Friday, March 20, 2015

Магийки(-шегобийки на братя Уизли) за подобряване на лошо настроение

Болна съм и цял ден се чувствах като куче... докато не вдигнах температура и фелдшерката в училище не ми каза да се прибирам вкъщи. Дом, мил дом. Дръпнах му едни четири часа сън, какъвто ми е обичая в петък - да спя много, за да премахна стреса.
И тъй като се опитвам да съм ужасно позитивна и да не рева за всичко дребно, реших да си мисля само за хубави неща.

I.  Сън. Не е тайна, че спя по много. И често. Пък и често имам яки сънища. 
II. Онези хора, за които ще остана на чат/ на телефона въпреки че е четири сутринта. Щом останах да гледам изгрева с теб, въпреки че не сме си писали два месеца, значи те обичам. Ужасно много.
III. Сериали. Ако "Приятели" не подобрява настроението ти, има нещо адски сбъркано в теб. Което ми напомня, че най-вероятно ще си стоя вкъщи около седмица и най-накрая ще догледам "Кухня".
IV. Анимации. Нищо не е по-добро от маратон на анимации с родителите ми. Или още по-добре: документални филми. 
V. Да ти изпишат шумящи витаминчета, когато си болен. Витамин С + калций с вкус на портокал е магия.
VI. Успехи сред LGBT обществото. Да се "разкриеш" всички да са окей с това. Държава/щат да легализира гей браковете. Нормално реагиране при съобщаването на всяка различна сексуалност и разнообразието между половете. YASSSSS.
VII. Добър приятел да започне да слуша любимата ти група. Женито зариби Денчи по Arctic Monkeys и сърцето ми прескоча мъничко. 
VIII. Когато приятелите ти започнат да употребяват типично твои изрази. Хей, ти ме слушаш внимателно. Хей, аз ти дадох ЧАСТИЧКА ОТ МЕН!!! Обичам те, прекрасно човешко същество. Повече от преди.
IX. Да разбереш нещо в час по математика. Магия. Brace yourselves, разбрах как се решават линейни неравенства с едно неизвестно.
X. Природата.
(снимка от интернет, не мога да посоча източник)

(авторско)


(моя близка приятелка го снима с моя фотоапарат, но е една от най-яките снимки, които ми се намират)
(това е от tumblr. Timelapse 360 panoram of the night sky. Астрономия + фотография + нощно небе. Магия.)

XI. Игри на думи. В които ставам все по-добра. Вижте заглавието на поста. 
XII. Фендъм неща из интернет. Дори да не съм част от фендъма, вълнението на другите е голямо щастие.
XIII. Мейнстрийм поп хитове. Я си признайте, че поне веднъж ви се е забила някоя досадна песен в главата. [I Really Really Really Really Like You на Carly Rae Jepsen за фон]
XIV. Яки аутфити, яки дрехи, коса on point, вежди on point, поне за един ден лицето ми е перфектно изчистено. Да се чувстваш на място в кожата си. Nobody can let me down.
XV. Ако не се е подразбрало досега: фотография. Едно време имах мераци да се занимавам с нея, макар и само като хоби. Обичам да запечатвам моменти, обичам да запечатвам красивото, обичам да хвана перфектно осветения кичур и искрите в нечии очи.



Обичам светлината на уличните крушки през зимата и как всичко за един момент изглежда мирно и спокойно. Обичам да наблюдавам снежинки отблизо, защото всяка една е уникална. Обичам.


(гледах "Приятели", когато снимах това)


(тази снимка и следващата са от 26.09.2013г. и с ръка на сърце потвърждавам, че е един от най-хубавите дни в живота ми)



(не е моето око. Най-добрата ми приятелка има невероятни очи, huh?)


XVI. Обичам онова чувство, когато напиша, не, задраскайте това, когато ЗАВЪРША нещо. Когато направя най-перфектното описание. И когато ми кажат, че нещата ми вдъхват щастие. Работя по един сценарий в момента, но е писан под такъв стрес (за училище е;) че ако не го зарежа, ще е чудо. Имам план Б да стане на разказ, обаче.
XVII. Приятели-блогъри ((виртуално) гледам Айви и Зи). И блогъри, които не познавам. Модни блогове, защото споменах колко е вълшебно да си на място в кожата си.
XVIII. Горещ шоколад. Бял горещ шоколад. Шоколад. 85 процента. Линдт. С портокалови корички. Обикновени вафли Алпинист, защото шоколадът им ми носи носталгия към детството.
XIX. Торта.
XX. Чаша магически чай. И не си намирам снимката на чашка чай, която изглеждаше много яко.
XXI. Ца-ца, цаца, бира и картофки със сирене, сирене, сирене.
XXII. Видеотата на BuzzFeed.
XXIII. Да чета навън, за предпочитане някъде на село из касъчките.
XXIV. Инди песнички, защото са catchy, слънчеви и е много кют да се танцува на тях.


XXV. Глухарчетааааааа! Я, глухарченце, последното за сезона. :з
XXVI. Онези разговори с най-добрите ти приятели, защото разговор с приятел е понякога единствената нужна терапия.
XXVII. Когато бестито ти има нов телефон и не може да спре да използва емоджита, защото е точно толкова сладка.
XXVIII. Малките неща. И големите събития. И неща, които само ти си чувстваш. Шеги между приятели. Ядене на плодове по средата на майната на селото.
XXIX. Последно, но не на последно място, книги. Фентъзи и сай-фай за предпочитане, но не чета само това.. Дълги, епични четива. Къси разкази. Дълги разкази. Моите разкази. Поезия, по която рядко си падам, но хареса ли ми нещо, остава ми в сърцето.

Пак

Заради теб ще почна пак да готвя. 
Ръждясаха лъжиците, черпака.
Семейните сервизи потъмняха в шкафа. 
Бакърените тенджери забравиха за аромата
на пържен лук с червен пипер, 
на кардамон, дафинов лист и бешамел.

Ще напълня пак бурканите с подправки. 
Къщата - с ухания на сладки. 
Ще ти направя крем брюле. Шоколадово суфле. 
Ябълки със карамел. Меденки със портокал. 
В потъмнелите чинии – филии със сладко от кайсии.
В порцелановите кани – сироп от рози и малини.

И зяпачи на тълпи ще заприиждат пак във махалата. 
Ще се бутат, ще шушукат: “Онази – смахнатата, да се маха”

Представи си лятната ни баня 
с паравани от фистаните на баба,
сапунът с аромат на лавандула, 
хавлиите със патета и с цвят на дюла. 
Представи си също тишината, 
слънчевите зайци по стената, 
дървените закачалки и железните кревати, 
детските ми снимки (все ме снимаха по гащи).
Представи си коша ми с играчки, 
куклите без мигли, червената количка,
чиниите, чайникът с капака, 
жълтото магаре с колелцата.
Представи си и картонения куфар, 
с вехтите ми дрешки, с плетените шапки.
Най-красива бях в една лилава рокля - 
със волани и на точки.
Представи си още и герана
(котаракът в него се удави, 
дядо каза: “За да се спаси от баба”, 
а тя въобще не се ядоса; 
самоубийство от любов е, дядо,
оранжевата Васка все я няма,
прибере ли се - ухае 
на цигари и на мента, 
а той дори не ме погледна);
та представи си и герана, 
динята в желязна кофа, 
чашата със рози на пирона -
забит е там от памтивека.
Представи си спалнята с пружина,
бродериите по края на чаршафа, 
дантелените ми пижами, 
ушити с крачната на мама.
Представи си слабото си тяло, 
как ще го целувам само - 
с отворени очи и с устни, 
целите във сини сливи.
(От ръждясалия веф на дядо – 
пари комбо и фадо.)
Представи си джинсите си на простора
под дъжда в средата на септември,
ризите си в гардероба
сред педесетарските костюми.
Представи си 
и да тръгваме веднага.

Пием чай в неделя следобед, 
от завесата вкъщи - светлолилав.
Нямаме захар, нито лимони,
няма и чаши в празния шкаф.
Но вкусен е чаят този следобед. 
Нищо че няма и чай.

Кажи ми, моля те, кажи ми:
дере ли “р”-то ти до кръв, 
когато се целуваш;
оставя ли брадата ти 
следи като от нож;
сто години ли сърби сърцето 
веднъж ухапано от твойто “р”?

Всички счупени часовници - 
на “Попа”, на “Аптека”, “Журналист”,
избързващи и изоставащи
отмерват времето без теб.
Броят уплахите, аритмиите, 
припадъците през нощта. 
А има и такива сутрини – 
пребити с камъни до смърт.
Ирена Георгиева

(XXX. А, и да закръгля, бг песни. Няма да спра да денся на Ралица и Директор на водопад и Арлина винаги ще е една от най-яките български песни, и Dim4ou или както там се пише ще носи спомени. :д)
(XXXI. ОООО, СЕТИХ СЕ ОЩЕ НЕЩО!!! Новият албум на Fall Out Boy е ЩАСТИЕ.)