Sunday, September 28, 2014

"тайната градина", франсис бърнет

първо, специални благодарности на Багера, че ми я подари за рождения ден.

***

второ, за Книгите с главно К.


знаеш, че си попаднал на такава, когато попаднеш на нея в книжарницата напълно случайно, сякаш те тегли с магнит. не си измислям, сериозно, книжните плъхове знаят за какво говоря. отваряте прочитате първите изречения и знаете, че има химия, аура, както искате го наричайте. за мен е любов. моментална, истинска любов!"тайната градина" е такава Книга.


когато разглезената мери ленъкс загубва родителите си, тя е изпратена при чичо си в мрачното имение мисълтуейт. там тя се запознава с "момчето от полята" дикън и болният й братовчед колин.
един ден вълшебна червеношийка, "приятелка" на градинаря бен уедърстаф, показва на мери пътят към една тайна градина, забравена за повече от десет години. мери, колин и дикън се захващат да съживят градината.
***
книгата ти припомня детската наслада от това да пазиш тайна,
какво е да бягаш сред полята и да се върнеш с румени бузи и щастлив,
учи те на магията и на красотата на живота,
учи те на това какво е да си Дете... дори когато вече си попораснал. :)
за "тайната градина" няма възрастови граници. и или се влюбваш в нея, или се влюбваш още повече в нея. 
***

- разбира се, в света сигурно има много магия - един ден обясняваше умно, - но хората не знаят как изглежда или как да я направят. може би началото ѝ е, когато просто казваш, че ще се случат хубави неща - и ти ще ги накараш да се случат.