Saturday, June 7, 2014

i am graduating in a week

значи,
влизам си в час по немски с пълна досада. в края на първия час ни пускат немско филмче да гледаме и марго изтърсва:
- това ни е последното филмче за годината.

не беше за годината. беше последното ни немско филмче завинаги в кабинет 311. не харесвах тези часове, освен когато в пети клас crush-ът ми беше в немската група. всъщност броях минутите, докато свършат. харесвам немския, но... но.
май наистина разбираш, че обичаш нещо, когато го изгубиш.
завършвам след седмица и чувствата ми са изцяло смесени.
сбогом на гадните учители.
сбогом на чувството за затвор.
сбогом на гадните хора.
но сбогом и на всичко, което градих седем години, всеки един приятел, празненствата, първата ми класна, втората ми класна, третия ми класен, всеки един съученик, няма значение дали бяхме заедно седем години, пет или една.
ще се връщам от време на време, когато имам свободни часове или празници, такива неща. може би ще влизам в стаята по немски, докато следващият седми клас, 7в (ей, на макси и валик класа ^^), гледат филмчета и аз може би ще знам серията. сигурно отново звукът ще прекъсва и качеството ще е лошо.
следващата година класът на мартин, един съсед, е четвърти. ще се разделят с първата ми класна и ми е чудно колко мъчно ще му бъде.
това май не е happy day, но колкото по-малко остава до завършването, толкова повече ще осъзнавам, че щастието май надделяваше въпреки всичко.
малко е рано да кажа сбогом, но вече връщаме учебници. днес предадохме по немски, защото ни беше последен час.
последен час и по география.
и всички часове бавно ще отпадат, докато накрая в сряда нямаме за последно химия, физическо и история. в четвъртък ще са ни последните часове в "иван вазов".
изобщо не мога да повярвам, че толкова силно исках да завърша, а сега ми се иска да остана още един-два дни. бонус. защото май ми харесва.