Thursday, May 5, 2016

"Фенка" от Рейнбоу Роуъл

Миналата година за първи път прочетох роман на Рейнбоу Роуъл и, макар и да останах очарована от четиво, осъзнах, че далеч не е най-доброто, което тя може да предложи. След четене на огромно количество фентъзи имах нуждата от нещо леко и разтоварващо, затова посегнах към втората си книга от тази писателка, а именно "Фенка". Хиляди благодарности на издателство Егмонт за копието!


Катрин "Кат" Ейвъри и нейната сестра-близначка Рен са първокурснички. Допреди това са делили всичко - стая, дрехи, дори и по училищните балове са вървели в комплект; споделяли са и обща мания по Саймън Сноу и голяма част от времето им е минала в писане на фенска литература. Кат прави това и до сега. Историята ѝ "Само напред, Саймън" е сред най-известните в интернет, обожавана почти наравно с оригиналната поредица на Джема Т. Лесли. Ала Рен винаги е била по-екстровертната, отворената към нови неща и свободната. Поведението ѝ не е по-различно и сега, когато им предстои да влязат в университет - тя желае по-голяма независимост и отказва да дели стая с Кат, при което горката Кат попада при на пръв поглед груба съквартирантка, Рийгън. 
Проблемите на Катрин не свършват до тук. Въпреки невероятния курс по творческо писане, където тя е една от любимките на професор Пайпър, професорката ѝ не смята фенската литература за истинска литература, а в това осемнадесетгодишното момиче е най-добро. Не стига това, а и непрекъснато се тревожи за баща си, за пръв път оставащ сам след развода с жена си. Любовни проблеми, причинени от сладкото момче, което постоянно се навърта около Рийгън, допълнително я спъват.

Не веднъж съм споменавала, че една от причините да обичам young adult литературата, е възможността да се свържа максимално с поне един от героите. Трудностите, през които те
преминават, и въпросите, които си задават, често са близки, с тези на читателите - по този начин намираме не само успокоение в книгите, подобно на Кат, а и намираме решенията на проблеми, мъчили ни с години.
Талантът на Роуъл е определено в изграждането на невероятни персонажи. Главните ѝ герои са изпипани до съвършенство (иронията е, че те са далеч от съвършени, и всеки един от тях си има своите недостатъци, правещи го толкова реалистичен, сякаш аха да изскочи от страниците), но авторката не пренебрегва и второстепенните. Подобно на повечето фенове на романа съм влюбена в Кат и Ливай, но Рен също е герой, грабнал ме с промяната, през която минава. 
Както и в "Елинор и Парк", семейните взаимоотношения тук далеч не са на ниво.  Не по-малко харесвам и бащата на близначките и през повечето време ми беше изключително тъжно за него. Все повече и повече се обръща внимание на психичните заболявания в съвременната литература, което може само да ме радва. Плюсът тук е, че, за разлика от повечето романи, където авторите най-често описват героите си като страдащи от депресия или тревожност, Артър Ейвъри е диагностициран с биполярно разстройство. Личи си, че авторката е проучила достатъчно нещата, за да се абстрахира от всички митове около заболяването, и е създала един страхотен герой и любящ родител.


Прочетох "Фенка", подобно на много други романи, точно когато имах нужда от нея и за мен това е една от причините да я обичам с такава сила. Не бих могла да кажа, че се нарежда сред вечните ми фаворити, но определено разбирам защо е толкова хвалена. Дадох втори шанс на Рейнбоу Роуъл и определено не останах разочарована от решението си. Романът ѝ за момиче, срещащо трудности в оставянето на детското си увлечение зад гърба си и плахо навлизащо в света на големите, е увлекателен и красив, а от страниците му едновременно струят всички емоции, през които човек може да премине в този период от живота си.

Monday, May 2, 2016

April 2016 Wrap-Up

През април съм успяла да прочета пет книги. Не смятах, че са толкова - беше един сравнително натоварен месец, ала явно и ползотворен.


Започнах месеца с невероятната "Гневът и зората". Макар и в ревюто си да съм заявила колко
силно обичам тази книга, думите не стигат да опишат любовта ми към нея. На 26-и април излезе втората и последна книга от дуологията на Ахдие в Щатите и българските почитатели чакаме от Сиела да преведат "Розата и камата" колкото се може по-бързо!

Следващата книга, която прочетох, беше "Кралица на сенките" на Сара Дж. Маас - за нея можете да прочетете тук. Множество пъти съм искала да хвана първия възможен полет до Ню Йорк, за да си поговоря сериозно с писателката - лошите страни на поредицата са еднакъв брой с добрите; ала любовта ми към "Стъкленият трон" винаги надделява и затова ще бъде грехота да отрека, че в крайна сметка харесах и четвъртият том.
Най-големият проблем с поредиците е чакането, заклевам се! 

След "Кралица на сенките" изпаднах в застой, защото ми беше трудно да намеря достатъчно добър заместител на Маас, а не е като да няма. Отношенията ми с тази жена са особени.
Поради тази причина, след дълго ровене на 100+ книгите ми на Киндъла ("нямам какво да чета!"), реших най-накрая да подхвана колекцията с разкази на Мариса Мейър по поредицата ѝ "Лунните хроники", докато с нетърпение чакам издаването на финала "Зима" в България. Сборникът би се харесал на запалените фенове на Хрониките, които търсят с какво да запълнят празнината, вече като е свършила поредицата, но, по мое мнение, не допринася по кой знае какъв начин към историята. Може би единственото, струващо си наистина да се прочете, е новелата Fairest, която разкрива миналото на Левана, както и разказът за детските години на стражът Хиацинт и принцеса Зима - The Princess and the Guard. Общата ми оценка за колекцията на Мейър е 3 звезди. 
Третото и предпоследно четиво за април беше "Предимствата да бъдеш аутсайдер" на Стивън Чбоски, която препрочитам за трети път и с всеки следващ прочит разбирам все по-добре и по-добре. Не мисля, че е нужно да изразявам каквото и да било мнение - книгата все пак ми е лична Библия.

"Фенка" на Рейнбоу Роуъл завърших следобеда на 1 май, но все пак реших да я включа към
този пост. Ревю за нея предстои в най-скоро време. Отсега ви казвам - очаквайте изключително положително мнение! Харесах книгата много повече от "Елинор и Парк", която почти ме беше отказала от творчеството на Роуъл, но се радвам, че дадох втори шанс на писателката. Не бих казала, че книгата се нарежда сред фаворитите ми, но определено предизвика редица емоции у мен.

Това беше моят април в книги, надявам се постът да ви е харесал. Кой ви е фаворитът за месеца? При мен определено е "Гневът и зората"!