Monday, September 29, 2014

"закуска в тифани", труман капоти

една история за жена с главно Ж, разпростряна в сто и петнадесет страници и още три реда; за муза, за една напълно смахната, човек, който живее и гори.
главната героиня холи голайтли обича да ходи в "тифани" - известен бижутерен магазин на пето авеню №727 в ню йорк - защото там всичко е толкова красиво.
***
една книга, пълна с толкова живот, че ще стигне за десет човека.

завърших книгата преди месец и половина и нямам нито една дума, за да мога да опиша цялата любов, която изпитвам към "закуска в тифани", чистата гениалност, любовта, пейзажите, емоцията. за книга като тази, за жена като тази може да се говори само на един дъх.
не исках да свършва. мога да слушам за холи голайтли, стъпващата леко холи, с часове. такива хора идват за кратко в живота ти, зашеметяват те, не можеш да ги задържиш и после цял живот се чудиш къде са отишли и какво е станало с тях, а те може би просто са тъжни и са отишли в "тифани" за утеха.
дали препоръчвам? с две ръце, два крака и милиардите клетки в тялото ми, защото те бяха изпълнени с това четиво. 5/5 и ми се ще да прочета и друго на капоти. предложения?

Sunday, September 28, 2014

"тайната градина", франсис бърнет

първо, специални благодарности на Багера, че ми я подари за рождения ден.

***

второ, за Книгите с главно К.


знаеш, че си попаднал на такава, когато попаднеш на нея в книжарницата напълно случайно, сякаш те тегли с магнит. не си измислям, сериозно, книжните плъхове знаят за какво говоря. отваряте прочитате първите изречения и знаете, че има химия, аура, както искате го наричайте. за мен е любов. моментална, истинска любов!"тайната градина" е такава Книга.


когато разглезената мери ленъкс загубва родителите си, тя е изпратена при чичо си в мрачното имение мисълтуейт. там тя се запознава с "момчето от полята" дикън и болният й братовчед колин.
един ден вълшебна червеношийка, "приятелка" на градинаря бен уедърстаф, показва на мери пътят към една тайна градина, забравена за повече от десет години. мери, колин и дикън се захващат да съживят градината.
***
книгата ти припомня детската наслада от това да пазиш тайна,
какво е да бягаш сред полята и да се върнеш с румени бузи и щастлив,
учи те на магията и на красотата на живота,
учи те на това какво е да си Дете... дори когато вече си попораснал. :)
за "тайната градина" няма възрастови граници. и или се влюбваш в нея, или се влюбваш още повече в нея. 
***

- разбира се, в света сигурно има много магия - един ден обясняваше умно, - но хората не знаят как изглежда или как да я направят. може би началото ѝ е, когато просто казваш, че ще се случат хубави неща - и ти ще ги накараш да се случат.

Tuesday, September 16, 2014

за четиринадесетте и наученото от тях

няма да лъжа - четиринадесет са малко, особено ако кажеш, че не си "почти на петнадесет", а на четиринадесет-навършени-преди-двадесет часа. обаче никой не е казал, че не можеш да научиш нещо, така че: 14 неща, които научих, докато навърша 14.

1. сиртаки. и не го играя добре. и го научих днес.
2. щастието ти зависи само и единствено от теб.
3. ако сам не се обичаш, никой друг няма да го направи.
4. след бурята изгрява дъга. след по-голяма буря изгрява по-голяма дъга.
5. усмихвай(те) се повече. усмивките са важни. без начумерени лица :)
6. покер. не се научих да играя сантасе и белот, но преди поназнайвах за блекджека.
7. не се срамувай(те) да се запознаваш(-те) с нови хора.
8. хората съдържат цели вселени в себе си и винаги си струват опознаването.
9. щастие с пари не се купува, но можеш да си купиш книги и шоколад с пари, а това е почти същото!
10. писма > смси. но пък получих смс за рождения си ден и е от непознат номер. сладурско.
11. ризи. много ризи. повече ризи. възможно най-много ризи.
12. не е важно на колко си, а на колко се чувстваш. документите обаче са друго.
13. ако нещо не може да се оправи със спане и шоколад, значи трябват повече спане и шоколад.
14. блогването е забавно и е моето нещо.
благодаря на всички, които са ми помагали да развивам блоговете си, на тези, които са ме подкрепяли, на тези, които са ми казвали толкова мили неща за тях.
***
благодаря на всички. за всичко. за пожеланията особено. на двамата човека, които се навиха да ги снимам за #peopleofsilistra днес (снимки ще публикувам всеки петък, между другото).

***

благодаря на viii-a, че ми пяха happy birthday. два пъти. и че бяха такива милички.

***
а, и на женя i.e. my bestie, че ми взе "тайната градина". dude, i love it. <3 и тебе те обичам. багер.
***
благодаря на мама и тати, че са родили такава яка дъщеричка и им завиждам, че и аз няма да си имам едно толкова прекрасно хлапе :D

Monday, September 15, 2014

#peopleofsilistra

има humans of new york, има people of sofia, of plovdiv, of burgas, но моето градче е малко, така че реших да организирам един нов хаштаг: #PEOPLEOFSILISTRA. не съм питала двама от трима човека, но пък...
призовавам всички силистренци да снимат разни хора и да постват снимките във фейсбук с този хаштаг, за да се разпространяват.
нямам професионална техника, а само един телефон и голяма доза срам, защото изпуснах седем очарователни човека, че и повече. двама мъже имаха чудесни дълги коси, а един - страхотни ръкави.

enjoy. :)

***

 ***

***
 - защо избра да изработваш дърворезба с български орнаменти?

- за да следвам традицията.

Monday, September 1, 2014

"жътварят", тери пратчет

смърт е... изчезнал. грубо казано. всъщност вече не е изпълнявал задълженията си правилно и е започнал да се развива в личност. затова го изпращат със собствените му часовник и коса да живее сред останалите.
в невидимия университет уиндъл пунс умира, но се връща към живот като труп. целия свят се напълва с мъртъвци и се натрупва много жизнена сила. когато магьосниците от университета "погребват" уиндъл пунс, той намира бележка на капака на ковчега си - клуб "ново начало", ръководен от рег шу. членовете му са двама вампири, върколакът лупин, последното банши - господин иксолит - има говорен проблем и е твърде срамежлив да пищи над дома, където ще умре някой. затова той пише УууИииУууИииУуу на едно листче и го пъха под вратата. а караконджолът шлепел се страхува от открити пространства и затова ходи зад врата.
а в планините овнерог нещата са дълги и сложни, но отсега ви казвам - ще обичате бил порталски. 
***
— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО. — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
— И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.
***
„Слънчевата светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.“
***
когато няколко магьосници и клуб "ново начало" се втурват да спасяват света на диска, няма как да останеш безразличен. тери пратчет поднася всичко просто и с хумор и ти е трудно да вдигнеш поглед от книгата.
оценка: 4,5/5