Friday, October 31, 2014

Заешки истории #2: Halloween || A Freshman's Tales #2: Halloween

Отново е това време от годината. Честит Хелоуин на тези, които го празнуват, а на тези, които не го - честит петък! Петъците са една добра причина да живееш. Аз също не празнувам.
Мислех си да гледам класически хоръри, "Мизъри" и "Зеленият път" току-що се изтеглиха. Лошото е, че нямам бонбони, сладки и най-важното - торта. А просто умирам за едно парче!
---
It's that time of the year again. Happy Halloween to those who celebrate it and to those who don't - happy Friday! Fridays are one good reason to live. I don't celebrate it either. 
I thought about watching classic horror movies - downloading 'Misery' (1990) and 'The Green Mile)' (1999) - I loveloveLOVE the novels! The worst thing is I don't have any candies, sweets or the most important - cake. And I'm dying for just a single piece of cake!
---
Езикова също беше хелоуински настроена - ученическият съвет направихме украса и отвсякъде висят оранжеви тикви, вещици с техните черни котки и сладки прилепи. В клас гледахме 'Sinister' (2012) и ако търсите свестен филм, НЕ си губете времето с този. Сюжетът е интересен, изпълнението е скапано, но какво да очакваш от съвременен хорър.
Организирахме си и мини-състезание с костюми/грим - имахме вещица, войник и  Синем беше великолепна като sugar skull (аз си снимах само нея, че беше най-яка и много си я обичам, и ми остави грим по лицето, когато ме целуна по бузата. И само нея успях да снимам).
---
The high school was also in Halloween mood - we, the school board, made typical decoration and you can see orange pumpkins, witches with their black cats and cute bats hanging from everywhere. We watched 'Sinister' (2012) in class and if you're looking for a nice movie, DON'T waste your time with this one. The plot is interesting, but the game is stupid. What can you expect from a contemporary movie, tho'.
We had a mini-costume/make up-competition - we had a witch, a soldier and Sinem looked amazing with her sugar skull make up (I took a picture only of her because she was the best and I love her a lot, and she put make up on my face while giving me a kiss on the cheek. And she was the only person I could take a picture of). 


(А Айви има нов блогпост за booknerd turn-ons. ЧЕ-ТЕ-ТЕ, че ми е прекрасна. ♥)

Saturday, October 25, 2014

Farewell, Autumn

Навън вали сняг, всичко е бяло и... зимно. Зимата иде. (Нека игнорираме, че още съм едва на първата книга)
Колекционирах есен в снимки и попивах последните слънчеви лъчи.
Толкова съм щастлива да живея в свят, където има септември. Не цитирам грешно, просто не съм фен на октомври. Септември е моят месец, защото е достатъчно слънчев, за да е летен, и достатъчно цветен, за да е есенен.
Нуждае ли се от доказателства? Просто погледнете.
---
It's snowing outside, everything is covered in white and it's so... winter-ish. Winter is coming. (Let's ignore that I'm still on the first book)
I was collecting autumn in pictures and absorbing the last sunbeams.
I'm so glad I live in a world where there are Septembers. I'm not misquoting, I'm just not a fan of Octobers. September is my month because it's sunny enough to feel the summer and colourful enough to feel the autumn in it.
Do I need to prove that? Just take a look. 







(За нещастие не успях да си извадя телефона навреме, за да хвана птиците как излизат от една градинка с тикви и слънчогледи)
---

(Unfortunately, I couldn't take a picture of how the birds fly out from a garden with lots of pumpkins and sunflowers)

***










Monday, October 13, 2014

какво всеки читател мрази да чува

посветено на Айви, която ме надъха да напиша статията и ми помогна. и на Зизи също. те разбират проблемите.
***
вечният въпрос:


ЗАЩО НЕ ГЛЕДАШ ФИЛМА?

защото не струва. дори когато е на нивото на "властелина на пръстените". не бях гледала филмите преди да прочета трилогията миналата година. изобщо не съжалявам. направих място в сърцето си за Толкин, за трилогията, за Средната земя, за хобитите, за елфите - особено за Галадриел и Леголас, за Боромир, за Билбо и Фродо много преди питър джаксън да успее да ме завладее с филмите.
не, няма да гледам "игра на тронове". за петдесет минути мога да прочета няколко глави.
не, няма да гледам филмите за пърси джаксън, защото са слаби.
книгата ВИНАГИ е по-добра.
още не съм гледала "вината в нашите звезди", между другото.

ЧЕТЕНЕТО Е ЗАГУБА НА ВРЕМЕ.
от твоя гледна точка. 


ЧЕТЕНЕТО Е СКУЧНО. НЕ ТЕ ЛИ ОТЕГЧАВА?
не ми става скучно да се потопя в цял един нов свят.
не ми става скучно да се запознавам с толкова много хора, да надниквам в душите им и да ме научават на нещо.
не ми става скучно да раста с тези герои, да дишам, да плача, да се смея с тях.

ти си скучен, ама си трая.


ТИ НЯМАШ ЛИ СОЦИАЛЕН ЖИВОТ?
не. ама имам много приятели. някои даже са дракони. я ти ми се похвали с приятел-дракон. можеш ли? не. аз пък мога.


КОЯ ТИ Е ЛЮБИМАТА КНИГА?
без кой орган ще живееш без проблем? майка ти или баща ти? коя е любимата ти песен? ще оцелееш ли без кислород? въпросът е точно толкова абсурден, колкото тези. никой няма само една любима книга. а аз определено нямам толкова време, за да ви изброявам всички. 


ТАЗИ ГОЛЯМАТА КНИГА ЗА КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ Я ПРОЧЕТЕШ?
мога и за ден. не ме предизвиквай.


ТИ САМО ЧЕТЕШ, НЕ ТИ ЛИ ПИСВА?
ти само дишаш, не ти ли писва?


ЗАЩО ЧЕТЕШ? ЩЕ ЗАБРАВИШ КНИГАТА.
защо съществуваш? и без това ще бъдеш забравен.

ТИ СПИШ ЛИ ИЗОБЩО?

случва се от време на време.
започнах да чета "закуска в тифани". доспа ми се, легнах си. не можех да спя. дочетох я в четири сутринта на другия ден след закупуването ѝ.
миналата година не можех да спя и дочитах "зеленият път".
в шести клас не можех да спя и дочитах "властелинът на пръстените". всяка свободна минута рано сутрин си я крадях, за да довърша. глава, абзац... сънят е за слабаци.
не страдам от инсомния - просто обичам да чета.


ЧЕТЕНЕТО Е СТАРОМОДНО.
за интелигентността мода няма.


ТАЗИ КНИГА Е МНОГО СЛОЖНА.
и вселената е сложна за разбиране, но учените пак се занимават да я разберат. знаеш ли кой я е разбрал, а дори не е учен? дъглас адамс. ама и без това няма да прочетеш "пътеводител на галактическия стопаджия", какво ли се впрягам.


ПАК ЛИ ЧЕТЕШ, НЕ ТИ ЛИ ОМРЪЗНАХА ТЕЗИ КНИГИ?
очевидно пак чета. очевидно не са ми омръзнали. знаеш ли какво ми е омръзнало? този въпрос.

КАК ЧЕТЕШ?! (учудено изражение)
мама и тате ме научиха да чета, а после ни развиха това умение в училище. четенето на вицове и списание "браво" не се броят за четене, между другото.

МРАЗЯ ДА ЧЕТА.
твой проблем.


ОЛЕ, МИШ, ЧЕЛА ЛИ СИ "ВИНАТА В НАШИТЕ ЗВЕЗДИ"?
оле, човеко, ти чел ли си джейн остин? коя нейна книга ти е любима? защото още не съм я чела, а не знам с коя да започна. "разум и чувства" или "гордост и предразсъдъци" предпочиташ? чакай, защо ме гледаш толкова глупаво? не знаеш коя е джейн остин? о, съжалявам, не знаех, че не си информиран за писателите извън джон грийн.


КАКЪВ ЖАНР ПРЕДПОЧИТАШ? ИМАШ ЛИ ЛЮБИМ ПИСАТЕЛ?
отново: кой орган ти е любим? 
минала съм през антиутопия, научна фантастика, young adult, фентъзи, английски класицизъм; чела съм писатели, които спадат към бийт-поколението на америка. хоръри. трилъри. екшън. 
харесвам поезията на смирненски, харесвам и на буковски, и на георги господинов.
обичам пратчет, обичам и хемингуей. умирам за дъглас адамс и рей бредбъри. колко много стивън кинг не съм чела. ами толкин? боже, колко обичам "митопея" не е истина.
като цяло съм се спряла на фентъзи и научна фантастика. доволен?


не, не съм рязка.
не, никой не е рязък с вас.
никой не ви мрази.
просто ние, читателите, мразим тези въпроси и изказвания.
дори нямаме против хората, които не четат. с удоволствие бих изгледала този филм с теб, разбираш ли? само дето ако има книга по него, аз първо ще я прочета и обещавам да не мрънкам за разликите между филма и книгата... или поне не много.
и не обичаме да заемаме книги, защото те са ни като деца. ако направиш нещо лошо на бебето ми, ще платиш с живота си.
и молим те,
МОЛИМ ТЕ,
никога. не. ни. прекъсвай. докато. четем.

с обич, една любителка-читателка от името на читателите. 

Friday, October 3, 2014

заешки истории и #peopleofsilistra

не, това не е блогът на свет и няма да гледате снимки на сладичките й зайчета, не и животни-зайчета.
***
...имало едно време една езикова гимназия. миш била приета там. сега е зайче на "пейо яворов" и е изключително радостна от факта.
на петнайсти септември започнала осмата ѝ учебна година. тя за първи път била развълнувана да отиде на училище, защото имала страхотен клас, страхотни учители, била там, където иска, и учела любимия си език.
...ей така започнало всичко...
...с малко селфита


...с много моркови!!!
***
(един от дванадесетокласниците т.е. терористите с моркови)


- за колко време си пусна толкова дълга коса?
- три години, сега карам четвъртата.
***
...с двама доброволци
***
me: what do you like at most about bulgaria?
michael: the people are very hospitable.
me: and what about north america?
michael: i love the state of north carolina. i grew up there. it has beautiful mountains and beaches.


***
(за нещастие не успях да снимам германката хана)
...и размишления, бъзици, ранно ставане, типични училищни неща.

***
имах три седмици да наблюдавам учителите, които май навсякъде си приличат. 
по физическо винаги пускат лафове в часа. трима учители по физическо съм имала, нямало е час, в който да не се търкаляме от смях заради затапки и бисери. хора от други училища също са ми "докладвали".
тези по български и музика са оптимистични и лъчезарни и говорят с толкова любов, че ги усещаш като майки.
по информационни технологии гледат строго.
географите имат много енергия в себе си.
***
"диваците" от началните училища сега са малко по-сериозни и осъзнали важността на гимназията. момичетата са далеч от превзетите седмокласнички, които наблюдавах толкова често по коридорите. някак си всички са абсолютно по-различни, сякаш три месеца ваканция могат да те променят тотално.
***
това бяха кратките истории на едно зайче. странно е пак да сме най-малките в училище. нищо, другата година ще приемем новите зайци с отворени обятия, пък дано и те ни се радват толкова. :)