Thursday, July 24, 2014

"пърси джаксън и боговете на олимп", рик риърдън

"Ако си взел тази книга, защото подозираш, че и ти си като мен, по-добре я захвърли веднага. Повярвай в лъжите, които мама и татко са ти наговорили за раждането ти, и се опитай да живееш нормално. Да си син на божество е опасно. И страшно. Най-често води до смърт по особено жесток начин. Да не кажеш после, че не съм те предупредил..."

ако не сте чували за тази поредица и сте тинейджър или поне за пърси джаксън, ви съдя. все едно не знаете за "песен за огън и лед" или "хари потър", или "властелинът на пръстените", или филмът "300". рик риърдън е един от най-известните писатели на фентъзи и напълно заслужено. поредицата е изпълнена с напрежение, красиви моменти, тъжни моменти; описано е толкова добре, че ти се отщява да посетиш ню йорк (където се развива действието), за да не би случайно да попаднеш на нещо... или може би имаш умението да виждаш през мъглата.
отначало подходих скептично към книгите - обикновено не харесвам този жанр. бях опровергана от абсолютните умения на рик риърдън и умело преплетената митология със съвремието (въпреки че ми е трудно да си представя посейдон с хавайска риза и шорти-бермуди, или хермес с анцуг и маратонки с крила, или да има чудовища, служещи си с мобилни телефони).
***
действието накратко:
ню йорк през погледа на персей "пърси" джаксън - дванадесет годишно хлапе с дислексия и синдром на дефицит на вниманието (СДВ). по време на училищна екскурзия той разбира, че е полубог. роден е след "сделка" между тримата големи бога - хадес, посейдон и зевс - да нямат повече деца. 

***
бих написала какво се случва във всяка от петте книги, но не искам да пусна случаен спойлер.
***
веднъж започнеш ли да четеш, няма спиране. всяко изречение е някакъв plot twist или разкрива тайна, неспомената досега; най-голямата лъжа, която си казвах по време на четенето, беше "само още една глава". чета и не мога да си поема дъх.
***
може би не харесах толкова много само първата книга, а може да се дължеше и на скептицизма ми. развитието на героите може да се проследи във всяка следваща книга. хубавото е, че рик риърдън не се повтаря - единственият такъв "мотив" в поредицата беше попадане в някакво невероятно място с мили хора > милите хора се оказват чудовища, което определено беше досадно.
книгите не са шедьовър. развлекателни са, интересни, идеални за таргет-групата си. щом дори и аз ги харесах, значи горе-долу всеки може да ги хареса.
плаках и се смях, радвах се и си припомних абсолютно всичко за гръцката митология, че и отгоре.
препоръчвам. 5/5 за всяка книга.
(п.с. прочетох поредицата за седмица, а мислех, че е невъзможно да я прочета толкова бързо)