Thursday, January 30, 2014

Ако приятелите ми бяха книжка с приказки...

Приказка 1 щеше да бъде от онези градски легенди за Блъди Мери, Дама Пика и духове в гаражи. Щяхме да я разказваме около лагерните огньове или в мазите, когато няма ток. Дори щяхме да наплашим всички с наличието на много дамски огледалца, защото казват, че огледалата са портал към отвъдното.
Приказка 2 щеше да е за човекът, който пали лагерните огньове. Приключенският дух, събран в огромна раница за къмпинг и здрави гуменки, готови да издържат тичането из горите. Знаете ли какво има? Много, много лека глава. Пълна с хелий и летяща в облаците.
Приказка 3 щеше да е поезия в проза, написана с много красив ръкописен шрифт. Мъничко меланхолия и очи, поръсени с щастлив прах.
Приказка 4 щеше да е тъжна, но с удоволствие бих измислила начин да има поне мъничко щастлив край. Адреналинът обладал е сърцето, но кубинките му тежат. Събуй се, приятел, нека тичаме заедно! С тебе ще тичам... а обикновено никак не обичам.
Приказка 5 ще се оплете в дългата й коса. (Забранявам ти да я режеш.) Топло прегърнати думи, миришещи на билки.
Приказка 6 е за плетач на звезди.
Приказка 7 е кратка. Защото момичето е ниско. Но докосва Луната като се повдигне леко на пръсти и пие чай от слънчев вятър.