаш добре рано сутрин и седмицата ти да започне по най-добрия възможен начин.
единствената причина да обичам училището, освен буба, са другите ми приятели там. винаги даващи домашно, най-добрите разказвачи на вицове, които познавам и имат уши за всичко - винаги клюкарят и клюкарим. забавно е. може би това е най-хубавата ми учебна година и ме е яд, че повечето от хората там няма да ги видя отново.
всъщност не знам какво изобщо пиша. новата ми риза изглежда толкова добре върху мен, уча се да се обичам. и успявам.
---
знам, че един ден е бил хубав, когато е започнал красиво и е завършил красиво. 

---
даца: диде, ти, си амброзия.
аз: амброзията е храна на боговете?
даца: ама е хубава, нали?


понеделниците не са сиви. просто зависи как гледаш на тях.

новата ми любима песен. ланаланалана. ♥

Tuesday, May 6, 2014

100 days of happy

CHALLENGE ACCEPTED. от сега съм горд участник на 100 days of happy.
всъщност реших да поствам тук, защото ще е добър начин да се науча а) да съм активна и б) да заснемам нещата, които ме радват.
специално днес беше много хубав ден. видях самолет. не, че е нещо вълшебно, но пък от миналата седмица самолетите си промениха значението за мен.
закусвах на терасата и дори добавих допълнително стафиди и домашно ягодово сладко към мюслито си.
бях навън почти целия ден. откъснах си маргаритка и си я носих като пръстенче (това и е снимката ми за първия ден).
по-голямата част от деня бях около деца. беше очарователно. понякога преодолявам цялата непоносимост, отпускам се и им се радвам. две момичета продаваха цветя пред супермаркета в квартала и почти се навих да си купя, но пък СИ КУПИХ ЕДНИ ОТ НАЙ-НЕВЕРОЯТНИТЕ БИСКВИТКИ НЯКОГА!!! <3 8 бисквити за 50 стотинки е such an amazing deal. и ме черпиха със сусамка. (пък миналата година опитах слънчогледовка и ако някога видите по магазинчетата, задължително си купете. това е вкусът на рая, заклевам се)
между другото, един от разговорите на дечицата:
- искаш ли да се превъртя с люлката?
- ми, давай, де!
- е, ти пък!
не знам, много му се смях, беше някакво супер сладко. :Д

направих си малка тренировка за първи път от пет дни and i can feel my sore legs. чувството е невероятно.
п.с. в лондон има книжарница, която е на корабче, смисъл, самата книжарница е направена така. и корабчето наистина е във водата. бях забравила колко обичам travel channel. 
и колко много обичам тази песен:

надявам се всички да са имали прекрасен ден, а ако не - приятен остатък от деня. positivity is a choice and happiness is a state of living. xx

Sunday, May 4, 2014

триенето на блогове е като рязането на коса

трети блог в рамките на две години, ако не заслужавам медал, кой изобщо заслужава?!
(май е четвърти)
ако не знаете коя съм, вероятно случайно попадате на този блог от скука. ако има такива хора - поздравления. обикновено нещата ми се знаят само от приятели, а ако реша - и от роднини. но роднините понякога засрамват и ми се отщява.
всъщност, ако наистина не знаете коя съм, аз съм съни. или миш. както ви е удобно, мразя си името. мешам езици и ужасно много искам да знам поне три езика добре. завършвам седми клас, имам изпити след по-малко от месец, а учебник не съм бутвала. и правя блог. трети или четвърти.
вечната дилема на живота ми е -20 сантиметра коса или +20. винаги, когато се чувствам някак... подновена, режа косата си. или по-точно - огромни части от косата си. когато все още гледах анимета, четох, че самураите никога не режат косите си и за тях са специален символ. ако ги отрежат, все едно си правят харакири. та оттогава и аз като самурай действам.
бих ви казала да се насладите на престоя си тук, но съм нередовна и не знам на какво точно ще се наслаждавате.
искам да се занимавам с литература и съм се самопровъзгласила за писател, но дори не се упражнявам често. заседнала съм в writer's block и толкова.
---
Слънчева съм. уж. или поне си го повтарям, за да не се карам да валя отвътре.
дишам, значи съм жива.
и тъй като е неделя, а по national geographic започва "космос", а аз съм твърде запалена по всякакви науки...
просто изчезвам като дим и ви оставям с Клас.
а, да. обичам алтернативна музика. и ню уейв. и инди. и прекалявам с употребата на съюзи в началото на изречението. извинете ме.