Ще ми се...

... времето да спре. не, защото ще мога да направя това, което желая. просто защото лети твърде бързо. ще хвана огромната стрелка на Биг Бен и ще я счупя. ще счупя всеки часовник по света, но времето пак ще тече. времето винаги тече. години, години, години... а на теб даже не ти стигат осем часа да се наспиш, по дяволите. ставаш, лягаш, един и същ шибан механизъм, кАТО НА ЧАСОВНИК.
тик-так. тик... -так. тик-тик, так-так.
всъщност, твърде ми е размито, за да помня дни дори. понеделник ми е петък, четвъртък ми е петък, петък ми е неделя, събота ми е неделя, вторник ми е сряда, сряда ми е четвъртък... дори обърках септември с октомври, боже, аз още се усещам като горд Септемвриец, а то ми зашиба днес някакъв ноемвриец.
спи ми се, но някак не искам да заспя, защото чакам 22:22 като най-наивното дете, можещо да съществува някога. всъщност, няколко пъти желанията ми се сбъднаха и отказвам да приема това за съвпадение.
така де.
ще ми се да спра времето. мисля, че всичко минава някак прекалено бързо, което е доста голям плюс понякога, например когато искаш математиката да свърши. там пак е тик-так, ама онова охльо-бохльо тиктакане, което не знаеш дали е тик-так или тик-так-тик-так-тик-так. паузите между секундите са като цезура в стих на Ботев, дееба.

днес пак псувах много. а исках да премахна този навик...
също и ме черпиха lion и половин млечен шоколад. поне да разведря този така меланхолично звучащ пост. това е доста контрастно нещо, ако трябва да съм честна, принципно цял ден бях усмихната.
както и да е. утре може да имам поправка по математика. повръща ми се вече от математика. наистина. застанала ми е като една буца на гърлото и... седми клас ми е много размит. това нещо профучава покрай мен като животно, за едно мигване и цял месец ми минава пред очите.
май се нуждая от един здрав сън... а петъкът е толкова далечен.

Напук на октомври

вижте го какво ми е мрачно отново, а вчера се усмихнах и накарах слънцето да пекне
а днес... ми го крадат наново
алчни хора
студено е. тук валя. и мрън-мрън, добрах се до спирката. рутина.
евелин ръфаше картофена салата, както винаги успя да ни събуди и изведнъж...
бам!
дежурни. седем часа, човече, а ние ще дежурим и ще казваме на (не)ентусиазирани мъници "Добро утро", "Свали шапката", "Не бягай! Със закуската на първия етаж!".
и... "добро утро", пък колко е добро (моето беше добро, тия пожелания работят)
монотонно. самичка на главния вход. доброутро, добрюутро, доброюютро, доб- добр-ооо утро *прозяв*
промених стратегията, пък и елито дойде.
и си лепнахме едни широки и истиииински усмивки и поздравявахме с най-симпатичното добро утро, а казвахме и "довиждане" и две лелки дори ни пожелаха хубав ден ^^ и помощник-директорката ни похвали, че сме ужасно лъчезарни. ототото :3
така че
Усмихвайте се. Напук на октомври. Вдишайте онзи свеж есенен въздух, защото през лятото е твърде задушно да се усети, през пролетта алергиите се обаждат, а през зимата... АПЧИХ! и настинката. Дишайте. Поне при нас се усеща като планински. Освежаващо е. :з