Monday, January 4, 2016

Любимите ми книги и големите ми разочарования през 2015

2015 е може би най-добрата ми година досега. Всъщност, същото бях казала и за 2014, така че, да перефразирам: имах две страхотни поредни години и наистина се надявам да следва трета (ала това зависи само от мен.) "Големите" неща, случили ми се през последните 12 месеца, са били обсъждани достатъчно в блога, а малките предпочитам да ги запазя само за себе си, защото са ми специални, а аз понякога си падам мъничко суеверна. Нека вместо това говорим за втората ми любима тема, след мен самата - книги.
Колкото повече, толкова повече. 
През изминалата година далеч не прочетох толкова много, колкото ми се искаше. Още от лятото на 2014 (представяте ли си, по-миналата година!) бях в ужасен застой и, малко или много, го влачих допреди миналия декември. Комбинирано и с четенето на абсолютни тухли, понякога влачех една книга повече от месец.
НО! Не е важно количеството, а качеството на прочетеното, затова този пост ще е за десетте най-добри книги, които съм прочела през тази година, новите ми любими автори и може би онези едно-две (всъщност четири) разочарования, които правят нещата по-разнообразни.


Лични фаворити (, където ще измамя и ще включа поредици, така че технически няма да са само десет книги. Ха! Също така, не подреждам по определен ред. Смятам, че е важно да се уточни.)

1. Поредицата "Хари Потър" на Дж. К. Роулинг, защото ми отне 14 години и половина да я прочета, разбирате ли.
2. Поредицата "Лунните хроники" на Мариса Мейър. Не само поредицата е обсебила съзнанието ми, ами и авторката. Нямам търпение новата ѝ книга Heartless да излезе ноември тази година - ще бъде преразказ на "Алиса в страната на чудесата"!
3. "Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак. Твърде дълго отлагах четенето на книгата и искрено съжалявам. Нямам търпение да прочета и останалите книги на Зюсак - обожавам стила му на писане.
4. "Чудо" на Р. Дж. Паласио. Говорила съм за тази книга на всеки книжен плъх в обкръжението ми, ще продължа да говоря и за времето напред. Рядко се случва да прочета книга, която толкова да стопли сърцето ми и да ме разчувства. Невероятно красиво написана, а няколкото различни гледни точки само допринесоха към пълнотата на историята.
5. Aristotel and Dante Discover the Secrets of the Universe на Benjamin Alire Saénz. Никога преди това не се бях намирала толкова много в някое четиво. 
6. "Писма до мъртвите с любов" на Ава Дилийра. Въпреки големият брой неща, които ме подразниха, не мога да отрека, че след втората половина на произведението се привързах към главната героиня повече, отколкото е нормално. (Нормалността е относително понятие.)
7. "Дядо Прас" на Тери Пратчет. Ако някой никога не е чел или чувал за Пратчет или Света на Диска, а чуе мен да казвам "Малеее, толкова да обичам Смърт, човек!", сигурно ще се уплаши.
Не съм единствената на света, чийто любим герой от цялата поредица е Смърт. Има нещо магическо и очарователно в двуметровия скелет, яздещ бял кон на име Бинки и говорещ ЕТО ТАКА. "Дядо Прас" ме накара да го заобичам още повече.
8. The Promise of a Pencil на Adam Braun - изключително вдъхновяваща. И може би единствения път досега, когато не съм скърцала със зъби от раздразнение, четейки литература за училище. 
9. "Тайната история" на Дона Тарт, която не се описва, а се чувства. Нямам търпение да прочета и "Щиглецът", която в момента пътува към мен.
10. При поредицата "Стъкленият трон"на Сара Дж. Маас е абсолютно същото както с "Писма до мъртвите с любов" - много неща могат да се подобрят, обаче това не ме спира да съм абсолютно влюбена в поредицата (и в Каол, и в Роуан...)
Нямам търпение Queen of Shadows да излезе в България - ще бъде повече от епична!

                               

Най-голямото ми разочарование за годината беше "Всички наши места" на Дженифър Нивън, може би породено от многото шум, вдигнал се около нея, заради който очакванията ми бяха прекалено високи. С изключение на един-два цитата, книгата не събуди никакви чувства у мен. Дадох ѝ 3/5 звезди.
На второ място се нарежда Zeus Grants Stupid Wishes: A No Bullshit Guide to World Mythology. Първите три раздела, а именно гръцка, скандинавска и египетска митология, бяха интересни и забавни и се смях с глас, но от там нататък всичко беше някак насилено и шегите бързо станаха банални и клиширани. Все пак доста ми помогна да попълня пропуските в знанията си за световните митологии и дори научих няколко нови. 2.5/5 звезди.
Dr Bird's Advice for Sad Poets изглеждаше изключително обещаващо в началото, но само първите петнадесет страници бяха напълно приковали интереса ми, въпреки че изглеждаше обещаващо. Дадох ѝ 2.75/5.
"Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде също не отговори на очакванията ми - първата половина на книгата беше изключително куха. Бегбеде държеше ли, държеше на теорията си, само за да каже накрая, че може би любовта невинаги трае три години. За мен беше почти изцяло безсмислено четиво, макар че на няколко пъти се съгласих с автора. Твърде много ми напомняше за Буковски, обаче, а Буковски лично не го оценявам като прозаик.

2016 дано е годината, през която ще чета повече. Поставила съм си за цел да прочета 35 книги. 12 до няколко дни ще пристигнат вкъщи, а имам минимум тридесет непрочетени вкъщи, над 80 на Киндъла и 362 оставащи дни да си купя още много.