Monday, May 25, 2015

Книгите променят животи: "Крадецът на книги", Маркъс Зюсак || Books can change lives: "The Book Thief", Markus Zusak

[English follows]


ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ.

Ти ще умреш.

   Ако не можеш да понесеш тази истина, не посягай към "Крадецът на книги". Там витае единствено смърт и това се усеща чрез просто прокарване на пръст по гръбчето ѝ. Дори разказвачът ѝ е Смъртта.

Аз не нося коса или сърп. 
Нося само черна мантия с качулка, когато е студено.
И нямам онова подобно на череп лице,
което обичате да ми приписвате.
Искате да знаете как изглеждам.
Ще ви помогна. Намерете си огледало,
докато продължа да разказвам.

   Тя разказва историята на едно малко, мършаво момиче на име Лизел Мемингер, живеещо по времето на Третия Райх. Всичко започва със смъртта на брат ѝ във влака по пътя за Мюнхен и първата книга - "Наръчник на гробаря", чието открадване променя живота ѝ. Майка ѝ я отвежда в едно малко градче в покрайнините на Мюнхен, наречено Молкинг, и по-точно - на улица "Химел", което в превод от немски означава "рай" - а раят не е улица "Химел".
   На "Химел"№33 обаче живеят приемните ѝ родители Ханс и Роза Хуберман, а в мазето ѝ са всички нови думи, изписани с боя по стената; там е и капещото слънце, нарисувано от един евреин, там са написани и двете ѝ най-скъпи книги и нейната собствена история и може би това е достатъчно за Лизел да усети поне веднъж живота.
    Писането на Маркъс Зюсак, едновременно красиво и плавно и удрящо с юмруци в стомаха, показва как въпреки издигането на Третия Райх и омразата в хитлеровото сърце, все пак има хора с останала човещина в тях. Има германци, които биха нахранили евреин в късните часове на нощта, и точно този евреин може да промени живота на едно малко момиче с шепа думи.
   За разлика от "Задната къща", на която въпреки че знаем тъжния край, можем да усетим тънкия лъч надежда и да видим слънцето през прозореца на мансардата, в "Крадецът на книги" всичко е един безкраен мрак. Небето е сиво като гривата на бял кон, слънцето е вечно закрито от плътни облаци прах, а надеждата отдавна не е нищо повече от легенда.

***

Here is a small fact.

You are going to die.

   If you cannot handle the truth, do not open this book because Death's presence can be felt just by touching the spine. 
   This book is where Death lives.
   This story is told by Death herself.


I do not carry a sickle or scythe.
I only wear a hooded black robe when it’s cold.
And I don’t have those skull-like
facial features you seem to enjoy
pinning on me from a distance. You
want to know what I truly look like?
I’ll help you out. Find yourself
a mirror while I continue.

source: schizoidsprite, deviantart
   Liesel Meminger lives during the rising of the Third Reich. Her story begins with her brother's death and her first theft of a book named "The Grave Digger's Handbook". She does not know stealing books is going to become a part of her character.
   Liesel's mother is taking her to a small town in the outskirts of München called Mölching. Rosa and Hans Hubermann - her new parents - live on Himmel Street.    Himmel Street may not be Himmel (for Himmel means heaven in German) but in its basement all the new words for Liesel are written with paint on the walls, and also her own story. A Jew wrote two books in this very basement, and drew a dripping yellow sun on the walls. Maybe this is enough for a place to be Himmel.
     Markus Zusak's beautiful writing style describes how despite the dark days of the World War II and the hatred in Germans' eyes, there are people who will feed a hungry Jew in the late night hours, and how this Jew can change a girl's life with a few words.
   Unlike "The Diary of Anne Frank", there is no hope in this book. There are happy and sunny days for Anne. There almost aren't any for Liesel. The atmosphere in "The Book Thief" is nothing but darkness; the sky is white-horse gray, the sun is hidden behind dark ash clouds, and hope is nothing but a legend.

Wednesday, May 20, 2015

Необикновената любов на двама необикновени герои: "Елинор и Парк", Рейнбоу Роуъл || The extraordinary love of two misfits: "Eleanor and Park", Rainbow Rowell

Огромни благодарности на Издателство "Егмонт" за книгата.

[English follows]


Парк Шеридан прави всичко възможно да избягва вниманието. Той е тихо азиатско момче, което е навътре в пънка, рока и комиксите.
Елинор Дъглас е новото момиче в ново училище в Омаха, Небраска, и за нея е невъзможно да избегне вниманието, колкото и силно да се опитва.
И двамата са аутсайдери и особняци. Парк отначало също не харесва Елинор, както и всеки останал човек. След време, обаче, той я хваща да чете комикса му в автобуса на път за училище, а себе си, че вече обръща страниците по-бавно и следи погледа ѝ по страницата.
След дългата и неловка тишина започват дългите и оживени разговори.
А след тях настъпва любовта.

Елинор идва от разбито, тъжно семейство. Заспивала е на фона на крясъците на втория баща и плача на майка ѝ. Семейството ѝ, съставено от пет деца и двама възрастни, спи не в къща, а в едва ли не подобие на барака. Четките за зъби са лукс. И петте деца спят в претъпкана стая. Такъв начин на живот е превърнал Елинор в един затворен човек, който не би допуснал никой да види какво става вътре в главата ѝ. Дори и Парк.
Парк обаче намира начини да види истинската Елинор и това, което той вижда, е изключително красивата душа на едно изключително красиво момиче.

"Елинор беше права. Не беше хубава. Беше като произведение на изкуството, от което не се очаква да е красиво, а да те накара да почувстваш нещо."

Рейнбоу Роуъл е създала реалистично описание на чувствата, които само първата любов може да породи. За първи път да държиш нечия ръка е сякаш държиш пеперуда. Искаш да запознаеш абсолютно всекиго с твоя любим човек. Заспиваш с мисълта, че някой те желае, в главата ти.
"Елинор и Парк" е една невероятна книга с герои, към които лесно се привързваш. Действието се развива толкова бързо, че прочиташ книгата само за два дни.
А краят те оставя с горчив вкус в устата, искащ още и още. 

***

Park Sheridan does everything he can to avoid attention. He is the quiet Asian boy who is into punk, rock, and comic books.
Eleanor Douglas is the new girl in a new school in Omaha, Nebraska, and cannot avoid attention, no matter how hard she tries.
Source: candy8496, deviantart.com
At first, Park does not like Eleanor either, just like everybody else. After some time, though, he catches her reading his comic book, and he realizes he has started to turn the pages slower.
The long and awkward silence between them is followed of long and lively conversations.
And the conversations are followed by love.

Eleanor comes from a crooked family. She has fallen asleep to the sounds of her second father yelling and her mother crying. Her family - five children and two adults - is so poor, they sleep not in a normal house but in a shack, if not. Toothbrushes are luxurious. All the five kids sleep in a cramped room. Such way of living has turned Eleanor in an introvert who will not let anybody see what is going on in her head. Not even Park.
But Park finds his ways to look inside Eleanor. And what he finds is one beautiful soul of one really beautiful girl.

“Eleanor was right. She never looked nice. She looked like art, and art wasn't supposed to look nice; it was supposed to make you feel something.” 

Rainbow Rowell has managed to create a realistic description of the feelings only first love can raise. Holding someone's hand feels like holding a butterfly for a first time in your life, and you want everybody to meet your favorite person. You want to fall asleep with "I want you" in your ears.
Eleanor and Park is an amazing story with characters you can easily relate to. The plot is moving so fast, you end up reading the book for a couple of days. And the ending leaves you craving for more.

Saturday, May 16, 2015

The Book Scavenger Hunt Tag

Айви ме тагна, а и за разлика от повечето тагове този ми се стори доста интересен.
Целта е да "изследваш" етажерките си в търсене на определени книжни съкровища и после да ги снимаш. Колкото и просто да изглежда, е доста изморително - книгите не се подреждат обратно сами, а и рафтовете ти може и да останат доста разхвърляни.
Не се сещам за човек, който да не го е правил, така че всеки, който иска, е свободен да го направи.

Ivy tagged me, and I found this to be a big fun, not like most of the other tags.
You have to look for book treasures that fall into certain categories. It looks simple but soon you'll find out it's also pretty exhausting, dem books ain't gonna put themselves in order, duh.
If you want to do the tag - do it; I can't think of a person who hasn't. Enjoy!


Find an author's name or title with the letter Z in it
Име на автор или книга със З в него

18% Gray, Zachary Karabashliev



Find a classic
Намери класика



Find something on your bookshelf that's not a book
Нещо на рафтовете ти, което не е книга
A teddy bear next to my children's books.

Find the oldest book on your shelf
Най-старата книга на рафта ти

I have much older books than this one but Winnie the Pooh is, I think, my first bought novel.

Find a book with a girl on the cover
Книга с момиче/жена на корицата


Days of Blood and Starlight, Laini Taylor
Find a book that has an animal in it
Книга с животно на нея


The Hogfather, Terry Pratchett


Find a book with a male protagonist
Книга с мъжки протагонист


The Hitchhiker's Guide to the Galaxy, Douglas Adams
Find a book with only words on it
Книга само с думи на корицата



Find a book with illustrations in it
Книга с илюстрации


The Book Thief, Marcus Zusak

Find a book with gold lettering
Книга със златни букви



Find a diary (true or fictional)
Дневник (истински или художествен)


The Diary of Anne Frank, Anne Frank

Find a book written by someone with a common name (like Smith)
Книга с автор, чието име е често срещано

The Fault in Our Stars, John Green



Find a book that has a closeup of something on it
Книга с близък кадър на нещо

Paper Towns, John Green

Find a book on your shelf that takes place in the earliest time periodКнига написана в най-ранния период от време, който имаш

The Prince and the Pauper, Mark Twain. 16th century.
Find a teal/turquoise colored book
Синьозелена книга



Find a book with stars on it
Книга със звезди на нея


Dirk Gently's Holistic Detective Agency, Douglas Adams

Find a non-YA book
Книга, която не е Young Adult

Middlesex, Jeffrey Eugenedis

Find the biggest book on your shelf
Най-голямата книга на рафта ти

The Lords of the Thick Books, and the thickest of them all - The Lord of the Rings. That pun, tho', I love myself.

A book with a lot of points of view
Книга с много гледни точки

A Storm of Swords, George R. R. Martin


Monday, May 11, 2015

"Чудо", Ар Джей Паласио || "Wonder", R. J. Palacio


Meet Auggie. He's a ten-year old boy who likes Star Wars and ice cream; he rides his bike and has an Xbox. He does normal things but despite that, Auggie Pullman is not a normal boy. He suffers from a strange syndrome which has deformed his face.

"I won't describe what I look like. Whatever you're thinking, it's probably worse."

 Auggie has always been homeschooled but the real stress comes when he is made to go to a real one. It is difficult enough for other kids to adapt to middle school so can you imagine what it is for a child who has always been stared and laughed at?
 Although the universe can give someone a bad lottery ticket, although your life being good or bad depends on pure luck, the universe takes care of its most fragile creations in ways we can’t see. like with parents who adore you blindly. and a big sister who feels guilty for being human over you.
 "Wonder" is one of those books whose covers (or in my case, pdf files) you close with a sigh. It leaves you with lumps in your throat, your hands quiver while brushing the tears off your face. This book is heartbreaking and holds sad truths about life, and at the same time it makes you so happy, you want to hug every person out there. Because if you a boy like August Pullman can be brave enough to handle all the surgeries, prejudices, and bitternes of life, so can you. And if Auggie Pullman can survive middle school, everybody can.

“Kinder than is necessary. Because it's not enough to be kind. One should be kinder than needed.”


 ***

  Запознайте се с Огъст Пулман. Той е обикновено десетгодишно момче, което харесва сладолед и "Междузвездни войни"; кара колело и играе на Xbox-а си. Но това, което различава Оги от останалите деца, е редкият му синдром, причинил тежка лицева аномалия.

"Няма да описвам как изглеждам. Убеден съм, че както и да си ме представяш, в действителност е много, много по-лошо."

     Оги винаги е бил обучаван у дома. Истинският стрес за него идва, когато родителите му решават да го изпратят в средно училище. Всички деца са достатъчно нервни преди да постъпят в ново училище, а представяте ли си какво е за човек, който е бил постоянен повод за подигравки и неприлично втренчване?
    Въпреки че вселената може да даде "лош лотариен билет" на всеки, тя "никога не би загърбила своите най-крехки създания по какъвто и да е начин." Дори напротив - грижи се за нас по начини, които ние никога не бихме забелязали.
        "Чудо" е една от тези книги, чиито корици затваряте с въздишка. След прочита ѝ усещате буци в гърлото си и тихо бършете сълзите от лицето си. Книгата е сърцераздирателна и поднася изключителни истини за живота, но едновременно с това може да сгрее душата на малки и големи и ви се иска да подадете ръка на всеки жив човек.
          "Чудо" учи на милосърдие, състрадание и подкрепа.
Бъдете по-мили отколкото е нужно. Ако можете да изберете дали да бъдете прави или мили, изберете мили.

Friday, May 8, 2015

Friday Memes: Book Beginnings on Fridays & Friday 56

[English follows]
Реших да започна да правя т. нар. "book memes" - забавни и интересни са, а и страхотен начин да надникнеш в нечии читателски навици, предпочитания за книги или просто да се развлечеш от четенето на рецензии... а блогърите - от писането на такива. :)
Намерих много за всички дни от седмицата, но избрах да правя редовно само четири (но каквато ме знаете, очаквайте ги от дъжд на вятър. Хех.) Първото, което реших да направя, се казва Friday 56, където грабвам книга - която и да е - обръщам на страница 56 (и тук Снейп се появява в главата ми и крещи да обърна на страница 394...) и намирам изречение, което ми се струва красиво и завладяващо, но ще го комбинирам и с друг петъчен meme - Book Beginnings on Fridays, в който ви споделям първото изречение на книга, която чета в момента, и мнение.






В сряда най-накрая си купих "Крадецът на книги", въпреки че "по план" трябваше да взема "Невиждани академици" на Пратчет и бях на косъм, на косъмче! от това да взема и двете. Зюсак обаче ме гледаше тъжно и виновно от рафта, защото миналата година го пренебрегнах отново заради Толкин.
Книгата започва с пролог,
Смърт и шоколад

Най-напред цветовете.
а истинското ѝ първо изречение е

Най-напред има нещо бяло.
А на страница 56 се сдържам да не започна да чета цялата книга, но пък чета страници 56 и 57, а желанието да я прочета се увеличава Лизел намира някаква книга. Заглавието е... интересно.
Сетне съсредоточено прочете заглавието на глас: "Наръчник на гробаря".


Най-напред цветовете.
Най-напред има нещо бяло.
Много хора не мислят бялото за цвят, така пише по-нататък. А един герой е на път да ни опровергае.
Нямам търпение да прочета "Крадецът на книги" веднага щом приключа с "Чудо" на Р. Дж. Паласио.

***
I decided to start doing book memes. They're interesting and funny; I, personally, love reading about other people's reading habits or current/favorite reads, so this is a great way to learn something more about me. Besides that, it's distracting from reading only book reviews... and writing ones, too. :)
There are a lot of memes for every day of the week but I'll only do four. Or forget doing them. You know me, heh. 
The first one I'll do is called Friday 56: I grab a random book, open it at page 56 (here is Snape, telling everybody to turn to page 394) and pick a beautiful, strong sentence. I'll combine this with another meme, though, and it is Book Beginnings on Friday where I share the first sentence from the book I'm currently reading (although I'm now breaking the rules by talking about a book I still haven't read (but am very excited to!)), and also share my thoughts&expectations on the book.

I finally bought The Book Thief on Wednesday. I had planned in advance to buy Pratchett's Unseen Academicals in advanced, and I was that close, I swear... but money. I've been wanting that book for about two years. Now I have it, and I love it, and I keep hugging it, and petting its cover.


The book starts with a prologue:

DEATH AND CHOCOLATE

First the colors.

and its real first sentence is:

First up is something white.

Many people don't think white is a colour. But one character is there to prove us wrong.


On page 56 everything is so intense and I can't resist on reading the whole book goddamnit. Lizel finds a book... with an interesting title. 

Then he read the title, with concentration, aloud: “The Grave Digger’s Handbook.”

I asked the new girl in class which were her favourite books. The first one she wrote on the back of my notebook was The Book Thief. I can't wait to start the book but I first have to finish Wonder by R. J. Palacio, and I'm looking forward to writing a review for both these books!

Monday, May 4, 2015

Рецепта за щастлив живот || Recipe for a Happy Life

 Уау, блогът ми навърши една година! Старият не доживя толкова, първият нямаше и два месеца май. А този издържа 365 дни, за сто от които аз изпълних 100 happy days challenge, започнах да пиша рецензии на книги и открих, че потенциално това най-много би ме зарадвало да правя в бъдеще; споделих щастие и красиви, ценни моменти с прекрасни и скъпи ми хора. Показах ви снимки на изгреви, показах ви снимки на залези (мале, над половината ми постове сигурно включват това!), говорих ви за литература и бях абсолютен сноб. Училищните ми постове от края на седми клас ме правят тъжна, а сега, цяла една година по-късно, ми остават два месеца до края на осми и, уау, аз вече почти не съм заек!
Благодаря на всички, които са с мен от началото на този блог до сега, благодаря и на тези, които следяха и Миш в шести клас с втория ми блог.
И тъй като това е най-щастливата ми година засега - периодът между 2014 и 2015, когато този блог е съществувал, - реших да включа и вас в един много, много радостен пост. Събрах хора от фейсбук и ask.fm и се получи нещо изключително красиво.
WOW, It's 4th May and my blog is now a year old! The old one almost turned one, and my very first one didn't even last two months. And this one is 365 days old! I challenged myself to do the 100 happy days challenge, and I succeeded. I started writing book reviews and found that this is probably what I want to do for living. I shared my personal moments of happiness: pictures of sunrises, so many pictures of sunsets; I talked about literature, I talked about school, too: my seventh-grade posts are full of nostalgia, my eighth-grade posts are all full of happiness.
Thank you, people, for being such a huge part of what is now my biggest personal achievement. I want to share this happiness with all of you so I asked a bunch of people on ask.fm and facebook to share their recipes for happy lives. Spread the happiness!


Джим: Айви и готина музика, и шипков мармалад, и да скицирам случайни хора в автобуса.
Jim: Ivy makes me happy. Also chocolate, and briar jam, and doodling random people on the public transport.

Синем: Футбол, семейство и шестички в училище.
Sinem: Football, my family, and A+ grades at school.


Amanita :)

Аманита (Елена): Любов. Книги. Шоколад. Музика. Игри. Последните четири - споделени. 
Amanita (Elena): Love. Sharing books, music, chocolate, and games.


Марго: Истинското, чистото, пълното с живот. И обичания Човек.
Margo: The Person I love... And what is pure and full of life.


Ан: Нейната усмивка, нейните очи, нейното сърце.
Ann: Her smile, her eyes, her heart...



Zin

Зин: Чатовете с вас [Айви и мен]. Гледането на небето след полунощ в компанията на някого, когото обича. Смехът с приятели на най-простите неща и гримирането, и четенето с часове наред, и изливането на душата върху лист хартия. Миризмата на нови книги. Люляци и животинки. Снимането и обработването на клипове, и също снимането на хората, когато правят грозни физиономии, и, разбира се, селфита! (Ох, онова мое селфи, Зин...) Foster the people и Imagine Dragons. Котешките очи. Добри оценки след заслужен труд. Да правя други хора щастливи и да слушам хората да говорят за любимите си неща. Поемите на Георги Господинов и неговата книга "Балади и разпади". "Хари Потър" и "Мъглороден". И Uptown Funk.

Zin: Chatting with you [Ivy and me]. Stargazing after midnight with somebody I love. Laughing with friends at the most stupid things, and reading for hours. Lilac and animals. Taking pictures and editing videos, and taking pictures of people making funny faces, and, of course, selfies! Foster the People and Imagine Dragons. Cats' eyes. Good grades after hours of hard working. Making other people happy, and listening to people talking about their favourite things. I like Georgi Gospodinov's poetry, Harry Potter, and Mistborn. And Uptown Funk.

Ivy


Айви Ароматни пръчици. Миризмата на нови книги и учебници. Някой да лежи в скута ти и ти да си с oversized дрехи и мокра коса, и заедно да гледате cheesy филми. Да си споделяш храната с някого. Да няма ток и да стоиш на свещи. Да спиш на отворен прозорец, докато си се увил в завивките си. Да те прегръща някой по-висок и едър от теб и ти да се чувстваш мъничка в ръцете му. Да правиш сладкиш и да облизваш лъжичката. Миризмата на ванилова есенция. Да се излегнеш на слънце в тревата. Да държиш някого за ръката и той също да я стисне. Слънцето, показващо се през короните на дърветата. Музеи. Да стоиш на плажа през пролетта/ есента/ зимата.

Ivy: I like aroma sticks, and the smell of new books. Somebody lying on my lap while I'm wearing oversized clothes, and we are watching cheesy movies together. When there's no electricity and I've got candles lighten up. Sleeping on an open window wrapped inside all my blankets.
I love it when somebody taller and bigger than me hugs me and makes me feel so small. I love making cake and licking the spoon. I like holding someone's hand and him/her holding mine, too. Smelling vanilla extract. Lying on the grass under the sun. Museums. Being on the beach during the spring/autumn/winter.


Йо: Диня, книги, хубава музика, цигари, енергийни напитки, някой да ме топли.
Yo: I love watermelon, books, nice music, cigarettes, energy drinks, somebody making me warm.

Мирела: Да побеждавам себе си, да прескачам границите си, да бъда повече от себе си вчера. А и планината, споделеното обичане, материално отражение на това, което постигам, и онези дни с идеална температура, в които въздухът те гали, и можеш да носиш както потник, така и пуловер, и да се чувстваш идеално.
Mirela: Winning against myself. Crossing my boundaries. Being more than what I was yesterday. Also, mountains, reciprocated love, the material reflection of what I achieve. The days with ideal temperature when the air caresses your skin. You can wear a tank top as well as a jumper, and feel perfect.
Di being cute as hell!

Нел: Първият влак нанякъде, сайдер в мрака, джаз и страшни истории.
Nell: The first train for somewhere, cider in the darkness, jazz, and horror stories.

Габи: Пътуванията, нови хора и да крада усмивки на непознати по пътя.
Gabby: Travelling, meeting new people, and stealing strangers' smiles.

Даяна: Случайни котки по улицата, дълго желана книга за подарък, к-поп, ароматни свещи, жените ми и глухарчета.



Dayana: Random stray cats, receiving long-expected books as gifts, k-pop, aroma candles, my wives *giggling*, and dandelions.


Мерт: Фантастика (щот' си мой човек), книги, спорт и приятели.
Mert: Fantasy & sci-fi, my friends, sport, and books.

Дени: Добрите приятели.
Denny: Good friends.



Ян: Най-щастлива съм, когато съм полезна на някого и карам хората да се усмихват с нещо простичко, но значително. Щастлива съм да съм здрава; да имам дом, семейство и приятели.
Yan: I feel the happiest when I've helped somebody or make people smile by doing something small but significant. I know I'm healthy and I have friends, family, and a place to live - this makes me happy, too.

Крис: Всичко (може да) ме (на)прави щастлива. От котки и кучета, до сапунени мехури, балони, брокат, люлки, песнички, концерти, нелепо "танцуване" с разни хора пред сцената. Да усмихна/зарадвам някого с нещо. Чужди и лични постижения. Спонтанни целувки и гушкане. Театър и хубави книги.
Chris: Many things (can) make me happy. From stray cats and dogs, to soap bubbles, balloons, swings, songs, concerts, ridiculous "dancing" right in front of the stage. I love being the reason behind somebody's smile or good mood. I like my personal achievements and am happy when I see others achieve great things, too. And spontaneous huggs and kisses, and theater, and nice books.

(Мисти) Ян: Онези безкрайни разговори за манджи. Пътуванията нанякъде. Обстановките и хората около мен, които създават вдъхновение в мислите ми. Новата книжка в ръцете ти. Да завършим сутрешно с кафе. 
(Misty) Yan: Endless food talks. Travelling. Place settings and people that inspire me. Ending a beautiful morning with coffee.



Bambi


Бамби: БРОКАТЕНИ НЕЩА!!! С тях идва щастието. Ванилена захар и канела. Кремове за ръце/тяло, които миришат на шоколад. Много, много, много цветя. Мока лешник.
Bambi: GLITTER!!! Vanilla sugar and cinnamon. Hazelnut mocha. Hand/body cream that smells like chocolate.



Йоана: Щастлива съм, когато ми се обадят, че поредната книга е пристигнала. Когато излезем във ваканция и мога да се видя с повечето от хората, които обичам. Когато успея да зарадвам някого. Да успея да отделя цял ден за мързелуване и гушкане. Правене на поредните глупости, след които (не) съм си научила урока. Малки неща, които ме държат в настроение през целия ден.
Yoana: I'm happy when I receive a call that a book has arrived.  When the school breaks up so I can meet with most of my beloved people. Making someone happy. I love lazy days, cuddling, and doin stupid things.

Митко: Да бия Стефан и Станислав на Фифа.
Mitko: Defeating Stefan and Stan on FIFA.


Иван: Хубавата музика и честните и културни хора.
Ivan: Nice music. Honest and polite people. 





Жени: Шоколадът винаги е на първо място. Да знам, че има кой да оцени свършеното от мен или да ме подкрепи във всяко мое начинание. Приятели, на които да разчитам! Интернет сродни души! *смях* Хора, достатъчно смели да бъдат себе си и тези, които не се страхуват да мечтаят. Дъждът, луната, звездите! Хубави думи като "мастило", "разковниче", "роса", "petrichor", "ephemeral", "limerence", "vellichor" (аз научих две нови думи!)... И миризмата на книги.
Jenny: Always chocolate! And I love knowing there's someone who will always appreciate what I have done, or support every decision of mine. Friends whom I can trust no matter what. Internet soulmates. People who aren't afraid to show who they really are. The moon, the stars, and the rain! Words like limerence, vellichor, petrichor, ephemeral. The smell of books. 


Mila Dragomirova and her great picture of
Kaliakra cape
Мила: Истинските приятели, слънцето, природата, пътешествията, книгите, киното, като цяло изкуството, любовта, мечтите, хората...
Mila: True friends, the sun, nature, traveling, books, cinema, art in general, love, dreams, people...

Цвети: Същото, което ме натъжава - хората.
Tsvety: People make me happy as well as sad.




Вики: Малките неща като шоколада, дългите пътувания, миризмата на книгите, залеза, изгрева ни правят щастливи. Но това, което ме прави най-радостна, е самият живот. Изненадва ме и ми предлага не повече от това, което мога да понеса. Показва ми взаимоотношенията между хората, чувствата им, сърцата им, добротата им, любовта им. Хората ме правят щастлива, да. Призовавам повече хора да се вгледат в това, което пропускат: а именно себе си и тези около тях.


Vicky: Of course, small things like chocolate, long road trips, the smell of books, sunsets, and sunrises make me happy. But what makes me the happiest is life itself. It surprises me, and doesn't offer me more than I can hold. It shows me the relationships between people, their feelings, souls, kindness, love. Yes, humans make me happy. And I wish more people could see more of those who surround them.

Клем: Музика, която не съм слушала, но ми говори на емоционално равнище. Да ме будят сутрин с целувки. Среднощен Пловдив. Когато видя сестра ми на летището. Когато науча нещо ново. Когато вечерям с нашите. И сигурно още сто неща.
Clem: Songs I haven't heard of before but that speak to me on an emotional level. Waking up with kisses. Midnight Plovdiv. When I see my sister t the airport. Learning something new. Having dinner with my parents. And many more things.

Хавок: (съжалявам, отговори с твърде много caps lock, сега ще се затрие целия ентусиазъм) (обичам те) ПРИ-РО-ДА!!! Дървета, мъх, храсти, лалета, ПРИРОДА!!! Концерти, окултизъм, софийското метро, кубинки, ПРИРОДА, алтернативни хора, арт хора, писатели, хора с отворени съзнания, tumlbr geeks, other-kin хора, queer хора, цветни коси, body modifications, софийски градинки, България, майски и юнски вечери и нощи! Изгреви, изгреви, изгреви! Български ъндъграунд банди. (как искам да бъда на маймунарника на 15 май с тебе)  Безплатни концерти. Да позная нечия зодия от първия или втория път. Стари книги!!! Трамваи. Черно море. Лятолятолято. И пролет. Източноевропейска/ азиатска митология и митология изцяло. Баща ми. Ти. И още твърде-голямо-число хора. Западноевропейски и американски романи от началото на ХХ век и поезия от тогава. 
Havok: NATURE!!! Trees, moss, bushes, tulips, NATURE! Concerts, ocultism, Sofia's subway&gardens, combat boots, tumblr geeks, other-kin&queer people, dyed hair, body modifications,, Bulgaria, nights in May or June! Sunsets, and sunrises, God, SUNRISES! Bulgarian underground bands. Free concert tickets. Guessing someone's zodiac sign from the first time. Old books! Trams. The Black sea coast. Summeeer! And spring. Eastern Europian/ Asian mythology. Mythology in general. My father. You. And so many other people. Western Europian & American novels and poetry from the beginning of the 20th century.


Mi
Бу: Природа, концерти, дълго желани книги, изкуство, животни, приятелите ми, среднощни разходки. Всичко, изпълнено с положителна енергия. (ノ◕ヮ◕)ノ*:・゚✧ Ти самата си щастие, Съни.
Boo: Nature, concerts, long-expected books, art, animals, my friends, midnight walks. Everything positive. You are happiness, Sunny.

Ми: Рисуване след месеци нерисуване. Моя си плейлист в ютюб. Подреден гардероб. Наргиле с приятели. Усмихнати хора. Когато е топло. 
Mi: Drawing after an art block. My own youtube playlist. Tidy wardrobes. Hookah with friends. Happy people. When the weather is warm.


Ана: Сладурски човечета като теб. Снимки. Когато някой нарече момче "хубаво" (някак си това е перфектната дума да наречеш някое момче.) Социални хора. Гората. Милички жестове. Crush-ът ми. Хубаво направени стаи. Музика. Миризмата на книги. Горски животинки. Пижамени партита. Кока кола. Ед Шийрън. 
Anna: Cute people like you. Pictures. Somebody calling boys "pretty"(for unknown reasons, this is the perfect word to describe a boy.)  Social people. Forests. Lovely gestures. Wild animals. Pajama parties. Coca Cola. Ed Sheeran.
Лана: Да се събудя до любим човек и да се сгуша в него (или той да се сгуши в мен.) Семейството ми. А то се простира извън кръвната връзка. Да ме залее вълна от творческо вдъхновение. Дълги разходки из гората. Да осъзная, че съм променила нещо в нечий живот към по-добро. Да погледна назад и да забележа промяната в мен към нещо по-добро.

Лана
Lana: Waking up next to the beloved person and hugging him (or him hugging me.) My family... which is much more than my blood relatives. Lots of inspiration. Taking long walks in the forest. Realising I've changed somebody's life for better. Recognizing I have changed for better.




Соня: Crush-овете ми, Биб, всичко, свързано с извънземни и космоса, красиви гласове, ръце и души. Да радвам хората... пък и като цяло хората ме правят щастлива. Обичам да ми правят искрени комплименти и да намирам перфектна песен за настроението ми. Кафето сутрин преди училище или когато съм втора смяна, прибирам се по любимия ми път и слушам онази песен. Моите си моменти, когато вървя към спирката и е шест и половина сутринта, и слънцето вече се показва. Да сънувам нещо много хубаво и да си го спомням след това. Футболът, сладоледът, поезията, книгите и филмите, които чувствам мои, и спагетите ме правят щастлива. Хубави миризми. Нощите, когато заспивам почти безпроблемно. Вечерите прекарани в deep или не-толкова-deep разговори с любимите ти хора, докато сте сами в апартамент/къща на някоя тераса, гледате звездите, пушите и накрая посрещате изгрева.
Sonya: My crushes. Bib. Everything related to aliens and space. Beautiful voices and souls. It makes me happy to make people happy... People, in general, make me happy. I love people complimenting me, and when I find a song that matches my mood perfectly. Coffee in the morning, before school. When I'm second shift at school, and I'm coming back home, and I'm listening to that particular song. Those moments of mine when I'm walking to the bus stop, and it's 6:30am, and the sun is showing. When I've had a very nice dream and I remember it. Footbal, ice cream, poetry, books, movies, and spaghetti make me happy. Nice scents. When I fall asleep without any troubles. Nights spent in (not-so-)deep conversations with your favorite people, you're at somebody's balcony, home alone, stargazing, and waiting for the sun to rise.

Лу: Обичам всеки път, когато видя баба. Обичам да пия горещ шоколад през декември, сладки двойки, пухкави чорапи. Deep разговорите с приятели, които никога не искаш да свършват. Да спя. И да ям вкусна домашна здравословна храна.
Lu: I love visiting my grandma; drinking hot chocolate in December; cute couples; fuzzy socks. Deep conversations with friends. Sleeping. And eating yummy homemade healthy food.


This is the longest post I've ever written. But the happiest, too. Happy birthday to my blog, and thank you for being a huge part of this super good year!