Monday, May 12, 2014

понеделник (#7)

"добро утро, аз съм добре,
мигам с очи умно и
поглеждам навън - сив град -
нормално е, някак..."
най-прекрасното е да изглеждаш добре рано сутрин и седмицата ти да започне по най-добрия възможен начин.
единствената причина да обичам училището, освен буба, са другите ми приятели там. винаги даващи домашно, най-добрите разказвачи на вицове, които познавам и имат уши за всичко - винаги клюкарят и клюкарим. забавно е. може би това е най-хубавата ми учебна година и ме е яд, че повечето от хората там няма да ги видя отново.
всъщност не знам какво изобщо пиша. новата ми риза изглежда толкова добре върху мен, уча се да се обичам. и успявам.
---
знам, че един ден е бил хубав, когато е започнал красиво и е завършил красиво. 

---
даца: диде, ти, си амброзия.
аз: амброзията е храна на боговете?
даца: ама е хубава, нали?


понеделниците не са сиви. просто зависи как гледаш на тях.

новата ми любима песен. ланаланалана. ♥