Tuesday, July 8, 2014

бродя си (#64)

тъй. нямам какво да правя, отчайвам се, че си пропилявам лятото пред лаптопа, решавам в четири следобед да тръгна на пътешествие из "село". взех си книжка(та), слушалки и телефон и обикалях, където ми падне и накъдето ме водят очите.
първа дестинация: рандъм пейка #1
двете жени вътре не ме видяха дори, аз си стоях там час и половина. две бабки ме поздравиха! старите хора са прекрасни (когато не са в маршрутките, разбира се...), а едно момиче и приятелят ѝ (не съм сигурна дали са заедно, но все пак) ме попитаха какво чета. и ми стана мило.


втора дестинация: любимата ми чешма
ама имаше много гадинки и се махнах бързо. един паяк почти ми полази по косата! но за това място си струваше. миналата година стоях там, малко така под дъжда, слушках си тази песен
и един дядо ме заговори - питаше ме дали искам да вляза поне в градината му, че да не ме вали. но то си ръмеше и аз отказах.

и 
<3 слънчогледче

малко след чешмата има къща
и там го снимах
(имаше още няколко малки нивички със слънчогледи)
(кхъм)
(поля от слънчогледиииии
хиляди мааалки слънцаааа)
дестинация три: рандъм пейка #2, от тук нямам снимки, исках да щракна една котка, но тя се противеше. всъщност и котка от рандъм пейка #1 се противеше :/
и после вече един час някъде обикаляне.
забутах се в някакви изоставени... ниви? не знам дали някой ги поддържа, но по едно време ме хвана страх даже да продължа по-напред, тия "гори" край нямат. пфу.
ама пък
красота

после тръгнах да се прибирам вече. едно куче ме "посрещна", като излязох от "горите" и беше очарователно! едно момче ме пита мое ли е, защото то ми скочиииии едно такова щастливо и миличко, голям сладур.
казва се чарли
видях една люлка, на която пишеше "стария дъб". И УМРЯХ ОТ КЕФ!
защо? защото разказ, който аз съм писала, и в който имаше точно един стар дъб :D (ако не сте го чели, нахално да го пробутам -"теменужки")
скромност, нали
 и залез. ако не постна залез, няма да съм аз

имах страхотен ден, гушкам ви всички и много обич за вас :3

п.с. а. и изгревче има