Friday, March 20, 2015

Магийки(-шегобийки на братя Уизли) за подобряване на лошо настроение

Болна съм и цял ден се чувствах като куче... докато не вдигнах температура и фелдшерката в училище не ми каза да се прибирам вкъщи. Дом, мил дом. Дръпнах му едни четири часа сън, какъвто ми е обичая в петък - да спя много, за да премахна стреса.
И тъй като се опитвам да съм ужасно позитивна и да не рева за всичко дребно, реших да си мисля само за хубави неща.

I.  Сън. Не е тайна, че спя по много. И често. Пък и често имам яки сънища. 
II. Онези хора, за които ще остана на чат/ на телефона въпреки че е четири сутринта. Щом останах да гледам изгрева с теб, въпреки че не сме си писали два месеца, значи те обичам. Ужасно много.
III. Сериали. Ако "Приятели" не подобрява настроението ти, има нещо адски сбъркано в теб. Което ми напомня, че най-вероятно ще си стоя вкъщи около седмица и най-накрая ще догледам "Кухня".
IV. Анимации. Нищо не е по-добро от маратон на анимации с родителите ми. Или още по-добре: документални филми. 
V. Да ти изпишат шумящи витаминчета, когато си болен. Витамин С + калций с вкус на портокал е магия.
VI. Успехи сред LGBT обществото. Да се "разкриеш" всички да са окей с това. Държава/щат да легализира гей браковете. Нормално реагиране при съобщаването на всяка различна сексуалност и разнообразието между половете. YASSSSS.
VII. Добър приятел да започне да слуша любимата ти група. Женито зариби Денчи по Arctic Monkeys и сърцето ми прескоча мъничко. 
VIII. Когато приятелите ти започнат да употребяват типично твои изрази. Хей, ти ме слушаш внимателно. Хей, аз ти дадох ЧАСТИЧКА ОТ МЕН!!! Обичам те, прекрасно човешко същество. Повече от преди.
IX. Да разбереш нещо в час по математика. Магия. Brace yourselves, разбрах как се решават линейни неравенства с едно неизвестно.
X. Природата.
(снимка от интернет, не мога да посоча източник)

(авторско)


(моя близка приятелка го снима с моя фотоапарат, но е една от най-яките снимки, които ми се намират)
(това е от tumblr. Timelapse 360 panoram of the night sky. Астрономия + фотография + нощно небе. Магия.)

XI. Игри на думи. В които ставам все по-добра. Вижте заглавието на поста. 
XII. Фендъм неща из интернет. Дори да не съм част от фендъма, вълнението на другите е голямо щастие.
XIII. Мейнстрийм поп хитове. Я си признайте, че поне веднъж ви се е забила някоя досадна песен в главата. [I Really Really Really Really Like You на Carly Rae Jepsen за фон]
XIV. Яки аутфити, яки дрехи, коса on point, вежди on point, поне за един ден лицето ми е перфектно изчистено. Да се чувстваш на място в кожата си. Nobody can let me down.
XV. Ако не се е подразбрало досега: фотография. Едно време имах мераци да се занимавам с нея, макар и само като хоби. Обичам да запечатвам моменти, обичам да запечатвам красивото, обичам да хвана перфектно осветения кичур и искрите в нечии очи.



Обичам светлината на уличните крушки през зимата и как всичко за един момент изглежда мирно и спокойно. Обичам да наблюдавам снежинки отблизо, защото всяка една е уникална. Обичам.


(гледах "Приятели", когато снимах това)


(тази снимка и следващата са от 26.09.2013г. и с ръка на сърце потвърждавам, че е един от най-хубавите дни в живота ми)



(не е моето око. Най-добрата ми приятелка има невероятни очи, huh?)


XVI. Обичам онова чувство, когато напиша, не, задраскайте това, когато ЗАВЪРША нещо. Когато направя най-перфектното описание. И когато ми кажат, че нещата ми вдъхват щастие. Работя по един сценарий в момента, но е писан под такъв стрес (за училище е;) че ако не го зарежа, ще е чудо. Имам план Б да стане на разказ, обаче.
XVII. Приятели-блогъри ((виртуално) гледам Айви и Зи). И блогъри, които не познавам. Модни блогове, защото споменах колко е вълшебно да си на място в кожата си.
XVIII. Горещ шоколад. Бял горещ шоколад. Шоколад. 85 процента. Линдт. С портокалови корички. Обикновени вафли Алпинист, защото шоколадът им ми носи носталгия към детството.
XIX. Торта.
XX. Чаша магически чай. И не си намирам снимката на чашка чай, която изглеждаше много яко.
XXI. Ца-ца, цаца, бира и картофки със сирене, сирене, сирене.
XXII. Видеотата на BuzzFeed.
XXIII. Да чета навън, за предпочитане някъде на село из касъчките.
XXIV. Инди песнички, защото са catchy, слънчеви и е много кют да се танцува на тях.


XXV. Глухарчетааааааа! Я, глухарченце, последното за сезона. :з
XXVI. Онези разговори с най-добрите ти приятели, защото разговор с приятел е понякога единствената нужна терапия.
XXVII. Когато бестито ти има нов телефон и не може да спре да използва емоджита, защото е точно толкова сладка.
XXVIII. Малките неща. И големите събития. И неща, които само ти си чувстваш. Шеги между приятели. Ядене на плодове по средата на майната на селото.
XXIX. Последно, но не на последно място, книги. Фентъзи и сай-фай за предпочитане, но не чета само това.. Дълги, епични четива. Къси разкази. Дълги разкази. Моите разкази. Поезия, по която рядко си падам, но хареса ли ми нещо, остава ми в сърцето.

Пак

Заради теб ще почна пак да готвя. 
Ръждясаха лъжиците, черпака.
Семейните сервизи потъмняха в шкафа. 
Бакърените тенджери забравиха за аромата
на пържен лук с червен пипер, 
на кардамон, дафинов лист и бешамел.

Ще напълня пак бурканите с подправки. 
Къщата - с ухания на сладки. 
Ще ти направя крем брюле. Шоколадово суфле. 
Ябълки със карамел. Меденки със портокал. 
В потъмнелите чинии – филии със сладко от кайсии.
В порцелановите кани – сироп от рози и малини.

И зяпачи на тълпи ще заприиждат пак във махалата. 
Ще се бутат, ще шушукат: “Онази – смахнатата, да се маха”

Представи си лятната ни баня 
с паравани от фистаните на баба,
сапунът с аромат на лавандула, 
хавлиите със патета и с цвят на дюла. 
Представи си също тишината, 
слънчевите зайци по стената, 
дървените закачалки и железните кревати, 
детските ми снимки (все ме снимаха по гащи).
Представи си коша ми с играчки, 
куклите без мигли, червената количка,
чиниите, чайникът с капака, 
жълтото магаре с колелцата.
Представи си и картонения куфар, 
с вехтите ми дрешки, с плетените шапки.
Най-красива бях в една лилава рокля - 
със волани и на точки.
Представи си още и герана
(котаракът в него се удави, 
дядо каза: “За да се спаси от баба”, 
а тя въобще не се ядоса; 
самоубийство от любов е, дядо,
оранжевата Васка все я няма,
прибере ли се - ухае 
на цигари и на мента, 
а той дори не ме погледна);
та представи си и герана, 
динята в желязна кофа, 
чашата със рози на пирона -
забит е там от памтивека.
Представи си спалнята с пружина,
бродериите по края на чаршафа, 
дантелените ми пижами, 
ушити с крачната на мама.
Представи си слабото си тяло, 
как ще го целувам само - 
с отворени очи и с устни, 
целите във сини сливи.
(От ръждясалия веф на дядо – 
пари комбо и фадо.)
Представи си джинсите си на простора
под дъжда в средата на септември,
ризите си в гардероба
сред педесетарските костюми.
Представи си 
и да тръгваме веднага.

Пием чай в неделя следобед, 
от завесата вкъщи - светлолилав.
Нямаме захар, нито лимони,
няма и чаши в празния шкаф.
Но вкусен е чаят този следобед. 
Нищо че няма и чай.

Кажи ми, моля те, кажи ми:
дере ли “р”-то ти до кръв, 
когато се целуваш;
оставя ли брадата ти 
следи като от нож;
сто години ли сърби сърцето 
веднъж ухапано от твойто “р”?

Всички счупени часовници - 
на “Попа”, на “Аптека”, “Журналист”,
избързващи и изоставащи
отмерват времето без теб.
Броят уплахите, аритмиите, 
припадъците през нощта. 
А има и такива сутрини – 
пребити с камъни до смърт.
Ирена Георгиева

(XXX. А, и да закръгля, бг песни. Няма да спра да денся на Ралица и Директор на водопад и Арлина винаги ще е една от най-яките български песни, и Dim4ou или както там се пише ще носи спомени. :д)
(XXXI. ОООО, СЕТИХ СЕ ОЩЕ НЕЩО!!! Новият албум на Fall Out Boy е ЩАСТИЕ.)

Wednesday, March 11, 2015

THE ULTIMATE BOOK TAG! (yes, again book tags)

Нали ме знаете, че съм ужасна? Ужасна съм. Така че благодарете отново на Зи и Айви за този пост, защото това е най-страхотният collab blogpost, на който някога ще попаднете!!!


Имаш ли си определено място вкъщи за четене?

В хола или в моята стая.
Мога да чета, където и да е, но обикновено го правя на леглото или на дивана в хола.       Когато си имах своя стая, имах ниша между двата прозореца, където можех да седя и чета, но сега чета на дивана, който използвам за легло. Когато чета в училище, чета или на чина си, или на перваза на прозореца, и понякога, докато вървя в коридорите.

Книгоразделител или парченце хартия?

Всякакви изрезки, календарчета, книгоразделители, дори dust jacket-а на книгата, ако има.
Имам много книгоразделители, така че предпочитам да използвам тях, защото са навсякъде. Но съм използвала и пари, билети и т.н..                                                               Имах много книгоразделители, но някак??? успях да ги изгубя всичките, така че сега или слагам молив между страниците, или запомням номера на страницата.

Можеш ли да спреш да четеш, когато и да е или трябва спреш на някоя страница, глава, част, т.н.?

Мога да спра по всяко време, но се дразня, ако не си довърша главата.
Винаги трябва да завърша или главата, или поне параграфа.
Винаги се опитвам да завърша главата преди да спра, но тъй като чета много в училище, понякога съм принудена да спра по средата на изречението заради тъпия звънец.

Пиете или ядете ли, докато четете?

Не, разсейвам се, а и без това съм достатъчно непохватна и мога да съсипя всичко.
Не го правя, защото е трудно да се държи книга, докато ядеш и пиенете на нещо, докато четеш е рисковано. Не искам да нараня бебетата си.
Пия кафе почти 24/7, така че обикновено имам чаша кафе с мен, докато чета и понякога я сменям с чаша соево мляко.

Можеш ли да четеш, докато слушаш музика/гледаш телевизия?
Обикновено чета, докато слушам музика, че и игнорирам говорещи ми хора.
Ако съм си вкъщи, винаги чета, докато слушам музика.
Нашата къща не е много голяма, така че през повечето време има шум от телевизията, и докато чета в училище, трябва да търпя гнусния вкус на музика на съучениците ми.

Кажете един вас дразнещ навик, докато четете.

Ако книгата ми е с меки корици, почти винаги я прегъвам, докато чета, така че повечето ми книги изглеждат повредени. Повредени И обичани.
Винаги чета последното изречение на книгата и изненадващо, никога не се спойлвам.
Правя това дразнещо нещо, което всеки мрази: прелиствам страниците през цялото шибано време, особено, докато чета.

Една книга или няколко наведнъж?

Лесно зарязвам една книга, за да започна друга.
Зависи от това каква книга чета, но напоследък чета само по една книга.
Четях само по една книга преди, после не знам какво се случи, но преди да съм разбрала, четях по пет книги наведнъж. Сега чета по една физическа книги вкъщи и една е-книга в училище, защото моят Kindle е по-лек от повечето книги, които притежавам.

Четете вкъщи или навсякъде?

Преди редовно четях навсякъде и мисълта да нямам книга с мен ме ужасяваше Вече ми стига мисълта да имам на телефона книгата, която чета в момента, за да мога да се измъкна от някакъв досаден разговор по всяко време.
Навсякъде и където и да е.
Навсякъде, когато и да е.

Четете на глас или тихичко в главата си?

Чета наум, но ако съм сама вкъщи понякога чета на глас. С акцент и изключително изразително. Но е тайна.
Не съм свикнала да чета на глас. Знам, че звучи странно, но моят глас ме разсейва. :д
Това е засрамващо, но понякога ми харесва да чета на глас и да правя смешни гласове. Особено обичам гласа си на Церсей.

Прескачате ли напред, докато четете или пропускате ли страници?

Никога не пропускам страници, но съм толкова нетърпелив читател, че сама се спойлвам, прескачайки абзаци.
През цялото време прескачам напред. Особено ако книгата е скучно и аз нямам търпение да я свърша.                                                                                                                 
Това е смешна история, всъщност. Когато четях „Сблъсък на крале”, *СПОЙЛЕРИ * прескочих напред и видях глава на Бран, но тогава напълно забравих за това, и когато Теон „уби” Бран и Рикон, изревах си очите. И същото се случи с „Вихър от мечове” и главата на Аря на Червената сватба. *КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ* Така че сложих край на прескачането напред завинаги.

Пишете ли в книгите?

Редовно. С химикал, с highlighter, с молив... Имам копие на „Фауст“, втора ръка, и предишният собственик е писал разсъждения. ♥                                                                      Обикновено не, но направих изключение за „Град от кости” на Касандра Клеър, защото само по този начин можех да се накарам да я прочета. Като пишех саркастични бележки в нея.                                                                                                                                           Обикновено не го правя, но тъй като обичам „Тайната история” толкова много, трябваше брутално да я нападна с любящи/съдещи/образователни бележки. Напълно си заслужава. Също така съм писала и в копието си на „Хамлет”, но това беше за училище, и в момента пиша в „Портокал с часовников механизъм”.


Стилът на писане на кой автор е уникален за вас и защо?

Твърде малко съм чела и само се повтарям с вечните ми любимци. Толкин и Бредбъри. Бих казала и Уилям Бъроуз, защото „Голият обяд“ беше нещо изключително ново за мен, но изобщо не харесах книгата, така че това едва ли отговаря на въпроса.
Трябваше доста да мисля по този въпрос и избирам Ерин Моргънстърн (автор на „Нощният цирк”), защото нейният стил на писане е много красив и просто тече и е сякаш се търкаляш в меки облаци и всички е перфектно.                                                  Антъни Бърджес –той всъщност е измислил свой собствен език? И мисля, че той е първият автор, който е използвал „като”, както ние го използваме. Никога не съм чела нищо такова преди.

Хари Потър или Здрач? Дайте три причини, за да защитите отговора си.
Хари Потър“ се загнезди в сърцето ми с първото изречение. „Здрач“ не я понасям от много отдавна без дори да съм я чела, защото изглеждаше ужасно блудкава.                                       
Със сигурност Хари Потър, защото 1) по-добри герои, 2) по-добър сюжет и 3) кара те да искаш да си изкараш сърцето заради чувствата, което винаги е хубаво.                                                        Хари Потър. Със сигурност Хари Потър. 1) герой, на който можеш да съчувстваш, който е абсолютно неперфектен, но също така и интелигентен и поема отговорност за действията си и е безкористен.

Имаш ли някои смешни истории, включващи книги от детството ти? Моля сподели!

Мама разказва, че дори на три-четири съм мрънкала да ми купува най-детските книжки от рода на „Животните във фермата“ и „Числата до десет“. И винаги чаках да вземе заплата, защото ме чакаше нова книжка с приказки. Не забавно, но пък сладко.
Когато бях много малка, намерих една стара книга в къщата на прадядо мми и я взех и карах майка ми да ми чета само една-единствена история от нея. И това се случваше всяка вечер за цяла година.                                                                                                                  Не знам на колко бях, но беше едно време, когато баба ми четеше от една книга, която вече бях чела и на нея й се спеше и не искаше да се занимава с мен, и затова започна да си измисля разни неща и аз й казах да млъкне и й разказах истинската история.

Коя е най-тънката и коя е най-дебелата книга, която притежаваш?
Красивият и масивният „Властелинът на пръстените“ срещу мъничката ми „Кралицата на нощта“ (която е малка книжка по комиксите W.I.T.C.H.)Най-тънката е „Fantastic Beasts and Where to Find Them и най-дебелата е „Орденът на феникса.
Мисля, че най-тънката е една от книгите на Елена Денева за поезия и най-дебелата е или българското ми копие на „Танц с дракони”, или българското ми копие на „Властелинът на пръстените”.

 Кога се захвана с четене?

Чета „сериозно“ от две години, иначе обожавам четенето и литературата от дете. Не знам какво друго има толкова сериозно влияния върху личността ми.
Била съм читател през целия си живот, но сериозно се захванах, когато бях в пети клас. Започнах да чета, когато бях на четири и съм влюбена оттогава насам.

Коя е любимата ти класическа книга?
Като човек, който чете класики през повечето време... „Джейн Еър“ и „Властелинът на пръстените“. (Ако получавах по лев всеки път, когато споменавах трилогията, щях да имам пари за луксозното издание на „Силмарилион“.)
Не съм чела много класически книги и не съм им голям фен, но обичам „Точния мерник” на Кърт Вонегът.                                                                                                
Dont get me started. „Властелинът на пръстените”, естествено. Обичам „Хамлет”, също така обичам „Джейн Еър”, „Гордост и предразсъдъци”, „Великият Гетсби”, „Клетниците” и т.н. Обожавам класики.

Любовен триъгълник или забранена любов?

Забранената любов. Катрин и Хийтклиф буквално умряха заради любовта си.
Не харесвам и двете, но трябва да избера забранена любов, тъй като мразя любовни триъгълници с цялото ми сърце.                                                                                          Любовните триъгълници са толкова отвратителни и забранената любов е толкова клише (все още имам лош вкус в устата си, от когато повърнах, докато четях „Ромео и Жулиета”), несподелената любов е толкова по-болезнена.

Зомбита или вампири?

Вампирите като герои в митологията са по-интересни, не си падам и по двете.
Вампирите, защото вчера гледах любимият ми немски филм за вампири (но не ги харесвам много).
Вампири. Със сигурност вампири. Можете да ми пиете кръвта, колкото искате, само стойте далеч от мозъка ми.

Вампири или феи? Защо?

Феите са ужасно очарователни.
Феи в тази ситуация, тъй като обикновено не харесвам вампири.
Ами, ако кажа Едуард Кълън, избирам и двете нали?

Четеш за сюжета, за стила или за героите?

За удоволствието от четенето.
Много е трудно за избиране, но когато има много добри герои, някак не ми пука за нищо друго. Но доста зависи от книгата.
Мисля, че зависи? Но бих казала стила, после героите и после сюжета. Чела съм толкова много книги, чийто сюжет беше страхотен, но или стилът, или героите бяха толкова зле, че книгите бяха провалени за мен.




Tuesday, March 3, 2015

The Book Worm Tag

Зи ме тагна, а подобен таг няма как да откажа. 

Ако можеше да имаш един човек или предмет изваден от книга, кого или какво би взел?
Мислоемът на Дъмбълдор или the room of requirement, въпреки че не е предмет. И може би Билбо Бегинс или Гандалф. 

Кой би бил най-хубавият художествен свят, в който можеш да живееш и защо?
Camp Half-Blood (и щях да съм дъщеря на Атина!!) / Хогуортс / Средната земя и по-точно Графството или Лотлориен.

Ако можеше да пренапишеш края на книга, чий край би пренаписал?
Останах сравнително неудовлетворена от края на "451 градуса по Фаренхайт", честно казано, всичко остана увиснало във въздуха; имам интерес и какво стана с Фродо след като отплава за Сивите заливи.

Коя поредица обичаше първоначално, но намрази към края?
Избягвам да чета поредици като цяло и избирам литературата си доста прецизно, така че няма такава. Бих прочела дори и деветата книга от "Вампирски целувки", въпреки че отдавна надраснах този ми период.

Кой е любимият ти саундтрак от филмова адаптация на книга?
В момента се сещам единствено за сериал и това е "Дневниците на Кари", песните бяха страхотни и си пасваха с всичко, защото действието се развиваше през 80-те. (Дори не съм сигурна дали е по книга? Май да?)

Коя книга смяташе, че ще намразиш, но заобича?
"Пърси Джаксън и боговете на Олимп", дами и господа, все още държи личен рекорд за най-бързо прочитане, а бях голям скептик. Към списъкът прибавяме и "Принцът и просякът". И, нека си призная, донякъде "Песен за огън и лед" - не бях чела епическо фентъзи преди това, а масивността на книгите ме плашеше още повече.

Ако можеше да изгориш една книга, коя би избрала?
Бих изтрила 50 Shades of Gray от спомените на човечеството и като цяло бих направила всичко подобна трилогия никога да не бъде планирана. 

Ако се намираше в Лотус Казиното от Пърси Джаксън, кой герой би искал да е затворен с теб?
Тирион Ланистър, Джон Сноу, Кару, Смърт (от Светът на Диска) и Зузана. Имам егати странната компания, майна.

Нека речем, че си на дълго пътуване с подводница. Четенето ти е главен приоритет за пътуването (кога НЕ е било,) затова трябва да опаковаш няколко книги да те държат зает/а. Кои са те?
Нещо развлекателно и което от дълго време имам намерение да прочета. И малко по-дълго.
(*поглежда си към километричния уишлист*)
Последно по време на пътуване (то и то едно пътуване, ходих до Алфатар, моля ви се) четох "Физика на тъгата" на Георги Господинов, а книга с подобно "усещане" е "Мидълсекс" на Джефри Юдженидис.
И, кхъм,*поглежда към Зи*
ще взема трилогията "Мъглороден"
и
*поглежда към Айви*
"Тайната история".

Кои книги са били в уишлиста ти от известно време?
Тоест, дълъг период от време, защото съм от хората трупащи уишлистове... и свършват с купени десет нови книги от средата на нищото.
"Гордост и предразсъдъци" ми е първата добавена книга в Goodreads и се предизвиках да я прочета тази година. Непременно. А на "Лунните хроники" се каня от две години, а то скоро и четвъртата книга ще излезе, че има и prequel история за герой от третата книга.
Бройте и половината класики.

И тъй като Зи направи тага първа, а после тагна и Айви, аз просто нямам кого да тагна, така че ако ви изглежда интересно - направете го.
Ама искам линк после. с: