Saturday, July 26, 2014

'бяла като мляко, червена като кръв', алесандро д'авения

веднъж един царски син седнал да обядва. докато се хранел, си порязал пръста и капка кръв паднала върху изварата. тогава казал на майка си:
- мамо, бих искал жена, която да е бяла като мляко и червена като кръв.
- ех, синко, щом е бяла, няма как да е червена, а ако е червена, няма да е бяла. но пък търси, дано намериш.
"любовта на трите нара"
итало калвино, из "италиански приказки"

нека спра за минута с писането на тази рецензия, защото сърцето ми не си е на мястото. "бяла като мляко, червена като кръв" е нещо като италианската версия на "вината в нашите звезди", но за мен беше дори по-докосваща.
лео - шестнадесетгодишно момче на прага на зрелостта, обичащо футбола, мотопедите и китарата си. мрази да ходи на училище и за него учителите са "защитен животински вид".
има заместник на госпожа аржентиери - преподавателят по история и философия, когото лео нарича "мечтателя".
а мечтата на лео е като мечтата на данте - беатриче. тя е неизлечимо болна от левкемия.
"leukos - бяло. оттам произлиза италианската дума luce. светлината е бяла.
aima - кръв. оттам произлиза думата "ematoma" - съсирек.
ако събереш тези две страшни думи, изниква нова, още по-страшна: левкемия."
левкемия - бяла кръв.
лео се страхува от бялото - за него този цвят е поглъщаща самота, нищо; празна бездна без цвят и без музика. всичко лошо е бяло - например бели петна в паметта и бялата кръв.
любовта е червена - като косите на беатриче и кръвта, която той ѝ прелива.


историята не е наивна, не е детска, не е глупава. истинска е. още преди да прочета книгата, знаех, че ще ми хареса. научих много от скромните 254 страници. красиво написана, увлекателно. историята на човек, който търси любовта и някои отговори на въпроси, зададени от мечтателя, силвия и дори - баща му.
книгата е сърцеразбивач.
оценка: 4/5

Thursday, July 24, 2014

"пърси джаксън и боговете на олимп", рик риърдън

"Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Да не кажеш после, че не съм те предупредил..."

ако не сте чували за тази поредица и сте тинейджър или поне за пърси джаксън, ви съдя. все едно не знаете за "песен за огън и лед" или "хари потър", или "властелинът на пръстените", или филмът "300". рик риърдън е един от най-известните писатели на фентъзи и напълно заслужено. поредицата е изпълнена с напрежение, красиви моменти, тъжни моменти; описано е толкова добре, че ти се отщява да посетиш ню йорк (където се развива действието), за да не би случайно да попаднеш на нещо... или може би имаш умението да виждаш през мъглата.
отначало подходих скептично към книгите - обикновено не харесвам този жанр. бях опровергана от абсолютните умения на рик риърдън и умело преплетената митология със съвремието (въпреки че ми е трудно да си представя посейдон с хавайска риза и шорти-бермуди, или хермес с анцуг и маратонки с крила, или да има чудовища, служещи си с мобилни телефони).
***
действието накратко:
ню йорк през погледа на персей "пърси" джаксън - дванадесет годишно хлапе с дислексия и синдром на дефицит на вниманието (СДВ). по време на училищна екскурзия той разбира, че е полубог. роден е след "сделка" между тримата големи бога - хадес, посейдон и зевс - да нямат повече деца. 

***
бих написала какво се случва във всяка от петте книги, но не искам да пусна случаен спойлер.
***
веднъж започнеш ли да четеш, няма спиране. всяко изречение е някакъв plot twist или разкрива тайна, неспомената досега; най-голямата лъжа, която си казвах по време на четенето, беше "само още една глава". чета и не мога да си поема дъх.
***
може би не харесах толкова много само първата книга, а може да се дължеше и на скептицизма ми. развитието на героите може да се проследи във всяка следваща книга. хубавото е, че рик риърдън не се повтаря - единственият такъв "мотив" в поредицата беше попадане в някакво невероятно място с мили хора > милите хора се оказват чудовища, което определено беше досадно.
книгите не са шедьовър. развлекателни са, интересни, идеални за таргет-групата си. щом дори и аз ги харесах, значи горе-долу всеки може да ги хареса.
плаках и се смях, радвах се и си припомних абсолютно всичко за гръцката митология, че и отгоре.
препоръчвам. 5/5 за всяка книга.
(п.с. прочетох поредицата за седмица, а мислех, че е невъзможно да я прочета толкова бързо)

Tuesday, July 22, 2014

"18% сиво", захари карабашлиев

зак е емигрант в щатите. любимата му, стела, го напуска. след сбиване и пиянска нощ в мексико той се озовава с торба марихуана в багажника. не знае какво да я прави. обажда се на приятел - дани - и решава да я продаде в ню йорк.
пресичане на континента - от east coast до west coast, в благи спомени за една истинска, неподправена любов. 
***

- дръж тази карта пред себе си за секунда, трябва да замеря светлината

- какво е това?
- сива хартия
- виждам
- 18% сиво
- 18% сиво?
- термин. 18% сиво
- за какво ти служи това 18% сиво?
- с него настройвам светломера. ето, насочвам го към сивата карта – така – и светломерът вече „знае“, че това сиво е 18% сиво. оттук нататък калкулира кое е по-тъмно от това сиво и кое е по-светло. виждаш ли… на всеки светломер, независимо колко прецизен е, му трябва отправна точка.
***
целият роман е живот на бързи обороти. сякаш ти си зак и си натиснал педала на газта, пресичаш цяла северна америка, за да продадеш един чувал с марихуана и да се отърсиш от спомените за напусналата те любов. трудно е, когато тя е оставила отпечатъци от себе си по всичко - леглото, завивките, саксиите с фрезии, но най-вече - сърцето му.
стилът на писане мъничко наподобява прозата на буковски. всичко е безкрайно реално, реалността те удря с тухла и все пак между страниците се прокрадва една носталгия по красивото минало.
"това е първата екшън носталгия. нов жанр безспорно!" (любен дилов-син)
***
обичам тази книга! знам, че една книга ме е впечатлила, когато е предизвикала емоция в мен; когато съм хвърчала през страниците за минути, когато почти не дишам от света, описан в тях. а светът на "18% сиво" е погледнат през очите на фотограф-писател. виждаш всичко като на забързан кадър пред теб.
***
"красотата на всяка снимка, стела, се крие в разработката на средните ѝ стойности, в сивото. черно и бяло са просто крайности, без които и най-интересният негатив изглежда безконтрастен и недо... недоразвит. детайлите, обаче, животът на снимките, е всъщност в средните им стойности."
***
"самота, която най-силно усещам в онова време между ден и нощ. не още вечер, не вече ден. тогава е най-самотно."



оценка: 4.5/5

Monday, July 21, 2014

силистра

може да живея закътана на края на българия (или, дето вика бу, "ние сме северното кралство - като в "игра на тронове"), но живея в едно от най-красивите краища на българия!или, дето вика хави (ей тоя тука), "силистра е "град под камък", а аз добавям, че градът ни е под камък до река. и с право - по брега на дунав има бая камънаци, така че ако решите да се разхождате по брега, не бъдете боси.по принцип днес трябваше да се вживявам като фотограф и да снимам малко из дунавската, но жегата и наличието на... ами, никакви хора, ме отказаха да се навъртам там и го отложих това.все пак имам няколко кадъра :3
    прекарах около час-час и половина-два в четене. "18% сиво" е невероятна книга, ако искате да си я купите - не се замисляйте. звуча като рекламатор...останаха ми около стотина страници, ако до утре съм готова - ще напиша рецензия. ***отделно, в събота ходих пак на село и се сетих защо се радвам, че живея тук.(трябва скоро да отида и до другото село, че нямам никакви книги, а в къщата на дядо има много)вижте тази гледка!  






дааа, живея си на чудничко местенце.

ЗА ВСИЧКИ СИЛИСТРЕНЦИ, ДЕТО ИСКАТ ЕВТИНИ КНИГИ: до бензиностанция omv продават стари издания за по два лева, аз се сдобих с Ф-А-У-С-Т, смисъл, тая книга я няма никъде и не можеш да я докопаш, освен по битаци и книги втора ръка. 
та, да. имам "фауст", "дон кихот" и днес си взех "разкази на йордан йовков", защото много го харесвам. всяка книга е по два лева. <3
живея си на прекрасно място, определено. колкото и да не съм го харесвала на моменти, винаги ще си го обичам.
(п.с. очаквайте сравнително много рецензии скоро, имам четири книги и ще спамя :D)


Thursday, July 17, 2014

съни или дотам и обратно

или ден 73
или до силистра и обратно
имам си "18% сиво"
бях с буба и сис
бяхме на рандъм плоча
гледката беше много хубава, а когато се качиш на най-високото и градът е под краката ти
пях lithium на nirvana (а буба носеше тяхна тениска)

и черна овца на ахат
 имам си селфи със сис
 и снимки на котка
тя нахапа сис
и постоянно ядеше тениската на буба. хах.
писи ♥

тъй и тъй бяхме близо до пътя за варна и предложих да пресечем табелата "силистра"
пресякохме я
пях "ооо, колко си прост"

защото си нямах друга работа
***
това е гледката преди табелата, т.е. още сме си в силистренско :D

 табелата
 след табелата
адски красиво е.
***
сис: когато отивам на море и видя табелата, съм супер щастлива. после се връщаме и ми става гадно.

Wednesday, July 16, 2014

Хартиени тайни

storytime! със зизи от valar morghulis написахме кратка обща история със заглавието "книжни тайни".
(звуча като деветгодишно момиченце, което рекламира близалки)
частите на зизи са в синьо, моите в зелено.

Джема усети как капките от дъжда се стичаха надолу по лицето и сякаш се опитваха нежно да я погалят. Беше тръгнала към книжарницата, когато дъждът започна да пада от небето. Джема не успя да спре въображението си и си представи как някоя голяма капка окуражава децата си да полетят към земята, но те не успяват, тъй като все още са твърде малки и крилата им са недоразвити. Засмя се на своето глупаво въображение и отключи вратата на книжарницата. Бързо влезе вътре и се опита да стои далеч от книгите. Което беше невъзможно, тъй като те бяха навсякъде. Остави шлифера си на стола. извади книга от чантата си и започна да чете. Чакаше клиенти. Дъждът създаваше уютна атмосфера. Лампите светеха в приятна оранжева светлина. Капките от косата и оставяха малки мокри следи върху страниците на книгата и тя се опита да си придърпа косата назад. Върза я на кок и я остави да се изсуши сама. след няколко минути четене чу скърцане от отдела за фентъзи книги. Дали някой клиент беше влязъл без тя да забележи? Чуваха се стъпки и разлистване на страници. Една книга липсваше от рафта - старо копие с твърди корици на 'Хрониките на Амбър'. Шумът идваше от един от другите отдели и Джема бавно пристъпи към него. Едно малко момче с черна коса прелистваше бързо книгата, сякаш търсеше нещо много важно. Джема не знаеше дали да го остави или да го попита какво търси. Обърна се, но си удари ръката в ръба на един рафт. Изохка. Момчето я чу и се огледа стреснато. Ръката му затвори книгата. Прегъна ъгълчето на една от страниците. Двамата стояха там и се гледаха втренчено. Изведнъж момчето започна да тича обратно към отдела за фентъзи книги. Джема тръгна след него и видя как то внимателно постави книгата на земята. После стъпи върху и нея и тъкмо когато джема тръгна да му се кара, то се изпари в сребърен прах. Джема гледаше прахта с учудване и в следващия момент книгата изсмука това, което беше останало от момчето. Вече беше сигурна, че не е била "Хрониките на Амбър". Имаше нещо в книжарницата ѝ, нещо могъщо, силно и древно. Книгата липсваше. разлистването продължаваше да се чува, но посоката се сменяше. Идваше от раздела с хорър, английска класика, после научна фантастика и фентъзи. Бледи образи се очертаваха във въздуха като мараня. Книги изчезваха. По рафтовете оставаше малко сребърен прах. Джема разгледа купчинките отблизо. Виждаха се малки букви в тях. Буквите изписваха едно изречение: "Книгите крият повече тайни, отколкото си въобразяваш."

Sunday, July 13, 2014

детство мое, реално и вълшебно

или една-две годинки от живота ми в една папка
когато имах десет лексикона с горе-долу десет попълнени страници в тях
когато не знаехме да пишем рожден ден и кавказко, но имахме най-великите подаръци за рождендем



 всъщност
търсех тетрадка с една стара, стара чернова
и се натъкнах на това
реших да видя какво има
и...
бам. детство. носталгия. уинкс и уич бяха живот! ако нямаш новия брой на уич, си
загубен! ако не си гледал новия епизод на уинкс, си загубен!
когато имах хиляда дневничета и мая рисуваше в тях с цветните ми химикали от гърция.
дори това дневниче е от гърция.
даже
ей сега ще изкарам пасажи от него
защото
носталгия
и за първи път в него писах
когато бях на плажа в атина
и май почти се удавих
и си го купих от джъмбо

(ох, чета и се смея с глас! осем годишно съни!)

"мило дневниче,
привет от гърция! от няколко дена съм тук. сега съм на море. две сляти морета. сибирско и другото забравих как се казваше... егейско! до преди малко (не разбирам тази дума) две яки парчета от Е.М.Р.З. (какво по...???) на лили:
лято горещо
жега голяма
хайде на море!
вътре в солената вода...
хайде на море!
хайде ела с мен на море!
моля те ела
в солената вода!
моля те ела, ела, ела-а-а-а!
(о, боже господи, исусе христе, дванадесетте апостола...)
в гърция е живот! плажове, морета, палми, всичко каквото искаш! кипи от живот! огромна жега!
(следващите две изречения не се четат)
това е най-прелестното място, което съм виждала! красота колкото искаш! много туристи, да ти кажа...
подред всичко каквото съм опитала и къде съм ходила:
ден едно: акропола (сега ме е яд, че снимките от гърция са у мама :/)
ден две: зоологическата градина, до запио (????), олимпийският стадион, градината на царя, театъра
ден три: джъмбо, на плаж
(пропускаме храните, големи простотии има)
а знаеш ли какво си купих от J U M B O (точно така е написано!)?
φράουλα ([fraula], гръцката дума за ягода. става дума за плюшена ягодка, която си наричахме фраула бая дълго време :D), две кукли, комплект за маникюр, тефтерчета, два пакета химикали, цветни тикса(!тикса!), тетрадка и шапка. и пак пропуснах нещо - като бях на плажа, не ми се излизаше от водата. ама щях да се удавя, да потъна! ужас! обърна ми се пояса. беше ужасно! като нагълтах вода, не мога да говоря после! после не исках да се топна във водата. болеше ме врата и крака. толкова ме болеше...
сега съм на вилата на ахилея. там е рай. наистина голям рай. във вилата има люлка (грешните предлози, ах...) има и люлеещ се стол. а лили ни приготвя закуска и кафе.
(...)
вечерта бяхме на таверна."
има и още, обаче ще ви спестя простотията. :D


рандъм рисунка, която не знам на кого е, може би на ивелина.
която май е в англия
и не съм я виждала от четири години
когато се премести преди около... пет?
ѝ написахме най-хубавите спомени с нея за сбогом
от всички четири момичета - "мели, деси, маи и михи"
и тъй като аз пишех грозно тогава
и мелито написа как ивка ме беше гримирала, уж да съм хубава, а приличах на пребита
награда от село ягодово. от !2009!


а това са рисунките на мая
от въпросното дневниче
сега ми е много щастливо
имах прекрасно детство
прекрасни приятели
и... мрън.
ив е в англия, мая завърши, деси завършва тази година, а мели... не я знам. :/
детство мое ♥
когато си разменяхме комикси
играехме си с кукли
гримирахме се и се лакирахме като какички
а аз бях най-малката
те на по 11-12
и сега
са "какички"
и наистина се гримират
и наистина се лакират
но не с гримовете на мама
...
спомени

Wednesday, July 9, 2014

'пътеводител на галактическия стопаджия' & 'ресторант на края на вселената', дъглас адамс

малко 2в1, но бях тотално против да говоря само за едната книга, защото и двете бяха твърде невероятни, за да бъде истина.
"в много напредничави цивилизации от външния източен край на галактиката ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ вече е изместил великата ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА като настолна съкровищница на целокупното знание и мъдрост, защото въпреки големите пропуски и многобройните съмнителни - или поне крайно неточни - сведения той превъзхожда по-стария и по-традиционен труд в две важни отношения. първо, той е малко по-евтин; и, второ, на корицата му с големи приветливи букви са изписани думите БЕЗ ПАНИКА"
i. имаме една планета земя, един артър дент, един форд префект, един президент на галактиката зейфод бийблброкс, една трилиън и един кораб "златно сърце". и един параноид андроид марвин*
няма да разказвам какво се случва. трябва да прочетете, за да разберете.
вселената е лъжа.
земята се управлява от мишки.
хората са третите най-умни същества на планетата.
смисълът на живота, вселената и всичко останало е 42.
същевременно смисъл няма никъде и нищо. точно затова книгата е толкова гениална - философите търсят отговорите на всички въпроси от години, а те са синтезирани в две малки книжки, поднесени с хумор. всичко изглежда толкова просто, но тогава идва...
ii. ...ресторант "на края на вселената"
ъществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.съществува и една друга теория, според която това вече се е случило."
артър, форд, трилиън и зейфод стават свидетели на края на вселената.
зейфод търси този, който управлява вселената.
артър и форд са на непозната планета.
откриват въпроса, чийто отговор е 42.
марвин изчезва след половината книга. (което ме направи малко тъжна, харесвах марвин)
за мен "ресторант на края на вселената" е по-добра от "пътеводител на галактическия стопаджия", но и двете книги са невероятно написани и дори да не харесате сюжета, ще се влюбите в начина на писане - прост, изчистен и много хумористичен.
4/5 за първата книга
5/5 за втората
*параноид андроид? окей.

Tuesday, July 8, 2014

бродя си (#64)

тъй. нямам какво да правя, отчайвам се, че си пропилявам лятото пред лаптопа, решавам в четири следобед да тръгна на пътешествие из "село". взех си книжка(та), слушалки и телефон и обикалях, където ми падне и накъдето ме водят очите.
първа дестинация: рандъм пейка #1
двете жени вътре не ме видяха дори, аз си стоях там час и половина. две бабки ме поздравиха! старите хора са прекрасни (когато не са в маршрутките, разбира се...), а едно момиче и приятелят ѝ (не съм сигурна дали са заедно, но все пак) ме попитаха какво чета. и ми стана мило.


втора дестинация: любимата ми чешма
ама имаше много гадинки и се махнах бързо. един паяк почти ми полази по косата! но за това място си струваше. миналата година стоях там, малко така под дъжда, слушках си тази песен
и един дядо ме заговори - питаше ме дали искам да вляза поне в градината му, че да не ме вали. но то си ръмеше и аз отказах.

и 
<3 слънчогледче

малко след чешмата има къща
и там го снимах
(имаше още няколко малки нивички със слънчогледи)
(кхъм)
(поля от слънчогледиииии
хиляди мааалки слънцаааа)
дестинация три: рандъм пейка #2, от тук нямам снимки, исках да щракна една котка, но тя се противеше. всъщност и котка от рандъм пейка #1 се противеше :/
и после вече един час някъде обикаляне.
забутах се в някакви изоставени... ниви? не знам дали някой ги поддържа, но по едно време ме хвана страх даже да продължа по-напред, тия "гори" край нямат. пфу.
ама пък
красота

после тръгнах да се прибирам вече. едно куче ме "посрещна", като излязох от "горите" и беше очарователно! едно момче ме пита мое ли е, защото то ми скочиииии едно такова щастливо и миличко, голям сладур.
казва се чарли
видях една люлка, на която пишеше "стария дъб". И УМРЯХ ОТ КЕФ!
защо? защото разказ, който аз съм писала, и в който имаше точно един стар дъб :D (ако не сте го чели, нахално да го пробутам -"теменужки")
скромност, нали
 и залез. ако не постна залез, няма да съм аз

имах страхотен ден, гушкам ви всички и много обич за вас :3

п.с. а. и изгревче има



Saturday, July 5, 2014

сутрини

хей, няма нищо лошо...



...някак си да се събудиш в 5:21 (помня го) сутринта, да не можеш да заспиш, изгревът да е в 5:33, да не се вижда от твоята стая, но да спамиш хора (т.е. хави) (т.е. ХАВИ) със снимки на пастелно небе


и да си четеш "пътеводител на галактическия стопаджия". няма лошо.
ок? ок.


Thursday, July 3, 2014

"брулени хълмове", емили бронте

или книгата, която разби сърцето ми

"Жилището на господин Хийтклиф се нарича „Брулени хълмове“, като изразителното прилагателно „брулени“ означава в местното наречие яростната игра на въздушните течения, на които е изложено това място в лошо време."

икономката нели дийн разказва историята на хийтклиф - сираче, донесено от ливърпул от г-н ърншоу. той се влюбва в дъщеря му - катрин. след смъртта на ърншоу, хийтклиф е под постоянния тормоз на хиндли. 
една вечер кати говори с нели и хийтклиф неволно дочува разговорът им - че бракът между тях би я принизил социално и затова тя се омъжва за едгар линтон. смятайки, че любовта им е несподелена, той забягва и се връща след три години с желание за мъст, движещо целия сюжет, и с държанието на тиранин. заживява обратно в "брулени хълмове" при хиндли и неговото дете хертън и ги подлага на тормоз.
въпреки силно отрицателните герои, бурните страсти между героите отекват силно.

защо разбила сърцето ми? защото любимите ми герои умират. умират седмина герои, малко по-добре е от "песен за огън и лед".
защото не е блудкава любовна история. защото любовта между катрин и хийтклиф ги подтиква към тяхното самоунищожение, защото се мразят и обичат, защото всеки мрази и обича, защото мразех и обичах героите.
цялата книга е изградена върху любовта и омразата, желанието за отмъщение отново заради любимата.
защото когато я затворих, усетих, че сърцето ми принадлежи на нея.
обратите в сюжетите, така реалистичните герои - всеки с радостите и проблемите си; как само чрез описанието на техния поглед или държание можеш да разбереш какво изпитват.
защото не е просто роман.
оцелял толкова дълго време и смятан за класика, "брулени хълмове" не може да бъде сравняван с която и да е книга от критиците. и с право. защото историята е уникална.

"All I care about in this goddamn life is me, my drums and you."

Wednesday, July 2, 2014

палец нагоре!

имам си "хари потър и философския камък" на английски. и "пътеводител на галактическия стопаджия" + "за живота, вселената и всичко останало" и се радвам адски много. в библиотеката мярнах момиче с тениска на менсън и РЕАЛНО СЛУША менсън. смисъл, рядкост е да видиш човек, който слуша групите от тениските си и то в силистра!*
(един мартин имаше тениска на nightwish, питах го дали слуша nightwish и той само "сори, кои?!", тогава просто си изгубих вярата в човечеството)
библиотекарката беше много мила и симпатична и ми препоръча пратчет. и се радваше, че съм избрала пътеводителя, защото много харесва книгата, и беше с една еееей такава широка усмивка, всичко в мен крещеше кееееееееф :D
*а момичето с менсън-тениска връщаше същата книга, която и аз ("кери"). creepy. и говорих с нея, преодолях срама си и говорих с напълно непознат! аз съм герой.
20 минути стоях пред библиотеката като пълен идиот, четейки. виждам буба и сисито (ПАЛЕЦ НАГОРЕ! тоя пост е за вас само <з)
иииии това е началото на супер якия ден!
бяхме близо до ръба на силистра, ахах, на 20 метра от нас беше табелата за варна и беше толкова прекрасно
смисъл
 - къде живеят хората, които живеят след табелата?
- на пътя.

 иии яката котка. дори не успях да я фокусирам, но беше твърде заета да се гушка в буба. и да се търка във всичко. беше супер надрусана със сигурност

(из снимки в градинката на ЕГ)

и, разбира се, великият ПАЛЕЦ НАГОРЕ! 
(олющеният е моят)
сиси, супер си яка :D
бубе, обичам те :D
#58