Tuesday, April 26, 2016

B.E.S.T. Nationals 2016


Преди година бях на първото си състезание на B.E.S.T  и тази организация все още е една от причините да обичам да ходя на училище като цяло - заклевам се, the after-school practices са най-забавното нещо на света. Сега, дванадесет месеца по-късно, съм участвала във вече четири състезания подред и имам две победи зад гърба си. Но победите, колкото и клише да звучи, не са важни. Ако не беше това състезание, нямаше да съм толкова уверена в себе си и уменията си, дори нямаше да познавам толкова хора от училище... или от цяла България - първо от Бургас, после Русе, в Силистра, тъй като е родният ми град, само завързах някоя-друга приказка с хора от другите отбори; на 22-и април дойде ред да посетя и София, участвайки в най-големия турнир за годината. Тръпката с всеки път е по-голяма и по-голяма, дори и когато знаеш как протича всичко. 

Най-епичната част от тридневния ми престой беше срещата ми с един куп хора - Вик, когото няма да изтърпя да не виждам отново до следващото състезание през есента, Ева, която има супер прекрасен клас и е още по-красива на живо, отколкото на селфита (а така или иначе, за съжаление, рядко имаме селфита на Ева), и Жени, която е tiny smol и е най-сладичкото човече на света.

from tol to smol

най-яките хора, с които можех да обикалям из София!

тук Хавьо храни гъБъЛи
Не бях ходила в София откакто бях много малка и с удоволствие бих обиколила всяко едно кътче от този град (ако не бях толкова неориентирана, разбира се). Метрото и трамваят са най-забавният начин да обикаляш и е просто жалко, че Силистра не е достатъчно голям град, за да имаме градски транспорт, различен от автобусите до селата и съседните градчета. 







Ядох суши за първи път в живота си и съжалявам, че не съм го направила по-рано - с авокадо определено ми беше любимо. 



Като книжен плъх и книжен блогър нямаше как да не се заровя в Greenwich. In conclusion, I want to say: #lemmelivethere and #ineededmoremoney. (10 points to our team for my perfect reference no one else is going to get.)
Една от най-големите тръпки на състезанието е разбирането, че минаваш напред. Когато след около седем часа чакане на резултати coach-ът ни ме уведоми, че съм минала на полуфинали, не спрях да пищя с Вик в продължение на минута (при което Жени каза, цитирам: "Ето така звучи щастието.") Имаше силни прегръдки и много вълнение, защото Вик щеше да гледа представлението ми за четвърти или пети път, ако не и повече, а Жени и Ева не го бяха виждали преди и нямах търпение да им покажа с каква цел съм отишла в София. :D
След полуфиналите трябваше да чакам още няколко часа да разбера дали минавам на финали. Бяха в СУ и, както и BEST го определиха, университетът прилича на Хогуъртс с всичките си огромни стълбища и високи тавани, и красиви полилеи.
(Спойлер: бях на финалите. Спойлер номер две: бях шеста.)




Хората, които не са били част от B.E.S.T., няма да разберат B.E.ST., колкото и да говориш за него - факт. Но за нас, състезателите, това не е просто състезание по реч и дебати.
За нас, състезателите, означава отборен дух, подкрепа, вдъхновение, мотивация, успехи, талант. Не съм срещала по-сплотени и интелигентни хора никъде другаде. Подобни организации връщат вярата у всекиго, че светът определено има бъдеще и то е в ръцете на нас, младите.
И, както Бачков отбеляза, това е последното ни състезание с този coach и този състав на отбора - така че този пост е за вас. I love y'all.


rocking Bachkov's hat better than Bachkov himself does
(even though he won't admit it)