Wednesday, July 13, 2016

42 и deep sh*t #1

изглеждаше ми тъй пусто без ни една снимка в тоя пост... а знаете колко обичам залези

Първо, искам да перифразирам нещо от един мой сън: "Прави всичко със страст." Това е идеята зад този пост. Иначе реално се вдъхнових какво да напиша всичко това в маршрутката. Кой е казал, че българският обществен транспорт не струва?!

Има ли хора тук, които помнят стария ми блог? Тогава влагах сърце и душа във всеки пост и не се тревожех дали звуча "професионално", "зряло", "пораснало". Смесвах английски и български и спокойно пишех английски думи на кирилица. Бях наистина себе си. Не ме интересуваше как изглежда блога. Псувах на воля. Споделях красива музика. Говорех за приятелите си, които повечето ми читатели едва ли познавате, освен ако и вие не сте от тях (обичам ви!)
За дълъг период от време бях изгубила способността си да се радвам по детски на нещата и повече ме интересуваше как ме виждат другите, но края на пролетта и цялото лято винаги ми действат разтоварващо. Имам време да рефлектирам над себе си повече.

Изводите, до които стигнах: сега имам чувството, че звуча фалшиво. Че за пореден път съм поставила нещо в рамка, и то нещо, на което държа. Това е единствената причина изобщо да не пиша тук - не ми се говори главно за книги, представете си! А за ежедневието си трудно бих говорила, защото ми е толкова кеф последните два месеца, че забравям да снимам; пък и не мога да отрека, че нещата са твърде лични понякога. 

Интересувам се повече от личностното си израстване и това на другите. В аурата ми доминиращи цветове са зелено и жълто, следващи да ме правят отличен лечител, социален работник, терапевт, съветник и всякакви успокояващи глупости. 'Ми, не лъжат - падам си словоохотлива и мисля си личи. Обичам да насърчавам хората и да им помагам да израстват духовно. Няма по-готино чувство от това. И точно поради тази причина ми се иска да зарежа говоренето за книги за момент, защото блоговете за книги ми идват в повече. Еднаквите постове ми идват в повече. Еднаквите рецензии ми идват в повече. Всичко. Ми. Дойде. В. Повече. И имах нужда от тази дълга почивка, за да се завърна - или поне докато не изчезна пак. Надявам сте ми свикнали вече. Незавършването на проекти, ако се не лъжа, идваше от жълтата аура. Моля да я извините.

Ако наистина ви интересува какво се случва с мен: лягам си с пукването на зората, с приятели си събираме пари за храна и пиене (най-често двулитров швепс или монстъри и сладолед с уиски и шоколад), карам готини хора да ми пишат в тефтерчето от Букурещ (защото и в Букурещ ходих), лежа навсякъде, където може да се лежи, смея се с пълно гърло, снимам почти всеки ден, слушам супер яката музика, прегръщам всички и им напомням колко ги обичам. С други думи - I just go with the flow. Но за go-уването with the flow ще ви говоря друг път.

Искам този пост да е началото на една поредица говорене за живота. Размишляване. Простотии на n-та степен. Не мисля, че е възможно промяната в мен да не се отрази моментално и тук. Разбира се, първо имам да напиша две рецензии за Егмонт и ще си спазя обещанието към тях. Но след това... След това ще се превърна в псевдо-философ. 
Ето това вече наистина ми допада.
И Red Hot Chili Peppers също.


'Щото this life is more than just a read through.