Monday, June 30, 2014

30thofjune morning

ми не ми се спеше
и тъмблр ми развяваше приятни и симпатични рисунки на слънцето и луната
и
тъй и тъй спечелих тефтерче от литературния конкурс в училище
(i'm better than you aaaaaaall mwahahahah)
(шегувам се)
и нямам какво да го правя, а г-жа енчева беше казала "записвай най-красивите неща в него"
ами
разговори с междуградския изгрев
и слънца
нарисувах си нарцис хД който не се получи и прилича на сюрреалистична драсканица, обаче нааарцииис
та тъй де
стоях будна до 5, изгревът беше в 5 и 30, но от моята стая не се вижда. мрън. но си имам зора. ииии всичко е едно прекрасно студено сутрин, защо трябва да си проспивам най-хубавата част от деня :д

 (малко съм много дебилна и рошава) (но пък слънчице <з)
(и нарцис)
(и яките нокти)
(те са олющени)
(ама нищо)
сега единствено се чудя дали и днес да стоя будна и да посрещна зората на джулая, защото няма да съм никъде, а джулай <3 и никога не съм го посрещала, мръъъън, поне да бях някъде на дунава, пак щеше да е нещо. но не. тук съм си. 
между другото, на ден 56 съм, ляляля ^_^

Wednesday, June 25, 2014

"кери", стивън кинг


СЪДЪРЖАНИЕ НА СПОЙЛЕРИ, ЧЕТЕТЕ НА СВОЙ РИСК
първата книга на кинг - "кери" - е началото на майстора на ужасни истории.
главната героиня е кери уайт - момиче с телекинетични способности, подигравано от всички. майка ѝ - маргарет уайт - е християнка и религиозен фанатик, баща ѝ - ралф уайт - баптист преди да се ожени за маргарет.
през цялото време се чудех как някои може да има такива мисли в главата си - гениални, на моменти зловещи, напълно извратени (имам предвид, частта със съблекалнята и цикъла на кери? "свинска кръв за свиня"? целия герой били нолан, защото на мен ми беше отвратителен и го мразех? су снел, която изневерява на собствения си морал? да не говорим за крис харгенсен...) и съчетани с невероятен стил на писане.
книгата предизвикваше у мен повече съжаление към главната героиня, отколкото отвращение или ужас. кери е мразена, унижавана, обиждана, наранявана, измъчвана в продължение на всичките си години в гимназията. майка ѝ е ужасна с нея. понякога я затваря в килера - ужасно място, където кери трябва да се моли на бог в продължение на часове, за да бъдат опростени греховете ѝ; бие я, презира я, смята я за "вещица" и "дявол", заради владяната от нея телекинеза.
кери е един въздействащ герой, способен да ЧУВСТВА точно както всички могат:
"намерен текст, изписан многократно на тетрадка от гимназията иуйн, притежавана от кери уайт:
всеки тук я смята/ прокълната в главата/ но тя вече откри/ че няма с другите грам разлика дори"
&
"исус ме гледа от скалата,/ с лице, студено кат скала./ и, ако ме обича, както казва тя,/ защо се чувствам тъй съвсем сама?" - тези стихове сякаш описват скръбта на кери; учителят ѝ по литература ги описва като изплакващи нещо.
на моменти книгата изглежда по напълно действителен случай с всички извадки от "документи", описани в нея ("името ми е сузан снел", "сянката експлодира", "кери: черната зора на т.к.", "речник на физическите феномени на огилви").

въпреки всичко, давам 4/5, но книгата се нарежда сред любимите ми. дори и само на 26, кинг е роден да пише, а книгите му - да се превръщат в бестселъри. ако все още не сте се запознали с майсторът на ужасите, направете го. стилът на писане е зашеметяващ, сюжетът - интересен, умът - болен. и това е причината да го харесвам.

Saturday, June 7, 2014

i am graduating in a week

значи,
влизам си в час по немски с пълна досада. в края на първия час ни пускат немско филмче да гледаме и марго изтърсва:
- това ни е последното филмче за годината.

не беше за годината. беше последното ни немско филмче завинаги в кабинет 311. не харесвах тези часове, освен когато в пети клас crush-ът ми беше в немската група. всъщност броях минутите, докато свършат. харесвам немския, но... но.
май наистина разбираш, че обичаш нещо, когато го изгубиш.
завършвам след седмица и чувствата ми са изцяло смесени.
сбогом на гадните учители.
сбогом на чувството за затвор.
сбогом на гадните хора.
но сбогом и на всичко, което градих седем години, всеки един приятел, празненствата, първата ми класна, втората ми класна, третия ми класен, всеки един съученик, няма значение дали бяхме заедно седем години, пет или една.
ще се връщам от време на време, когато имам свободни часове или празници, такива неща. може би ще влизам в стаята по немски, докато следващият седми клас, 7в (ей, на макси и валик класа ^^), гледат филмчета и аз може би ще знам серията. сигурно отново звукът ще прекъсва и качеството ще е лошо.
следващата година класът на мартин, един съсед, е четвърти. ще се разделят с първата ми класна и ми е чудно колко мъчно ще му бъде.
това май не е happy day, но колкото по-малко остава до завършването, толкова повече ще осъзнавам, че щастието май надделяваше въпреки всичко.
малко е рано да кажа сбогом, но вече връщаме учебници. днес предадохме по немски, защото ни беше последен час.
последен час и по география.
и всички часове бавно ще отпадат, докато накрая в сряда нямаме за последно химия, физическо и история. в четвъртък ще са ни последните часове в "иван вазов".
изобщо не мога да повярвам, че толкова силно исках да завърша, а сега ми се иска да остана още един-два дни. бонус. защото май ми харесва.

Friday, June 6, 2014

"еманципирана магия", тери пратчет

накратко - живеем в света на диска, където мъжете са магьосници, а жените вещици и никой не е нарушавал това от както съществува вселената. магьосникът тъпан пънски ще предаде магията на вече предсказан човек - осмият син на осмият син. който всъщност се оказва дъщеря.
това е първата книга за вещиците и първата среща с баба вихронрав или есмерелда вихронрав. има навика да носи цялото съдържание на гардероба си наведнъж, няма типична за вещици брадавица, има здрави зъби, носи здрави ботуши и не обича да лети на метла. разчита на главознанието (или нещо подобно на нашето плацебо), а не на истинската магия. изключителен майстор на заемането.
ескарина смит е предсказаната. когато една зимна вечер е нападната от вълци, баба вихронрав решава да я вземе при себе си и еск да чиракува при нея за вещица. тя обаче предпочита да стане истински магьосник и затова заминава за невидимия университет. което може да създаде много неприятности.
по време на пътуването си към невидимия университет еск среща саймън - също бъдещ магьосник, който много заеква. учил се е сам на магия и няма търпение да види библиотеката на университета - пълна с хиляди книги, които да прочете (познато чувство). той дори преподава на висши служители още през първата си година. лекциите му не са разбрани от никого, но всички ги смятат за важни.

защо ми хареса:
- защото шегите на пратчет са невероятни и цялата книга е изпълнена с тях;
- защото образите са пълни, а това е едва първата книга от серията witches of lancre. (съвет: не четете книгата онлайн. като цяло не четете пратчет онлайн. а и онлайн преводът е ужасен и овнерог е рамтоп, а вихронрав - уедъруекс);
- защото е толкова увлекателна, че за минута съм минала 20 страници и след още минута вече съм свършила книгата;
- защото е от книгите, които са станали част от теб, хванали са те от първото изречение и когато затвориш задната корица, кълбото от нерви в стомаха ти се разбунтува и ти е жал, че няма още. 

и пратчет очевидно е достатъчно добър, за да накара съученичка, която по принцип не чете, да си купи книгата.
заемете я от библиотеката или си я купете, за да я имате под ръка, когато се нуждаете.

“Million-to-one chances...crop up nine times out of ten.”