Monday, January 11, 2016

"Simon vs the Homo Sapiens Agenda" by Becky Albertalli

What makes me really sad is that there are no more than three people who follow my blog and would get all the references I can make about this book. So I won't make any, I promise. 



After Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe, I've been a sucker for LGBT literature, diverse cast of characters, and contemporary romance making me scream AWWWW. I reached out to Simon vs the Homo Sapiens Agenda, as it was the most appealing one of all of the twelve books that had arrived.

I say this about a lot of books lately, but, again - I love it when I can relate to the main character. Or better - when the main character is like my lost soulmate (but is actually only fictional and has never existed, ha! Ha...)

Simon Spier is a confused, very-in-love, and huge-Harry-Potter-fan 16-year-old boy.
Since August, he has been exchanging emails with the very cute Blue who goes to the same school as him. The mystery comes from neither of them knowing who the other person is. They find it kind of appealing and think it makes their friendship... spicier. 
But you all know how love can completely change you. Your head is so lost in the clouds that you forget to do all sorts of thinks, like logging off of your e-mail and letting the wrong person, or Martin Addison, in Simon's case, see the wrong emails. Martin tries to blackmail him into telling the entire school Simon is gay unless he helps him talk to Abby, his best friend.

Now life has gotten freaking complicated. There is a romance involved, there's this weird part of life where you have to figure out who you are or might be, and you're looking for something even though you don't know what exactly. And everything seems to be a holy freaking huge awesome deal.

“But I'm tired of coming out. All I ever do is come out. I try not to change, but I keep changing, in all these tiny ways. I get a girlfriend. I have a beer. And every freaking time, I have to reintroduce myself to the universe all over again.” 

I loved the diversity in the book - not only was it an LGBT novel, but it had characters of color and there were different religions represented (both within the main characters, guys!!!), which made me really happy, as there aren't enough as diverse books published as this one. 
I also enjoyed the realism in this book a lot - it's more than devastating that we still live in a world full of hatred, although it's the 21st century where we're supposed to be open-minded and supportive. We see how LGBTQIA+ folks feel the need to stay in the closet, and even for some of their best friends, because no one knows how they will be seen, and it's sad that this isn't seen only in fiction.
On a lighter note, I want to say that the romance in this novel will make the biggest cynic ever smile from ear to ear and giggle silently. Despite the love scenes only being in the last thirty pages or so, they're as sweet as the Oreo milk shake Simon so much loves. And, can we just point out how perfect Simon's music taste is?! 

source: creeksecrets.tumblr.com/


For me, the biggest point of the book was stepping out of your comfort zone - at some point, ironically, it stops being comfortable at all. Our teenage years is when we change the most and YA characters have helped me a numerous times to find out things about me I hadn't yet discovered. So let's all cherish this book together and thank Becky Albertralli for creating a cute romantic book that is simultaneously discussing serious topics in today's society. 

Wednesday, January 6, 2016

One Lovely Blog Award


Много мило ми стана, когато видях, че съм тагната от Ева и Жени. Благодаря ви и на двете! ♥

Правилата са тези:
Благодари на блогъра, който те е номинирал.
Копирай правилата.
Напиши 7 факта за себе си.
Номинирай 15 други блогъри за наградата и се подсигури, че знаят.
Сложи същата снимка в блога си и последвай блогъра, който те е номинирал.

А фактите са следните:

  1. Подобно на Ева обожавам тетрадки и тефтерчета, но рядко или изобщо не пиша в тях. Сетя ли се, пиша разбъркано и в което ми падне. В момента ползвам един гръцки тефтер, който майка ми ми донесе, и имам записана цяла една-едничка поема, макар и на части.
  2. Обожавам езиците и искам един ден да говоря добре поне три езика.
  3. Чуя ли песен, която харесвам, започвам да пея веднага. Обичам да пея и трудно млъквам. Понякога, ако съм в настроение или не е мястото да пея, си потропвам с крак, тракам с нокти по някаква повърхност или си тананикам или измърморвам текста.
  4. Като стана дума за музика - трудно издържам без да има нещо да ми шуми за заден фон. 
  5. Любимият ми шоколад е онзи на Lindt с 85% какао и портокалови корички. 
  6. Винаги в началото съм много надъхана и мотивирана да направя нещо, ала често желанието ми умира бързо. Не понасям тази си черта.
  7. Гледала съм филмите по "Властелинът на пръстените" три или четири пъти вече и бих ги гледала още сто пъти по толкова. Планирам скоро да препрочета цялата трилогия отново и ако успея да събера достатъчно пари във възможно най-кратък срок от време, искам да си купя дори луксозното издание на "Силмарилион". Плакна очи по него от две години насам все пак...
Аз тагвам всеки, който не е бил тагнат, но иска да направи този пост, защото май съм последната.

Monday, January 4, 2016

Любимите ми книги и големите ми разочарования през 2015

2015 е може би най-добрата ми година досега. Всъщност, същото бях казала и за 2014, така че, да перефразирам: имах две страхотни поредни години и наистина се надявам да следва трета (ала това зависи само от мен.) "Големите" неща, случили ми се през последните 12 месеца, са били обсъждани достатъчно в блога, а малките предпочитам да ги запазя само за себе си, защото са ми специални, а аз понякога си падам мъничко суеверна. Нека вместо това говорим за втората ми любима тема, след мен самата - книги.
Колкото повече, толкова повече. 
През изминалата година далеч не прочетох толкова много, колкото ми се искаше. Още от лятото на 2014 (представяте ли си, по-миналата година!) бях в ужасен застой и, малко или много, го влачих допреди миналия декември. Комбинирано и с четенето на абсолютни тухли, понякога влачех една книга повече от месец.
НО! Не е важно количеството, а качеството на прочетеното, затова този пост ще е за десетте най-добри книги, които съм прочела през тази година, новите ми любими автори и може би онези едно-две (всъщност четири) разочарования, които правят нещата по-разнообразни.


Лични фаворити (, където ще измамя и ще включа поредици, така че технически няма да са само десет книги. Ха! Също така, не подреждам по определен ред. Смятам, че е важно да се уточни.)

1. Поредицата "Хари Потър" на Дж. К. Роулинг, защото ми отне 14 години и половина да я прочета, разбирате ли.
2. Поредицата "Лунните хроники" на Мариса Мейър. Не само поредицата е обсебила съзнанието ми, ами и авторката. Нямам търпение новата ѝ книга Heartless да излезе ноември тази година - ще бъде преразказ на "Алиса в страната на чудесата"!
3. "Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак. Твърде дълго отлагах четенето на книгата и искрено съжалявам. Нямам търпение да прочета и останалите книги на Зюсак - обожавам стила му на писане.
4. "Чудо" на Р. Дж. Паласио. Говорила съм за тази книга на всеки книжен плъх в обкръжението ми, ще продължа да говоря и за времето напред. Рядко се случва да прочета книга, която толкова да стопли сърцето ми и да ме разчувства. Невероятно красиво написана, а няколкото различни гледни точки само допринесоха към пълнотата на историята.
5. Aristotel and Dante Discover the Secrets of the Universe на Benjamin Alire Saénz. Никога преди това не се бях намирала толкова много в някое четиво. 
6. "Писма до мъртвите с любов" на Ава Дилийра. Въпреки големият брой неща, които ме подразниха, не мога да отрека, че след втората половина на произведението се привързах към главната героиня повече, отколкото е нормално. (Нормалността е относително понятие.)
7. "Дядо Прас" на Тери Пратчет. Ако някой никога не е чел или чувал за Пратчет или Света на Диска, а чуе мен да казвам "Малеее, толкова да обичам Смърт, човек!", сигурно ще се уплаши.
Не съм единствената на света, чийто любим герой от цялата поредица е Смърт. Има нещо магическо и очарователно в двуметровия скелет, яздещ бял кон на име Бинки и говорещ ЕТО ТАКА. "Дядо Прас" ме накара да го заобичам още повече.
8. The Promise of a Pencil на Adam Braun - изключително вдъхновяваща. И може би единствения път досега, когато не съм скърцала със зъби от раздразнение, четейки литература за училище. 
9. "Тайната история" на Дона Тарт, която не се описва, а се чувства. Нямам търпение да прочета и "Щиглецът", която в момента пътува към мен.
10. При поредицата "Стъкленият трон"на Сара Дж. Маас е абсолютно същото както с "Писма до мъртвите с любов" - много неща могат да се подобрят, обаче това не ме спира да съм абсолютно влюбена в поредицата (и в Каол, и в Роуан...)
Нямам търпение Queen of Shadows да излезе в България - ще бъде повече от епична!

                               

Най-голямото ми разочарование за годината беше "Всички наши места" на Дженифър Нивън, може би породено от многото шум, вдигнал се около нея, заради който очакванията ми бяха прекалено високи. С изключение на един-два цитата, книгата не събуди никакви чувства у мен. Дадох ѝ 3/5 звезди.
На второ място се нарежда Zeus Grants Stupid Wishes: A No Bullshit Guide to World Mythology. Първите три раздела, а именно гръцка, скандинавска и египетска митология, бяха интересни и забавни и се смях с глас, но от там нататък всичко беше някак насилено и шегите бързо станаха банални и клиширани. Все пак доста ми помогна да попълня пропуските в знанията си за световните митологии и дори научих няколко нови. 2.5/5 звезди.
Dr Bird's Advice for Sad Poets изглеждаше изключително обещаващо в началото, но само първите петнадесет страници бяха напълно приковали интереса ми, въпреки че изглеждаше обещаващо. Дадох ѝ 2.75/5.
"Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде също не отговори на очакванията ми - първата половина на книгата беше изключително куха. Бегбеде държеше ли, държеше на теорията си, само за да каже накрая, че може би любовта невинаги трае три години. За мен беше почти изцяло безсмислено четиво, макар че на няколко пъти се съгласих с автора. Твърде много ми напомняше за Буковски, обаче, а Буковски лично не го оценявам като прозаик.

2016 дано е годината, през която ще чета повече. Поставила съм си за цел да прочета 35 книги. 12 до няколко дни ще пристигнат вкъщи, а имам минимум тридесет непрочетени вкъщи, над 80 на Киндъла и 362 оставащи дни да си купя още много.